Определение № 2859 от 24.09.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2859 гр. София, 24.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

ЯНКО ЯНЕВ

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно частно гражданско дело № 20261000502593 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава двадесет и първа от ГПК.

Образувано е по частна жалба от С. Л. А., ЕГН **********, чрез адв. П. срещу определение № 6153 от 27.03.2025 г. постановено по в.ч.гр.д. № 20251100502041 по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу разпореждане № 169357 от 19.11.2024 г. постановено по гр.д. № 52637/2024 г. по описа на Софийски районен съд, с което делото е изпратено на Районен съд Варна, за преценка за присъединяването му към гр. д. 11726/2024г, предвид идентичността на страните и предмета на делата.

Частният жалбоподател - С. Л. А. счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че производството по делото е образувано на 05.09.2024 г. по реда на ЗЗДН, с молител С. Л. А., в лично качество и в качеството му на законен представител на малолетните му деца, срещу бившата му съпруга- М. Г. Т.. Единадесет дни след образуване на настоящото дело, бившата му съпруга също е завела дело по ЗЗДН срещу него на 16.09.2024 г. Делото било насрочено за 20.11.2024 г., но на 19.11.2024 г. било постановено обжалваното разпореждане, с което делото на частния жалбоподател е изпратено на ВРС. С обжалваното определение правото на защита на С. Л. А. е нарушено, тъй като на практика се прекратявало производството пред СРС и същото се изпращало по подсъдност на ВРС, за което се предвиждало изрично обжалване по смисъла на чл. 121 от ГПК. На следващо място твърди, че делата били с идентични страни, но с различен предмет, поради което чл. 126 ГПК е неприложим. Неприложима е и разпоредбата на чл. 213 ГПК, тъй като липсвал идентитет между делата. Наред с горното, съгласно т. 9в от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, определението с което се решава въпроса за подведомствеността и подсъдността подлежат на обжалване, и имат преграждащ характер. На последно място твърди, че обжалваното разпореждане е неясно и абсолютно немотивирано. Моли САС да отмени обжалваното определение и да 1 постанови друго, с което да отмени разпореждането на СРС, като нищожно, неправилно и незаконосъобразно, както и делото да бъде върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Насрещната страна по частната жалба- М. Г. Т. е получила препис от частната жалба, чрез адв. Тупарева, но не е подала писмен отговор.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Въззивният съд е приел, че частната жалба е недопустима, тъй като е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т.

2 от ГПК.

В Закон за защита от домашно насилие и в ГПК не съществува разпоредба, която да урежда правомощие на съда да изпраща делото на друг съд да извършва проверка за преценка за присъединяване към друго дело между същите страни, но с различен предмет. Това разпореждане не представлява и определение за изпращане по подсъдност на друг съд, тъй като СРС не е прекратил производството пред себе си. Това разпореждане не е и съдебен акт по чл. 213 от ГПК, т. нар. подсъдност поради връзка между делата, тъй като тази преценка може да се извърши само от съда, който постановява съединяването на делата.

Съгласно задължителното за съдилищата разрешение, дадено в ТР № 5/2018 г. по ТД № 5/2015 г. на ОСГТК: “В категорията актове по чл. 274, ал.1, т. 1 ГПК попадат всички определения, които временно или окончателно препятстват развитието на производството, независимо дали обжалването им е изрично уредено.“ В случая с изпращането на делото на ВРС, не е прекратено производството пред СРС и делото продължава да е висящо пред него.

Обжалваното разпореждане не подлежи на самостоятелно обжалване и не е преграждащо, поради което не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК.

По съображения за изчерпателност на изложението следва да се отбележи, че е използвана непрецизна терминология в извършеното от СРС процесулно действие, чрез изпращане на делото на друг съд и липса на изричен диспозитив за прекратяване на производството пред сезирания съд, за да се приеме, че представлява определение за подсъдност по чл. 121 от ГПК. Това представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се изпращане на делото на друг съд без правно основание и не по предвидения процесуалнен ред, с което ненужно се забавя производството по делото. Но средството за защита е по реда на глава деветнадесета от ГПК. Освен това, СРС не може да вмени в задължение на ВРС, нито да постанови акт по чл. 213 от ГПК, с който съединява производствата по двете дела, нито да постанови друг такъв, с който да откаже да приложи цитираната правна норма за да се върне делото на СГС.

Съгласно задължителното за съдилищата разрешение дадено в Тълкувателно решение № 2 от 23.06.2022 г. по тълкувателно дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС, определението на апелативния съд, с което е потвърдено преграждащо производство определение на окръжен 2 съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 6153 от 27.03.2025 г. постановено по в.ч.гр.д. № 20251100502041 по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба от С. Л. А., ЕГН ********** срещу разпореждане № 169357 от 19.11.2024 г. постановено по гр.д. № 52637/2024 г. по описа на Софийски районен съд, с което делото е изпратено на Районен съд Варна, за преценка за присъединяването му към гр. д. 11726/2024г, предвид идентичността на страните и предмета на делата.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3