Решение № 260301 от 15.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.София, 15.02.2023 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Иванова

ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева

Йоана Генжова при секретаря Цветослава Гулийкова и в присъствието на прокурора .................... като разгледа в.гр.дело N: 14 222 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение № 23593 от 28.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 63 974/2017 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 66 състав са отхвърлени предявените от Д.И.С., ЕГН ********** срещу „Б.П.П.Ф.” С.А., клон България КЧТ, ЕИК ********* искове с правно основание чл.128, т.2 КТ във връзка с чл.12 НСОРЗ за заплащане на сума в общ размер от 12 562,00 лева, от които:11 512,00 лева – допълнително индивидуално трудово възнаграждение - годишен бонус за 2016 г. и 1 050,00 лева – колективно допълнително трудово възнаграждение – колективен годишен бонус за 2016 г., ведно със законната лихва от 13.09.2017 г. до окончателното плащане, като неоснователни.

Със същия акт Д.И.С. е осъден да заплати на „Б.П.П.Ф.” С.А., клон България КЧТ на основание чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 от ГПК сумата 100,00 лева – разноски по делото.

Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ищеца Д.И.С.,***. Във въззивна жалба се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъоб-разно, че същото е постановено при допуснати съдопроизводствени нарушения – не са обсъдени всички наведени от жалбоподателя-ищец доводи относно дължимостта на претен-дирания бонус, нито приложимостта на съдебната практика, цитирана в исковата молба, като не са допуснати своевременно направени искания, от значение на делото. Поддържа се и че е допуснато нарушение и на материалния закон, тъй като в случая става въпрос за едностранна промяна от работодателя на условията относно престиране на допълнително трудово възнаграждение на работника, уговорено във Вътрешните правила за работната заплата, имащо постоянен характер, което е в разрез с установените в чл.118 и чл.119 КТ принципи, израз на които правила е и нормата на чл.5, ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, както и чл.22 от същата. Посо-чено е и че доколкото от уговореното в договора се извежда, че бонусът се отнася за годината, предхождаща изплащането му, то той изпълнява неговата цел като стимулира служителя да изпълнява своите трудови задължения и да бъде лоялен през съответния период. Посочено е и че с оглед на факта, че процесното задължение възниква всяка година при еднообразни изисквания, следва да бъде определено като с постоянен характер; че възнаграждението се окачествява като променливо не защото не се изплаща всяка година, а защото изплащането му зависи от едно условие /бъдещо несигурно събитие/ и в зависимост от резултата се определя размерът му; че не би следвало получаването на стимулиращо възнаграждение да се свързва с бъдещи правопрекратяващи факти; че вътрешният акт на главния изпълни-телен директор Б.Л.в тази му част е незаконосъобразен, тъй като противоречи на правилата, установени в КТ, НСОРЗ, вътрешните правила за работната заплата и договор-ното начало. Релевирани са твърдения, че в случая са налице предпоставките за изплащане на търсения бонус; че последващото едностранно изявление за определяне на датата, на която трябва да се изплати бонусът, е ирелевантно; че в случай на неуважаване на иска би се стигнало до неправилно разместване на блага – работодателят би се обогатил неправо-мерно за сметка на обедняването на ищеца, което обедняване конкретно се изразява в извънредния положен труд за получаване на допълнителното трудово възнаграждение, който труд може да остане незаплатен в противоречие с принципа за забрана на неоснова-телното обогатяване. Наведени са съображения и че в случая не се иска заместване на волята на работодателя, тъй като последният е оценил качествата на ищеца като го е атести-рал със 100 % постигнати резултати и е налице издадена на 03.04.2017 г. заповед за изпла-щане на годишен бонус на всички служители, както и че решението на първоинстанцион-ния съд е в противоречие с редица други съдебни решения по аналогични случаи. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените от него искове и да му присъди направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – „Б.П.П.Ф.” С.А., клон България КЧТ в срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозирал отговор на въззивната жалба, като счита съща-та за неоснователна, а атакуваното решение – за правилно и законосъобразно. В отговора се поддържа, че инвокираните в жалбата оплаквания по същество са напълно неоснователни, предвид това че в хода на делото е установено, че спорът касае заплащане на допълнително възнаграждение с непостоянен характер, което не е уговорено с трудовия договор на ищеца; че това възнаграждение е дължимо само по волята на работодателя след издаване на заповед за това; че към момента на определяне на допълнителното трудово възнаграждение – 03.04.2017 г. ищецът не е бил служител на „Б.П.П.Ф.”, с оглед на което липсва правно основание за разглеждане на възможността за определяне на такова възнаграждение, като за работодателят никога не е възниквало задъл-жение за определяне и изплащане на допълнително трудово възнаграждение на ищеца. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за устано-вено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12. 2013 г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част, поради което съдът дължи произнасяне по правилността на решението с оглед изложените в жалбата доводи, от които е ограничен, съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК.

При условията на обективно съединяване съдът е сезиран с искове с правно основа-ние чл.128, т.2 КТ във връзка с чл.13 Наредбата за структурата и организацията на работ-ната заплата /НСОРЗ/.

