Решение № 36 от 21.04.2022, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Търговище, 21.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МАРИАНА Н. ИВАНОВА

БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Въззивно гражданско дело № 20223500500057 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството по в.гр.д. № 57/2022г. по описа на Окръжен съдТърговище е образувано по въззивна жалба от ответника С.А. чрез адв. Д.С. против Решение № 82/17.02.2021г., постановено по гр.д. № 20223530100118 на Районен съд – Търговище, XI състав, с което е издадена заповед за защита в полза на Е.М. и детето Е.М. против С.А., като са наложени мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1-4 ЗЗДН за срок от осем месеца. С първоинстанционното решение е наложена глоба в размер на 200 лева, на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на ответника С.А. и същият е осъден да заплати сторените в производството разноски. С доводи за необоснованост, неправилност и противоречие с практиката на съдилищата, въззивникът моли за отмяна на решението. Въззивникът твърди, че не се установи да е осъществен психически и физически тормоз спрямо молителките Е.М. и Е.М.. Всички свидетелски показания на роднини на страните са косвени доказателства и от тях не се установява, че са нА.це негативни последици в здравословното или психологическото състояние на молителките. Цитира и съдебна практика на съдилищата, според която ограничаването на участието на детето в социални мрежи не е реА.зиране на домашно насилие, какъвто е процесния случай.

С въззивната жалба е направено доказателствено искане да бъдат разпитани като свидетели полицейските служители, съставили Полицейско 1 предупреждение № УРИ № 1993-2131/26.01.2022 г., като са посочени и въпроси, на които същите да отговорят. Така направеното искане е оставено без уважение, на основание чл. 266, ал. 1 ГПК, доколкото в хода на първоинстанционното производство не е било направено искане за събирането на доказателства чрез разпита на тези полицейски служители, нито с отговора на исковата молба, нито в проведеното открито съдебно заседание.

С писмен отговор по реда и в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК и чл. 17, ал. 4 ЗЗДН въззиваемите Е.М. и Е.М., чрез своя процесуален представител адв.

С.А. оспорват основателността на въззивната жалба и молят същата да бъде отхвърлена и решението на РС – Търговище да бъде потвърдено. Считат също, че доказателственото искане на въззивника следва да бъде оставено без уважение, тъй като той е имал възможност да поиска събирането на тези доказателства и пред първата инстанция, но такова искане не е направено.

В съдебно заседание въззивникът чрез адв. С. поддържа подадената въззивна жалба и моли същата да бъде уважена. Твърди, че бащата С.А. на процесната дата – 26.01.2020 г. е искал да проведе превантивен разговор с детето си относно ползването на социалните мрежи, с оглед опасностите свързани с тях. Също така твърди, че от медицинското удостоверение не се установява кога точно е настъпило констатираното у майката травматично увреждане.

Въззиваемите чрез адв. А. поддържат подадения отговор на въззивната жалба и молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Претендират и разноските по делото.

Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена в срок и е допустима, провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените доказателства и констатира следното:

Разгледана по същество въззивната жалба е частично основателна.

От представеното удостоверение за сключен граждански брак от 08.06.2008 г., изд. от Община Върбица се установява, че Е.М. и С.А. са съпрузи, а от удостоверение за раждане от 07.09.2009г., изд. от Община Велики Преслав се установява, че Е.М. е тяхно дете. Тя е ученичка в шести клас във Второ СУ „Професор Никола Маринов“ гр. Търговище, видно от служебна бележка № 425/27.01.2022 г.

От приложената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която сама по себе си е достатъчно доказателство по см. на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, се установява, че на 26.01.2022г. ответникът вдигнал пореден скандал поради искане на детето да си получи мобилния телефон, задържан преди това от бащата, тъй като и предстояло онлайн обучение. При скандала ответникът обиждал, блъскал и удрял първата молителка, крещял и на детето, което майката опитвала да предпази от него, като последната успяла да повика полиция. При пристигането на полицейските служители бил съставен протокол по ЗМВР, а на следващия ден майката посетила и съдебен лекар и се 2 снабдила със СМУ за нанесените травми от физическото насилие.

От приложеното по делото СМУ № 19/28.01.2022г., изд. от МБАЛ Търговище се установява, че при извършен преглед на първата молителка по повод съобщено от нея, че на 26.01.2022г. и били нанесени удари с ръце по ръцете от съпруга и, са установени линейни охлузвания по лявата ръка и кръгловати кръвонасядания по дясната раменница и предраменница, като така установените увреждания добре отговарят да са получени по начин и време, както съобщава прегледаната.

От представените два бр. Протоколи за полицейско предупреждение № УРИ1993р-2131/26.01.2022г. и

№

УРИ1993р-2132/26.01.32022г. се установява, че полицейските служители са се отзовА. на сигнал за скандал в дома на страните и са съставили посочените протоколи на всеки от съпрузите.

В приложената докладна записка се посочва, че по повод телефона на детето, бащата решил да му се скара, намесила се и майката, като двамата родители се скарА..

Посочените обстоятелства се установяват и от гласните доказателства, събрани чрез разпита на св. Й.О.М. и св. М.И. М., двете съребрени родственици на молителките, които твърдят, че знаят и от двете молителки за проблемите в семейството им. Св. Мехмедова твърди, че детето често и споделяло за конфликтите вкъщи и за това, че баща и често се карал на майка и и я обиждал. Същата твърди, че в ранните часове на 01.01.2022г. детето и се обадило разстроено и я помолило за помощ, тъй като е станал скандал и баща и се опитал да я удари, но бил спрян от майката, при което свидетелката се обадила на своята майка (втората свидетелка) да отидат и да видят какво се случва. Св. Мехмедова твърди още, че и първата молителка и се оплаквала през последната година от упражняван върху нея психически тормоз от ответника. За процесната дата св.Мехмедова твърди, че детето не е имало телефон и затова и писало от лаптоп с молба „како, обади се в полицията“.

