Определение № 411 от 08.07.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 411 гр. Варна, 08.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Трайчо Г. А.

Членове:

Мая В. Нанкинска

Ерна Якова-Павлова като разгледа докладваното от Ерна Якова-Павлова Въззивно частно наказателно дело № 20263100601078 по описа за 2026 година

Производството е с правно основание чл. 243 ал.7 и 8 от НПК.

Образувано е по частна жалба от адв.Ат.Д., като пълномощник на Ж. Н. Н. от гр.Варна срещу определение рег.№ 1027/10.06.2026 г. по ЧНД № 2210/2026 на Районен съд Варна, с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, жалбата му против постановление на Районна прокуратура – гр. Варна от 08.05.2026 г., с което е прекратено наказателно производство по ДП № 224/2015 г. по описа на ОД-МВР гр.Варна .

В жалбата са изложени твърдения, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че Ж.

Н. не притежава активна процесуална легитимация да обжалва прокурорския акт пред съда.

Доколкото в хода на разследването Н. се легитимирал като собственик и бил предал част от веществените доказателства с протокол като физическо лице, той се явявал пострадало лице в конкретния случай. Формулирано е искане за отмяна на обжалваното определение на Районен съдВарна и постановяване на ново, с което да бъде отменено постановлението на прокурора в частта, касаеща веществените доказателства, и те да му бъдат върнати.

Въззивният съд, след като се запозна с доводите, изложени в жалбата, с материалите по делото и провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира следното:

С Постановление от 16.06.2015г. на прокурор при Районна прокуратура-Варна било образувано наказателно производство за престъпление по чл.172б ал.1 от НК. След извършени действия по разследване в рамките на ДП № 224/2015 г. на ОД МВР-Варна с Постановление от 08.05.2026 г. прокурор при РП-Варна прекратил това наказателно производство, на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.3 от НПК. Със същото се произнесъл и по въпроса за веществените доказателства, които отнел в полза на държавата.

Постановлението за прекратяване на РП-Варна е обжалвано от настоящия жалбоподател по реда на чл.243 ал.4 от НПК пред първоинстанционен съд, който оставил жалбата без разглеждане и прекратил съдебното производство .

Настоящата въззивна инстанция счита така постановения съдебен акт за правилен, поради следното:

1

В разпоредбата на чл.243 ал.4 от НПК законодателят изчерпателно е изброил кръга на лицата, които могат да обжалват актовете за прекратяване на наказателното производство. Това са обвиняемият, пострадалият или неговите наследници и ощетеното юридическо лице. Пострадал по смисъла на чл.74 от НПК е лицето претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението.

Престъплението, разследвано в прекратеното досъдебно производство е такова по чл.172б ал.1 от НК. Съставът на това престъпление не визира настъпването на определен противоправен резултат. Същото е формално и е включено в глава трета раздел VII от НК „престъпления против интелектуалната собственост“. Законодателят е инкриминирал действията на лице, което без съгласието на притежателя на изключителното право ползва в търговската дейност марка, … обект на това изключително право без правно основание. Този вид престъпно посегателство макар и косвено свързано с правата на определени граждани не предполага настъпването на съставомерни вреди за тях. Това препятства възможността да се идентифицира конкретно пострадало лице, което в съдебната фаза на процеса може да бъде конституирано като граждански ищец, и за което при прекратяване на наказателното производство не съществува друга процесуална възможност да защити правата си, освен чрез обжалване на постановлението.

Безспорно е, че при такова деяние съответното лице няма качеството на пострадал.

В този смисъл от престъплението по чл.172б от НК, разследвано по досъдебно производство № 244/2015 г. по описа на ОД на МВР -Варна няма пострадало лице.

Наведените от жалбоподателя доводи, касаещи собствеността му върху отнетите с процесното постановление веществени доказателства са неотносими. Прокурорският акт, макар съдържащ два диспозитива е единен акт по см. на чл.243 ал.2 НПК. Преценката за допустимост на евентуалните жалби срещу него се прави само и единствено от позицията на ограниченията, относно правото на жалба на определен кръг лица по см. на чл.243 ал.4 НПК, сред които не е Ж. Н..

За това и настоящият състав счита, че жалбоподателят не е легитимиран да оспорва по този ред отнемането на веществени доказателства, което прокурорът е длъжен да направи след като прекратява наказателното производство.

Воден от гореизложеното въззивният съд намира атакуваното определение на Районен съдВарна за правилно и законосъобразно, и следва да го потвърди, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение рег.№ 1027/10.06.2026 г. по ЧНД № 2210/2026 на Районен съд Варна, с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, жалбата му против постановление на Районна прокуратура – гр. Варна от 08.05.2026 г., с което е прекратено наказателно производство по ДП № 224/2015 г. по описа на ОД-МВР гр.Варна Определението не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3