Определение № 2 от 17.01.2023, Военно-апелативен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№2 гр. София, 17.01.2023 г.

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА

Членове: полк.ВАНКО Д. А.ОВ полк.ЦАНКО Т. ГРОЗЕВ като разгледа докладваното от полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20226000600066 по описа за 2022 година образувано по протест от подполк. А. Д. У., прокурор при ВОП – Пловдив, жалба от адв. К. З. Н. от АК – П., повереник на Л. Д. М. – М.а, Б. П.

М., В. Л. Н. и Н. Н. Л. – майка и законен представител на Г. Д. Л. и въззивна жалба от мл. серж. А. Ж. Ж. от военно формирование ..... – П., чрез защитника му адв. К. Е. от АК – П., срещу присъда № 13 от 15.10.2019 г. по нохд № 115/2018 г. по описа на Военен съд – Пловдив.

С присъда № 13 от 15.10.2019 г. по нохд № 115/2018 г. по описа на Военен съд – Пловдив подсъдимият мл. серж. А. Ж. Ж. от в. ф. ..... – П. е признат за виновен в това, че на 20.05.2018 г. между 23.14 часа и 23.20 часа, в междублоковото пространство, пред бл. .... на бул. „.....“ в гр. П., умишлено умъртвил другиго – Д. Л. Л. от гр. С., нанасяйки му с нож, с надпис „...“, четири прободно-порезни наранявания на гръдния кош отпред и по лявата му странична повърхност, като само едното от тях проникнало в гръдната кухина, а останалите три завършвали в меките тъкани на предната и страничната гръдна стена, и други наранявания, като причината за смъртта на Д. Л. се дължала на остра кръвозагуба, настъпила в резултат на прободнопорезното нараняване в областта на гръдния кош със засягане на левия бял дроб и сърцето, при което общата кръвозагуба се дължала, както на вътрешните кръвоизливи в гръдната кухина и сърдечната тампонада, резултат на срязване на околосърцевата торбичка и на лява сърдечна камера, нараняването на левия бял дроб, така и на външното кървене от всички рани, като убийството е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, поради което и на основание чл. 119, вр. чл. 115 и чл. 54 от НК е осъден на четири години и три месеца лишаване от свобода, като е признат за невинен и оправдан по обвинението, по чл. 115 от НК.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС подсъдимият е осъден да 1 изтърпи наказанието лишаване от свобода при първоначален общ режим.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ от 21.05.2018 г. до 30.05.2018 г.

Съдът се е произнесъл по веществените доказателства.

В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК е постъпил протест от прокурор при ВОП – Пловдив, с който се прави искане да бъде изменена присъдата на първоинстанционният съд, като подсъдимият мл. серж. Ж. бъде признат за виновен за извършено престъпление по чл. 115 НК и да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер съобразно искането на първоинстанционният прокурор, а именно към средния размер без прилагане разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК.

В допълнителното писмено изложение към протеста са развити доводи, че неправилно подсъдимият мл. серж. Ж. е оправдан за извършено престъпление по чл. 115 НК и е осъден по чл. 119 от НК. Твърди се, че защитната версия на подсъдимия мл. серж. Ж. е удобна и синхронизирана с показанията на свидетелката Л. А.. Посочва се, че нейните показания са били приети безкритично и ценени като достоверни от Пловдивския военен съд.

Излагат се съображения, че нейните показания, както и обясненията на подсъдимия мл. серж. Ж. са вътрешно противоречиви и нелогични. Твърди се, че са налице обективни находки, които обективират умисъла на подсъдимия, за това, че умишлено е умъртвил жертвата. В подкрепа на тази теза е посочено, че според съдебната практика дееца нанасяйки удари с нож в областта на жизнено важни органи, като сърце, дроб, стомах, врат и други ясно осъзнава, че ще умъртви пострадалия.

В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК е постъпила и въззивна жалба от адв.

К. З. Н. - повереник на частните обвинители. В нея се твърди, че ударът който пострадалия Л. е нанесъл в лицето на подсъдимия мл. серж. Ж. не е нападение, а отбрана срещу неминуемо предстоящо такова от страна на Ж. към него, като единствена възможност то да се предотврати. Сочи се, че пострадалият Л. е нанесъл един единствен удар в лицето на подсъдимия Ж., който е паднал на коляно и липсва продължаващо нападение от негова страна спрямо подсъдимия Ж.. Изразява се становище, че не е вярна тезата на защитата, че порезните рани по ръцете на пострадалия Л. биха могли да се дължат на опитите му да вземе ножа от ръцете на подсъдимия мл. серж. Ж. и на свои ред да го употреби срещу него. Считат, за невярна тезата, че подсъдимия се е самонаранил с ножа извършвайки активни и агресивни движения при боричкането. Твърдят, че подсъдимият мл. серж. Ж. не е бил „нападнат неподготвен“, а сам е създал решителната предпоставка със срещата му с Л.. Ако не е бил осъществил тази среща, респективно нападението е било невъзможно във фаталния момент. Акцентира се че позицията на подсъдимия е вътрешно противоречива и в противоречие с доказателствата по делото. В жалбата се прави извод, че възгледа на първата 2 инстанция, която е приела, че подсъдимият е бил в условията на неизбежна отбрана и само е превишил нейните предели е необоснован и неправилен при непълно и неправилно тълкуване на фактите. Всеки от двамата е знаел, че те ще се бият на тази среща. Пострадалият Д. Л. настойчиво го е искал, но също така подсъдимият А. Ж. предварително се е съгласил.

Прави се искане да бъде отменена атакуваната първоинстанционна присъда и да се приложи закон за по тежкото престъпление, а именно по чл.

115 от НК, като се наложи на подсъдимия мл. серж. Ж. наказание в размера за който е пледирано пред основния съд, като не бъде приложена разпоредбата на чл. 55 от НК, към минимума на предвиденото за това престъпление.

Също така, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК е постъпила и въззивна жалба от подсъдимия мл. серж. А. Ж. Ж., чрез защитника му адв. К. Е., в която се сочат доводи, че постановената присъда е неправилна, незаконосъобразна, а наложеното наказание лишаване от свобода при първоначален общ режим е явно несправедливо по размер и ефективно изтърпяване. Твърди се, че след като първоинстанционният съд правилно е квалифицирал деянието като неизбежна отбрана, неправилно е отчел, че е налице превишаването й. При преценка на пределите на неизбежната отбрана не е била отчетена в достатъчна степен от страна на първоинстанционният съд завишената обществена опасност на нападението от страна на пострадалия.

Прави се искане да се отмени присъдата, с която подсъдимият мл. серж.

Ж. е признат за виновен и е осъден за престъплението по чл. 119, вр. с чл.

115, вр. с чл. 54 от НК и да се постанови нова присъда, с която да се признае за невиновен и оправдае по това обвинение.

В протеста и жалбите от страните не се правят искания за допълване на делото с нови доказателства.

С нова присъда № 12/09.06.2020 г. по внохд № 73/2019 г. по описа на състав на Военно-апелативния съд е отменил присъда № 13/15.10.2019 г. по нохд № 115/2018 г. по описа на Военен съд – Пловдив в частта, с която подсъдимият мл. серж. А. Ж. Ж. от в.ф. ..... – П. е осъден по чл. 119, във връзка с чл. 115 и чл. 54 от НК на четири години и три месеца лишаване от свобода, като е признат за невинен и оправдан по обвинението по чл. 115 от НК. Със същата присъда е отменен и режима по чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНС за изтърпяване на наказанието. На основание чл. 59, ал. 1 от НК въззивния съд е отменил и приспаднатото от първоинстанционния съд време, през което подсъдимият мл. серж. Ж. е бил с взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, а именно от 21.05.2018 г. до 30.05.2018 г. Със същия съдебен акт е отменено и отнемането в полза на държавата на основание чл. 53, ал. 1, б.

„а“ от НК на веществените доказателства, принадлежащи на подсъдимия и послужили за извършване на инкриминираното умишлено престъпление: двустранно наточен нож, черен на цвят, като острието от едната страна е 3 назъбено с надпис „...“ и черна, текстилна кания за нож. Въззивният съд се е произнесъл с отменителен диспозитив и по разноските.

