Решение № 724 от 23.04.2026, Административен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 724

Разград, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Разград - III състав, в съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

МАРТИН СТАМАТОВ

При секретар РАЛИЦА ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия МАРТИН СТАМАТОВ административно дело № 20257190700309 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Десета, Раздел I от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано въз основа на жалба подадена от Б. Н. Р. от [населено място], област Разград против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0259-000134/19.09.2025г., издадена от Полицейски инспектор към ОД на МВР Силистра, Районно управление – Дулово, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП е разпоредено прекратяването на регистрацията на посоченото в нея пътно превозно средство, за срок от 6 месеца.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност поради липса на съответните материално-правни предпоставки към момента на издаването й. Сочи се, че мярката, доколкото се прилага с превантивна цел, в контекста на конкретните обстоятелствата, надхвърля необходимото за нейното постигане, като ограничава несъразмерно правата на собственика на автомобила. От гледна точка на правото на собственост, с тази мярка се препятства възможността му да го ползва по предназначение за един продължителен период от време, което води до неблагоприятни последици в неговата правна сфера. Налице е непосредствено засягане на това му право поради нарушение, което е извършено от друго лице, за което той е нямало как да узнае, че е неправоспособен или че притежаваното от него свидетелство е неистинско, поради което е изключен субективният елемент спрямо собственика. Моли се съда да отмени изцяло оспорената заповед.

В проведеното по делото открито съдебно заседание оспорващото лице, редовно и своевременно призовано, не се е явило лично, като чрез упълномощен процесуален представител – адв. Д. Г. изразява становище, че поддържа доводите в жалбата. Допълва ги с твърдение, че самото нарушение не е било установено съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП по реда на ЗАНН, тъй като липсва съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ на жалбоподателя за нарушение по чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за което се предвижда санкция по чл. 177, т. 1, б. „а“ от ЗДвП. АУАН е бил съставен само на водача Е. А. Х. за нарушение по чл. 150 от ЗДвП.

Ответната страна - Р. Р. - полицейски инспектор от Районно управление – Дулово към Областна дирекция на МВР Силистра, не се е явил лично или чрез процесуален представител, като чрез пълномощник– юрисконсулт В. А. е депозирал писмено становище, в което сочи, че са установени всички материалноправни и процесуални предпоставки за издаване на ЗПАМ, като е спазена процедурата по налагане на мярката. Моли обжалваната заповед да бъде потвърдена и в полза на дирекцията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните и приети по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

От мотивите на приложената заповед за налагане на ПАМ се установява, че от Р. Х. Р., упълномощен със заповед номер Заповед peг. № 342з-б07/22.05.2025г. на Директора на ОДМВР – Силистра в качеството му на служител към ОДМВР Силистра, РУ Дулово на длъжност полицейски инспектор, е прието, че на 19.09.2025Г. около 00,15 часа в гр. Дулово по ул. „Шуменско шосе“ до №36 в посока кръговото кръстовище, т.а. „Форд Транзит“ с рег. №[рег. номер] собственост на Б. Н. Р., е бил управляван от неправоспособен водач Е. Х. А. с [ЕГН] - не притежава СУМПС /използва неистински документ издаден от Кралство Белгия с №**********/05.02.2024г./.

С административната преписка е представен съставен на Е. А. АУАН сер. GA №4476854/19.09.2025г., в който са отразени горните констатации и обстоятелствата са квалифицирани като нарушение на чл. 150 от ЗДвП и са отнети СРМПС-*********/част втора/ и 2 бр. рег. табели с рег. №[рег. номер].

Съгласно приложените по делото Заповеди №8121з-1632/02.12.2021г. и №8121з-1389/07.10.2024г. на Министъра на вътрешните работи; Заповед №342з-1315/30.12.2021г. и Заповед № 342з-607/22.05.2025г. на Директора на ОДМВР- Силистра служителите на длъжност „полицейски инспектор VI- V степен“ в РУ-Дулово към ОДМВР-Силистра са оправомощени органи да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, в т.ч. и по чл.171, т.2а от ЗДВП.

Видно от приложеното по делото удостоверение издадено от началник сектор КАПОЧР към ОДМВР Силистра, Р. Х. Р. заема длъжността „полицейски инспектор VI- V степен“ в РУ-Дулово към ОДМВР-Силистра от 01.04.2015г.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице при наличие на правен интерес от производството, в рамките на преклузивния законов 14 – дневен срок и срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящия съдебен състав като неоснователна.

Съгласно чл. 171 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административни нарушения се прилагат принудителни административни мерки, като предвидената такава в т. 2а, б. „а“ от с.н. се изразява в прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца до една година, когато е било управлявано от собственика му или от друго лице, без да е правоспособен водач, не е притежавал свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс.

Съобразно чл. 172 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – „полицейски инспектор VI- V степен“, действащ в обхвата на териториалната си компетентност – за нарушение на ЗДвП извършено на територията, обслужвана от РУ-Дулово към ОДМВР - Силистра.

