Определение № 2734 от 25.10.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2734 гр. Бургас, 25.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Радостина П. Иванова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно частно гражданско дело № 20242100501322 по описа за 2024 година

Производството по делото е по частна жалба, съдържаща възражения по чл. 413, ал.1 и 2 от ГПК, подадена от „Йеттел България“ ЕАД с ЕИК 130460283, със съдебен адрес гр.София, п.к.1606, ***, чрез процесуален представител адв. В. Начев.

Жалбата, в частта, съдържаща съображения по чл.413 ал.1 от ГПК е насочена срещу Заповед №2828/15.08.24г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена в производството по ч.гр.д.№ 5582/24г. по описа на БРС, в частта за разноските, присъдени за адвокатско възнаграждение на заявителя, в размер от 120лв., вместо претендираните такива от 494,65лв. с ДДС (в пълен размер), респективно вместо сумата от 252,40лв., съобразно уважената част от заявените претенции.

В тази част заповедта се сочи за неправилна, защото хонорарът, заплатен от мобилния оператор за процесуално представителство на адв. Шущарков по силата на сключения между тях договор от 16.05.24г. е в минималния, предвиден в НМРАВ размер, определен според чл.7, ал.7,вр. чл.7,ал.2,т.2 от същата, при включен и ДДС.Сумата е била заплатена в брой при подписването на договора и за това плащане е издадена фактура №18804/16.05.24г. Според страната са спазени изискванията на закона и същевременно визираното в т.1 от ТР №6/12г. на ОСГТК на ВКС становище. Освен това страната е представила със заявлението по чл.410 от ГПК както договорът за правна защита и съдействие, така и фактурата, следователно има право на разноски, т.к. е доказала направата на такива в пълен размер.

Страната поддържа също, че в съответствие с т. 3 от цитираното ТР,съдът може да намали адвокатското възнаграждение само до минимума, визиран в НМРАВ, но не и да постанови заплащане на част в по-нисък от този размер. Цитира се и допълнителна съдебна практика в същата насока, която жалбоподателят сочи за трайно установена.

В съответствие с горното се моли за отмяна на заповедта на БРС в горепосочената част и за произнасяне с присъждане на пълния размер на платеното от страната адвокатско възнаграждение, 1 респективно за такъв по съразмерност на уважената част от заявените претенции.

Жалбата в частта, съдържаща съображения по чл.413, ал.2 от ГПК , е насочена срещу Заповед №2828/15.08.24г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена в производството по ч.гр.д.№ 5582/24г. по описа на БРС, в частта, обективираща Разпореждане №9073/16.08.24г., с което се отхвърля подаденото от търговеца заявление по чл.410 от ГПК за: присъждане на неустойки, за разликата в цените на устройствата и за дължимата равностойност на устройство в общ размер от 1005лв.

Касателно неустойката се поддържа становище, че клаузите от договора и допълнителните споразумения, които ги уреждат не са нищожни, защото страните са приели, че размерът на неустойката не може да надхвърля трикратния на месечните абонаменти, така че съобразно трайно установената по въпроса съдебна практика тези уговорки не са неравноправни.Те се сочат за валидни и представляващи основание за присъждането на предявените от заявителя суми, още повече, че А. е договорила индивидуално размера на месечните си абонаменти за първоначалните срокове на споразуменията за мобилни услуги и интернет за дома и техният размер е бил на по-ниска преференциална цена. В тази връзка неустойките целели да обезщетят оператора за пропуснатите от него ползи, представляващи неплатените от потребителката абонаментни такси до края на първоначалните срокове по споразуменията, макар в намален размер, но ненадвишаващ три месечни абонаментни такси. Цитира се и съдебна практика в подкрепа на становището.

За разликата в цените на предоставените устройства без абонамент и преференциалните лизингови цени за тях, като основание за вземането се сочи раздел ІІІ чл.2, б.“б“ от допълнителните споразумение за мобилни услуги, а целта е да бъде обезщетен операторът за значителните отстъпки от пазарната цена на устройствата, които е направил с очакването А. да продължи плащането на месечните абонаменти по договора до края на сроковете на допълнителните споразумения. Цитира се съдебна практика, подкрепяща претенцията.

