Решение № 3786 от 26.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3786 гр. София, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20241100506184 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435, ал.2,т.6 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от Г. В. Д. / длъжник по изп.производство/ срещу отказ от 25.04.2024 г. на ЧСИ М.Б., рег.№ 838, с район на действие СГС, постановен по изп.дело № 20178380409068, да бъде прекратено производството по изп.дело на основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК.

В обстоятелствената част на жалбата се сочи, че отказът на ЧСИ е незаконосъобразен, защото били налице основанията на чл.433, ал.1,т.8 ГПК, тъй като за периода след връчването на поканата за доброволно изпълнение /ПДИ/ на 04.03.2018 г. не били извършвани никакви изп.действия. Самото връчване на ПДИ не представлявало изп.действие. Позовава се на приетото в т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Сочи, че в периода от 29.01.2018 г.- 29.01.2020 г. от страна на взискателя не били поискани за извършване никакви изп.действия. Прекратяването на изп.дело настъпвало по силата на закона; така било прието в решение № 50210 от 17.11.2022 г. по гр.д.№ 3299 по описа за 2022 г. на ВКС, Трето ГО, както и в много други решения. Затова счита, че изп.производство се е прекратило на 1

29.01.2020 г.

Иска се съдът да отмени отказа на ЧСИ да прекрати изп.производство.

Претендират се разноски.

Направено е особено искане за спиране на изпълнителните действия до произнасяне по жалбата.

От взискателя –„Б.***1“ ЕООД е постъпило възражение по жалбата, в която се излагат доводи за неоснователност на същата и правилност на постановения от ЧСИ, отказ. Твърди, че за периода от 29.01.2018 г.21.01.2020 г. били подавани от взискателя молба за извършване на изп.действия. Въпреки че взискателя бил поискал извършване на изп.действия, ЧСИ не бил извършил такива. Това не било по вина на взискателя. Сочи, че едва след установяване на имущество, собственост на длъжника, по наследство, през 2023 г. били предприети мерки от ЧСИ по изпълнението като била наложена възбрана, както и опис и оценка на имот.

От налагането на последните не били изтекли повече от 2 години. Съгласно решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС, когато по изп.дело било направено искане за нов способ след настъпването на перемпцията, СИ не можел да откаже извършване на искания способ на изпълнение. Единствената правна последица била, че СИ следва да образува ново изп.дело, тъй като старото било прекратено по силата на закона. Новото искане прекъсвало давността независимо от това дали е образувано ново изп.дело. Счита, че необразуването на ново изп. дело не нанасяло вреди на длъжника. Това можело да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на ЧСИ, само доколкото не била събрана нова такса. Следвало да се вземе предвид, че предстояло изнасяне на имота на публична продан. Пропускът на ЧСИ да образува ново изп.дело и възбраната да бъде наложена в рамките на това ново дело, не можело да води до неблагоприятно положение на взискателя и да облагодетелства длъжника. Иска се обжалвания отказ да не бъде отменян. Не претендира разноски.

От ЧСИ се излагат мотиви за допустимост на жалбата, а по същество за нейната неоснователност. Сочи, че не са налице предпоставките на чл.433,ал.1,т.8 ГПК за прекратяване на изп.производство.

По допустимостта на жалбата:

За обжалвания отказ жалбоподателя е бил уведомен на 15.05. 2024 г.

2

Жалбата е подадена на 17.05. 2024 г.

Следователно същата е в срока по чл.436, ал.1 ГПК; подадена е срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол.Налице е правен интерес от обжалване.

Следователно жалбата е допустима.

По основателността на жалбата:

Съгласно чл.433, ал.1 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато:

8. взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.

"перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.

В конкретния случай от данните по изп.дело се установява, че на 11.12.2017 г. взискателя „Б.****“ ЕООД е поискал да бъде образувано изп.дело за принудителното събиране на вземането му по изп.лист от 06.11.2017 г., издаден от СРС, 57-ти състав по гр.д.№ 56305 по описа за 2017 г. въз основа на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 06.11.2017 г.

Като способи за изпълнение са посочени налагане на запор върху трудовото възнаграждение, както и срещу вземания в банки, които също са посочени в молбата. Възложено е и проучване на имущественото състояние на длъжника.

Наложен е бил запор на вземанията на длъжника във визираните в молбата банки, видно от запорните съобщения от 29.01.2018 г., получени от задължените лица на 02.02.2018 г./л.27-л.29 от изп.дело/. Суми за удовлетворяване на взискателя не са постъпили.

ПДИ е получена от длъжника на 04.03.2018 г./лично/, л.33 от изп.дело/.

На 29.08.2018 г. взискателят отново е поискал налагане на запор върху трудовото възнаграждение, след извършване на проучване за наличие на трудови договори./л.35/.

3

На 08.01.2019 г. взискателят отново е поискал налагане на запор върху трудовото възнаграждение, след извършване на проучване за наличие на трудови договори, както и извършване на проверка за наличие на МПС и съответно налагане на запор върху същото./л.39/.

От извършената проверка не се е установило наличие на МПС, собственост на длъжника.

На 11.12.2023 г. отново е поискано от взискателя налагане на запор върху трудовото възнаграждение, след извършване на проучване за наличие на трудови договори, както и извършване на проверка за наличие на МПС и съответно налагане на запор върху същото; извършване на проверка за новооткрити банкови сметки на длъжника./л.48 /.

От ЧСИ на 11.12.2023 г. е извършена проверка в СО, район „Искър“ Отдел местни данъци и такси за декларирани от длъжника недвижими имоти; представена е справка, видно от която е констатирано наличие на декларирани на 20.02.2023 г. два недвижими имота в гр.София, ж.к.“Д.“, придобити по наследство.

На 14.12.2023 г. от взискателя е поискано налагана не възбрана върху двата апартамента, както и да бъде насрочен опис.

Възбрана е вписана на 15.12.2023 г., л.88 от изп.дело.

На 21.03.2024 г. е отправено от ЧСИ уведомление за опис на недвижимо имущество.

На 04.04.2024 г. е съставен протокол опис на недвижими имущества, л.104.

На 11.04.2024 г. е съставен протокол за предявяване на оценката, л.122.

На горната дата длъжникът е поискал разсрочване на задълженията, л.124 от изп.дело.

На 19.04.2024 г. длъжникът е поискал прекратяване на изп.дело на основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК, тъй като за периода от 29.01.2018 г. до 29.01.2020 г. не били извършвани изп.действия, нито такива били поискани от взискателя.

От взискателя на 23.04.2024 г. е подадено становище, че молбата на длъжника е неоснователна. Твърди, че за периода от 29.01.2018 г. – 4

21.01.2020 г. били подавани молби, съдържащи искания за проучване на длъжниковото имущество, както и за извършване на изп.действия. Сочи, че от последното изп.действие – налагането на възбраната през 2023 г. не били изминали повече от две години.

На 25.04.2024 г. ЧСИ като се е позовал на становището на взискателя, е отказал да прекрати изп.дело, л.133.

В конкретния случай от данните по изп.дело се установява, че за периода след 29.01.2018 г., когато са изпратени запорните съобщения до искането за налагане на възбрана, от 15.12.2023 г. не са били извършвани изпълнителни действия.

Връчването на ПДИ не представлявало изп.действие с оглед приетото в т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След подаването на молбата от 08.01.2019 г. до 11.12.2023 г., т.е. повече от 4 години, взискателят не е отправял искания до ЧСИ за предприемане на изп.действия, нито такива са извършвани по инициатива на ЧСИ.

Противно на твърдяното от взискателя, от данните по изп.дело не се установява за периода от 29.01.2018 г.- 21.01.2020 г. да са били подавани от взискателя молба за извършване на изп.действия.

Бездействието на взискателя в двугодишния срок има за последица прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона, съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Налага се извод, че са били налице предпоставките на чл.433, ал.1,т.8 от ГПК за прекратяване на изп.дело; перемпцията е настъпила на 29.01.2020 г.

Извършените след настъпването на перемпцията изп.действия не подлежат на обсъждане в настоящето производство.

Въпросът за давността не подлежи на обсъждане в настоящето производство. Освен това е налице разлика между перемпционния срок, който касае висящността на изпълнително дело и давностният срок, който касае възможността за принудително изпълнение на вземането. Касае се до два различни срока, които се прекъсват по различен начин и имат различни правни последици.

Следователно обжалвания отказ е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

5

По особеното искане: с оглед изхода по жалбата, искането по чл.438 ГПК за спиране на изпълнението по изп.дело е безпредметно да бъде обсъждано.