Решение № 1 от 06.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Пловдив, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Ат. Добрева

Членове:

Атанаска Ан. Анастасова

Момчил Ал. Найденов като разгледа докладваното от Михаела Ат. Добрева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20245300601417 по описа за 2024 година С присъда № 94 от 14.05.2024 г. по н.ч.х.д. № 6206/ 2023 г., РС Пловдив е признал подсъдимия подсъдимия Б. В. П. – роден в гр. П. на ****** г., б., българско гражданство, живее в гр. П., ж. к. „Тракия“ блок ***, ап. **, средно образование, неженен, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 17.05.2022 г. в гр. П., на улица „С.“ е причинил на Е. И. К., ЕГН:

**********, лека телесна повреда, изразяваща се в удар в главата, вследствие на който е паднала на земята, което й е причинило болка и страдание, без разстройство на здравето – престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го е ОСВОБОДИЛ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ, като му е НАЛОЖИЛ административно наказание „ГЛОБА” в размер на ХИЛЯДА ЛЕВА.

Срещу присъдата е постъпила жалба и допълнение към нея от подсъдимия Б. В. П., чрез защитника му адв. Н. Г. А., като се искат алтернативно:

- отмяна на присъдата и прекратяване на производството;

- отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия;

- изменение на присъдата с преквалифициране на деянието и намаляване 1 на наказанието съобразно преквалификацията;

Съдът, след като се запозна с оплакванията в жалбата и становищата на страните, изразени в пледоариите пред въззивната инстанция в с.з., и при направената служебна проверка установи следното:

Жалбата е подадена в законния срок и е процесуално допустима.

По същество: първоинстанционният съд е приел, че пред него е поставено за обсъждане обвинение по чл. 130 ал.2 от НК. За да постанови атакувания съдебен акт, РС Пловдив е приел за установена следната фактическа обстановка:

Частният тъжител Е. К. работи в гр. П. във фирма „А. Б.“ АД и се занимава с разнос и доставка на продукти в различни магазини със служебен автомобил бял на цвят, марка Сеат, с рег. № *********. Подсъдимият Б. П. работи в гр. П. във фирма „*******“ ЕООД и дейността му се изразява също в разнос на стоки и основно готова храна по магазини с товарен автомобил микробус марка Мерцедес, бял на цвят, с рег. № *********. Частният тъжител К. познавала по външност подсъдимия, тъй като същият бил нейн колега от друга фирма.

На 17.05.2022г. частният тъжител Е. К. изпълнявала служебните си задължения, като пристигнала със служебния си автомобил в гр. П., на ул. С., като паркирала автомобила пред магазин „Фрешмаркет“. По същото време и на същото място, подс. Б. П. също изпълнявал служебните си задължения по доставка на храна, като управлявайки товарният автомобил Мерцедес също паркирал в гр. П., на ул. С., пред магазин „Фрешмаркет“, като при паркирането избързал и заел паркомясто, на което частният тъжител К. имала намерение да паркира автомобила си. Частният тъжител слязла от паркирания и управляван от нея автомобил, като подсъдимият също слязал от управлявания от него автомобил. Частният тъжител се отправила пешеходом към подсъдимия, който се намирал непосредствено до управлявания от него микробус, с цел да му направи забележка за начина му на паркиране и да го запита защо го е направил. Подсъдимият се ядосал от тези действия, като двамата си разменили обидни думи и квалификации. В това време частният тъжител К. и подс. П. били на сравнително близко разстояние един от друг.

2

Веднага след думите на частният тъжител, подс. П. се обърнал към К. и с дланта на лявата си ръка, с разтворени пръсти, замахнал и ударил частният тъжител Е. К. по лицето. В резултат на удара, частният тъжител Е. К. залитнала и паднала на земята и изпуснала носените от нея три броя вещи: телефон, ключове и документи. След известно време на земята, частната тъжителка се изправила. В това време подс. П. започнал да разтоварва от багажното отделение на управлявания от него микробус празни пластмасови касетки, които носил в магазин „Фрешмаркет“. В това време, К. взела падналият телефон от земята, заснела регистрационния номер на управлявания от подсъдимия товарен автомобил и провела телефонен разговор към ЕЕН 112, в който уведомява за случилото се. По това време от магазина излязла и свид. А. П., която забелязала падналите вещи на земята, провела разговор с частния тъжител К., която й обяснила за случилото се и за това, че подсъдимия й е нанесъл удар и тя е паднала на земята. По това време, подс. П. вече бил доставил във вътрешността на магазина носената от него стока, след което е излезнал и с микробуса е напуснал инкриминираното място. След подадения сигнал от частния тъжител на тел.112, на мястото пристигнали полицейските служители свид. И. К. и свид. В. А., които разговаряли с частната тъжителка, която им заявила, че подсъдимият П. я е ударил с ръка в лицето, в резултат на което тя е паднала на земята. Образувана била проверка, снети били писмени обяснения. Бил постановен отказ да се образува досъдебно производство поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер и наличие на данни за извършено престапление от частен характер.

На 20.05.2022г. частният тъжител посетила Отделение „Съдебна медицина“ при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД гр. П., където й било издадено съдебномедицинско удостоверение № 536/ 2022г.

В резултат на удара от подсъдимия П. и падането от удара на Е. К. на земята, на последната й били причинени контузии на главата и тялото, които са причинили болка и страдание, без разстройство на здравето.

Горната фактическа обстановка, Съдът е приел за установена от обясненията на подс. Б. П. (стр. 166) – частично, показанията на свид. С. Х.

(стр.42), свид. Я. К. (стр. 43), свид. И. К. (стр. 80 гръб), свид. В. А. (стр.67), свид. Р. Ш. (стр.80), свид. А. П. (стр.113 гръб), назначената и приета по делото 3 съдебномедицинска експертиза (стр.101-112, приета, стр. 115 гръб), назначената и приета по делото съдебно- видеотехническа и лицево идентификационна експертиза по протокол № 671/12.04.2024г. (стр. 126-155, приета, стр.165 гръб), вещественото доказателство- запис от диск от ЕЕН 112 и извършения на основание чл.285 от НПК оглед на него в съдебно заседание (стр.81 гръб), вещественото доказателство оптичен носител диск от записи от видеокамери на магазин „Фрешмаркет“ и извършения на основание чл.285 от НПК оглед на него в съдебно заседание (стр.82 гръб), прокурорска преписка № 6131/ 2022г. на РП- Пловдив, пр.пр. № 8392/ 2022г. на РП- Пловдив, справка за съдимост, съдебномедицинско удостоверение № 536/ 2022г., снимков материал, постановления 2 бр. за отказ от образуване на досъдебно производство, трудова характеристика, както и другите прочетени и приети по реда на чл.283 от НПК писмени доказателствени средства.

Първоинстанционният съд е приел, че се обособяват три групи свидетели, според извънпроцесуалното им качество и отношенията им към частния тъжител и подсъдимия, от една страна и от друга – според последователността на обстоятелствата, които са възприели и възпроизвеждат в показанията си.

Видно от мотивите на атакувания съдебен акт показанията на свидетелите са обсъдени поотделно и в съвкупност и е изложил мотиви защо ги възприема, като ги е кредитирал в изграждането на възприетата от съда фактическа обстановка.

Обсъдил е и обясненията на подсъдимия, като е изложил мотиви в коя част ги възприема като годно доказателствено средство и в коя не ги възприема за достоверни и като изразяващи изцяло защитна позиция противоречаща на останалия доказателствен материал.

Обсъдени са и заключенията и отговорите на вещите лица в съдебно заседание по назначените съдебно-медицинска експертиза и видеотехническа и лицево идентификационна експертиза, поотделно и в съпоставка и ведно с извършения оглед по реда на чл.285 от НПК на магнитния носител диск от записващи видеокамери пред магазин Фрешмаркет от 17.05.2022г. – като ги е кредитирал, отчитайки съответствие на отразеното с личните си възприятия от огледа на ВД.

Въз основа на така обсъдените доказателства, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа и правна страна, че инкриминираното 4 поведение на подсъдимия осъществява признаците от обективна и от субективна страна на престъплението по чл.130 ал.2 от НК, за което е бил обвинен от частната тъжителка.

От обективна страна първоинстанционният съд е приел, че престъплението е доказано от събрания и обсъден доказателствен материал, при направения доказателствен анализ.

От субективна страна РС Пловдив е приел, че престъплението е извършено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл.

Първоинстанционният съд е изложил мотиви защо счита за неоснователни, доводите на защитата, че записът от видеокамерите на магазина е негодно доказателсдтвено средство; както и защо са неприложими институтът на неизбежната отбрана и преквалификация по чл.132 ал.2 от НК.

При индивидуализацията на наказанията, първоинстанционният съд е констатирал предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност с определяне на административно наказание и е наложил на подсъдимия административно наказание глоба в размер на 1000лв., като са обсъдени вида и характера на обществените отношения и данните за личността на подсъдимия.

Пред въззивния съд делото е висящо по жалба на подсъдимия, с която се иска алтернативно:

- отмяна на присъдата и прекратяване на производството;

- отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия;

- изменение на присъдата с преквалифициране на деянието и намаляване на наказанието съобразно преквалификацията.

По първата алтернатива се изтъкват няколко аргумента:

Първо, твърди се, че първоинстанционният съд при произнасяне по реда на глава 28 от НПК следвало да се произнесе с решение, а не с присъда.

Производството не е по реда на Глава 28 от НПК, поради което и въззивният съд намира възражението за неоснователно.

Второ, твърди се, че първоначално тъжбата е била депозирана в полицията, като предварителните проверки са приключили с отказ за 5 образуване на досъдебно производство. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че този отказ може да бъде приравнен на спиране на наказателното производство, тъй като се касаело за различни правни институти с различни правни последици. Тъй като не било образувано досъдебно производство, което да бъде спряно (съгласно промените в ДВ бр.

7/2019г. на чл.81 ал.3, чл.50 и 25 ал.1 т.6 от НПК) била налице пречка за образуване на съдебно наказателно дело, тъй като се нарушавал принципа ne bis in idem. Въззивният съд счита възражението за неоснователно – принципът ne bis in idem не е бил нарушен при постановяване на атакувания съдебен акт, тъй като последният не преразглежда спор, по който да е имало постановен акт със сила на пресъдено нещо. По отношение възражението срещу преценката на съда за приравняване на отказа да се образува досъдебно производство – на спиране по смисъла на чл. 25 ал.1 т.6 от НПК, се констатира, че такова възражение е правено и пред първоинстанционния съд и е получило отговор в първото съдебно заседание проведено на 05.01.2024г. и в мотивите към присъдата. Въззивният съд споделя напълно мотивите на първоинстанционния за приравняване на отказа да се образува досъдебно производство – на спиране по смисъла на чл. 25 ал.1 т.6 от НПК, поради това, че независимо от формата на акта и неговата пълнота, от съществено значение е неговото съдържание, в което недвусмислено е указана възможността по чл.161 ал.1 от НК. И в този смисъл тъжбата, инициирала първоинстанционното производство е подадена в срока по чл.81 ал.3 от НПК, поради което и третото възражение срещу неспазване на срока по чл.81 ал.3 от НПК е неоснователно.

По втората алтернатива, отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия, в жалбата се твърди, че атакуваната присъда почива изцяло на предположения както относно причиняването на телесната повреда, така и относно авторството на подсъдимия; и не е доказана по категоричен и несъмнен начин – по делото било прието като веществено доказателство един брой оптичен носител, на когото бил направен оглед от съда. Това, обаче, било негодно доказателствено средство, тъй като не било приобщено по реда на НПК – липсвал протокол за действията по приобщаване и оглед на това ВД в предварителната проверка, не било установено кой го е предоставил по делото, не била установена марката и вида на записващото устройство, а вещото лице твърдяло, че не може да установи време и час на първоначалния 6 запис, а само кога е прехвърлен на оптичен носител. Вещото лице не било посочило методиката въз основа на която вещото лице е направило изводите си, за да се прецени доколко експертизата е компетентно изготвена и обосновава. Наред с това бил нарушен принципа записите да са направени със знанието на лицето, т.е. със знанието на подсъдимия. Възраженията, обосноваващи второто алтернативно искане в жалбата съдът също намери за неоснователни. Вещественото доказателство един брой оптичен носител от охранителни камери на магазин Фреш маркет е приобщен надлежно по реда на НПК с протокол за доброволно предаване, находящ се на л.12 от прокурорската преписка, а липсата на оглед при предварителната проверка не опорочава годността на доказателственото средство – извършен му е оглед в открито съдебно заседание с участие на страните и е приобщено към доказателствения материал по изискуемия от НПК ред, така че представлява напълно годен доказателствен източник по делото. Заключението на СТЕ е прието без възражения от страните. Изявлението на защитата, че има колебания по отговорите на вещото лице и вижда възможност за допълнителна или повторна експертиза не представлява възражение срещу приемането на заключението, а хипотетично споменатите възможности по чл.153 от НПК не са придружени от конкретни съображения по този нормативен текст. В този смисъл и като се запозна самостоятелно със съдържанието на заключението въззивният съд намира за правилно и законосъобразно определението му за приемане на заключението и за липсата на предпоставки по чл.153 от НПК. По възражението за нарушаване на чл.32 ал.2 от Конституцията на България, първоинстанционният съд е изложил обстойни мотиви, които въззивният споделя и не намира за необходимо да приповтаря.