Решение № 566 от 10.07.2023, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 566 гр. Сливен, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20222230103845 по описа за 2022 година

Сливенският районен съд /СлРС/ е сезиран с исковата молба на

„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ- СЛИВЕН“ ООД / „В и К – Сливен“ ООД/, в която се твърди, че ответника М. Х. Ф. има открита при него партида за недвижим имот, находящ се в гр. Сливен, кв. „Дружба“ бл.15, вх. „В“, ап.9, който е свързан с водопреносната мрежа и към него „В и К – Сливен“ ООД ежемесечно доставя питейна вода. Твърди се още, че мъжа не е заплатил стойността й за периода 01.04.2021 г. – 28.02.2022 г. и поради това дължи сумата 1397,10 лв.

Дружеството счита, че има право и на обезщетение – за забавеното изпълнение на това парично задължение – мораторна лихва в размер на 13,41 лв. За тези суми то депозирало пред Сливенски районен съд молба по чл. 410 ГПК и му била издадена, в производството по ч.гр.д. № 1968/2022 г., заповед за изпълнение, но не и изпълнителен лист, тъй като ответника в заповедното производство- ответник и в настоящия исков процес, не е бил намерен, за да му бъде връчена. Поради това тя е приложена от заповедния съд към делото в условията на чл. 47 ал.5 от ГПК, а на осн. чл. 415 ал.1, т.2 от същия нормативен акт е дал указания на заявителя, съществуването на вземанията си по нея да установи с иск.

Точно това е сторило „В и К – Сливен“ ООД, като претендира съда с решението си да приеме, че Ф. му дължи цитираните по- горе суми.

Дружеството претендира сторените от него разноски в това заповедно производство29.41 лв., а и направените в настоящия исков процес.

На ответника бе връчен препис от исковата молба, но същия не депозира писмен отговор.

На проведените по делото съдебни заседания ищцовото дружество бе представлявано от пълномощник-адвокат, чрез който исковете се поддържат. Ответникът, въпреки редовното му призоваване, не се явява и не се представлява.

След като обсъди събраните по делото, доказателства съда приема, че са установени следните факти:

От представени от ищеца документи- карнети- листи 45 и 46 от материалите по 1 делото, се установява, че имот на адрес: в гр. Сливен, кв. „Дружба“ бл.15, вх. „В“, ап.9 е присъединен към водопреносната мрежа на ВиК Сливен, а титуляр на откритата при него партида е М. Х. Ф., като за дружеството това е обект с № 24142. Установява се и че основна част от консумацията на вода е отчетена в м.февруари 2022г., когато показанието на уредаводомер, е 1443куб.м., докато при предходния отчет- през м.11.2021г. показанието е било 944куб.м. От извършената от инкасатора бележка в карнета, както и от показанията на същия този инкасатор /инкасаторка/- В.К.Г., дадени в съдебно заседание, съда приема, че в тези месеци в апартамента на ответника- в банята, е имало повреда- теч, от чешмата и от тоалетното казанче, както и че тогава той е бил обитаван от наематели. Също, че те, въпреки даденото от инкасатора предписание, не са предприели мерки да отстранят повредата, съотв.- теча. Свидетелските показания съда кредитира, защото няма основание да се съмнява в тях, както и защото не се опровергават от останалия събран по делото доказателствен материал.

За всеки от процесните месеци ищеца е издавал фактури- представени като приложения на исковата молба. Съдът ги прегледа и констатира, че е фактурирано съответното отразено в карнета за всеки от месеците количество.

За вземанияти си „ В и К Сливен“ е депозирало пред Сливенски районен съд заявление по чл.410 от ГПК и му е издадена, в производството по ч.гр.д. № 1968/2022 г. заповед за изпълнение - № 1178/ 20.05.2022 г., с която на М. Х. Ф. е разпоредено да му заплати: главница в размер на 1397,10 лв. – представляваща неплатена стойност на доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.04.2021 г. – 28.02.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 19.05.2022 г. до окончателното й заплащане, както и мораторна лихва в размер на 13,41 лв., начислена към 01.04.2022 г. и разноски в заповедносто производство- 26,20 лв.

Срещу нея мъжа не е подавал възражение по чл. 414 от ГПК, но и не е намерен от призовкар, за да му бъде връчена и по тази причина съда е дал указания на заявителя, че за вземанията си по нея трябва да предяви установителен иск. Това „ВиК Сливен“ е сторило в срок.

