Определение № 260697 от 09.11.2020, Софийски градски съд

О

П Р Е

Д Е Л

Е Н И Е гр. София, 09.11.2020 г.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-ти въззивен състав, в закрито разпоредително заседание, проведено на девети ноември две хиляди и двадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУСИ АЛЕКСИЕВ

ЧЛЕНОВЕ : АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА мл. с. АДРИАНА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия

Алексиев ВНЧД № 2463/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 72, ал. 1 от НПК, вр. чл. 396, ал. 2 от ГПК.

С определение от 19.06.2020 г. по НОХД

№ 7605/2020 г., Софийски районен съд - Наказателно отделение (СРС - НО), 106-ти състав, е оставил без уважение искането на прокурор при Софийската районна прокуратура (СРП) за налагане на запор върху лек автомобил, марка „Пежо“, модел „206“, с ДК № ********, собственост на Д.К.Т., ЕГН ********** – обвиняем по досъдебно производство № 594/2020 г. по описа на 08 РУ – СДВР, пр. пр. № 25278/2020 г. по описа на СРП, с оглед обезпечаване на отнемането на процесната вещ в полза на държавата, на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК.

Срещу така постановеното определение на СРС е подаден частен протест от пр. П. Иванов – прокурор при СРП, в който се излагат доводи, че с постановление на СРП от 18.06.2020 г. Д.К.Т. е бил привлечен към наказателна отговорност, в процесуалното качество на обвиняем, за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, за което законът предвижда, наред с наказанието „лишаване от свобода“ и наказание „глоба“, в размер от петстотин до хиляда и петстотин лева. Сочи се, че видно от събраните по делото доказателства, обв. Т. притежава лек автомобил марка „Пежо“, модел „206“, с ДК № СВ ******, рама № VF32CHFZE40993796, двигател № 3341761. Спрямо същия се претендира да бъде наложена обезпечителна мярка „запор“, с оглед осуетяване на възможността обвиняемият да извърши разпоредителни действия с него. Изтъква се, че по този начин ще се осигури оставането на лекия автомобил в патримониума на обвиняемото лице, до приключване на наказателното производство. Това ще удовлетвори, според прокурора, нуждата от обезпечаване на предвиденото в закона наказание „глоба“, както и отнемането на превозното средство в полза на държавата, на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК. Акцентира се, че първият съд, в атакувания съдебен акт, е разгледал единствено предпоставките по чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК, като не е коментирал необходимостта от обезпечаване на наказанието „глоба“. Желае се отмяна на атакувания съдебен акт и налагане на обезпечителна мярка „запор“ върху посоченото моторно превозно средство (МПС).

Съдебният състав, след като се запозна с подадения протест и след като извърши преценката по реда на чл. 396, ал. 2 от ГПК, установи, че същият е депозиран в законоустановения седем дневен срок от връчването на определението на СРС, от надлежно легитимиран да инициира въззивна проверка субект - молителя, поради което е и процесуално допустим.

След извършване на проверката от страна на настоящия въззивен състав, по отношение на редовността (допустимостта) на частния протест, съдът пристъпи и към преценка по обосноваността и законосъобразността на обжалвания (протестирания) първоинстанционен съдебен акт.

Настоящият съд намери, преценявайки обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, че разгледан по същество, протестът е неоснователен.

Наказателното производство по досъдебно производство № 594/2020 г. по описа на 08 РУ – СДВР, пр. пр. №

25278/2020 г. по описа на СРП, е започнато на 18.06.2020 г., по реда на чл.

212, ал. 2 от НПК, за това, че около 02.30 ч. на 18.06.2020 г., в гр. София, движейки се по ул. „Павел Красов“, с посока на движение от ул. „Д. ***, управлявал МПС – лек автомобил, марка „Пежо“, модел „206“, с поставена предна регистрационна табела с № V 246 MEC, след употреба на наркотични вещества – канабис, амфетамин и метамфетамин, установено по надлежния ред чрез техническо средство „Dreger Drug Test 5000“, с инв. № 0001, проба № 268 – престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

В хода на досъдебното производство са разпитани в процесуалното качество на свидетели Н.И.Н., Б.Н.З., Д. Д.К., Г.Я.Д., М.Д.Н.; извършен е оглед на местопроизшествие, резултатите от който са закрепени в едноименен протокол от 18.06.2020 г. ; в качеството им на писмени доказателствени средства са приобщени протокол за доброволно предаване от 18.06.2020 г., акт за установяване на административно нарушение № 158168 от 18.06.2020 г., талон за изследване бл. № 093780 от 18.06.2020 г., справка за съдимост на обв. Т., както и справка от АИС – КАТ относно притежаваните от обв. Т. превозни средства. На 18.06.2020 г., обвиняемото лице е предал доброволно на разследващ орган лек автомобил, марка „Пежо“, модел „206“, рама

№ VF32CHFZE40993796, както и контактен ключ за същия. Това е отразено в съставения на същата дата протокол за доброволно предаване (л. 11 от досъдебното производство). Автомобилът е приобщен в качеството му на веществено доказателство по делото.

С постановление на прокурор при СРП от 18.06.2020 г., срещу Д.К.Т. е повдигнато обвинение за това, че на 18.06.2020 г., около 02,30 часа в гр. София, по ул. „Павел Красов“, с посока на движение от ул. „Д. ***, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Пежо“, модел „206“, с рег. № V 246 MEC, след употреба на наркотични вещества – канабис, амфетамин и метамфетамин, включени в Приложение № 1 към чл. 3, т.

1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични – Списък І „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, установено по надлежния ред (съгласно Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (загл. изм. – ДВ, бр. 81 от 2018 г.), издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, обн. ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.092017 г., изм. и доп. ДВ, бр. 81 от 02.10.2018 г.), чрез техническо средство „Dreger Drug Test 5000“, с инвентарен № 0001, проба № 268 – престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

Разследването по досъдебното производство не е приключило.

На 19.06.2020 г., прокурор при СРП е депозирал искане до СРС за налагане на обезпечителна мярка „запор“, върху притежавания от обв. Т. лек автомобил, марка „Пежо“, модел „206“, с ДК № СВ ******, рама № VF32CHFZE40993796, двигател № 3341761, с оглед обезпечаване на изпълнението на предвиденото за извършеното престъпление наказание „глоба“, в размер от петстотин до хиляда и петстотин лева, както и на приложението на института на отнемане на вещи в полза на държавата, на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК.

За разглеждане на така депозираното искане е образувано ЧНД № 7605/2020 г. по описа на СРС – НО, 106-ти състав.

С определение от 19.06.2020 г. по

НОХД № 7605/2020 г., СРС - НО, 106-ти състав, е оставил без уважение искането на прокурора при СРП за налагане на запор върху лек автомобил, марка „Пежо“, модел „206“, с ДК № СВ ******, собственост на Д.К.Т., ЕГН ********** – обвиняем по досъдебно производство №

594/2020 г. по описа на 08 РУ – СДВР, пр. пр.

№ 25278/2020 г. по описа на СРП, с оглед обезпечаване на отнемането на процесната вещ в полза на държавата, на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК.

За да се произнесе в посочения по-горе смисъл, първият съд е приел, че с постановление на разследващия орган от 18.06.2020 г., Д.Т. е привлечен в процесуалното качество на обвиняем за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, предявено му на същата дата, в присъствието на защитник. Приел е, също така, че от приобщения по делото доказателствен материал – показанията на полицейските служители, резултатите от техническото средство и приобщените писмени доказателства и доказателствени средства, е налице обосновано предположение за съпричастността на обвиняемия към вменената му престъпна деятелност, осъществена именно при управлението на процесното МПС – лек автомобил, марка „Пежо“, модел „206“, с рег. № СВ ******. Съобразил е, че видно от изисканата справка от О „ПП“ – СДВР, лек автомобил, марка „Пежо“, модел „206“, с рег. № СВ ****** е собственост на обв.

Т. и А.М.К..

