Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 21.07.2017, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
4558/2017
Подписан
21.07.2017
В сила
05.08.2017

Цитирани разпоредби

Р E Ш Е

Н И Е

№ ……………./21.07.2017 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ състав, в публично заседание на седми юли две хиляди и седемнадесета година, в състав

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря МАРИАНА МАРКОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4558/2017 г.

Производството е образувано въз основа на предявени от И.П.П.- Я., ЕГН **********, с адрес *** срещу „* проф. д-р Д. *” ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление *** обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 КТ с искане да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата извършено със Заповед № 012/09.02.2017г. на управителя, на основание чл. 328, ал. 2 КТ- поради сключване на договор за управление; да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „главен счетоводител” и осъждане ответника да заплати на ищцата обезщетение за времето, през което е останала без работа в размер на брутното й трудово възнаграждение за период от шест месеца- 10.02.2017.- 10.08.2017г. общо сумата 7170лв., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба- 04.04.2017г. до окончателното погасяване на задължението.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата е полагала труд при ответника на длъжност „главен счетоводител” по силата на безсрочен трудов договор № */11.03.2011г.

С допълнително споразумение № */24.02.2015г. е уговорено основно трудово възнаграждение от 1000лева и допълнително за трудов стаж и професионален опит от 19,5% върху основното трудово възнаграждение. Със Заповед № */09.02.2017г. на управителя и считано от 10.02.2017г., трудовото й правоотношение бива прекратено на осн. 328, ал.2 КТ- поради сключване на договор за управление на предприятието № */20.05.2016г. Твърди, че заповедта е издадена в нарушение на закона и в частност закрилата по чл. 333, ал.6 КТ, която е абсолютна, закрепена и в международни актове, по които РБългария е страна и в частност- чл. 8 от Европейската социална харта, чл.10 от Директива 92/85/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992г. за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки, чл. 4 от Конвенцията на МОТ за закрила на майчинството от 1919г. Посочва, че заповедта е била издадена и връчена на ищцата в момент, когато тя е ползвала отпуск поради бременност и раждане на основание чл. 163, ал.1 КТ. На 18.01.2017г. е издаден болничен лист № Е 20167552671 удостоверяващ, че считано от 17.01.2017г. ищцата ползва отпуск от 45 дни преди раждане. На ***г. болничният лист е бил представен на работодателя и заведен под вх. № 28, а на 08.02.2017г. и в НОИ Варна. Посочва, че с тези си действия е изпълнила задълженията си по чл. 313а КТ, като е уведомила работодателя за състоянието, в което се намира и съответно надлежно е упражнила правото си на закрила. Извън това счита заповедта за незаконосъобразна и на следните формални основания: нарушение на чл.13, ал.3, т. 3 от Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор, тъй като е подписана само от управителя, а с нея се решават и финансови въпроси; липса на уволнителното основание посочено в нея. Излага доводи, че в случая ответното дружество е лечебно заведение по смисъла на чл.2, ал.1 вр. чл. 9, ал.1, т.1 от Закона за лечебните заведения, т.е не извършва стопанска дейност и поради това не отговаря на смисъла на понятието „предприятие” вложен в чл. 328, ал.2 КТ. Извън това се посочва, че договорът на новия управител не съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, поради което и няма характеристиките на договор за управление по см. на чл.