В подадената искова молба на ищеца

Д.И.С. са наведени твърдения, че въз основата на трудов договор от 21.12.2005 г. с анекс към него от 01.05.2017 г. същият е изпълнявал длъжността „мениджър – дигитални решения и подобрения“ в „Б.П.П.Ф.“ ЕАД с основно трудово възнаграждение в размер на 4 605,00 лева, което правоотношение е било прекратено по взаимно съгласие на съконтрагентиге със заповед № 6 213/ 24.02.2017 г., считано от 10.03.2017 г. Посочено е и че по силата на приети в банката вътрешни правила от 01.06.2015 г. с оглед постигнатите от ищеца резултати в работата му през 2016 г. – представяне на 100 %, на същия се дължи годишен бонус под формата на допълнително трудово възнаграждение в размер на две заплати и половина, платим до средата на 2017 г., както и че освен това индивидуалното трудово възнаг-раждение е било уговорено и колективно такова в размер на 1 050,00 лева за постигането на определени резултати на екипно ниво, които в случая са били осъществени. Поддържа се и че след отправяне на предложение за прекратяване на трудовия договор от страна на ищеца, в банката е издаден вътрешен акт, с който е въведено правилото, че допълнителният годишен бонус, като стимулиращо възнаграждение с постоянен характер, се заплаща само на тези работници и служители, чиито трудови правоотношения не са прекратени към 01.05.2017 г., като са релевирани доводи, че в случая се касае за едностранна промяна от работодателя на условията относно получаването на уговореното допълнително трудово възнаграждение с инвокирани съображения за неприложимост на това правило спрямо ищеца.

Заявено е искане ответната страна да бъде осъдена да му заплати сума в общ размер от 12 562,00 лева, от които: 11 512,00 лева – допълнително индивидуално трудово възнаграждение - годишен бонус за 2016 г. и 1 050,00 лева – колективно допълнително трудово възнаграждение - колективен годишен бонус за 2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба: 13.09.2017 г. до окончателното плащане.

Претендира присъждането на разноски по делото.

В депозирания в срока по чл.131, ал.1 ГПК писмен отговор от ответника „Б.П.П.Ф.“ ЕАД предявените искове са оспорени като неоснователни. Инвокирани са доводи, че от Вътрешните правила за организация на работната заплата – раздел ІV и от трудовия договор на ищеца следва, че не се касае за допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер, като в случая на Д.С. не било определено заплащане на допълнително трудово възнаграждение, не е издавана заповед за определя-нето на такова и по отношение на него не е налице основополащият правен белег на „служител”, считано от 10.03.2017 г., поради което и такова не му се дължи. В отговора изрично е заявено, че ответникът не оспорва оценката от представянето на ищеца, обекти-вирана в представената професионална атестационна форма.

В процеса не се спори между страните, което се потвърждава и от представените по делото писмени доказателства: трудов договор от 21.12.2005 г. и анексите към него от 21.12.2008 г., 01.01.2008 г., 01.06.2012 г., 01.11.2013 г., 01.09.2016 г., че ищецът и „Б.П.П.Ф.” ЕАД са били в трудово правоотношение, по силата на което от 01.11.2013 г. ищецът е заемал длъжността „мениджър разработване на дигитални решения“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 4 605,00 лева и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 % за всяка година трудов стаж /т.1.1 от анекса, сключен на 01.01.2008 г./.

Безспорно е и че на 09.02.2017 г. ищецът Д.С. е отправил до работодателя му заявление за прекратяване на съществуващото между тях трудовото правоотношение по взаимно съгласие, както и че със заповед № 6213/24.02.2017 г. на „Б.П.П.Ф.” ЕАД същото е било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, считано от 10.03.2017 г.

От представените в производството

Вътрешни правила за организацията на работ-ната заплата в „Б.П.П.Ф.” ЕАД, в сила от 01.06.2015 г., е видно, че в клаузата на чл.12, ал.1 е предвидено, че работниците и служителите, работещи по трудово правоотношение могат да получават допълнителни възнаграждения, както следва: 1. за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 % от индивидуалната основна месечна заплата за всяка година прослужено време в компанията и 2. други допълнителни възнаграждения, регламентирани в нормативни актове – размерите /минимални или фик-сирани/ и условията за получаването им са тези, определени в съответния нормативен акт или в Кодекса на труда /КТ/.

Съгласно ал.2 на същата клауза за постигнати резултати и/или изпълнение на служебните задължения на месечна, тримесечна или годишна база със заповед могат да бъдат определени допълнителни възнаграждения за работниците и служителите, работещи по трудово правоотношение. Критериите за оценка на резултатите и размерът на допълни-телното възнаграждение се определят с допълнителен вътрешнофирмен документ /бонусна схема/ за всеки отдел в зависимост от спецификата на работата, като в бонусната схема е определен и периодът на изплащане на това възнаграждение. Отразено е и че изменението на критериите за оценка и размера на допълнителното възнаграждение на служителите става по предложение на ръководителя на отдела и одобрение от Директор „Човешки ресурси” /или упълномощено от него лице/, както и че съгласно т. 3 от тази алинея допъл-нителните годишни трудови възнаграждения се изплащат с трудовите възнаграждения до средата на годината, следваща годината, за която са постигнати определени резултати.

Разпечатката съдържа 27 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d699fcc0-bff0-4f9f-938c-684eb1182c42