Решение № 57 от 04.03.2026, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Шумен, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Т. Р. Йорданова-Момова при участието на секретаря Силвия Й. Методиева като разгледа докладваното от Т. Р. Йорданова-Момова Въззивно гражданско дело № 20253600500699 по описа за 2025 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба рег. № № 5844/30.09.2025 г. /датно пощенско клеймо – 29.09.2025 г./ на ШОС, депозирана от „Юробанк България“ АД гр. София, представлявано от Д. Б. Ш. и М. И. В., действащо чрез пълномощника си – адв. М. Ц. от САК против решение № 262/12.09.2025 г. по гр.д. № 121/2025 г. по описа на Районен съд – Нови пазар, в частта му, с която съдът е отхвърлил предявения от него иск срещу Г. Я. С.. Жалбоподателят счита, че постановеното решение се явява неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Излага подробни съображения, като счита, че изводът на първонистанционния съд за противоречие на сключения договор за кредит с нормите на ЗПК е неправилен. Шрифтът на същия бил незначително по-малък от законоизискуемия, като потребителят разбрал идеално клаузите му Моли въззивният съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и постанови друго, с което да уважи предявения установителен иск за мораторна лихва, като му бъдат присъдени направените разноски в двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна – Г. Я. С., чрез назначения му особен представител – адв. Т. М. от ШАК, не е депозирала отговор на въззивната жалба. В писмено становище моли съдът да потвърди решението на НПРС.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на 1 обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Въззивният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на насрещните страни и всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното:

Гр.д. № 121/2025 г. по описа на Районен съд – Нови пазар е образувано въз основа на искова молба, депозирана от „Юробанк България“ АД срещу Г. Я. С. с искане да бъде признато за установено, че съществуват следните вземания на ищцовото дружество срещу ответника, за чието плащане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 504/2024 г. по описа на НПРС: в размер на 6900,00 лв., представляващо задължение на заемател за връщане на отпусната парична сума – главница по договор за потребителски кредит от 08.06.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.04.2024 г.; в размер на 169,74 лв., представляващо задължение за плащане на договорна лихва за периода от 10.07.2023 г. до 09.04.2024 г.; в размер на 468,00 лв., представляващо задължение за плащане на обезщетение за неизпълнение на парично задължение в срок, за периода 10.07.2023 г. – 09.04.2024 г. След проведено производство по чл. 129, ал. 2 от ГПК, ищецът уточнил, че претендира посочената сума, представляваща главница и сума в размер на 169,74 лв., представляваща мораторна лихва за периода 10.07.2023 г. – 09.04.2024 г.

Твърденията в исковата молба са, че на 08.06.2021 г. „Юробанк България“ АД сключило с ответника Г. Я. С. договор за потребителски кредит по „Програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19“. По силата на същия, банката предоставила на ответника сума в размер на 6900,00 лв., който бил използван. На 10.07.2023 г. С. преустановил плащанията.

Поради това, заемодателят обявил задълженията на кредитополучателя за предсрочно изискуеми, като поканата била връчена на ответника на 04.03.2024 г. Поради неизпълнение на задълженията на последния, ищецът депозирал пред РС – Нови пазар заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника, което било уважено изцяло чрез издаване на такава по ч.гр.д. № 504/2024 г. по описа на съда. Заповедта била връчена на С. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

След изпращане на преписи от исковата молба и приложенията към нея, по реда на чл. 47 от ГПК по делото е удостоверено, че ответникът Г. С. не пребивава на посочения в исковата молба адрес и на установените му постоянен и настоящ адреси. Извършено е уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК. Изтекъл е срокът за получаване на преписите от канцеларията на НПРС. Поради това, по отношение на същия била приведена в изпълнение процедурата по ЗПП и му бил назначен особен представител на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК – адв. Т. М. от ШАК.

В срока за отговор, особеният представител на ответника подал отговор на исковата молба, с който оспорил предявените искове като неоснователни. Направил възражение за недействителност на договора за потребителски кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, в частност – чл. 10, ал. 1 от закона, тъй като размера на шрифта, с който бил изписан договора бил по-малък от законоизискуемия размер 12. Освен това, намира, че не е настъпила предсрочната изискуемост на кредита, тъй като ответникът не е получил 2 уведомление за това.

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ и чл. 422, ал.