141, ал.7 или чл. 244, ал. 7 ТЗ. Оспорва и заеманата от нея длъжност да е ръководна и да представлява част от ръководния екип на дружеството, доколкото е поставена в раздел „специалист” по НКИД. По длъжностна характеристика не се предвижда пряко подчинение на управляващия дружеството и ръководене на трудовия процес по повод финансите на предприятието, вкл. предвид наличието на длъжност „икономически директор” в дружеството. Искането е за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът депозира отговор в срока по чл. 131 ГПК. Оспорва исковите претенции като неоснователни. Не оспорва, че ТПО с ищцата е възникнало по сключен трудов договор № */11.03.2011г., по който е заемала сочената длъжност „главен счетоводител”. Потвърждава, че със Заповед № */09.02.2017г. на управителя и считано от 10.02.2017г., трудовото правоотношение е било прекратено на осн. 328, ал.2 КТ- поради сключване на договор за управление на предприятието № */20.05.2016г. Въпросният договор за управление е сключен след провеждане на конкурс и заповед № */20.05.2016г. на кмета на Община Варна. Доколкото лечебните заведения са търговски дружества осъществяващи търговска дейност и са на самоиздръжка, то оспорва да не отговарят на смисъла вложен в понятието предприятие в нормата на чл. 328, ал.2 КТ. Оспорва и твърденията ищцата да не е била част от ръководния екип, доколкото съгласно длъжностната й характеристика, тя е била пряк ръководител и на нейно подчинение са били служителите на счетоводството. Заповедта е била издадена и в 9месечния срок посочен в закона. Оспорва дължимостта на обезщетението по чл. 225 КТ, доколкото в този период ищцата ползва отпуск по чл. 163 КТ, евентуално счита, че то следва да се намали с получаваното от нея обезщетение за бременност и раждане. Молбата е за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на разноски.

С оглед събраните по делото доказателства от фактическа и правна страна съдът намира следното:

Предявени са три обективно кумулативно съединени иска от страна на И.П.П.- Я., ЕГН ********** срещу „* проф. * *” ЕООД, ЕИК * с правна квалификация чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 КТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал.1, т.1 КТ работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението като иска признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. В доказателствена тежест на И.П.П.- Я., ЕГН ********** е да установи, че между нея и „* проф. д-р *” ЕООД, ЕИК * е възникнало валидно трудово правоотношение, по силата на което е заемала длъжността „главен счетоводител”, че трудовото правоотношение е прекратено на твърдяното основание като към датата на прекратяване на същото се е ползвала от закрилата на чл. 333, ал.6 КТ, тъй като е ползвал отпуск за бременност и раждане, както и че за този факт работодателят е бил надлежно уведомен.

В доказателствена тежест на ответника е да установи по реда на пълно и главно доказване, че при спазване на трудовото законодателство е упражнил правото си на уволнение, а именно качеството на ищцата на служител от ръководството на предприятието, наличието на валидно сключен договор за управление на предприятието, че правото на уволнение е упражнено в 9 месечния срок от сключване на договора за управление на предприятието.

Безспорен факт между страните е съществуването на трудово правоотношение по безсрочен трудов договор, по което И.П.П.- Я., ЕГН ********** е заемала длъжността „главен счетоводител” и че същото е прекратено със заповед на управителя, считано от 10.02.2017г. на осн.

328, ал.2 КТ- поради сключване на договор за управление на предприятието № */20.05.2016г. Въпреки отделената безспорност на тези факти, същите се установяват и от приетите по делото писмени доказателства - трудов договор № */11.03.2011 г. и заповед за прекратяване на трудово правоотношение № */09.02.2017 г.

От болничен лист № Е *, издаден на 18.01.2017 г. се установява, че причина за издаването му е бременността на И.П.П.

– Я. като е посочено, че същата се счита в отпуск от 17.01.2017 г. до 02.03.2017 г. /общо 45 дни/. В горецитирания документ е отбелязано, че терминът е на 03.03.2017 г. От удостоверение за раждане № *, издадено от Община Варна от 20.02.2017 г. е видно, че на 15.02.2017 г. е родена * Я. като в графата майка е отбелязано името на ищцата – И.П.П. – Я..

Разпоредбата на чл. 163, ал.1 КТ посочва, че работничка или служителка има право на отпуск поради бременност и раждане в размер на 410 дни за всяко дете, от които 45 дни задължително се ползват преди раждането. Отпускът е период от време, през който работникът или служителят се освобождава от задължението да работи по трудовото правоотношение като последното продължава да съществува. Отпускът поради бременност и раждане е част от специалната закрила на жената. От гореизложеното и при съобразяване на приетите писмени доказателства, следва правния извод, че към 17.01.2017 г. И.П.П.

