Решение № 106 от 22.01.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.София, 22.01.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VII-ми въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.

МЛАДЕНОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1.ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА

2.АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА при секретаря Красимира Динева и прокурора С.Тотев като разгледа докладваното от съдията СТАВРЕВА В.Н.О.Х.Д.№5430/2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на гл.21 от

НПК.

С присъда от 28.06.2017г. по Н.О.Х.Д.№14440/2015г., СРС, НО, 121-ви с-в е признал подсъдимия Н.Р.Н. за невиновен в извършването на престъпление по чл.152, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.2 от НК, за това, че на 14.11.2014г. в гр.София, кв.„Хаджи Димитър”, бл.*********, се е съвкупил с лице от женски пол - В.О. В., на 16 /шестнадесет/ години, като я принудил за това със сила - легнал върху върху пострадалата, притискайки я с тялото си, стискал я за ръцете, след което проникнал с половия си орган във влагалището й, поради което и на осн. чл.304 от НПК го е оправдал изцяло по това обвинение. Съдът се е произнесъл по разноските, които е постановил да останат за сметка на държавата, и по приобщените веществени доказателства.

Срещу присъдата е постъпил въззивен протест от прокурора при СРП, изготвил обвинителния акт срещу подсъдимия, в който се моли за постановяване на осъдителна присъда. Изрично е обективирано и допълване на протеста след изготвяне на мотивите към съдебния акт.

Срещу първоинстанционната присъда е подадена и въззивна жалба от назначения на осн. чл.100, ал.2 от НПК повереник на част. обвинителка и гр.ищец – адв.И.И..

В сезиращия въззивния съд акт присъдата се определя като неправилна и незаконосъобразна, постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, вкл. спрямо пострадалата В.. В този смисъл се моли на осн. чл.336, ал.1, т.2, вр. чл.334, т.2 от НПК за съответно осъждане на подсъдимия Н. като му бъде определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ години и 6 /шест/ месеца. При осъждане на Н., се моли да бъде извършено и групиране на определеното му наказание с тези по други присъди като в крайна сметка общото най-тежко наказание бъде увеличено с 1 /една/ година. В заключение, се настоява за приложение на чл.68, ал.1 от НК спрямо наказанията на подсъдимия, спрямо които е приложен института на условното осъждане и се намират в условията на реална съвкупност. В заключение се настоява за пълно уважаване на гражданския иск, така както е предявен за сумата от 30 000лв. /тридесет хиляди лева/, ведно със законната лихва от датата на увреждането. В протеста и жалбата не се правят искания за събирането на нови доказателства.

След запознаване с мотивите към оправдателната присъда на СРС, по делото са постъпили съответно допълнение към въззивните протест и жалба.

В допълнителното изложение към протеста, представителят на СРП не споделя извода на съда, че обвиненителната теза е останала неподкрепена с доказателства. Прокурорът се позовава на показанията на пострадалата В., която в хода на съдебното следствие е подкрепила показанията си от предварителната фаза на процеса. Настоява се, въпреки непълнолетието й, показанията й по категоричен начин да потвърждават извършването на насилствен полов акт спрямо й от страна на подсъдимия Н.. Без да се игнорира доказания факт на налична интимна връзка между подсъдим и пострадала, а също и че са живеели заедно, се набляга на значителната разлика във възрастта им, отправените многобройни заплахи от страна на Н.. Прокурорът приема, че показанията на пострадалото лице намират корелация и със заключението на СМЕ относно констатираните телесни увреждания, а също и в показанията на повечето от нейните близки – нейната майка – св.И.Н., нейния баща - св.О.В.. Набляга се на тежките заплахи, отправяни от подсъдимия към пострадалата, които са я мотивирали да премълчи за продължаващия сексуаен тормоз спрямо й, ведно с крехката й възраст.

