Решение № 1370 от 23.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1370 гр. София, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110116956 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявени са установителни искове от **** срещу **** с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1445,93 лв., представляваща регресно вземане за възстановяване на платено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „*** за причинени вреди на л. а. марка „***“, модел „***“, peг. № ****, вследствие на ПТП от 19.04.2021 г., настъпило на **** км след паметника на „Т***, с посока на движение от ****, вследствие на попадане на автомобила в необезопасена скална маса на пътното платно, ведно със законната лихва от 20.01.2025 г. до изплащане на вземането; 529,78 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.01.2022 г. до 14.01.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.02.2025 г. по ч. гр. д. № 3302/2025 г. на СРС, 79 състав.

Ищецът твърди, че на 19.04.2021 г., около 23:45 часа, на **** км след паметника на „Т***, с посока на движение от ****, водачът Б. Б. Я., при управление на л. а. марка „***“, модел „***“, peг. № ****, собственост на ****, реализирал ПТП поради на попадане на автомобила в необезопасена скална маса на пътното платно; че вследствие на процесното ПТП са причинени материали щети на лек автомобил марка „***“, модел „***“, peг. № ****; че за произшествието е изготвен протокол за ПТП № ************ г. от органите на МВР. Сочи, че по силата на застрахователна полица № ******, със срок на валидност от 17.12.2020 г. до 16.12.2021 г., сключена между ищеца и собственика на увредения автомобил, ищецът е поел да носи риска от настъпване на имуществено увреждане на автомобила. Твърди, че в изпълнение на договорните си задължения застрахователят е определил и изплатил застрахователно обезщетение по образуваната щета № ***** на собственика на увреденото МПС с преводно нареждане от 10.06.2021 г. в размер на 1445,93 лв. Счита, че отговорност за нанесените вреди 1 носи ответникът, тъй като вредите са настъпили в резултат на противоправно бездействие от страна на последния, имащ нормативно уредено задължение да се грижи за поддръжката на процесния пътен участък. Сочи, че с плащане на застрахователното обезщетение в полза на ищеца е възникнало регресно вземане за изплатеното застрахователно обезщетение по застраховка „*** в размер на изплатената сума от 1445,93 лв. срещу причинителя на вредата - ответника ****** Твърди, че е изпратил регресна покана изх. № 8122/09.09.2021 г. до ответника, но последният отказал да преведе дължимата сума, поради което изпаднал в забава и дължи сумата от 529,78 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.01.2022 г. до 14.01.2025 г. По тези съображения моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника ****, с който оспорва исковете по основание и по размер. Твърди, че ищецът не е представил доказателства за това дали не са налице обстоятелства, попадащи сред изключенията, обуславящи отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. Излага съображения, че представеният протокол за ПТП е непълен, неточен и противоречив, не притежава изискуемите от закона реквизити, в него липсва пълно и ясно описание на механизма на реализираното произшествие и на пътната обстановка, местопроизшествието не е посетено на място от служители на МВР, не е съставен от служители на КАТ, поради което няма материална доказателствена сила относно механизма за ПТП, нито за причинените на автомобила щети, а възпроизвежда единствено изгодни за водача на лекия автомобил фактически твърдения. Твърди, че в протокола за ПТП и в уведомлението за настъпило застрахователно събитие не са посочени видът и размерът на препятствието, а длъжностното лице, съставило протокола, не е направило снимков материал, какъвто изисква разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 3 от Наредба № I – 167 от 24.10.2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторни превозни средства и чл. 2, ал. 2 от Наредба № 13-41/12.01.2009 г., за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерство на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд. Ответникът поддържа още, че никъде не е описана скоростта, с която се е движил процесният автомобил, а това обстоятелство е от съществено значение за извършване на преценка дали за водача е било възможно да възприеме препятствието и да предприеме действия с цел избягване на произшествието, както и дали същият е спазил разпоредбите на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лекия автомобил, тъй като се е движил със скорост, която не му е позволила да възприеме евентуалното препятствие и евентуално да спре, извършвайки нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл.

179 ЗДвП. Оспорва да са налице предпоставките на чл. 49 ЗЗД за ангажиране отговорността н ****** Моли да бъде постановено решение, с което да се отхвърли предявеният иск. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, с плащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя на работата на трето за спора лице. В случая регресното право 2 срещу ответника се основава на чл. 49 ЗЗД, регламентиращ отговорността на възложителя за вредите, причинени при или по повод изпълнението на възложена работа.