– Я. е започнала използването отпуск поради бременност и раждане.

От приетото по делото удостоверение от

Териториално поделение на НОИ – * с изх. № */06.06.2017 г. се установява, че в Териториално поделение на НОИ – * за И.П.П.

– Я. са подадени документи за изплащане на парично обещетение по издаден болничен лист № Е *. Посочено е, че на осигурителят „* проф*” ЕООД, ЕИК * болничният лист е представен на 23.01.2017 г., съгласно подаденото от последния удостоверение до сектора на ТП на НОИ – *. От анализа на горецитираните документи следва изводът, че работодателят „СБАГАЛ проф. д-*, ЕИК * е бил уведомен за започналото използване на отпуск поради бременност и раждане от страна на И.П.П. – Я. на

23.01.2017 г.

Разпоредбата на чл. 333, ал.6 КТ посочва, че работник или служител, който ползва отпуск по чл. 163, може да бъде уволнен само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1.

Закрилата по ал.6 се прилага за всички основания за уволнение по чл. 328 и чл. 330 КТ, с изключение на чл. 328, ал.1, т.1 КТ.

Тази закрила е по силна по своя правен интензитет и въвежда абсолютна забрана за уволнението на тази категория лица /а именно жените започнали използването на отпуск поради бременност и раждане/. Не се допуска уволнението им при наличието на каквито и да е предварителни разрешения като тази забрана не може да бъде преодолявана. Последиците от нарушаването й водят до незаконосъобразност на уволнението.

В настоящия случай прекратяването на трудовото правоотношение, извършено със заповед № */09.02.2017г. на управителя и считано от 10.02.2017г., на осн. 328, ал.2 КТ- поради сключване на договор за управление на предприятието № */20.05.2016 г. се явява в нарушение на разпоредбата на чл. 333, ал.6 КТ, тъй като към момента на уволнението И.П.П.

– Я. е ползвала отпуск на основание чл. 163 КТ.

Посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение /чл.328, ал.2 КТ/ не е сред посоченото в нормата на чл. 333, ал.6 КТ изключение.

С оглед гореизложеното, ищцата е доказала всички правнорелеватнтни факти, разпределени й в докзателствена тежест, поради което следва правният извод, че уволнението подлежи на отмяна, на основание извършеното нарушение, свързано със закрилата по чл. 333 ал.6 КТ като не следва да се разискват по същество другите наведени оплаквания и възражения, изложени в исковата молба както и тези, депозирани от страна на работодателя, относно твърдяната негова законосъобразност.

Въз основа на изложените изводи, предявеният иск с правна квалификация чл. 344, ал.1, т.1 КТ се явява основателен и като такъв подлежи на уважаване. С оглед установената незаконосъобразност на извършеното прекратяване на трудовото правоотношение, следва и изводът за основателност на заявената акцесорна искова претенция с правна квалификация чл. 344, ал.1, т.2 КТ.

По третия обективно кумулативно съединен иск с правна квалификация чл. 344, ал.1, т.3 във връзка с чл. 225 КТ в доказателствена тежест на ищцата е да установи, че е останала без работа за периода от 6 месеца, считано от 10.02.2017 г. както и размера на обезщетението, изчислено на база БТВ, получено за последния пълен отработен месец, предхождащ уволнението. С оглед наведените от страна на ответника възражения относно този иск с отговора на исковата молба в негова доказателствена тежест е да установи, че ищцата за претендирания период е получавала обезщетения за бременност и раждане и техния размер.

От допуснатата по делото ССчЕ се установява, че размера на БТВ да последния пълен отработен месец е в размер на 1425,82 лева като за претендирания период същото е в размер на 8554,92 лева.