Решение № 1063 от 23.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1063 гр. София, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Михаела Касабова Въззивно гражданско дело № 20231100503387 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 132 от 05.01.2023 г., постановено по гр.д. № 31701/2022 г. по описа на СРС, 90 състав са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове с правна квалификация чл. 2б ЗОДОВ срещу: Административен съд София – град за сума в размер на 5100 лв. и срещу Върховен административен съд за сума в размер на 1500 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на непрекъснат стрес, преживени тревоги, безпокойства, притеснения, страх, неудовлетвореност, разочарование, загуба на доверието към държавните институции, причинени в резултат на забавено разглеждане на водено срещу ищеца административно производство по адм. дело № 6621/2014 по описа на АССГ, неприключило повече от пет години, ведно със законната лихва от 21.03.2018г.

/датата на исковата молба/ до изплащане на вземането.

С решението районният съд е разпределил отговорността за разноски.

Срещу постановеното решение е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца С. Ч. П. с доводи за неправилност и необоснованост.

Претендират се и вредите от забава на производството по обезщетение по гр.д. № 18804/2018г. по описа на СРС по справедливост, което било в забава. Поддържа описът на двете предметни дела, съдържащ се в атакуваното решение, да е непълен и неправилен. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендира сторените в производството разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника – Административен съд – София-град.

1

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника ВАС, в който е изразено становище за нейната неоснователност. Прави искане за отхвърляне на въззивната жалба и за потвърждаване на първоинстанционното решение. Счита претенцията за вреди от забавата на гр. д. № 18804/2018г. по описа на СРС да е по същество нов иск. Претендират се разноски.

Контролиращата страна - Софийска градска прокуратура заявява становище за неоснователност на жалбата и счита, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно, обосновано и правилно.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Решението на Софийски районен съд е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от първоинстанционния съд.

Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от СРС и по идентичен начин се установява и пред настоящата инстанция.

Във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

СРС е сезиран с искове с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за заплащане на сумата 5100 лв. -обезщетение за претърпени неимуществени вреди от първия ответник - Административен съд София- град и сумата 1500. 00 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от втория ответник- Върховен административен съд, които вреди са причинени в резултат от нарушение правото на ищцата за разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията по адм. д. № 6621/2014 г. по описа на Административен съд София- град и по адм. д. № 582/2017 г. по описа на Върховен административен съд.

Съгласно чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 КЗПЧОС. В разпоредбата на чл. 2б ЗОДОВ са посочени примерно критериите, въз основа на които съдът прави преценката дали е допуснато нарушение на правото на процес в разумен срок. При съобразяване на тези факти съдът дължи съпоставката между продължителността на воденото производство и разумния срок, за който лицето следва да получи правосъдие. При преценката на продължителността на разумния срок следва да се съобрази баланса между интересите на лицето да получи бързо правосъдие и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на едно съдебно производство, с цел постановяване на законосъобразен съдебен акт. В практиката си върховната инстанция, която настоящият съдебен състав споделя, приема, че при преценката си за разумността на 2 периода на разглеждане на съдебното производство, съдът дължи съобразяване на сложност на делото, поведението на жалбоподателя и поведението на компетентните органи, като за да прецени сложността на делото съдът преценява естеството на фактите, които следва да бъдат установени, броя на участниците в производството и на свидетелите, нуждата се получат документи по делото, естественото на необходимите доказателства, съединяването на делото с други дела, встъпването на други лица в процеса и т. н. (в този смисъл решение № 66/2015 г. по гр. д. № 5813/2014 г. на ВКС, ІІІ ГО и № 76/2016 г. по гр. д. № 5721/2015 г. на ВКС, на ІІІ ГО).

Със ЗОДОВ законодателят е уредил специална отговорност на държавата, която е обективна и не е обвързана с вина на длъжностното лице-пряк причинител на вредите. Отговорността на държавата е специфично проявление на принципа за отговорност на възложителя на работа по чл. 49 ЗЗД и тя също е гаранционнообезпечителна. ЗОДОВ определя специалния ред и условия за обезщетение, като за неуредени случаи се прилагат общите разпоредби на ЗЗД, съобразно § 1 от ДР на ЗОДОВ.

Нормата на чл. 2б ЗОДОВ създава компенсаторен механизъм за бавно правосъдие. С нея е предвидена самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС.

Претенцията за обезщетение, съгласно чл. 8, ал. 1 ЗОДОВ, се разглежда по ЗОДОВ и реда на ГПК. Критериите, въз основа на които съдът прави преценката дали е допуснато нарушение са посочени примерно в чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ, като са приложими стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ.

Отговорността на държавата по ЗОДОВ обхваща всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 2б ЗОДОВ е установяване на нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

В конкретния случай, при съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени доказателства - копие на адм. д. № 6621/2014 г. по описа на АССГ, I-48 с-в и адм. д. № 582/2017 г. по описа на ВАС, констативен протокол от 22.05.2019 г. по чл. 60 г, ал. 2 от ЗСВ, изготвен от ИВСС и писмо от 06.01.2021 г., изходящо от Министерство на правосъдието, настоящият съдебен състав намира, че не е доказан фактическия състав за присъждане на претендираните обезщетения, с оглед на което наведените в жалбата доводи в тази връзка са неоснователни. Следва да се посочи, че единственото конкретно оплакване във въззивната жалба се отнася до направения опис на процесните две дела при твърдението, че същият е непълен, както и до установеното от СРС обстоятелство, че С. П. е подал молба за конституиране по адм. д. № 6621/2014 г., като намира същото за неправилно доколкото твърди да има образувано дело, което било присъединено към адм. д. № 6621/2014 г.

Съдът намира за ненеобходимо да извършва сравнение между „описа“ по посочените две дела от въззивника и приетото за установено от районния съд.

Действително касае се за идентични правни спорове, доколкото предмет на делата са искове с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за обезщетение на претърпени неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане и решаване в размер срок по адм. д. № 6621/2014 г. на АССГ и адм. д. № 582/2017 г. на ВАС, т.е. налице е обективно тъждество, но не и субективно такова, доколкото по посочените дела страна е друго лице, а не ищецът П., поради което и фактите, от които всяка една от страните в отделните производства черпи права са различни, като: време на присъединяване в 3 производството, продължителност на разглеждане на делото по отношение на нея, брой на отложените съдебни заседания и извършени процесуални действия, поради което и установените от районния съд факти могат да не са идентични с посочените.

На следващо място съдът намира, че първоинстанционният съд правилно е приел, че въззивникът е депозирал молба на 19.02.2015 г. заедно с още 22 лица в това число и Д.Ц. и З.С. (първоначални ищци по адм. д. № 6621/2014 г.), за конституирането като ищци на тези от тях, които не са участници в процеса, по адм. дело № 6621/2014 г. на АССГ. С молбата е заявена претенция за обезщетение в размер на 10 000 лева за всеки ученик, ведно със законната лихва от 15.09.1995 г. до окончателното изплащане.

АССГ е отхвърлил искането за присъединяване на искове на 23 бр. физически лица по молба от 19.02.2015 г., като е указал копие от същата молба да се изпрати на председателя на АССГ за образуване на самостоятелни дела. По последната е образувано адм. д. № 2401/2015 г. по описа на АССГ, 40 състав. След отстраняване на нередовностите по нея, с определение № 4995/17.09.2015 г., производството по адм. д.

№ 2401/2015 г. е прекратено и исковата молба е изпратена за присъединяване към адм. д. № 6621/2014 г. по описа на АССГ, 48 състав.

Началото на релевантния период следва да се преценява с оглед момента на отнасяне на спора пред съда, като в конкретния случай за ищеца този срок е започнал да тече от 19.02.2015 г., от когато има данни да е образуваното по иск, подаден от двадесет и две физически лица адм. д. № 2401/2015 г. по описа на АССГ, сред които ищецът С. П. и което с определение от 30.07.2015 год., е присъединено за общо разглеждане по процесното адм. д. № 6621/2014 г. по описа на АССГ. Делото е приключило със съдебно решение, постановено на 05.12.2016 г., като общата му продължителност за ищеца П., само в рамките на посоченото присъединеното дело, считано от датата н конституирането му като ищец в рамките на съответното административно производство до датата на постановяването на съдебното решение е малко над година и девет месеца.

При преценката за допуснато нарушение на правото на страната за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, наред с продължителността на делото като изминал период от време, от значение са още извършените през този период съдопроизводствени действия на съда, процесуалното поведение на страните, на останалите участници в делото, неговият предмет, степен на фактическа и правна сложност, както и останалите обстоятелства, които биха могли да дадат отражение върху продължителността за разглеждането му.

Независимо от продължителността на релевантния в конкретния случай период за разглеждане и решаване на делото, при анализа на отделните съдопроизводствени действия на съда не се установява същите да са станали причина за по-бавното му приключване. Напротив, установява се, че съдът своевременно е извършвал процесуалните действия по хода на делото, като в голямата си част за по-дългата продължителност на производството са допринесли обстоятелства, които не се дължат и не биха могли да бъдат преодолени посредством съдопроизводствените действия на съдебния състав.