Акт от 06.07.2020, Окръжен съд - Габрово

Р Е Ш Е Н И Е №145 гр. Габрово, 06.07.2020г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и трети юни, две хиляди и двадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: ПОЛИНА ПЕНКОВА

ЧЛЕНОВЕ

:КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА

СИМОНА МИЛАНЕЗИ при секретаря М. Шаханова, като разгледа докладваното от съдия Миланези в. гр. д. № 171 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по жалба на В.И.И. против решение № 100/09.03.2020 г. постановено по гр. д. № 2184/2019 г. по описа на РС Габрово, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск за заплащане на сумата от 1 506,10 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 11.11.2016 г. - 01.07.2019 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и жалбоподателят е осъден да заплати на ответната ОД МВР Габрово сумата от 150 лв.- разноски по делото.

В жалбата се твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че след като разпоредбите на ЗДСл и КТ не са приложими по аналогия по отношение правото на допълнителен отпуск, то не са приложими и в настоящият случай. Този извод бил неправилен, тъй като това са два различни вида правоотношения. В специалния ЗМВР липсва уредба относно компенсиране на положен извънреден труд, получен чрез преизчисляване на положения от ищеца нощен труд, с коефициент 1,143, съгласно чл.9, ал.2 НСОРЗ, който не е отчетен от работодателя. В решение № 311/08.01.2019 г. по гр. д. №1144/2018 г. на ВКС, което не е възприето от районния съд, състав на ВКС е приел, че разпоредбите на чл. 67, ал. 7, т. 1 и т. 3 ЗДСл за заплащане на допълнителни възнаграждения за нощен труд и за работа през официалните празници на държавните служители в системата на МВР при действието на ЗМВР от 2006 г.(отм.) намират субсидиарно приложение, като съдът е приел, че положителния отговор на този въпрос е в съответствие с основния правен принцип, закрепен в чл. 6 от КРБ и в чл. 14 ЕКПЧОС, приемането на обратното би довело до лишаване на държавните служители в системата на МВР от тези допълнителни възнаграждения и по този начин би ги поставило в неравностойно положение, както спрямо останалите държавни служители, така и спрямо работниците и служителите по трудово правоотношение, които получават такива допълнителни възнаграждения то КТ. Неправилно първоинстанционния съд е приел, че след като в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична разпоредба предвиждаща сумарно отчитане на работното време общия брой часове положен труд между 22ч. и 6ч., то не се касаело до празнота в закона, а тази липса била в следствие на законодателно решение. Тъй като в ЗМВР и подзаконовите актове по приложението му липсвала подобна уредба и ЗМВР е специален закон по отношение на КТ, то липсвала специална разпоредба по материята спрямо общата на чл. 9 НСОРЗ. Жалбоподателят счита, че в този случай следва да се приложи чл. 46, ал. 2 ЗНА, според който когато нормативният акт е непълен за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите отнасящи се до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта, а ако такива разпоредби липсват отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България. Липсата на изрична регламентация не следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен, а е празнота в специалната уредба, поради което субсидирано следва да се приложи НСОРЗ. Освен това съгласно разпоредбата на чл.

67, ал. 3 ЗДСл, която намира приложение и по отношение държавните служители в МВР допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1-5, както и редът за получаването им не могат да бъдат по –ниски от определените в трудовото законодателство. Освен това е налице разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР, която урежда правата на служителите, които полагат нощен труд и препраща към КТ. Неправилен е и извода на първоинстанционния съд, относно нормалната продължителност на нощния труд в КТ и ЗМВР. В чл. 187 ЗМВР е посочено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22 ч. и 6 ч., като работните часове не следва да надвишават следно 8 часа за всеки 24-часов период. Чл. 187 ЗМВР не установява нормалната продължителност на нощния труд, а определя максималния брой часове нощен труд, които е допустимо да полагат служителите в МВР. Тази разпоредба касае само случаите на сумарно изчисляване на работното време, а не случаите на подневно отчитане на работното време. Неправилен е и извода на районния съд, че разпоредбата на чл. 9 от НСОРЗ намира приложение само при работа на смени, при които продължителността на работата през нощта е по-малка от продължителността на работата през деня. Този извод бил погрешен ал. 1 от чл. 9 на НСОРЗ касае случаите на подневно отчитане на работното време, а не случаите на работа на смени при сумирано отчитане на работното време.

Неправилен е и извода, че не е налице положен от жалбоподателя извънреден труд.

Моли съда от отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да уважи предявения иск.

В депозирания по делото отговор на исковата молба ответникът по жалбата я оспорва, по подробно изложени аргументи и моли да се потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно и да им се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, активно легитимирано да подаде въззивна жалба, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за безспорно, че през процесния период жалбоподателят е бил в служебно правоотношение с ответника, както и че същият е полагал труд на смени при сумирано отчитане на работното време. Приел е, че при работа на смени работното време на държавните служители в МВР се отчита по специален ред, което правело недопустимо аналогичното приложение на законите за държавните служители в гражданските ведомства, включително и конвертиране на часовете труд, положен през нощта в дневни часове, като се е позовал на решение № 197/07.10.2019 г. по гр. д. №786/2019 г. на ІV ГО. Правата и задълженията на ищеца, произтичащи от заеманата от него длъжност се уреждат от ЗМВР, като същият имал качеството на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. За служителите работещи на 8, 12 или 24-часови смени – се изчислява сумарно за тримесечен период (чл.187, ал.3 ЗМВР). Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР позволява полагането на труд и през нощта между 22 и 6 часа. В този случай работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. За служителите работещи на смени е предвидено възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, което се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Въведена е забрана за полагане на извънреден труд над 70 часа за тримесечен период и 280 часа годишно. Съобразно чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределението на работното време и неговото отчитане се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. В издадената Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична разпоредба регламентираща отчитането и компенсирането на положения от държавните служители към МВР както нощен, така и извънреден труд.

Районният съд приел, че в случая не е налице празнота и възможност за запълването с прилагане нормите на НСОРЗ, тъй като ЗМВР съдържал ясни и конкретни норми по въпросите относно образуването на работната заплата на служителите в МВР, допълнителните възнаграждения, работното време и т.н., които били в отклонение от общата уредба и се прилагат вместо нея. Поради изложеното първоинстанционният съд е приел, че липсва основание за прилагане по аналогия или субсидиарно на КТ и НСОРЗ относно нощния и извънреден труд на държавните служители в МВР. В ЗМВР били предвидени специфични условия на труд на тези служители, които са компенсирани по друг начин и в този случай доводите, че непреизчисляването на нощния труд в дневен ще постави държавните служители от МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители бил неоснователен. КТ се прилагал за регулиране на отношенията със служителите в силовите ведомства, само когато спецификата на задълженията на служителите допуска това. Първоинстанционният съд счита, че разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗМВР препращала към глава ХV от КТ – Специална закрила на някои категории работници и служители.

И в КТ и в ЗМВР дефиницията за нощен труд е еднаква, но въпроса за нормалната продължителност на нощния труд е уреден различно. Законодателят бил приел, че съотношението на нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на полагания през нощта труд за държавните служители в МВР е 8:8, което водело до коефициент 1, а не както било предвидено за работещите по трудови правоотношения 8:7, при което се получавал коефициент 1,143. Освен това разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ следвало да бъде тълкувана във вр. с ал. 1 и намирала приложение само при работа на смени, чиято нощна продължителност на работното време е по-малка от тази на дневното, а настоящият казус не бил такъв. Първоинстанционният съд приел също и че предвиденото в чл. 89, ал. 2 НСОРЗ превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1,143 при сумирано изчисляване на работното време цели да определи възнаграждението на работника и служителя така, че когато той работи седем часа през нощта да получава трудово възнаграждение за осем часа, а не водело до възникнало на извънреден труд, какъвто нямало, макар че при преизчислението са получени повече часове. За тези часове в повече се заплащало допълнително възнаграждение за положен нощен труд, а не възнаграждение за извънреден труд, какъвто би бил налице ако работниците или служителите са работили извън установеното за тях работно време. Извънредният труд бил работа по трудово правоотношение извън установеното за него работно време, която се осъществява по разпореждане или със знанието на определени лица в предприятието. При сумирано изчисление на работното време извънреден труд би бил налице, ако има отработени часове по график извън месечната норма, като в този случай се заплащало както определеното допълнително възнаграждение за нощен труд, така и възнаграждение за извънреден труд. В настоящият случай ищецът нито твърдял, нито установявал, че е полагал труд извън установеното му работно време, което не водело до възникване на извънреден труд.

Въззивният съд намира следното :

Не е спорно, че през процесния период жалбоподателят е изпълнявал длъжността "***" в РУ Габрово при ОД на МВР- Габрово, като е бил в служебно правоотношение с ответника, поради което в отношенията им намират приложение разпоредбите на ЗМВР. ЗМВР е специален по отношение на ЗДСл и в него е уреден статутът на държавните служители, полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР.

Не се спори, че предвид характера на заеманата длъжност, през процесния период ищецът е полагал труд съгласно графици както през деня, така и през нощта (22.00 – 06.00часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото е установена правилно от районният съд, но направените въз основа на нея изводи са неправилни и не се споделят от въззивната инстанция.

Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, в т.ч. и за извънреден труд (чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Установената нормална продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Обичайно работното време се изчислява в работни дни- подневно, а за служителите работещи на 8, 12 или 24-часови смени – се изчислява сумарно за тримесечен период (чл. 187, ал. 3 ЗМВР). Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР позволява полагането на труд и през нощта между 22 и 6 часа. В този случай работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Предвидено е и че работата извън работното време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период за служители, работещи на смени, чрез заплащане с 50 % увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5 и ал. 6 ЗМВР).