Решение № 217 от 09.04.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. София , 09.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Даниела Дончева

Красимир Маринов

Капка Павлова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело № 20201001002548 по описа за 2020 година

С решение № 260 000 от 14.09.2020г., постановено по т.д.№ 2753/2019г. по описа на СГС „Юробанк България“ АД е осъдена да заплати на „Съни маркет 2“ ЕООД на основание чл.55,ал.1, предл. трето от ЗЗД сумата 29 000лв. по предявения частичен иск / при посочен размер на цялото вземане от 98 710,31лв./, представляваща заплатена на отпаднало основание сума по изп.дело №2015804040686 на ЧСИ Д. Н., ведно със законната лихва от 19.12.2019г. до окончателното погасяване, както и направените в производството пред СГС разноски.Отхвърлен е предявеният от „Съни маркет 2“ ЕООД против „Юробанк България“ АД иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата от 1000лв. като част от вземане от 6111,48лв.,с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца като разноски по изп.дело №20158040400686 на ЧСИ Д. Н. и евентуален иск по чл.49 от ЗЗД – за сумата 1000лв. частичен иск от вземане в размер на 6111,31лв., представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди /намаляване на актива/ в резултат от противоправно поведение на служители на ответника, изразяващо се в предприемане на правни и фактически действия по принудително събиране на суми в изп.дело №20158040400686 на ЧСИ Д. Н..

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от „Юробанк България“ АД, с която решението се обжалва в осъдителната му част. На първо място се правят оплаквания за недопустимост на първоинстанционния съдебен акт поради обстоятелството, че е било налице основание за спиране на производството до приключване с влязло в сила решение на гр.д.№7110/20г. на СГС, чийто предмет е вземането на „Юробанк България“ АД към Д.

П. К. в качеството й на кредитополучател по Договор за кредит за покупка на недвижим 1 имот HL 15026/01.12.2006г. Тъй като „Съни маркет 2“ ЕООД е ипотекарен длъжник, който обезпечава именно този договор за заем, то решението щяло да има действие и по отношение на ищеца по настоящото дело. Освен това, по този начин щяла да бъде избегната опасността от постановяване на противоречиви решения, свързани с изпълнението на един и същи договор.

На следващо място с жалбата се поддържа, че решението в обжалваната му част е неправилно. Страната посочва, че е допуснато нарушение на материалния закон. Развива съображения, че ипотекарният длъжник има положението на лице,отговарящо със своя имот за чуждо задължение, като фактът,че ипотечното право може да се реализира преди всичко чрез индивидуално принудително изпълнение по реда на ГПК не променя това обстоятелство.

Ето защо, процесуалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение не може да обоснове отпадане на отговорността на ипотекарния длъжник, тъй като правоотношението между него и ипотекарният кредитор е материално и акцесорно спрямо задължението на главния длъжник. Поради това жалбоподателят счита изводът на съда, че ипотекарният длъжник не отговаря за изпълнението на дълга по договора за кредит за неправилен.

Подчертава се, че именно обезпечаването на задължението по договора за кредит на длъжника чрез отговорността с определена вещ е основанието на договора за ипотека.

Ипотекарният длъжник не е лице, срещу което кредиторът има вземане, но е лице, което отговаря с определен актив от имуществото си като длъжник спрямо кредитора. Поддържа се също, че когато изпълняемото право съществува, но не е изискуемо не е налице липса на основание по смисъла на чл.55 от ЗЗД и в този случай правилата, насочени към възстановяване на неоснователното имуществено разместване на блага били неприложими.

В случая изпълняемото право не само съществувало, но било и изискуемо. В подкрепа на становището си жалбоподателят посочва, че именно поради този характер на задължението в случай, при който от искът по чл.422, ал. 1 от ГПК е отхвърлен поради неизискуемост, обратен изпълнителен лист за събраните в изпълнителното производство суми не се издава /чл.422,ал.4 от ГПК/. Излага тезата, че основанието, на което са изплатени процесните суми не е отпаднало с обратна сила, тъй като към момента на публичната продан банката е имала положението на кредитор в материалното правоотношение с кредитополучателя Данка Константинова и ипотекарен кредитор по отношение на приобретателя на ипотекирания имот.

Въззиваемата страна е подала отговор на жалбата,с който я оспорва. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.

Развити са доводи, че не е необходимо спиране на настоящото производство до приключване на гр.№ 7110/20г. по описа на СГС, тъй като между двете дела няма нито обективен, нито субективен идентитет. След насрочване на делото във връзка с указанията, дадени от настоящия състав относно правото на възражения по реда на чл. 151,ал.1 от ЗЗД е подадено писмено становище, с което е заявено, че към момента на приключване на 2 устните състезания по т.д.№5798/2017г. Д. П. К. не е дължала на „Юробанк България“ АД сумата от 134 265,78лв. по заповед за изпълнение и изп.лист, издадени по гр.д.

№39994/2015г. на СРС, а съдебно признатото задължение е редуцирано с обратна сила до размера от 35 555,47лв. и ипотекарният длъжник е отговарял само до този размер.

Правното основание за изплащане на сумата от 98 710,31 лв. било отпаднало с обратна сила от момента на влизане на решението на АС по посоченото дело.

Решението в частта му, с която са отхвърлени предявените при условията на евентуалност частични искове – по чл.59 от ЗЗД за сумата от 1000лв. като част от вземане от 6111,48лв., с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца като разноски по изп.дело №20158040400686 на ЧСИ Д. Н. и евентуален иск по чл.49 от ЗЗД – за сумата 1000лв. частичен иск от вземане в размер на 6111,31лв., представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди /намаляване на актива/ в резултат от противоправно поведение на служители на ответника, изразяващо се в предприемане на правни и фактически действия по принудително събиране на суми в изп.дело №20158040400686 на ЧСИ Д. Н. като необжалвано е влязло в сила.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба оплаквания и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При проверката на правилността на първоинстанционното решение същият е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.