В пространното допълнение към въззивната жалба на повереника на частната обвинителка и гр.ищца се обосновава допуснато нарушение на материалния закон от първата инстанция, тъй като неправилно са игнорирани показанията на пострадалата, въпреки че е пряк свидетел-очевидец. Прави се подробен анализ на показанията на част. обвинителка, но и на подкрепящите ги според повереника показания на нейната майка, с която непосредствено след случилото се е споделила В.. Моли се въззивният съд да обърне задълбочено внимание и на показанията на св.П.И. като кредитира тези от досъдебното производство, тъй като са в унисон с показанията на други свидетели – и в частност с тези на св.М.С..

По-насетне, унисон повереникът намира между показанията на пострадалата и заключението на СМЕ като се базира и на практика на ВКС, според която не е задължително при изнасилване да е има задължително наранявания при пострадалата. Ивестните неточности и непълноти в показанията на В., адв.И. обяснява в допълнението към жалбата с младата й възраст, факта, че за пръв път се явява пред съд, а също и с преживения шок и страх от случилото се. Дискредитират се по подробни съображения обясненията на подсъдимото лице, вкл. и прочетените от досъдебното производство. Набляга се на неправилното съпоставяне на показанията на пострадалата от съдебното и досъдебно производство, които изобщо не са приобщени и прочетени на законово основание /с изключение на показанията пред съдия/. По-насетне, се приема показанията на св.П.И. да са тълкувани фрагментарно и избирателно, а отделно от това да не е направен пълен и изчерпателен анализ на всички наличин по делото доказателства. В заключение, като неправилен се оценява и извода на СРС да не уважи гражданския иск, за което се моли пред СГС. На база на това отново се настоява за постановяване на осъдителна присъда спрямо подсъдимия Н. с параметрите, посочени във въззивната жалба до СГС.

В разпоредително заседание от 11.12.2017г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага преразпит на подсъдимия Н., на свидетелите, вещите лица и ангажирането на други доказателства.

В съдебно заседание представителят на СГП поддържа протеста, тъй като според него обвинението е доказано по безспорен начин. Счита, че СРС неправилно е дискредитирал показанията на пострадалата, противоречията в които се дължат на младата й възраст и на психологичното състояние в резултат на случилото се. Като отчита заканите и заплахите, които са съпътствали връзката й с подсъдимия, прокурорът подкрепя тезата си за доказаност на обвинението и с показанията на родителите на пострадалата

- св.И.Н. и св.О.В.. Като несъответен на действителността се оценява доказателствения анализ на СРС, поради което и обвинителят моли за цялостна отмяна на присъдата и постановяване на нова, осъдителна.

Назначеният от първата инстанция повереник на пострадалата – адв.И.И. покрепя виждането на прокуратурата като също приема присъдата за неправилна и незаконосъобразна. Настоява показанията на пострадалата да са в доказателствен унисон с изложеното от св.И.Н., св.О.В. и св.П.И., а също и със заключението на СМЕ, което не изключва възможността да е осъществен полов акт, при липса констатирани травми по половите органи на пострадалата. Претендира допуснати съществени процесуални нарушения спрямо доверителката му, изразяващи се в обсъждане на неприобщени по надлежния ред показания на пострадалата от досъдебна фаза, ведно с необсъждане на други доказателствени източници. Предвид тези, а и доводите, изложени в допълнението към жалбата, повереникът отново моли за цялостна отмяна присъдата на СРС. При евентуално осъждане на Н., като справедливо намира наказание от 6 /шест/ години и 6 /шест/ месеца „Лишаване от свобода“, търпимо при първоначален „строг“ режим. В случай на осъждане, приема да са налице и предпоставките на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК за определяне на едно общо най-тежко наказание от 6 /шест/ години и 6 /шест/ месеца спрямо подсъдимия Н., чийто общ размер на осн. чл.24 от НК бъде увеличено с 1 /една/ година. Настоява на осн. чл.68, ал.1 от НК да бъдат приведени в изпълнение и други четири негови отложени наказания, чийто общ най-тежък размер е 1 /една/ година „Лишаване от свобода“. Като съответна последица от постановяването на осъдетелен съдебен акт, повереникът моли и за уважаване на гр.иск до пълния му предявен размер от 30 000лв. /тридесет хиляди лева/, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.