Уважаването на иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, е обусловено от доказване реализирането на няколко предпоставки, които следва да са налице кумулативно - наличие на валидно правоотношение по имуществена застраховка между пострадалия и застрахователя – ищец; настъпване на застрахователното събитие вследствие на виновно противоправно поведение на служители на ответника, или на лица, на които е възложил извършването на определена работа; заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя в полза на пострадалия. С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че към датата на процесното ПТП между ищеца и собственика на увредения автомобил е бил сключен договор за имуществена застраховка „***, което обстоятелство се установява и от представената по делото застрахователна полица № ******, със срок на валидност от 17.12.2020 г. до 16.12.2021 г. за л. а. марка „***“, модел „***“, peг. № ****, собственост на ****, с предназначение на автомобила за таксиметрови превози.

Видно от ангажираните писмени доказателства, собственикът на автомобила е уведомил застрахователя за настъпило ПТП, за което е съобщено на органите на МВР, с уведомление от 20.04.2021 г., според което автомобилът се е движил по ул. ****, с посока от ****, като водачът на автомобила – Б. Б. Я., се е ударил в паднали камъни на пътя, при което са увредени предна броня, радиатори, климатичен и воден панел, спойлер под броня и др.

Във връзка с това уведомление е образувана преписка по щета № *****. Ищецът, в качеството му на застраховател по имуществена застраховка „Каско“, е извършил опис-заключение относно щетите по л. а. марка „***“, модел „***“, с peг. № ****, и са направени снимки на увредените части. Съставен е доклад по щета, с който, въз основа на представени фактури за извършени разходи за възстановяване на вредите по автомобила, е определено застрахователно обезщетение в размер на 1445,93 лева, изплатено от ищеца на собственика на увредения автомобил с платежно нареждане от 10.06.2021 г.

За установяване на механизма на ПТП по делото е приет протокол за ПТП № ************ г., съставен от младши автоконтрольор при ОПП - СДВР при посещение на място, в който е отразен механизмът на ПТП и е съставена схема – отбелязано е, че на 19.04.2021 г., около 23:45 часа, л. а. „*** ****, рег. № ****, управляван от Б. Б. Я., се е движил по ул. ****, с посока от ****, и на 1 км. след паметника на „Т*** превозното средство преминава през паднала скална маса върху пътното платно, в резултат на което са му нанесени щети - предна броня, воден радиатор, радиатор климатик, панел радиатори и спойлер под предна броня.

Представена е служебна бележка, издадена от ОПП на СДВР, според която инспектор **** - младши автоконтрольор при ОПП – СДВР, при изготвяне на протокол за ПТП № ************ г. поради техническа грешка не е вписал резултат от направената алкохолна проба. Посочено е, че водачът е тестван с алкотест – дрегер, като дадената проба е отрицателна.

3

Разпитан е свидетелят Б. Я. – водач на увредения автомобил, който бил таксиметров и бил собственост на негов приятел. Свидетелят си спомня, че около 20.04.2021 г. (без да е сигурен за точната дата), около полунощ, се прибирал от ****, когато на приблизително 7-8 км преди **** паднала свлачищна маса и част от камъните ударили управлявания от него таксиметров автомобил „*** ****. Заявява, времето било дъждовно и ветровито, като при тези климатични условия и релефа на пътния участък не е бил достатъчно уверен в стабилността на автомобила и собствените си възможности, поради което се е движил със скорост около 45-50 км/ч, която да му позволи да владее автомобила и да може да реагира при наличие на препятствие на пътя. Спомня си, че когато зад него имало кола, която се движи побързо, давал мигач и намалявал скоростта, за да й позволи да го изпревари.

Свлачището започнало, като първо падали малки камъни, с големината на малка футболна топка. Свидетелят ги възприел на разстояние от около 3-5 метра.

Впоследствие видял, че започва да се отронва по-голяма скала, поради което ускорил, за да премине участъка и да избегне по-сериозни увреждания. Спомня си, че произшествието се е реализирало на излизане от завой. Веднага след инцидента свидетелят спрял, на около 30 м. след свлачището, и видял, че под колата има широк, голям, леко сплескан камък. Заявява, че се е обадил на спешен телефон 112 и уведомил за случилото се, като до около 10 минути дошъл екип на полицията и на ****“. През това време се появил още един автомобил, движещ се в посока на свлачището, който се спрял при него. На място бил съставен протокол за ПТП. Свидетелят заявява, че автомобилът е бил на негов приятел, но в този период го използвал за упражняваната от него дейност на таксиметров шофьор. Известно му е, че автомобилът е бил отремонтиран с парите от застрахователното обезщетение.

Съгласно заключението на вещото лице инж. Й., изготвено въз основа на писмените доказателства по делото, при описания в протокола за ПТП и преписката на застрахователя механизъм (преминаване през паднала скална маса върху пътното платно) технически е възможно да бъдат получени описаните от застрахователя щети (предна броня, воден радиатор, радиатор климатик, панел радиатори и спойлер под предна броня), респективно същите се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Според вещото лице стойността, необходима за възстановяване на автомобила, изчислена на база средни пазарни цени, към датата на ПТП е 1590,86 лв. с ДДС.