Решение № 6611 от 20.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6611 гр. София, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20221100511223 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца В. В. В. срещу решение № 20011009/07.02.2022г., постановено по гр. дело № 50537/2020г. по описа на СРС, 118-и състав, с което са отхвърлени предявените срещу ответника „Топлофикация София“ ЕАД искове по чл. 439 ГПК за признаване за установено, че В. В. В. не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 2 134.79 лева, представляваща главница за потребена, но незаплатена топлинна енергия за периода от м.01.2009г. до м.04.2011г., сумата 392.58 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 03.03.2009г. до 28.06.2012г. и сумата 150.55 лева – разноски, за които суми на 22.10.2012г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 15352/2012г. по описа на СРС, 89-и състав, за които е образувано и.д. № 20148560400847 по описа на ЧСИ Б.Б., с район на действие – СГС.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт.

Неправилно и в противоречие със закона СРС приел, че давността била 5-годишна, въпреки, че вземанията не били установени със съдебно решение. Влязлата в сила заповед за изпълнение не можела да се приравни на съдебно решение. Тя имала единствено преклудиращ ефект и препятствала оспорването на задълженията въз основа на обстоятелства, които били известни на длъжника и с които той разполагал или могъл да се снабди до изтичането на срока за изпълнение. Позовава се на чл. 424 1

ГПК. Срокът на погасителната давност бил този, предвиден за самото вземане.

Позовава се на съдебна практика. Подадените от взискателя молби от 01.02.2016г. и от 21.03.2017г. били бланкетни и не отразявали реално намерение на взискателя да извърши изпълнителни действия. Същите не довели до прекъсване на давността.

Позовава се на ТР № /2013г. ОСГТК, твърди, че не били предприети същински изпълнителни действия с изключение на запора на трудово възнаграждение от 28.04.2014г. Считано от посочената давност започнала да тече новата погасителна давност и изтекла преди депозирането на исковата молба в съда. С оглед изложените доводи, подробно развити в жалбата, заявява искане за отмяна на решението и вместо него - постановяване на друго, с което исковете с правно основание чл. 439 ГПК бъдат уважени. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата „Топлофикация София” ЕАД не е депозирал писмен отговор. В хода на делото заявява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Претендира разноски.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение настоящият съдебен състав намира следното:

Страните по делото не са формирали спор и от съдържанието на представения по делото изпълнителен лист от 22.10.2012г. се установява, че същият бил издаден въз основа на влязлата в сила по реда на чл. 416 ГПК заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 06.08.2012г., издадена по ч.гр.д. № 15352/2012г. по описа на СРС, 89-и състав.

С влизането в сила на заповедта за изпълнение по реда на чл. 416 ГПК длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани. Ефектът е на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години. В този смисъл и в решение № 3/04.02.2022г. по гр.д. № 1722/2021г., IV г.о., ВКС приема, че чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. По изложените съображения въззивният съд приема, че в разглежданата хипотеза приложима е разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и срокът на новата давност е пет години.

Цитираната във въззивната жалба съдебна практика е неотносима към разглеждания казус. Посочените решения на ВКС се отнасят до хипотези, в които 2 кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист по реда на чл. 242 вр. чл. 237, б. „е“ ГПК (отм.). С определението е обсъден случай, в който не били налице данни как са продължили заповедните производства.

С Тълкувателно решение № 3/28.03.2023г. по тълк.д. № 2/2020г. ОСГТК на ВКС приема, че нормата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД се прилага в изпълнителния процес по изпълнителни дела за събиране на вземания, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. Задължителното тълкуване по ППВС № 3/1980г. отпада едва от момента на обявяване на Тълкувателното решение, с което Постановлението е счетено за загубило сила. Затова по изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания до обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, не е текла погасителна давност на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Давността за тези вземания e започнала да тече от 26.06.2015г.

Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съобразно мотивите по т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК давността прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ - насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на публична продан и т.н. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

3

От представените по делото писмени доказателства се установява, че с молбата си за образуване на изпълнително дело от 11.04.2012г. ответникът, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, възложил на ЧСИ Б. да определи начина на изпълнението. С подаването на молба за образуване на изпълнително дело, съдържаща и искане за прилагане на определен изпълнителен способ, респ. възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, какъвто е настоящият случай, давността се счита прекъсната на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД.

Ето защо съдът приема за установено, че на 11.04.2012г. давността била прекъсната с молбата на взискателя за образуване на изпълнително дело с инкорпорирано в същата възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.

По изпълнителното дело, след образуването му, били извършени изпълнителни действия.

Изпълнително действие, годно по естеството си да прекъсне теченето на давността за вземанията съставлява изпращането на съобщение за налагане на запор върху вземанията на длъжника по банковата му сметка на 17.04.2014г. Запорът на вземанията на длъжника се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице, което е видно от изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда действие, като законът не свързва това действие със съществуването на вземането (в този смисъл са мотивите по т. 5 от Тълкувателно решение № 3/10.07.2017г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК). В случай, че по сметките на длъжника няма наличност запорът може да бъде реализиран и вземането на взискателя може да бъде удовлетворено само след последващи постъпления на суми по тези сметки. Запорът се счита наложен до момента, в който задължението бъде погасено, изпълнителният способ бъде реализиран, запорът бъде вдигнат или изпълнителното производство бъде прекратено. Запорът има действие върху разплащателните банкови сметки на длъжника до размера на сумите, посочен в запорното съобщение, както върху наличните към връчване на запорното съобщение суми в банковата сметка на длъжника, така и върху последващите постъпления, но не и по отношение на сумите, надвишаващи посочения в запорното съобщение размер (в този смисъл решение №4/16.06.2017 г. по т.д. 3129/2015г., ІІ т.о. на ВКС).

В отговор на полученото на 24.04.2014г. запорно съобщение, на 30.04.2014г.

„Инвестбанк“ АД изпратила писмо, от съдържанието на което се установява, че длъжникът В. В. В. имал открита банкова сметка. Запорът бил наложен, но имало и предишно наложен такъв от ЧСИ М.Б. по и.д. № 201008380406593. Средствата били недостатъчни за изпълнение на запорното съобщение.

Настоящият съдебен състав намира, че когато запорното съобщение е изпратено до банка, в която длъжникът има банкова сметка, какъвто е и разглежданият казус, наложеният запор има действие както по отношение на наличните суми, така и по 4 отношение на бъдещите постъпления по сметката и запорът се счита наложен от получаване на запорното съобщение до настъпване на някое от посочените по-горе обстоятелства.

Със запорно съобщение от 17.04.2014г., получено от работодателя „Т.-3В-В. В.“ на 28.04.2014г., видно от приложената по изпълнителното дело обратна разписка, ЧСИ Б. наложила запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

На 01.02.2016г. взискателят „Топлофикация София“ ЕАД депозирал молба с искане да бъде извършена справка в НАП с оглед налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и да бъде насрочен опис на негови движими вещи.

Съдебният изпълнител изискал справка и такава постъпила по изпълнителното дело на 12.03.2016г. Нова молба с искане за налагане на запор на банковите сметки на длъжника и запор на трудовото му възнаграждение взискателят поискал с молба от 21.03.2017г.

Както бе посочено по-горе изготвянето на справки не е изпълнително действие и не прекъсва давността. Същинско изпълнително действие би съставлявало извършването на опис и оценка на вещ, но в разглеждания казус от доказателствата по делото нито се твърди, нито се установява да бил извършван опис на движими вещи на длъжника. Ето защо съдът приема, че след наложения запор на трудовото възнаграждение на длъжника от 28.04.2014г. не се установява извършването на същински изпълнителни действия.

Съобразно възприетите от ВКС тълкувания по повод спиране и прекъсване течението на давността в изпълнителното производство, следва извод, че от образуване на изпълнителното производство на 11.04.2014г. давността за вземанията по изпълнителния лист спряла да тече – съгласно постановките на ППВС № 3/1980 г., приложимо към този момент. След приемане на ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС, давността за вземанията продължила да тече и в изпълнителното производство, т.е. от 26.06.2015г. започнала отново да тече давност за вземанията и приложение относно прекъсването й в изпълнителното производство имат постановките на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС.