Решение № 147 от 25.01.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Бургас, 25.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело № 20212120102430 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на „БНП П.П.Ф. С.А.“ Франция, рег. № * – Търговски фирмен регистър на Париж, Франция, със седалище и адрес на управление *, упражняващо дейност в България чрез „БНП П.П.Ф. С.А., клон България“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, с която се моли съда да приеме за установено, че ответникът Р. Т. Д., ЕГН **********, адрес: *, дължи на ищеца сумите 1044,83 лева главница по договор за потребителски кредит CARD-*/ 08.03.2016 г., 512,07 лева договорна лихва за периода 01.07.2016 г. - 13.11.2017 г. и 300,13 лева мораторна лихва за периода 13.11.2017 г. - 23.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.10.2020 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 260763/12.11.2020 г. по ч. гр. д. № 6726/2020 г. на БРС. В условията на евентуалност, в случай че съдът прецени, че кредитът не е обявен надлежно за предсрочно изискуем, моли съда да осъди ответника да заплати процесните суми поради обявяване на предсрочната изискуемост с исковата молба.

Твърди се, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № CARD-*/08.03.2016 г. (дата, на която кредитната карта е активирана), с първоначален лимит от 1000 лева, сключен във връзка с договор за потребителски кредит № PLUS*/26.08.2015 г. С последния е предвидено, че кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта. Кредитополучателят е получил кредитна карта и е активирал същата, като е усвоил суми от нея, поради което за него е възникнало задължение за заплащане на минимални погасителни вноски. Длъжникът е преустановил плащанията по 1 договора на 01.07.2016 г., поради което кредитната карта е блокирана.

Ответната страна чрез особен представител е оспорила исковата молба.

Посочено е, че не е налице валидно облигационно отношение между страните по повод цитирания в исковата молба договор CARD-*. Не е установено по делото ответникът да е получил кредитна карта, да е ползвал средства по нея. Представеното приложение към договора за потребителски кредит е подписано само от ищеца, но не и от ответника.

Моли съда да отхвърли исковете.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Представен е договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-*/26.08.2015 г., сключен между Р.Д. и БНП П.П.Ф.. Към него е изготвено приложение CARD-*/26.08.2015 г.

Дружеството е предоставило в заем сума в размер на 2100 лева. Страните са договорили годишен лихвен процент 35,08 %, а годишният процент на разходите – 45,10 %. Съгласно договора сумата подлежи на връщане на 36 месечни погасителни вноски от по 109,07 лева.

Падежът на първата вноска е на 20.10.2015 г., а на последната такава – 20.09.2018 г. В чл. 12 от договора е посочено, че кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта. Представено е приложение към договора с номер CARD*/26.08.2015 г., с което е предвидено, че кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1000 лева при годишна лихва и такси за ползването му, посочени в приложението, като за целта му издава кредитна карта Мастъркард. Приложено е месечно извлечение по кредитна карта по договор, издадено за периода 16.09.2017 г. – 13.10.2017 г.

Изготвена по делото е съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която е посочило, че Д. е усвоила цялата сума по предоставения кредитен лимит чрез теглене от банкомат на 09.03.2016 г., 12.03.2016 г. и 17.03.2016 г. Възнаградителната лихва за усвоената сума е в размер на 512,07 лева за периода 01.07.2016 г. – 13.11.2017 г. Постъпили са плащания по кредитната карта на 28.03.2016 г. – 70 лева, на 05.05.2016 г. и 02.06.2016 г. – по 60 лева. Със сумите са погасени задължения за главница, лихва, застраховка и месечна такса. След тази дата плащания не са постъпвали. Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.10.2020 г., задълженията възлизат на 1044,83 лева главница, 512,07 договорна лихва за периода 01.07.2016 г. – 13.11.2017 г. (дата на предсрочна изискуемост), законна лихва за периода 13.11.2017 г. – 23.10.2020 г. в размер на 300,13 лева (изключвайки периода 12.03.2020 г. – 13.07.2020 г.).

Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК.

За да бъде уважен предявеният иск, съобразно разпределената доказателствена тежест ищецът е следвало при условията на пълно и главно доказване да установи наличие на облигационно правоотношение между него и ответника, възникнало по 2 силата на сключен договор за издаване и ползване на кредитна карта, че „БНП П.П.Ф.“ ЕАД е бил изправна страна по същия и е изпълнил точно задълженията си, произтичащи от договора, както и размера на дължимата сума и забавата на ответника да заплати същото.

Следвало е да установи начина на формиране на компонентите на задължението, както и уведомлението до длъжника за обявената предсрочна изискуемост. В тежест на ответника е било да установи, че е изпълнил задължението си и е заплатил напълно вноските си договора.

Съдът намира, че не е установено по делото наличие на валидно облигационно отношение по повод цитирания в исковата молба договор № CARD*/26.08.2015 г. Приложен е договор за покупка на стоки PLUS-*/26.08.2015 г., сключен между страните, в който е предвидена възможност за издаване на кредитна карта (чл. 12).