Надлежно упълномощеният защитник на подсъдимия Н.

– адв.М. напротив моли да се потвърди първоинстанционната присъда. Аргументира се с всеобхватно проведеното съдебно следствие, по време на което са събрани множество доказателства, анализирани от СРС в мотивите и довели до единствения правилен извод за невиновността на подсъдимия. Обръща внимание на факта, че прокурорът в първата инстанция не е поддържал обвинението срещу Н. по време на съдебните прения, при все че е присъствал по време на цялото съдебно следствие. Поради това и като недобросъвестно се оценява поведението на подалия протест прокурор, който не е имал лични и непосредствени впечатления от събраните доказателства и доказателствени средства. Намира показанията на пострадалата и нейната майка за заинтересовани с оглед предявената гражданско-правна претенция. Отчита се непоследователността в показанията на св.В., разпитана на няколко пъти пред СРС. Адв.М. оценява като недостоверни и показанията на св.П.И. от досъдебна фаза, тъй като същият живее във фактическо съжителство с майката на пострадалата, а по-рано е имал интимни отношения и със самата пострадала. Поради изложените доводи, защитата намира първостепенният съдебен акт за правилен и законосъобразен и поради това и логично следва да бъде потвърден от СГС.

Подсъдимият

Н.Н. редовно призован, се явява лично пред въззивната инстанция като при реализиране правото му на лична защита поддържа тезата на адвоката си, а в дадената му от съда последна дума моли за потвърждаване на оправдателния първоинстанционен съдебен акт.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, VII-МИ

ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ след като обсъди доводите във въззивната жалба на повереника и протеста на СРП, тези, изложени в допълненията към тях, както и в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за нейната отмяна и за връщане на делото на СРС за ново разглеждане от друг състав от стадия на разпоредителното заседание.

В рамките на разглеждане на делото пред първоинстанционния съд са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, които се свеждат до следното:

Мотивите, изготвени от първата инстанция не отговорят на основния въпрос по чл.301, ал.1, т.1 и т.2 от НПК - има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно.

Първата инстанция в на пръв поглед пространните си мотиви при изграждане на фактологията, която приема за установена е навел сведения относно подсъдимия и пострадалата, обстоятелствата по сближаване между двамата и прерастването на отношенията им в интимна връзка. По-насетне /стр.10 от мотивите/ СРС е посочил, че подсъдимият Н. се е преместил да живее при пострадалата по нейна молба, че двамата често излизали нощем, употребявали наркотични вещества, излизали с приятели по купони, вкл. и извън гр.София. Мотивиращият присъдата съдия е навел факти и относно среща на св.В. с бившата приятелка на подсъдимия, докато се стигне до нощта на 13.11.2014г., когато пострадалата и подсъдимия били отново навън, употребили значително количество алкохол /водка/, а също и „екстази“ и кокаин, след което се прибрали в дома на св.И.Н. /майка на св.В./. В заключение, първата инстанция отразила, че Н. предложил на пострадалата В. да употреби отново „екстази“ и тя се съгласила.

От тук нататък обаче в пълно нарушение на служебното си задължение по чл.305, ал.3 от НПК да отрази в мотивите установените от съда обстоятелства на база на приобщени годни доказателства, и разбира се, след техен анализ, първият съд е посочил: „В обвинителния акт се твърди че към 06.30 часа, Н. поискал да правят секс, но тя отказала; било й лошо от взетия наркотик и “не можела да помръдне”. Той обаче легнал върху нея и против волята й вкарал половия си орган във влагалището й, като я притискал с тежестта на тялото си и стискал ръцете й, за да не мърда.