Така установените факти налагат следните правни изводи:

Предявени са искове за установяване съществуването на парични вземания, главното от които представлява стойността на доставена до обект на ответника вода.

Бе установено, че през процесния период от време ищцовото дружество е доставяло вода до обект на ответника в гр. Сливен, кв. „Дружба“ бл.15, вх. „В“, ап.9, за който той е бил клиент на „ВиК – Сливен“ – титуляр е на разкритата в последното партида за жилището.

Доставените и консумирани количества са отчитани по водомер, от инкасатор, а след това и фактурирани- за всеки от месеците ищеца е издавал фактури.

Т.е., според съда ищцовото дружество е изпълнило всички въведени от закона, вкл. и Общите му условия, изисквания. Не само това, но и с горните обстоятелства и действия се изчерпват възможностите на ВиК дружествата в процеса на доказване. Предвид поставените от законодателя рамки за изпълнение на дейността им, те не могат или поне нямат възможност да създават/ прилагат други доказателства.

Така също, следва да се има предвид, че ответника не оспори иска и/или обстоятелствата, на които е основан. Той и не ангажира доказателства, а това бе в негова тежест, да е заплатил задълженията си.

Поради това съда намира първия от исковете за доказан и основателен.

Щом извода на съда за първия иск е такъв, то е идентичен и за втория- защото е акцесорен по отношение на него и следва съдбата му. Не само поради това, а извода се налага след като ищеца е доставил услугата си до обекта на ответника, а последния не ангажира доказателства да е заплатил. По този начин се е активирала разпоредбата на чл.86 2 от Закона за задълженията и договорите, идеята на която е, че от забавеното плащане на едно парично задължение кредитора търпи вреди, които длъжника трябва да обезщети, като му заплати поне законната лихва за периода на забавата.

Така също, съгл. чл.44 от ОУ на ВиК Сливен, потребителя изпада в забава с изтичането на тридесет дни от момента на издаването на съответната фактура.

С оглед изхода на делото, ответника дължи на ищеца сторените от последния разноски- както в исковия установителен процес, така и в заповедното производство, при това в пълен размер. В последното „ВиК Сливен“ е направило разноски в размера, посочен в самата заповед за изпълнение - 26.20 лв.- заплатена държавна такса за образуването на частното гражданско дело. Сторените от ВиК Сливен в исковия процес са общо 737,67 лв., от тях: 77,67 – доплатена държавна такса за образуване на делото; 360 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение и 300 лв.- възнаграждение за назначения особен процесуален представител на ответницата.

При горните аргументи, Сливенски районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА на основание чл. 415 ал.1 и чл. 422 ал.1 от ГПК за установено, че М. Х. Ф. с ЕГН ********** и адрес: гр. Сливен, кв. „Дружба“ бл.15, вх. „В“, ап.9 дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – СЛИВЕН“ ООД, със седалище гр. Сливен и адрес на управление на дейността: гр. Сливен, ул. „Шести септември“ № 27 и ЕИК:

829053806 сумите, за които в заповедното производство, развило се в ч.гр.д. № 1968/2022 г., Сливенски районен съд е издал заповед за изпълнение - № 1178/20.05.2022 г.

ОСЪЖДА М. Х. Ф. с ЕГН ********** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ- СЛИВЕН“ ООД, със седалище гр. Сливен на осн. чл.78, ал.1 от ГПК разноски в заповедното производство, развило се в ч.гр.д. № 1968/2022 г. на СлРС, в пълен размер – 26.20 лв. /двадесет и шест лева и двадесет стотинки/.

ОСЪЖДА М. Х. Ф. с ЕГН ********** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ- СЛИВЕН“ ООД, със седалище гр. Сливен на осн. чл.78, ал.1 от ГПК разноски в настоящия исков процес - гр. д. № 3845/2022 г. СлРС, в пълен размер 737,67 лв.

/седемстотин тридесет и седем лева и шестдесет и седем стотинки/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и може да се обжалва по следния начин: пред Сливенски окръжен съд, но чрез районния съд, с въззивна жалба, която трябва да се подаде в 2- седмичен срок, считано от момента, в който бъде връчено на съответната страна.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________

3