Свидетелката събудила родителите си и всички отишли в дома на страните, като свидетелката видяла, че Е. и Е. били разстроени и разплакани, а С. излязъл и казал, че нищо не се е случило. На следващия ден Е. се оплаквала на свидетелката, че я боли тялото от блъскането и удрянето на ответника.

Описва и случай от миналата година (2021г. - бел. на съда), при който ответникът, който бил в чужбина, звънял на първата ищца, като и се карал, че е отишла да види родителите си без негово разрешение и започнал да я обижда, а когато тя му казала, че ще се разведе с него, той започнал да я заплашва. Свидетелката твърди, че чула този разговор, тъй като телефонът бил с включен високоговорител. Подобни твърдения излага и св. М. - майка на първата свидетелка, като тя също твърди, че молителките са били жертви на психически тормоз от ответника през последната година и на практика описва същите обстоятелства относно двата случая - от 01.01.2022г. и процесния такъв от 26.01.2022г.

От разпита на св. М. А. Я. - баща на ответника, се установява , че на 3 процесната дата ответникът му се обадил да отиде да го вземе от гр.

Търговище, като свидетелят видял, че чантата на ответника е скъсана и разбрал от него, че съпругата му взела ключа от колата, парите и документите му, като скандалът бил по повод телефоните, които ответникът взел, но отричал да е удрял или обиждал молителките. Друго свидетелят не е видял, но твърди, че ответникът бил разстроен.

Съдът, отчитайки обстоятелството, че и тримата свидетели са родственици на страните, приема, че следва да кредитира показанията им, като дадени от лица, имА. непосредствени наблюдения както на отношенията на страните, така и на последиците от скандала от 26.01.2022 г., а показанията на първите две свидетелки - и като отговарящи на писмените доказателства по делото.

Oтветникът е представил в съдебно заседание и искова молба, регистрирана в РС Шумен на 07.02.2022 г., от която е видно, че същият е предявил иск за прекратяване на брака с първата молителка.

При така описаната фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

На първо място, въззивникът излага доводи, според които в хода на първоинстанционното производство не се е установило да е осъществен психически и физически тормоз спрямо молителките Е.М. и Е.М.. Според въззивника всички свидетелски показания са дадени от роднини на страните и са косвени доказателства. Твърди също, че от тях не се установява да са настъпили негативни последици в здравословното или психологическото състояние на молителките. Тези възражения са неоснователни. Действително, както и в други подобни случаи свидетелските показания не са дадени от очевидци на случилото се. Показанията, дадени от св. Й.О.М. и св. М.И. М., които са съребрени родственици на молителките следва да бъдат преценени наред с останА.я доказателствен материал, събран по делото. Единственото противоречие между свидетелските показания на тези две свидетелки, констатирано от настоящия съдебен състав се отнася до момента, в който те са се обадили на полицията. Според св. Мехмедова това се е случило, в резултат на получено съобщение по вайбър, изпратено от компютър от молителката Е.М. преди да отидат на адреса на молителките в кв. З.., бл. 3, вх. В, ет. 4, ап. 54. Според св. М. те са се обадили едва след като са отишли на адреса на молителките. С изключение на това противоречие, което по същество не се отразява на достоверността на дадените показания от свидетелите, същите се потвърждават от останА.те писмени доказателства по делото.

На първо място, от представената докладната записка и протоколи за полицейско предупреждение се установява, че при посещението на адреса на молителките там вече са се намирА. страните по делото, както и св. М. и св.

Мехмедова. Посочено е също, че подателка на сигнала до полицията е именно св. Мехмедова. Също е посочено, че конфликтът е възникнал заради 4 употребата на мобилен телефон от страна на молителката Е.М., което кореспондира и със твърденията на свидетелите по делото, че С.А. е бил негативно настроен спрямо ползването от страна на дъщеря му на социалните мрежи. В показанията си, св. М. и Мехмедова твърдят също, че Е.М. е имала видими синини по ръцете, когато са отишли до дома . Според свидетелките молителката им споделила, че тези синини са получени от нанесени удари и падане вследствие на тези удари, нанесени от съпруга С.А.. Тези показания се потвърждават от представеното съдебно-медицинско удостоверение.

Същото е издадено от д-р Владимир Горанов на 28.01.2020 г. след извършен преглед на Е.М.. Не следва да бъде споделена тезата на ответната страна, че не се установяват констатираните в това удостоверение травматични увреждания да са били нанесени именно на 26.01.2022 г. Краткият период между конфликта, заради който е била повикана полиция в дома на Е.М. и прегледа от д-р Горанов изключва възможността тези увреждания да са били нанесени в друг момент или по друг повод.

По отношение на показанията на св. Я. следва да се посочи, че същите не установяват различна фактическа обстановка от приетата въз основа на останА.я събран доказателствен материал и поради това не следва да бъдат коментирани. Единствено следва да се посочи, че и св. Я. потвърждава, че синът му С.А. е бил в дома на молителките на процесната дата, от където е отишъл да го вземе.

Твърдението на ответната страна, че ограничаването на участието на детето в социалните мрежи не представлява домашно насилие не е относимо, доколкото в случая не се твърди, че с действията на бащата по провеждане на разговори с молителките по отношение на ползването от Е. на социалните мрежи е извършено домашно насилие. С декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН Е.М. твърди, че С.А. я е блъскал, удрял и обиждал и именно в това се изразява домашното насилие спрямо нея. Подобни действия, извършени в присъствието на дете също следва да се квА.фицират като домашно насилие, съгласно чл. 2, ал. 2 ЗЗДН.