Заповедта е издадена в писмена форма, съдържа реквизитите съгласно чл. 59 от АПК и мотиви в съответствие с изискването на 172, ал. 1 от ЗДвП.

При извършената служебната проверка не се констатираха допуснати съществени процесуални нарушения в производството, налагащи отмяната на заповедта само на това основание.

Възражението на жалбоподателя, че като такъв порок следва да се квалифицира липсата на съставен спрямо него акт за установяване на адм. нарушение, не се споделя от настоящия съд. Принудителният характер на административните мерки не изисква прилагането им винаги да е обосновано и обусловено с ангажиране на личната административнонаказателната отговорност на нарушителя. Административното наказване и административната принуда преследват различни цели, поради което кумулативното им реализиране, макар и изхождащо от един и същ правопораждащ факт, не е предпоставка за процесуалната и материалната им законосъобразност. Процесната принудителна административна мярка не цели да санкционира/накаже нарушителя – водач или собственика на автомобила, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигане правно определен резултат– подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Това въздейства върху субекта е преценено от законодателят като превенция срещу извършването на определен вид правонарушения. Крайният резултат от мярката по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е временно „отнемане“ на средството за извършване на нарушението, тъй като макар ППС да остава под властта на неговия собственик/собственици, прекратяването на регистрацията, чрез сваляне на регистрационните табели, препятства възможността за движението му по пътищата, респ. възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение. Противното би означавало, МПС да запази регистрацията си и да бъде годно за участие в движението, при което без съмнение се губи възпиращият ефект на мярката. Съставянето на акт за установяване на административно нарушение има отношение към административнонаказателната отговорност на водача, чиято цел е да се накаже водача за допуснатото административно нарушение, но няма отношение към принудителната мярка, която цели да се преустанови нарушението – в т.см. Решение № 4252 от 2.04.2018г. по адм. д. № 12543/2016г. на ВАС, VII о. Следва да се отбележи, че в настоящия случай е налице съставен АУАН съдържащ описание на фактическа обстановка, освен относно извършеното от водач на МПС нарушение по чл. 150 от ЗДвП, във връзка с което е постановена процесната ПАМ, но и относно нарушение по чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП извършено от собственика му, като този АУАН е цитиран в процесната ЗППАМ, с което в достатъчна степен е защитено правото на защита на санкционираното лице. При преценката си да инициира ли административно-наказателно производство и по отношение на собственика на МПС като нарушител на правилото по чл. 102, ал.1, т. 1 от ЗДвП, държавният контролен орган не действа в условието на обвързана компетентност и тази преценка е обусловена от обстоятелства различни от относимите към ПАМ – пр. обществена опасност на извършителя, вредни последици от деянието и т.н.

Процесната ЗПАМ представлява индивидуален административен акт (ИАА) по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. В производството по издаването на ИАА административният орган не извършва „разследване“ (за разлика от административнонаказателното производство), а е длъжен в изпълнение на разпоредбата на чл. 35 от АПК да издаде акта, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. При издаване на ИАА – ЗППАМ в конкретната хипотеза, релевантните факти и обстоятелства, които е следвало да бъдат установени съобразно чл. 35 от АПК, вр. чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП са управлението от неправоспособен водач на ППС, собственост на конкретно индивидуализирано физическо или юридическо лице. В настоящия случай това е било сторено от административния орган, като заповедта е издадена при изяснена фактическа обстановка.

Съдът намира за установени и горепосочените материалноправни предпоставки за издаването на процесната ЗППАМ.

Като не се е уверил, че лицето, което ще управлява автомобила му, притежава валидно СУМПС, жалбоподателят е нарушил забраната по чл. 102, ал.1, т. 1 от ЗДвП, изискваща да не се предоставя МПС на лице, което не е правоспособен водач. В случая определения от административния орган срок от шест месеца е в минималния размер. При прилагане на ПАМ от категорията на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, органът действа при условията на обвързана компетентност и е длъжен да приложи съответния на нарушението вид ПАМ. Това означава, че неизлагането на мотиви относно продължителността на срока на действие на мярката, при определен минимален такъв не накърнява правото на защита на жалбоподателя. За съставомерността на извършеното нарушение е без значение субективното възприятие на собственика на моторното превозно средство.

Предвид минимално наложения срок на ПАМ не е налице и несъразмерност по смисъла на чл. 6 от АПК. В съответствие с чл. 6, ал. 3 и 4 от АПК административният орган е приложил ПАМ по вид и за срок, които са максимално благоприятни за адресата, така и за обществото. Вредите, които биха настъпили от прилагане на процесната ПАМ са съизмерими с тези, които биха настъпили за обществото от продължаване евентуалното използване на ППС от неправоспособен водач, а обществения интерес винаги се явява надделяващ пред частния. Мярката по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е принудителна административна и няма санкционен, а превантивен характер. Тя се „прилага“, а не се „налага“ без оглед на вината и чрез нея се реализира диспозицията на правната норма.