Решение № 304 от 04.05.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. Благоевград, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Екатерина П. Николова при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20221210201015 по описа за 2022 година

Производството е с правно основание чл.61 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба на “ЕКСПРЕС ТРАНС-2015“ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.Петрич , представлявано от управителя К. М., против НП№420001219/11.05.2022г., издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“гр.София, с което на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв, във връзка с нарушение по чл.91в, т.2 от Закона за автомобилните превози.

С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваният административен акт. Поддържа се, че НП е издадено в нарушение на редица процесуални правила по ЗАНН.Иска се отмяна на обжалваният акт .

Административно-наказващият орган, редовно и своевременно призован не ангажира процесуален представител по делото и становище по жалбата. В придружителното за преписката писмо до съда, тази страна материализира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.63д, ал.2 от ЗАНН, претендирано от жалбоподателя и се прави искане за редуцирането му до минималните размери по НАРЕДБА № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Заинтересованата страна по аргумент на чл. 63д от ЗАНН-РД „Автомобилна администрация“ –гр.София, редовно и своевременно призована, не ангажира свой процесуален и законен представител. /В тази насока съдът отчете ТР№3/28.04.2023г., постановено по т.д.№5/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, във връзка с приложението на чл.61, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.153, ал.1 от АПК. Същевременно настоящият състав съобрази и въведената категорична и обилна практика на БлАС и ВАС, съгласно която, страна в процеса може и следва да бъде правният субект, за когото е възможно крайният съдебен акт да има пряк неблагоприятен ефект, в каквато 1 хипотеза при такъв развой на процеса може да му се гарантира и право на жалба по АПК и Конституцията на РБългария. В тази насока са :Определение №3233 от 22.03.2016г. на ВАС по адм.д.№2329 от 2016г., Определение №12261 от 30.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11328/2021г., Определение №11984 от 24.11.2021г. на ВАС по адм.д.

№11324 от 20221г., Определение №608/25.01.2022г. на ВАС по адм.д. №1219/2021г. В светлината на тази съдебна практика съдът съобрази обстоятелството, че в дело като настоящото, такива негативно имуществени последици несъмнено могат да настъпят при евентуално отмяна на обжалваното НП и уважаване искането на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски, заради липса на самостоятелен бюджет на ФЛ-издател на обжалваният акт, макар и в качеството му на административно-санкционен орган, защото тези съдебни разноски евентуално следва да се заплатят именно от бюджета заинтересованата по делото страна. Ето защо, съдът счита, че участието на посочената заинтересована страна в случая е необходимо и задължително, тъй като това е единствената процесуална гаранция, че субекта, комуто при евентуална отмяна на обжалваният административен акт, ще се възложат по чл.63д, ал.1 от ЗАНН, сторени разноски от страна на жалбоподателя в производството, ще може да упражни правомощията си по чл. 63д, ал.2 и 4 от ЗАНН, в това число и правото на възражение за прекомерност на тези разноски, както и правото на касационно обжалване на присъдените разноски, ако счете, че неоснователно са определени от съда. При различно тълкуване на нормата на чл.

61, ал.1 от ЗАНН и извън контекста на последиците по чл. 63д, ал.2 и ал.4 вр. с ал.1 от ЗАНН за това, кои следва да са страните в процеса, би се стигнало до недопустимата и неоправдана от никое законово правило ситуация, а именно : или едно физическо лице / длъжностно лице, което е издател на обжалваният акт/, да поеме с личният си патримониум негативни последици от воден съдебен процес в негово длъжностно качество /възложени съдебни разноски при отмяна на обжалвания акт/ или такива неблагоприятни последици /разноски/ да се възложат на въобще неучаствала в производството страна /учреждение или организацията, към която е назначено съответното длъжностно лице- издател на обжалваният акт/ и респ. на субект, на който не е предоставено никакво право на становище и обжалване при преценка дори на този пряк финансов негатив за него. / Районна прокуратура- Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират представител и становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право , намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. / НП е връчено на законният представител на жалбоподателя по седалище на фирмата на 23.06.2022г. и в срока по ЗАНН срещу НП е подадена жалбата по делото – на 05.07.2022г./ Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните фактически и правни аргументи:

С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства се установи по категоричен и 2 безпротиворечив начин, че на 11.03.2022г., , в сградата на ОО“АА“-Благоевград, а именно на бул.“Св.Д.Солунски“№77А, св.В. /инспектор при санкциониращият орган/, в присъствието на колегата си -св.С., е съставила на жалбоподателя АУАН №317575 за това, че при извършена тематична проверка на дейността му, в качеството му на превозвач, притежаващ Лиценз на общността за извършване на международен автомобилен превоз на товари №15229, валиден до 15.06.2026г., не представил за нуждите на тази проверка, информацията , извлечена от дигиталната карта на водача Илиас Христос Калафари, изискана с известие рег.№12-00-00-1605/28.01.2022г., получено в процесното дружество на 17.02.2022г. от упълномощено за него лице. Описаното деяние за жалбоподателя с издаденият му АУАН е квалифицирано като административно нарушение по чл. 91в, т.2 от Закона за автомобилните превози. АУАН е връчен на упълномощено от жалбоподателя лице М. П. на 01.02.2022г. /За М. П. в преписката е приложено и изрично пълномощно, издадено й от процесното дружество с нотариална заверка на 17.02.2020г., с което са й делегирани правомощия да представлява пред санкционният орган жалбоподателя, включително и да подписва и получава АУАН и НП за него./

Проверката е възложена на св.В. и св.С. с нарочна Заповед № РД-12-712/01.03.2022г. на Директора на РС“АА“-гр. София, а за извършването й е изготвен от свидетелите по акта и нарочен Констативен протокол, който съдържа същите фактически твърдения като самият АУАН.