С постановената на основание чл. 334, т.1 си чл. 336, ал.1, т.3 от НПК нова присъда, състав на Военно-апелативния съд е признал подсъдимия мл. серж. А. Ж. Ж. за невинен в това, на 20.05.2018 г. между 23.14 и 23.20 часа, в междублоковото пространство, пред блок .... на бул. „.....“ в гр. П., умишлено да е умъртвил другиго - Д. Л. Л. от гр. С., нанасяйки му с нож, с надпис „...“, четири прободно-порезни наранявания на гръдния кош отпред и по лявата му странична повърхност, като само едното от тях да е проникнало в гръдната кухина, а останалите три да са завършвали в меките тъкани на предната и страничната гръдна стена, и други наранявания, като причината за смъртта на Д. Л. се дължала на остра кръвозагуба, настъпила в резултат на прободнопорезното нараняване в областта на гръдния кош със засягане на левия бял дроб и сърцето, при което общата кръвозагуба се дължала, както на вътрешните кръвоизливи в гръдната кухина и сърдечната тампонада, резултат на срязване на околосърцевата торбичка и на лява сърдечна камера, нараняването на левия бял дроб, така и на външното кървене от всички рани и на основание чл. 12, ал. 1 от НК и чл. 304 от НПК го е оправдал по обвинението по чл. 115 от НК. Въззивният съдебен състав се е разпоредил с веществените доказателства: двустранно наточен нож черен на цвят, като острието от едната страна е назъбено с надпис „...“ – 1бр. и черна текстилна кания за нож – 1 бр., които да бъдат върнати на мл. серж. А. Ж. Ж. от в.ф. .....

– П.. На основание чл. 189, ал. 4 от НПК е присъдил направените разноски по делото да останат за сметка на държавата. Потвърдил е първоинстанционната присъда в единствено в частта относно веществените доказателства, които следва да се върнат на мл. серж. А. Ж. Ж. и на Л. Д. М. – М.а и тези които следва да бъдат унищожени.

Срещу новата присъдата на Военно-апелативния съд е подадена касационна жалба от адв. К. Н. – повереник на частните обвинители по делото и касационен протест от прокурор при Военно-апелативна прокуратура.

С решение на Върховния касационен съд № 24/15.03.3021 г. по н.д. № 982/2020 г. е отменена присъда № 12/09.06.2020 г. на Военно-апелативния съд, постановена по внохд № 73/2019 г. по описа на Военно-апелативния съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд от заседанието по допускане на доказателствата, като са дадени указания за извършване на нови процесуално-следствени действия.

В изпълнение на указанията на ВКС по делото, новия втори по ред въззивен съдебен състав е провел съдебно следствие по делото и е постановил решение № 23 от 13.10.2021 г. по внохд № 10/2021 г. описа на съда, с което е изменил присъда № 13/15.10.2019 г. по нохд № 115/2018 г. по описа на Военен съд – Пловдив, като е намалил наложеното на подсъдимия мл. серж.

А. Ж. Ж. наказание лишаване от свобода от четири години и три месеца на една година и шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, 4 ал.1 от НК изтърпяването на наказание е отложено за срок от три години.

Подсъдимият Ж. е осъден да заплати и направените пред двете въззивни инстанции общо в размер на 1577,49 лв. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена.

Срещу това решение на Военно-апелативния съд е подаден касационен протест от прокурор при Военно-апелативна прокуратура и касационна жалба от адв. Г. С. – защитник на подсъдимия мл. серж. А. Ж. Ж..

С решение на Върховния касационен съд № 141/21.12.2022 г. по к.н.д.

№ 1037/2021 г. е отменено решение № 23/13.10.2021 г., постановено по в.н.о.х. 10/2021 г. по описа на Военно-апелативен съд и делото е върнато за ново разглеждане от нов състав на въззивата инстанция от стадия на съдебното заседание.

В мотивите към решението си Върховният касационен съд е посочил, че при новото разглеждане на делото следва категорично да се изясни какви факти възиввния съд е приел за установени и как те се отнасят към обективираните в решението фактически и правни изводи. Посочва се, че са нарушени принципните начала, установени с чл. 14, ал.1 и чл. 107, ал.5 от НПК. Указано е новия въззивен съдебен на ВАпС при разглеждане на делото да изясни причините, поради които подсъдимия мл. серж. Ж. е бил със свидетелката - очевидец Л. А. пред дома си, с достъп до двата ножа, които е държал в автомобила си (с единия от които са причинени нараняванията на пострадалия Л.) и е изчакал идването на пострадалия , който непосредствено преди това му е отправял заплахи, вкл. и за убийство. Върховния касационен съд посочва, че не са изпълнени указанията на предходен състав на касационната инстанция за назначаване на допълнителна техническа експертиза из областта на телекомуникационните технологии, с цел установяване движението на пострадалия Л. от момента, в който са се разделили със св. А., до пристигането му пред дома на подсъдимия. Въпреки, че по делото е постъпил отговор от мобилния оператор „....“ ЕАД за невъзможност такива данни да бъдат предоставени, тъй като не са съхранени, касационната инстанция указва настоящия нов трети по ред въззивен съдебен състав да изясни този въпрос посредством други доказателствени способи.