Относно вземането за равностойността на устройството, предоставено по повод Договора за услуга интернет за дома, се твърди, че е било предадено на потребителя на услугата безплатно при сключването на договора, но в последствие не е било върнато на мобилния оператор и за това вместо него следва да бъде заплатена претендираната в заповедното производство сума.

Страната моли за отмяна на разпореждането, отхвърлящо горепосочените претенции и за произнасяне от въззивния съд при уважаването им изцяло.

Дирят се и деловодните разноски за съдебното производство.

Проверката на съда по чл.275 от ГПК сочи жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по закон, против акт, подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол и пред компетентния да се произнесе по нея съд.

Разгледана по същество, тя е основателна, а съображенията за това са следните:

Производството по ЧГД 5582/24г. по описа на БРС е образувано по реда на чл.410 от ГПК, по заявление за издаване на заповед за изпълнение, подадена от „Йеттел България“ЕАД, за сумата от общо 2244,23лв. главница, ведно със законна лихва от подаването на заявлението до изплащането на вземането, включваща следните суми:

За предпочетен номер ***- по Договор за лизинг от 22.11.21г. е предоставено за временно възмездно ползване устройство марка HUAWEI Nova 8i 128 GB Black - твърди се, че за 2 отчетен период 10.06.22г.-09.11.22 лизингополучател А. не е заплатила месечни лизингови вноски в общ размер от 207,84лв .;

По сключен между страните Договор за лизинг от 22.11.21г. за горния мобилен номер, на лизингополучателя е предоставен за временно и възмездно ползване пакет базови аксесоари за които А. дължи незаплатени лизингови вноски за същия отчетен период в общ размер от 49,12лв.;

На 03.06.22г. за горния номер е сключено допълнително споразумение към договора за мобилни услуги,което А. не изпълнява и дължи на оператора за неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 10.06.22г.-09.09.22г. сумата от 154,29лв. ;

За горното неизпълнение операторът е начислил на потребителя неустойка от 164,56лв.;

Поради неизпълнението на споразумението за мобилни услуги за горния номер потребителката дължи сумата 161,35лв. представляваща разлика между цената на мобилното устройство без абонамент и преференциалната му обща лизингова такава по договора за лизинг;

За предпочетен номер *** на 07.12.21г.- по сключен между страните Договор за мобилни услуги, на същата дата е сключен и Договор за лизинг за временно възмездно предоставяне на лизингополучателя на устройство марка Realme GT Master 5G 128 GB Grey .

По договора за лизинг А. дължала заплащането на сума в общ размер от 383,84лв. , формирана от лизинговите вноски за отчетен период 10.06.22г.-09.11.22г.-неизплатени.;

По Договор за лизинг от същата дата за горния номер бил сключен и Договор за лизинг на пакет базови аксесоари,предоставени на А. за временно и възмездно ползване, за които тя дължи сума от общо 46,40лв.,формирана от лизинговите вноски за горния отчетен период;

На горната дата за същия номер е сключен Договор за лизинг за временното и възмездно предоставяне на устройство марка ACCESSORIES XIAOMI Mi Watch Lite Black , за което А. не е заплатила дължими лизингови вноски за отчетен период от 10.06.22г.-09.11.22г. в общ размер от 67,04лв. ;

На 03.06.22г.по Допълнително споразумение към договора за мобилни услуги за горния номер на страните А. е останала задължена за сумата от общо 120,85лв., неплатени абонаментни такси за периода 10.06.22г.-09.09.22г. , а също за неустойка съгласно р-л ІІІ,т.2 от споразумението от 152,11лв.;

Претендира се от А. и сумата от 140,45 лв., представляваща разлика между цената на мобилното устройство без абонамент и преференциалната обща лизингова такава за него, поради неизпълнението на споразумението за мобилни услуги с горния предпочетен номер;

За предпочетен номер ***, на 03.06.22г. между страните е сключен Договор за интернет за дома, по който А. не е заплатила дължими абонаментни такси за отчетен период 10.06.22г.-09.09.22г. в общ размер от 22,89лв., а заради неизпълнението, операторът е начислил и неустойка по т.11 от договора, в размер от 49,98лв.;