При така установеното от фактическа страна, СРС е формирал извод, че при престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК управляваното МПС след употреба на наркотични вещества не представлява средство на умишлено посегателство, а негов предмет, елемент от самото обществено отношение, гарантиращо транспортната безопасност, чрез въздействието върху който се достига до засягането на посочения обект на защита, доколкото самото изпълнително деяние се изразява в управление на МПС и без непосредствено въздействие върху този предмет е невъзможно да се осъществи обсъждания престъпен състав, от обективна страна. Предвид това е заключил, че претендираният да бъде запориран лек автомобил, собственост на обвиняемото лице, не подлежи на отнемане в полза на държавата, по реда на чл. 53, ал. 1, б.

„а“ от НК, нито по реда на б. „б“ на същия законов текст, предвид липсата на специална разпоредба в Глава ХІ, раздел ІІ от Особената част на НК, поради което липсват основания за налагане на обезпечителна мярка спрямо него.

По протест на прокурора при СРП срещу така постановения съдебен акт е образувано настоящото производство за проверка на законосъобразността и правилността на атакувания съдебен акт.

Настоящата съдебна инстанция изцяло споделя крайните правни изводи на първостепенния съд.

В тази насока е необходимо да се посочи следното :

Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от НПК, по искане на прокурора съответният първоинстанционен съд еднолично, в закрито заседание, взема мерки за обезпечаване на „глоба“ - та, „конфискация“ - та и отнемането в полза на държавата, по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). В настоящото производство се претендира обезпечаване на глобата и на отнемането на вещи в полза на държавата, чрез запор върху посоченото по-горе моторно превозно средство, собственост на обвиняемото лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 72 от НПК и задължителната тълкувателна практика на върховната съдебна инстанция – ТР №

2/2012 г. на ОСНК на ВКС, предпоставките за налагане на обсъжданата обезпечителна мярка са следните : да е налице обосновано предположение за извършено престъпление ; собственикът на имуществото, по отношение на което прокурорът е направил искане за налагане на обезпечителни мерки да е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление, за което е предвидено наказание „глоба“ и/или „конфискация“ ; да е налице съразмерността между размера на поисканите обезпечения и размера на наказанията, които се обезпечават.

В НПК ясно са очертани предпоставките, при които съдът допуска обезпечителни мерки, когато бъде сезиран с искане по чл. 72, ал. 1 от НПК. Регламентирани са органът, който може да отправи искането, компетентният съд и процесуалният ред, по който се произнася. По всички останали въпроси в това производство, а именно основанието за нейното допускане, видовете обезпечителни мерки и възможността за инстанционен контрол, субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.

Съгласно т. 2 и т. 4 от ТР № 2/2012 г. на ОСНК на ВКС, за разлика от гражданския процес, в който искането се инициира от ищеца, който претендира и е длъжен да докаже определено имуществено вземане, а целта на производството е неговото обезпечаване, в наказателния процес прокурорът има обвинителна функция във връзка с доказване на обвинението и целта на исканото обезпечение е да се обезпечи изпълнение на наказанията „глоба“ и/или „конфискация“, при постановяване на осъдителна присъда.

В аспекта на гореизложените разсъждения за същността на обезпечителната процедура в рамките на наказателното производство, настоящият съд намира, съобразявайки и задължителните указания в цитираното ТР № 2/2012 г. на ОСНК на ВКС, че наказателно – правните предпоставки по чл. 72, ал. 1 от НПК, вр. чл. 391, ал. 1, т. 1 от ГПК се свеждат до установяване на допустимостта на искането и обосноваността на обвинението за съответното престъпление, за което в санкционната част на материално – правната наказателна норма да е предвидено наказание „глоба” и/или „конфискация”, както и/или да е предвидено отнемане на вещи в полза на държавата. В тази връзка, за допускане на обезпечението е необходимо извършването на положителна преценка от съда по обосноваността на обвинението, респективно за възможността събраните доказателства по делото да сочат с висока степен на вероятност на реализиране на наказателната отговорност на дееца, както и че без тях ще бъде невъзможно или затруднено изпълнението на присъдата. По този начин, чрез изграждането на суверенната преценка на съда, основана на обективно, всестранно и пълно изследване на горепосочените обстоятелства, се гарантира защитата на правата на обвиняемия срещу неоснователно засягане на имуществената му сфера.