Установи се, че извършената тематична проверка на процесното дружество е предшествана и от изготвянето на известие за същата до жалбоподателя с Изх.№12-000001605/19/28.01.2022г., в което е посочено, че то е получено от пълномощника М. П. на 17.02.2022г. В това известие е отразено, че за нуждите на тематичната проверка относно превозваческата дейност на процесното дружество, жалбоподателят е следвало да представи на контролните органи на „Автомобилна администрация“, редица документи за периода 26.01.2021г.-26.04.2021г., в това число и информация, извлечена от дигитални карти на водачите /т.1.10. от известието/, като не е конкретизиран водач за такива карти.

Въз основа на АУАН, н а 11.05.2022г., Директора на РД“АА“-гр.София, е издал обжалваното НП№42-0001219, с което на основание чл.104, ал.7 от Закона за автомобилните превози, на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв., във връзка с нарушение по чл.91в, т.2 от същият Закон . НП е връчено на законният представител на дружеството на 23.06.2022г.

При разпита на свидетелите по акта В. и С., двамата установяват, че извършили тематичната проверка по случая във връзка с превозваческата дейност на процесното дружество /извършвани от него международни превози на товари./ Нарушението на жалбоподателя в казуса се изразило в това, че той не представил на проверяващите лица, информация-извлечение от дигитална карта на водача Ил. К. , изискана с нарочно известие , изпратено до жалбоподателя. Акта е съставен на мястото на проверката и връчен на упълномощено за жалбоподателя лице.

Приложена и приета като доказателство по делото е и Заповед №РД-08-30 от 3

24.02.2020г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, както и длъжностна характеристика за длъжността „Директор РД“АА“ и Заповед №110/01.04.2022г. на Изпълнителният директор на ИА“АА“-гр.София, с които се удостоверява материалната компетентност на издателя на атакуваното НП в настоящото дело при констатирани нарушения по Закона за автомобилните превози .

При така направените фактически констатации съдът счита, че с обжалваното НП незаконосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на жалбоподателя за вмененото му нарушение по чл.91в, т.2 от Закона за автомобилните превози.

Обжалваното НП е издадено от компетентен за това орган и в тази насока се представиха заповеди за делегирани правомощия на процесният издател, ведно с длъжностна характеристика. Спазени са и сроковете на чл.34 от ЗАНН за издаване на АУАН и за съставяне на НП и те са надлежно връчени на жалбоподателя. В двата документа ясно и конкретно е посочена датата и място на извършената проверка по случая, проверяващите лица, правна квалификация на деянието и санкционна норма. Отразени са и доказателствата, с които се твърди от санкционният орган, че се установява вменяваното на жалбоподателя нарушение /свидетели, известие за проверка . / Независимо от изложеното, съдът констатира, че обжалваното НП и АУАН, който го обосновава, са издадени при допуснато съществено процесуално нарушение и на практика липсващ основен и задължителен реквизит, а именно дата на твърдяното административно нарушение. Тази дата не може да се извлече по никакъв начин от съдържанието на тези два документа, което означава, че е налице пълна липса на този задължителен реквизит по смисъла на чл. 42, ал.1 т.3 от ЗАНН /за АУАН/ и респ. по чл. 57, ал.1 т.5 от ЗАНН /за НП/, а това винаги съществено засяга и ограничава правото на защита, поради което и се квалифицира като съществено процесуално нарушение и достатъчно основание за отмяна на НП заради неговата процесуална незаконосъобразност.

Съдът констатира и друг процесуален порок в НП и АУАН, а именно липса на достатъчно яснота и фактически обстоятелства за описване начина на извършване на твърдяното нарушение. В казуса вмененото на жалбоподателя нарушение е описано фактически с НП и АУАН както следва:“ непредставяне за проверката на информация, извлечена от дигитална карта на водача Ил. Хр. К., изискани с известие рег.№12-00-001605/19/28.01.2022г.“ В това описание на практика липсва каквато и да е конкретика относно основното обстоятелство, заради което е извършвана процесната проверка, а именно за какъв международен превоз е проверката, в какъв период е осъществен той, с какво МПС и превозни документи /ЧМР/. Тази информация не е посочена и в известието, изпратено до процесното дружество, в което конкретно за водача Калъфати дори липсва конкретно изискване на извлечение от дигиталната му карта по повод на конкретен международен превоз, осъществяван по лиценза на процесното дружество. Така за жалбоподателя е останало неясно във връзка с какъв международен превоз в посоченият период , къде , кога , между кои държави , е следвало да съхранява и съответно представи за 4 нуждите на проверката изисканата от него информация от дигитална карта на водача Калъфати. С тази непълнота в описанието на вменяваното нарушение и начина на извършването му, съдът приема, че също е засегнато в значима степен правото на защита поради липсата и на друг основен реквизит за тези два документа, а именно такъв по чл. 42, ал.1 т.4 от ЗАНН /за АУАН/ и по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН/ за НП/, което също обосновава отмяната на обжалваният акт заради неговата процесуална незаконосъобразност. В тази насока е и съдебната практика–Решение №427/02.07.2020г., постановено по кнахд №32/2020г. по описа на Административен съд –Благоевград и Решение № 1863/11.06.2020г., постановено по кнахд № 335/2020г. по описа на Административен съд –Благоевград.