Протокол № 265 от 16.01.2023, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 265 гр. София, 13.01.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАН АЛ. СТОИЛОВ при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА и прокурора С. Б. А.

Сложи за разглеждане докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Частно наказателно дело № 20231110200512 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 15:00 часа се явиха:

Производството е по реда на чл. 64 от НПК. Иска се вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража” на обвиняемата С. Р. Б., ЕГН **********, досъдебно производство № 1508/2022 г. по описа на 07 РУСДВР, пр.пр. № 47717 /2022 г. по описа на СРП.

Срещу обвиняемата е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл.194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от една до десет години, т.е. става въпрос за тежко умишлено престъпление от общ характер.

По отношение на първата задължителна кумулативна предпоставка, а именно наличие на обосновано предположение Б. да е извършила деянието, за което е повдигнато обвинение, същото е налице в достатъчна степен. То се подкрепя от показанията на пострадала Любка Д.а Я., които не са изолирани, а намират подкрепа в протокола за разпознаване на лица по снимки, видно от който пострадалата Я. е посочила именно снимката на обвиняемата С. Б., като лицето, което е осъществило кражба на плик, съдържащ парична сума от 990 лв. Разпознаването на снимки е изготвено съгласно изискванията на НПК - с предхождащ разпит, с поемни лица, със съпоставени три други снимки със сходна външност като тази на Б., като е налице изключителната хипотеза на чл. 171, ал. 4 от НПК за провеждане на подобно разпознаване по снимки, а именно наличие на изрична писмена декларация от страна на Б., с която 1 същата отказва да участва в разпознаване на живо. На последно място обоснованото предположение се подкрепя от заключението на видео техническата експертиза, както и от принципното самопризнание, което обвиняемата е направила при разпита си в качеството на обвиняема.

По отношение на другата кумулативна предпоставка, реална опасност обвиняемата да се укрие или да извърши друго престъпление, Съдът днес констатира, че обвиняемата не живее на адреса по лична карта. Безспорно е, че същата сочи конкретен адрес, както и телефон, на който да бъде намерена, но Съдът не може да игнорира справката от ДП, че само в рамките на предходната 2022 г., Б. е била два пъти обявявана за общодържавно издирване във връзка с други досъдебни производства. По-същественото обаче е, че Съдът намира напълно предвидима опасност от извършване на друго престъпление в случай на определяне на по-лека мярка за неотклонение от „Задържане под стража“. Това се извежда от обремененото съдебно минало на обвиняемата. Видно от справката за съдимост, спрямо нея има влезли общо три присъди за престъпления от общ характер, като единствено по първото е била настъпила реабилитация по право. Известно е, че съгласно чл.

86, ал. 2 от НК, реабилитация по право може да настъпва само веднъж. Такава не е настъпила по следващите две наказания, включително и по отношение на наказанието по НОХД № 6455/2012 г. по описа на СРС с присъда в сила от 20.06.2015 г. При липса на реабилитация по право, за да настъпи реабилитация по чл. 88а от НК е необходимо да са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието, в който срок обвиняемата да не е извършила друго деяние. Този пет годишен срок започва да тече от момента на изтичане на изпитателния срок, в случая от 20.06.2018 г., т. е. настоящето деяние е извършено преди изтичането на този срок, поради което не е налице реабилитация по чл. 88а от НК. По подобен начин не са изминали и изискуемите пет години по смисъла на чл. 30, ал. 1 от НК, което да изключи приложението на института на повторността. Иначе казано, реалната опасност от укриване и извършване на друго престъпление се презюмира по смисъла на чл. 63, ал. 2, т. 1 от НПК, доколкото настоящето деяние е извършено с условията на повторност и тази квалификация е напълно коректна на базата на аргументите, които Съдът изложи преди малко. Съдът не намира други причини, поради които да счита, че пребиваването на обвиняемата в условията на Арест е невъзможно, нито здравословни, нито 2 такива от социален или семеен характер, поради което Съдът намира за напълно адекватно и единствено възможно налагането на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража”.

С оглед всичко гореизложено,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ВЗЕМА мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”, спрямо С. Р. Б., ЕГН **********, обвиняема по досъдебно производство № 1508/2022 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр.пр. № 47717 /2022 г. по описа на СРП.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в тридневен срок от днес, пред СГС, като в случай на обжалване или протест, СЪДЪТ насрочва делото за 24.01.2023 г. от 10:00 часа, за която дата да се осигури присъствието на обвиняемия и защитника му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ Секретар: _______________________

3