1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ, като с решението си уважил изцяло претенцията за плащане на главница, а иска за плащане на лихва отхвърлил. Приел, че процесният договор е нищожен, като противоречащ на предвиденото в чл. 10, ал. 1 от ЗПК, а именно – шрифтът на същия е по-малък от законоизискуемия. Съобразил е, че в тези случаи се дължи връщане само на главницата по договора и признал за установено дължимостта на същата.

След извършена проверка по чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че атакуваното решение е валидно и допустимо.

По същество:

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от приложения по делото договор за потребителски кредит по „Програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19“ от 08.06.2021 г. е, че „Юробанк България“ АД гр. София предоставило на Г. Я. С. сума в размер на 6900,00 лева. В чл. 1, ал. 5 и ал. 6 от договора е предвидено, че кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на 0%, като кредитополучателят не плаща такси, комисиони и неустойки във връзка с кредита. Според чл. 3 вр. погасителния план, крайният срок за погасяване на кредита е 08.06.2026 г. Видно от приложената покана за изпълнение от 31.10.2023 г., ищецът поканил ответника да изпълни задълженията си, като обявил цялото си вземане за предсрочно изискуемо.

Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-графична експертиза от 27.08.2025 г., целият текст в процесния договор е изпълнен със серифен шрифт „Times new roman“, с големина 11,9 пункта, а определени части от него – с друг вид шрифтове с големина 8,7 пункта, 7,9 пункта. Вещото лице сочи, че погасителният план е изписан със серифен шрифт „Times new roman“ с големина 11,6 пункта.

От приложеното ч.гр.д. № 504/2024 г. по описа на НПРС се установява, че „Юробанк България” АД подало по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 18.04.2024 г., по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260/22.04.2024 г. срещу ответника за суми, идентични със сумите предмет на предявените в настоящото исково производство искове, законната лихва, считано от 18.04.2024 г. до окончателното плащане и за разноски в общ размер 903,22 лв., направени в заповедното производство.

Въз основа на така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Установи се по делото, че на 08.06.2021 г. между „Юробанк България“ АД и Г. Я. С. бил сключен договор за потребителски кредит. Регламентацията на договора за банков кредит се съдържа в Търговския закон и в Закона за кредитните институции. Съгласно 3 легалното определение, съдържащо се в чл. 430, ал. 1 от ТЗ, с този договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. По своята правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор. Тоест, ищецът и ответникът са страни по валидно двустранно облигационно правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено чрез сключване на договор за кредит. В изпълнение на вече сключен договор за банков кредит, за банката възниква задължение за отпускане на уговорената с договора парична сума, в рамките на уговорения между страните срок за усвояване на кредита. Доказа се, че банката предоставила на С. уговорената сума, възлизаща на 6900,00 лв. Спрямо обсъждания договор са приложими и разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Въз основа на направено възражение от назначения особен представител на ответника, а и съобразно вмененото на съда задължение служебно да следи за съответствието на конкретната сделка с нормите на ЗПК, в хода на първоинстанционното производство била назначена СТЕ за установяване на размера на шрифта на договора и приложенията му. Съобразно заключението по същата, съдът намира, че сключения на 08.06.2021 г. между страните по делото договор за кредит е нищожен. В случая е нарушена нормата на чл. 10 от закона, според която договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Доказа се, че шрифтът, с който е изписан договорът не е с изискуемата големина, като е вида „Times new roman“. Възражението на ищеца, че отклонението от предвидения в закона размер на шрифта е незначително, се явява неоснователно.

Законодателят е установил абсолютно определена долна граница на изписване на текст, като всяко отклонение от същата съставлява нарушение на ЗПК. Според разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от закона, то договорът за кредит е недействителен.

Съгласно нормата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В съответствие с тази разпоредба, първоинстанционният съд отхвърлил претенцията на „Юробанк България“ АД за признаване за установено, че ответникът му дължи мораторна лихва /изписана погрешно в диспозитива на решението като възнаградителна, каквато в случая не е уговаряна в договора/, възлизаща на 169,74 лв. Изводите и постановеното от НПРС са напълно правилни.

Поради това, настоящият състав счита, че решението на Районен съд – Нови пазар е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото, разноски по делото не се присъждат.

Водим от горното, съдът

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 262/12.09.2025 г. по гр.д. № 121/2025 г. по описа на Районен съд – Нови пазар, в частта, с която предявения от „Юробанк България“ АД срещу Г.

Я. С. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сума в размер на 86,79 евро /169,74 лв./ за периода 08.08.2023 г. – 09.04.2024 г. е отхвърлен.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Шумен, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: