Решение № 1893 от 02.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1893 гр. София, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20251110126839 по описа за 2025 година

Предявен e отрицатЕ. установитЕ. иск с правно основание по чл. 439 ГПК вр. чл. 124 ГПК.

Производството е образувано по искова молба от Е. Р. К. срещу „Софийска вода” АД за признаването за установено по отношение на ответника, че не му дължи сумите от: 888,45 лева главница, 199,72 лева мораторна лихва, както и сумата от 325,00 лева разноски в заповедното производство, за които суми е издаден изпълнитЕ. лист от 18.07.2016 г. въз основа на влязло в сила заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 35766/2016 г. по описа на СРС.

Твърди се в исковата молба, че въз основа на горепосочения изпълнитЕ. лист е образувано изпълнително дело № г. при ЧСИ С. Х.. Сочи се, че изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в законна сила заповед за изпълнение по посоченото ч. гр. дело по описа на СРС. Твърди се, че ищецът получил покана за доброволно изпълнение. Твърди се, че задълженията, предмет на изпълнителния лист, са погасени поради изтекъл давностен срок, като намира, че давностният срок в случая е тригодишен. Поради тези и останалите изложени съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответникът оспорва основателността на предявения иск. Счита, че вземането не е погасено поради изтекъл давностен срок. Сочи, че давността за вземането е пет години, считано от влизане в сила на заповедта за изпълнение, като понастоящем не е изтекла. Твърди се, че по процесното изпълнително дело № г. по описа на ЧСИ С. Х., кредиторът, в качеството му на взискател, е депозирал молби с посочване на изпълнитени способи, а от страна на съдебния изпълнител са предприемани изпълнителни действия, водещи до прекъсване на давността. Сочи, че за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давностният срок е бил спрян въз основа на ЗМДВИП. Твърди, че понастоящем не е изтекла 5-годишната 1 погасителна давност за вземането. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

С влязло в сила опредЕ.ие от 02.12.2025 г. съдът на осн. чл. 118, ал. 2 ГПК е изпратил гр. дело № 26839/2025 г. по описа на СРС в частта на предявения отрицатЕ. установитЕ. иск за недължимост на сумата от 209,25 лева, представляваща публично задължение срещу ответника ТД на НАП Сердика по подсъдност на Административен съд – София-град. Със същото опредЕ.ие съдът на осн. чл. 130 ГПК е върнал като процесуално недопустима искова молба с вх. № 165001/12.05.2025 г., подадена от Е. Р.

К., ЕГН: ********** в частта против ответника ЧСИ С. Х., както и против ответника „Софийска вода“ АД по отношение на всички заявени основания с изключение на основанието за недължимост на процесната сума поради изтекъл давностен срок след влизане в сила на издадената заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 35766/2016 г. по описа на СРС.

С влязло в сила опредЕ.ие от 02.12.2025 г. съдът на осн. чл. 130 ГПК е върнал искова молба с вх. № 165001/12.05.2025 г. по описа на СРС, подадена от Е. Р. К., ЕГН:

********** срещу „Софийска вода” АД в частта, в която се иска да бъде признато за установено между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата над 1413,17 лева, представляваща разноски и такси по изпълнителното дело съгласно Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ, като е прекратил производството по делото в тази му част.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При предявен отрицатЕ. установитЕ. иск с правно основание чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. В тежест на ответника е при условията на пълно и главно доказване да установи фактите и обстоятелствата, които обуславят дължимостта на претендираните от него суми, както и настъпването на обстоятелства, прекъсващи/спиращи срока, с изтичането на който законът свързва погасяване на вземането по давност.

Предвид наведеното единствено основание за недължимост на сумата след частичното прекратяване на производството по делото ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на срока, с изтичането на който законът свързва погасяване на вземането по давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

С приетия доклад по делото, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните са отдЕ.и фактите, че ответникът е кредитор по процесното вземане, за което е издаден изпълнитЕ. лист въз основа на влязло в сила заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 35766/2016 г. по описа на СРС, за които вземания е образувано изпълнително дело № 1225/2017 г. по описа на ЧСИ С. Х..

Ето защо и на осн. чл. 153 ГПК съдът приема отдЕ.ите за безспорни факти за доказани.

Във връзка с изложените твърдения и възражения в исковата молба, спорно по делото се явява единствено обстоятелството дали вземането е погасено по давност.

Видно от отразеното в процесния изпълнитЕ. лист от 04.01.2017 г. срещу Е. Р. К., същият е издаден на основание чл. 410 и сл. ГПК, т. е. въз основа на влязла в сила 2 заповед за изпълнение на парично задължение. Давността за вземането се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл.

415, ал. 1 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението – в този смисъл е приетото в т. 14 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС. В случая по делото не са налице данни след издаването на заповедта за изпълнение да е предявен иск за установяване съществуването на процесното вземане, поради което се налага изводът, че след настъпване изискуемостта на вземането, давността не е била прекъсната с депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

По делото не се доказва оспореното вземане да е било установено със съдебно решение. В изпълнителния лист от 04.01.2017 г. е отразено, че е налице влязла в сила заповед за изпълнение, която подлежи на изпълнение. Не се доказа в производството датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнитЕ. лист, поради което съдът приема, че най-късната дата на влизане в сила на заповедта за изпълнение е датата на издаване на изпълнителния лист, а именно – 04.01.2017 г.

Във връзка с определяне на началната дата, от която тече давностният срок за оспореното вземане, следва да се отбележи, че в рамките на заповедното производство длъжникът разполага с изчерпателно посочени от закона способи за защита, като извън тях той няма право на друг иск за защита. Тези способи са: възражение срещу заповедта за изпълнение, възможност за жалба срещу заповедта в частта за разноските, жалба срещу разпореждането за незабавното изпълнение, възражение по чл. 423 ГПК, както и иск по чл. 424 ГПК. Това произтича от особения характер на заповедното производство, уредено в глава ХХХVІІ от ГПК. Касае се за специални процесуални норми, установяващи специфични права (съответно задължения), относими само към страните по вече инициирано производство по издаване на заповед за изпълнение.

Поради характера си тези разпоредби изключват прилагането на общите разпоредби на ГПК, тъй като предвиденият специален ред е по-благоприятен за длъжника и осигурява пълноценна защита на интересите му. Длъжникът е улеснен, защото законът изисква само депозирането на възражение от негова страна (дори без да е необходимо мотивиране на това възражение), за да бъде заявителят задължен да установява вземането си по исков ред в предвидения в чл. 415, ал. 1 ГПК срок. Пропускането на горепосочените способи за защита води до неблагоприятни за длъжника последици, но това не му дава основание да търси защита чрез друг иск, извън предвидените възможности за защита в заповедното производство.

В изложения смисъл е и постановената практика на Върховния касационен съд – напр. ОпредЕ.ие № 688 от 14.12.2009 г. на ВКС по ч. гр. д № 692/2009 г. на ІІІ ГО, ГК;

ОпредЕ.ие № 244 от 12.05.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 180/2010 г. на ІІІ ГО, ГК;

ОпредЕ.ие № 194 от 08.03.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 772/2009 г. на ІІ ТО, ТК и ОпредЕ.ие № 335 от 27.06.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 311/2012 г., I ГО, ГК.

Възражението се прави в двуседмичен срок от връчването на заповедта /в актуалната редакция към момента на издаването на процесната заповед за изпълнение/, който не може да бъде продължаван, като с изтичането му длъжникът вече няма възможност да оспорва заповедта и заповедта за изпълнение се стабилизира. Нейното атакуване може да се извърши само при условията на чл. 424 ГПК, като в исковата молба следва да се посочи наличието на новооткрити обстоятелства или нови факти, които са от съществено значение и които не са могли да бъдат известни до изтичането на срока за възражение. Вземанията по заповедта за изпълнение могат да бъдат оспорени и по реда на чл. 439 ГПК, но само въз основа на твърдения за факти, настъпили след 3 приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в случая на заповедното производство – факти, настъпили след изтичане на срока за възражение и стабилизиране на заповедта за изпълнение. В този смисъл, възражението за изтекъл давностен срок преди изтичане на двуседмичния срок по чл. 414 ГПК е преклудирано, ако не е направено в рамките на заповедното производство, като е недопустимо същото да се разглежда като основание на предявен впоследствие отрицатЕ. установитЕ. иск за недължимост на вземанията.

Следователно, за основателността на претенцията в настоящото производство следва да се установи дали след влизане в сила на заповедта за изпълнение (с изтичане на двуседмичния срок за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК) е изтекъл изискуемият давностен срок за вземането, без да са настъпили обстоятелства, водещи до неговото спиране или прекъсване.

Както се посочи по-горе, не се доказа в производството по делото датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, поради което съдът приема като такава датата на издаване на изпълнителния лист – 04.01.2017 г., доколкото към тази дата заповедта за изпълнение със сигурност е била влязла в сила /което обстоятелство е удостоверено и в изпълнителния лист/.

Съгласно разпоредбата на чл. 110 ГПК, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В случая издадената заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК и издаденият въз основа на нея изпълнитЕ. лист са за парично задължение за заплащане на потребена вода и лихва за забава. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, "понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително опредЕ.и интервали от време, а размерите на плащанията са изначално опредЕ.и или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.". Следователно, еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като периодично, като единствено е необходимо той да е предварително опредЕ. или определяем. Вземанията на ответното дружество съдържат изброените признаци на понятието, поради което представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна давност – задълженията на потребителите на предоставяните от топлопреносното предприятие стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през предварително опредЕ.и интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Съгл. чл. 117, ал. 2 ЗЗД обаче, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.