Определение № 218 от 15.03.2024, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 218 гр. Сливен, 14.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Гергана Огн. Симеонова като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно частно гражданско дело № 20242200500119 по описа за 2024 година Поизводството е образувано по частна жалба против разпореждане, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и се движи по реда н ачл. 413 ал. 2 от ГПК вр. Чл. 274 и сл. от ГПК.

Частният жалбоподател – заявител се оплаква, че разпореждането е незаконосъобразно, тъй като неправилно заповедният съд е приел наличие на хипотезата на чл. 411 ал. 2 т. 5 от ГПК – длъжникът няма обичайно местопребиваване на територията на РБ. Съдът е извършил служебна справка, от която е установил, че длъжницата К. Д. е с постоянен адрес в гр. Сливен, ******* и от 29.08.2019г. – с настоящ адрес във Великобритания, но без точен адрес за кореспонденция. При тези условия е само предположение, че обичайното й местопребиваване не е в РБългария.

Частният жалбоподател развива доводи, че проверката относно обичайното местопребиваване или място на дейност следва да се извършва само по отношение на чуждестранни физически лица. Задължението на районния съд по чл.411, ал.1 от ГПК за извършване на служебна проверка на местната подсъдност не е предпоставка за издаване или не на заповед, а е предназначена да се провери местната компетентност на съда. При наличие на предпоставките по ч л.4 11 , ал.2, т.5 ГПК за длъжника съществува възможност да подаде възражение по чл.423 ГПК срещу заповедта з а изпълнение, з а да защити правата си. С оглед разрешението, дадено в т.Зб от ТР №4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС може да се направи извод, че обстоятелствата по чл.411, ал.2 т.5 Г П К могат да бъдат установени едва след издаването на заповедта за незабавно изпълнение.

Поради едностранния характер на производството, проверката по чл.411, ал, 1 от ГПК, ал.2 следва да се изразява в това дали е налице редовно от 1 формална страна, законоустановено изпълнително основание и дали то удостоверява изпълняемо право. В случая тези предпоставки са налице. След като длъжникът има регистриран постоянен адрес в България /което е безспорно/, съдът не разполага с правомощия да преценява къде е неговото обичайно местопребиваване.

По-нататък в жалбата се сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 4 и 5 ГПК, предпоставка з а издаване на заповед з а изпълнение е длъжникът д а има формална или фактическа връзка с територията на Република България: при физическите лица - постоянен адрес или обичайно местопребиваване в страната, а при юридическите лица - седалище или място н а дейност. Постоянен адрес, съответно седалище в страната по смисъла на чл. 411, ал. 2, т . 4 ГПК могат да имат единствено местните лица, поради което проверката за обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България по чл. 411, ал. 2, т . 5 ГПК с е извършва само по отношение на чуждестранните физически или юридически лица. Достатъчно е наличието на една от посочените в т. 4 или в т.5 на чл. 411, ал. 2 ГПК връзки е територията на страната, за да е допустимо издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, (съгласно Определение № 547/22.08.2013 г. по ч. т. д. № 1355/2013 г. на ВКС).

Сочи още, че доколкото настоящият адрес е адресът, на който живее лицето, т о по отношение на постоянния адрес не е задължително той да живее на този адрес. Следователно, достатъчно е наличието на посочената в т. 4 на чл. 411, ал. 2 ГПК връзка с територията на страната, з а да е допустимо издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника - физическо лице по териториален признак.

С оглед всичко изложено частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното разпореждане като незаконосъобразно и неправилно и вместо него да се издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника К. Д. за всички претендирани в заявлението суми.

Претендира разноски за това производство за д.т. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

В тази хипотеза препис от частната жалба не се връчва на насрещната страна.

Въззивният съд намира, че частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е и основателна, с оглед което следва да бъде уважена.

За да отхвърли заявлението, районният съд приел, че длъжницата е потребител по смисъла на ЗПК, а от доказателствата по делото, събрани чрез служебна справка, е видно, че тя няма обичайно местопребиваване в 2

РБългария, тъй като за настоящ адрес е посочена Великобритания, от 29.08.2019 г., но без точен адрес там за връчване на книжа. Така заповедният съд е счел, че в случая длъжникът има настоящ адрес, но той е в чужбина или налице е хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК - длъжникът няма обичайно местопребиваване на територията на страната ни, поради което заявлението следва да бъде отхвърлено.

Настоящият състав не споделя тези изводи.

От една страна, съгласно чл. 411 ал. 2 т. 4 от ГПК липсата на обичайно местопребиваване на длъжника на територията на българската държава е въздигната от законодателя като отрицателна процесуална предпоставка за издаването на заповед за изпълнение, но в трайната си практика ВКС приема, че дори и при служебното й установяване в рамките на производството, заповедният съд не следва да предприема неиздаване на заявения документ единствено на това основание или да обезсилва вече издаден такъв. В подкрепа на това се прави препратка към минимално необходимата предпоставка за надлежно връчване на заповедта с оглед влизането й в сила, а именно - наличието на постоянен адрес в Република България.

От друга страна със служебно извършена справка заповедният съд е установил, че длъжницата има постоянен адрес в България, като настоящият й адрес е в Великобритания, но в справката липсва точен /конкретен/ адрес, т. е. същият е неизвестен. Съгласно чл. 1. 2 от Регламент (ЕО) 1393/2007, последният не се прилага, когато адресът на получателя на документа, който трябва да се връчи, е неизвестен. Това, само по себе си, не позволява и реално извършване на преценката за „обичайно“ местопребиваване, след като в действителност настоящ адрес на територията извън РБ няма.

В случая съдът е следвало да провери заявлението съобразно изискванията на чл. 410 и чл. 411 от ГПК и ако са налице предпоставките да издаде исканата заповед.

Следователно, заповедният съд е допуснал процесуално нарушение като не е издал заповедта за изпълнение и не е предприел връчването на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47 от ГПК на постоянния адрес на длъжника.

Това налага отмяна на постановеното разпореждане и връщане на делото на районния съд за осъществяване на процедурата по издаване на заповед за изпълнение.

С оглед изхода на спора на частния жалбоподател следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на 137, 30 лв. - 87, 30 лв. платена д.т. и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Ръководен от гореизложеното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 806/22.01.2024 г., по ч.гр.д. № 241/2024 г. по описа на СлРС като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ВРЪЩА ч.гр.д. № 241/2024г., по описа на СлРС на районен съд - Сливен за продължаване на процесуалните действия съгласно горните указания.

ОСЪЖДА К. С. Д. да заплати на „Банка ДСК“ АД, гр. София направените разноски за настоящото производство в размер на общо 137, 30 лв.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4