Уговорено е, че кредиторът ще издаде и достави картата на кредитолучателя след проучване на изпълнението на задълженията по договора за кредит, но не по-късно от 18 месеца от първата погасителна вноска по кредита. Всички задължения ще възникнат след активиране на кредитната карта. Посочено в чл. 21 е, че кредитната карта ще бъде доставена на кредитополучателя, с която ще бъде доставен и документ – приложение, неразделна част от този договор. Цитираното приложение е приложено към исковата молба, като е отбелязано, че същото е с номер CARD-*/26.08.2015 г. към договор PLUS-*/26.08.2015 г. Същото е подписано само от представител на кредитодателя, но не и от кредитополучателя.

Отбелязано е, че кредитният лимит по издадената карта Мастъркард е в размер на 1000 лева при годишна лихва и такси, посочени в документа. Посочена е годишна лихва в размер на 35 % и годишен процент на разходите 44,90 %, както и месечна такса за обслужване в размер на 4 лева. В исковата молба е посочено, че кредитната карта е активирана на 08.03.2016 г., като това е датата, на която се счита сключен договорът, тъй като в него е отбелязано, че всички задължения ще възникнат за кредитополучателя след активиране на картата. Установи се по делото посредством заключението на вещото лице Б., че кредитната карта е активирана на 08.03.2016 г., а на 09.03.2016 г. е извършено първото теглене на суми от нея чрез банкомат. В чл. 12 от договора за потребителски кредит е посочено, че всички задължения по договора за издаване на кредитна карта ще възникнат след активиране от кредитополучателя на издадената кредитна карта. В исковата молба е посочено, че договорът е сключен на 08.03.2016 г., като по делото се установи сключване на договора именно на тази дата чрез активирането й. Доказателство, че именно ответникът е извършвал транзакции с картата е и обстоятелството, че тя е обслужвана чрез погасявания на месечни вноски, посочени от вещото лице, като плащанията са преустановени на 02.06.2016 г., когато е извършено последното плащане. Назначената по делото експертиза пък установи, че дължимите суми съответстват на заявените такива.

Ето защо и предвид събраните по делото доказателства и заключение на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза съдът намира, че с активиране на кредитната карта на 08.03.2016 г. е сключен валиден договор за револвиращ кредит. Същият обаче е недействителен съгласно разпоредбите на ЗПК. Същият не отговаря на изискванията 3 на чл. 10, ал. 1 ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, като следва да съдържа подпис и на двете страни по него. В случая се установи, че договор за кредит е сключен на 08.03.2016 г. чрез активиране на предоставената кредитна карта, но към сключването му препращат уговорки в договора за потребителски кредит от 26.08.2015 г. и приложението към него, подписано само от представител на ищеца. Клаузите на договора също са предвидени в приложението, неносещо подпис на кредитополучател. Ето защо и съдът намира, че договорът за издаване и ползване на кредитна карта № CARD-*/08.03.2016 г. (дата, на която кредитната карта е активирана) е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като не е сключен в писмена форма.

Предвид изложеното и на основание чл. 23 ЗПК потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи договорна лихва или други разходи по кредита. В настоящия случая отпуснатият на ответника кредит е в размер на 980 лева, представляваща сбор от теглените чрез банкомат суми. Според заключението на вещото лице Д. е заплатила сума в размер от общо 190 лева, като ответникът дължи връщане на сумата, представляваща разликата между отпуснатата и платената сума, т. е. сумата 790 лева. Именно за посочената сума е основателен предявеният иск, като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 1044,83 лева претенцията е неоснователна. Неоснователен се явява и искът за заплащане на договорна лихва в размер на 512,07 лева за периода 01.07.2016 г. – 13.11.2017 г. поради изложените по-горе съображения.

Следва обаче да се отбележи, че липсват данни вземанията да са обявени за предсрочно изискуеми, което изявление да е достигнало до длъжника преди депозиране за заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Към исковата молба е приложена покана с такова съдържание, но няма данни същата да е връчена на Д.. Ето защо съдът намира, че предявеният установителен иск следва да бъде отхвърлен.

С оглед отхвърляне на главните претенции следва да се разгледат евентуално заявените осъдителни претенции. Претенцията за главница до размера от 790 лева се явява основателна. Този извод се налага, тъй като в исковата молба се съдържа изявления за обявяването на предсрочна изискуемост, за което ответникът следва да се счита за надлежно уведомен с получаването на исковата молба и приложенията към нея.

Практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК е категорична, че получаването на уведомлението от особен представител на ответника се счита за надлежно връчено.

Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Ето защо и предвид изложените по-горе мотиви искът за главница до размера от 790 лева е основателен, а за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 1044,83 лева следва да се отхвърли. Поради доводите за недействителност на договора за кредит и приложението на чл. 23 ЗПК искът за осъждане на ответника да заплати на ищеца договорна лихва в размер на 512,07 лева е неоснователен.

Върху главницата е дължима и лихва за забава в размер на законната за 4 периода от датата на подаване на исковата молба, тъй като вземането по договора за кредит е обявено за предсрочно изискуемо едва с исковата молба. Следователно и не се дължи лихва за забава за претендирания период 13.11.2017 г. - 23.10.2020 г. в размер на 300,13 лева, поради което искът следва да се отхвърли.

При този изход на спора следва да се осъди ответника да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 276,52 лева за направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковете, в това число и сумата 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.