На горната дата на А. е било предоставено и устройство марка ZTE 4G MF296R, посочено в т.7 от договора,което тя не върнала,поради което дължи сумата от 126 лв. равностойност на същото;

За предпочетен номер ***, по сключено на 03.06.22г. допълнително споразумение към договор за мобилни услуги за същия номер, А. не е платила дължимите абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 10.06.22-09.09.22г. в общ размер от 3

124,50 лв., за което операторът й е начислил и неустойка по р-л ІІІ,т.2 от споразумението от 142,06 лв.;

За предпочетен номер *** по допълнително споразумение, сключено на 03.06.22г. към договор за мобилни услуги за същия номер, А. не е заплатила абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 10.06.22-09.09.22г. в общ размер от 62,46 лв., за което операторът й е начисли и неустойка по р-л ІІІ, т.2 от споразумението от 68,49лв.

Посочва се, че всички задължения на потребителката на услугата били надлежно фактурирани.

Горните главници са претендирани със законна лихва за забава от подаването на заявлението(14.08.24г.) до окончателното изплащане.

Дирят се и деловодни разноски, включващи държавна такса 44,88лв. и адвокатско възнаграждение от 494,65лв.

БРС се е произнесъл по заявлението със Заповед №2828/15.08.24г. по ч.гр.д.№5582/24г., като е уважил искането за следните вземания: за сумата от 484.99 лв .,представляваща сбор от неплатени месечни абонаментни такси и стойност на ползвани услуги, дължими за периода от 10.06.2022 год. до 09.09.2022 год. по сключения между страните договор за мобилни услуги с предпочете номер *** от 09.02.16г.и допълнително споразумение от 22.11.2021 год. към него; по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** и допълнително споразумение към него от 03.06.2022 год.,по договор за мобилни услуги с номер *** от 03.06.2022 год., по договор за мобилни услуги с номер *** и допълнително споразумение от 03.06.2022 год.към него, по договор за мобилни услуги с номер *** и допълнително споразумение от 03.06.2022 год.към него; както и за сумата от 754.24 лв. , представляваща сбор от неплатени вноски, дължими по сключени между страните договори за лизинг на мобилно устройство, базови аксесоари и интернет устройство от 22.11.2021 год. и 07.12.2001 год.Присъдил е също законна лихва за забава върху главниците от 14.08.24г. до окончателното издължаване и деловодни разноски от 144, 78лв., включващи 24,78лв. заплатена държавна такса и 120лв.адвокатски хонорар.

С Разпореждане №9073/15.08.24г. заявлението е отхвърлено за остатъка от претендираните суми в общ размер от 1005лв., включващ претендираните от заявителя неустойки от общо 577,20лв. за неизпълнението на горепосочените договори от страна на потребителката, разликата в цената на предоставените й мобилни устройства(при преференциални по лизинг и при общи условия) от общо 301,80лв., както и равностойността на невърнатото устройство по договора за интернет за дома от 126 лв.

Въззивният съд намира горното Разпореждане за неправилно.

За да го постанови, БРС е намерил, че претендираните неустойки са вероятно основани на неравноправна, а оттам - нищожна клауза по смисъла на 143, т. 5 вр. с чл.146, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗЗП, защото целта на договорната неустойка е компенсация на евентуални вреди на изправната страна при предсрочно прекратяване на договора, като размерът й е определен от оставащите абонаментни такси до края на срока на договора, но не повече от три, респективно от стойността на отстъпката от абонаментния план/ценовия пакет и пазарната цена на предоставеното на лизинг крайно устройство, съответстваща на оставащия срок на ползване на съответния абонамент, определени обаче не според таксите по договора, а като стандартни месечни абонаменти такси, равняващи се на най-високите месечни абонаменти според плана. БРС приема за вероятно тази 4 неустойка да се явява необосновано висока, тъй като не се отчитат вредите, които операторът би претърпял. Те не можели да се определят като пропуснати ползи в размер на нереализираните месечни абонаментни плащания и/или пазарни цени, респективно за отстъпената част от тях, тъй като такива плащания са свързани с предоставяне на услуга/устройство, каквато безспорно операторът не дължи и не осигурява при прекратен договор.