В случая обжалваното решение е валидно и допустимо.

Направените с въззивната жалба оплаквания за недопустимост на същото са неоснователни. Първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение като не е спрял производството по делото. От представеното копие от искова молба, въз основа на която е образувано гр.д.№ 7110/20г. по описа на СГС се установява, че със същата е предявен иск срещу Д. П. К. за заплащане на оставащата част от задължението, която е в размер на 18 752,83 евро главница и 20 640,36 евро законна лихва, дължими по същия договор за кредит, за който е издаден изпълнителен лист и е осъществено принудително изпълнение по изп.дело №2015804040686 на ЧСИ Д. Н.. Не са посочени периоди, за които са дължими тези суми, а в обстоятелствената част на исковата молба е посочено,че претенцията е само за част от дължимите от кредитополучателя суми. При това положение не може да се направи извод дали претенцията е за сумите, които са останали непогасени след получения от банката паричен превод в резултат на извършената публична продан по изпълнителното дело или за такива, които са част от сумата, за която се твърди в настоящия 3 процес, че е платена без основание от ипотекарния длъжник. Следователно, няма категорични данни, че става въпрос за едни и същи суми и съответно- не може да се направи извод, че въпросът за дължимостта им е преюдициален за изхода на разглеждания спор. На следващо място липсва идентитет между страните по двете дела и субективните предели на силата на пресъдено нещо няма да се разпрострат и върху ищеца по настоящия спор. В практиката на ВКС / Р 123/31.03.2015г. по гр.д.№4298/2014г., ІV ГО/ се приема, че при предявен осъдителен иск против длъжника по договор за кредит произнасянето на съда не лишава учредителя на ипотека за този дълг от правото да оспорва дълга или съществуването на ипотеката. Това становище подкрепя направения извод, че решението по образуваното гр.дело не е преюдициално за настоящия спор, тъй като влизането му в сила няма да попречи на ипотекарния длъжник да оспорва задължението.

Във връзка с оплакванията за незаконосъобразност на обжалваното решение настоящата инстанция намира следното:

От представения по делото нотариален акт № 17, т.XV, рег.№9786, дело №2537/01.12.20226г. е видно, че „Пощенска банка“ АД, сега с наименование „Юробанк България“ АД е предоставила в заем на лицето Д. П. Д. с ЕГН ********** сумата от 130 725 евро, която е следвало да бъде издължена за период от 240 месеца като между страните е бил сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 15026/01.12.2006г. В нотариалния акт са възпроизведени условията за отпускане на заема –срок за усвояване, лихвен процент, срок за погасяване и др. За обезпечаване на вземането по договора за кредит кредитополучателят е учредил в полза на банката ипотека върху собствени недвижими имоти, находящи се гр.Несебър - 3 броя магазини, които са подробно описани.

В последствие тези имоти са внесени от собственика в капитала на „Съни маркет 2“ ЕООД видно от вписването в Търговския регистър.

От наличното в кориците на делото удостоверение, издадено от ЧСИ Д. Н. се установява, че на 16.03.2017г. е поведена публична продажба на имоти, описани с техните идентификатори. Страните не спорят, че това са същите имоти, предмет на ипотеката, учредена с описания по-горе нотариален акт. След продажбата по сметка на „Юробанк България“ АД са преведени 134 265, 78 лв.

Представени са решение на СГС по гр.д.№37/2016г., решение № 1214/17.05.2018г. по т.д.№5798/2017г. на САС и определение № 466 от 15.10.2019г. по т.д.№127/2019г. на ВКС, І т.о. От същите е видно, че против кредитополучателката, след издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК и след подадено възражение против същата, е предявен иск по чл.422,ал.1 от ГПК. Този иск е уважен частично – до размера от 5844,98 евро главница и 10561,99 евро договорна лихва, както и за 344,75 евро договорни такси. За разликата до размера на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение искът е отхвърлен поради ненастъпване на предсрочна изискуемост на вземането.

4

Пред настоящата инстанция беше допусната и приета съдебно- икономическа експертиза, изготвена от вещото лице С.М.. От заключението по същата се установява, че вноските с настъпил падеж за периода от 15.06.2015г. до 15.01.2021г. са 68 на брой на обща стойност 50 374,36 евро. От тях 25 658,62 евро представляват дължима лихва 24 418,72 евро дължима главница и 297,12 евро такси. .

Последната вноска, направена от кредитополучателката е в размер на 450 евро на 11.12.2013г. След тази дата единственото погасяване е извършено със сумата, преведена от частния съдебен изпълнител, която е в размер на 134 265,78 лева. С нея са погасени 13844,81 лв. разноски, 3049,59 евро/ 5964,48 лв./ и 7521,02 евро / 14 709,84 лв./ лихви, както и 50 999,65 евро / 99746,65 лв. / главница . Общо са погасени 61 570,26 евро.

Към датата на извършване на проверката размерът на дълга е 18 752,83 евро главница и 22 109,34 евро лихви. Освен това дължими са и такси в размер на 10878,91лв. и 821,05лв. такса за подновяване на ипотека.

При разпита на вещото лице същата е заявило, че данните, въз основа на които е изготвено заключението изцяло са предоставени от ответната страна - въззивник в настоящото производство.