Решение № 2879 от 08.08.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2879 гр. Варна, 08.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря Кичка М. И.ова като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20223110109446 по описа за 2022 година

Предявен е иск с пр.осн.чл.422 ГПК от кредитор „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на потребление гр. ****, 1404, ****, бул. „****“ № 81, вх. В, ет. 8 за установяване на вземането му от длъжника Ю. Н. Ф. с ЕГН ********** адрес: град Варна, ж.к. ****, бл.18, вх.Б, ап.16от гр.Варна по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 4330/2022 г. на РС Варна за заплащане на сумата от 340,96 лева, представляваща дължима и незаплатена стойност за предоставени електронни съобщителни услуги – мобилни, интернет и телевизионни услуги за периода 01.05.2019 г. до 31.07.2019 г. на основание договор електронни съобщителни услуги и допълнително споразумение към него от 19.04.2018 г., сключени между „****“ ЕАД, ЕИК **** и Ю. Н. Ф., ЕГН **********, като вземането е прехвърлено от „****“ ЕАД на „****“ ЕООД с договор за продажба на вземане от 28.01.2022 г.; сумата от 86,54 лева, представляваща сбор от дължимата лихва за забава за периода от 30.06.2019 г. до 21.03.2022 г. сумата от 29,28 лева, представляваща дължима и незаплатена стойност за предоставени електронни съобщителни услуги – телевизионни услуги за периода 01.05.2019 г. до 31.07.2019 г. на основание договор електронни съобщителни услуги от 23.05.2017 г., сключени между „****“ ЕАД, ЕИК **** и Ю. Н. Ф., ЕГН **********, като вземането е прехвърлено от „****“ ЕАД на „****“ ЕООД с договор за продажба на вземане от 28.01.2022 г.; сумата от 7,45 лева, представляваща 1 сбор от дължимата лихва за забава за периода от 30.06.2019 г. до 21.03.2022 г Твърденията са, че вземането на ищеца произтича от задължения з а предоставени електронни съобщителни услуги – мобилни, интернет и телевизионни услуги за периода 01.05.2019 г. до 31.07.2019 г. на основание договор електронни съобщителни услуги и допълнително споразумение към него от 19.04.2018 г., сключени между „****“ ЕАД, ЕИК **** и Ю. Н. Ф., ЕГН **********.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от упълномощен процесуален представител. Оспорва в цялост исковата претенция като заявява, че не е пасивно легитимирана страна по иска, тъй като не е подписвал Договор за електронни съобщителни услуги от 19.04.2018 г. и допълнително споразумение към него, Договор за електронни съобщителни съобщения от 23.05.2017 г. В съдебно заседание ответникът не поддържа оспорването, че не е подписал договорите.

В с.з страните поддържат молбата и отговора.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

По иска с пр.осн.чл. 422, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валиден договор за предоставяне на ел.съобщителни услуги, че услугите са предоставени на абоната, размера на вземането и наличие на валиден договор за прехвърляне на вземания, по силата на който ищецът е придобил претендираното вземане, в конкеретния случай валиден договор за цесия, сключен между „****" ЕАД и „****" ООД и анекс към него, по силата на който се твърди, че е прехвърлено процесното вземане, както и договор за цесия между ****" ООД и ищеца, по силата на който ищецът твърди да е придобил вземането, както и че ответникът е надлежно уведомен за извършените цесии.

Доколкото ответникът оспорва иска, в тежест на ищеца е да установи, че е придобил по силата на рамков договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018 г. от "****" ЕАД конкретните вземания към ответника по фактури № **** от 01.06.2019 г. за отчетен период 14.05.2020 г. - 31.03.2022 г., , № **** от 01.07.2019 г. за отчетен период 14.05.2020 г. - 31.03.2022 г., № **** от 01.08.2019 г. за отчетен период 30.08.2019 г. - 12.03.2020 г.

С договор за цесия ****/16.10.2018 г. сключен между „****" ЕАД / „****" ЕАД/ - цедент и „****" ООД -цесионер, първата страна прехвърля на втората страна вземания, които притежава, съгласно приложение 1 към договора, съдържащ списък/ таблица в електронна форма с информация за вземанията и длъжниците. В чл. 2, б."б" от договора е предвидено, че с договора се прехвърлят вземания които цеднтът периодично ще прехвърля на цесионера в рамките на 24 месечен срок след сключване на договора по реда предвиден в т.1.1.2. В т. 1.1.2 от договора е посочено, че под „вземания" по договора се разбира вземанията, предмет на прехвърляне при условията на договора, които цедентът периодично след сключване на договора, по своя преценка прехвърля на цесионера чрез изпращане на уведомление, придружено от съответно приложение 1, съдържащо данни за вземанията на длъжниците. Към договора е представено и потвърждение от цедента за извършването й, като са прехвърлени 21653 бр. вземания индивидуализирани в приложение 1 към договора за цесия от 16.10.2018 г. Цедентът е упълномощил цесионера по договора да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията / л.33/.

От ищеца е представено уведомление за цесия до ответника, изпратено от „****" ООД, но няма доказателства, че същото е получено от ответника.

2

С договор за прехвърляне на вземане от 28.01.2022 г. „****" ЕАД цедент прехвърля на „****" ЕООД вземания от трети физически и юридически лица, описани в приложение № 1, представляващ списък на вземания от длъжници като са описания фактурите за вземане от ответника Ю. Ф. - лист 63 от делото. Действително в приложение 1 към рамковия договор за цесия от 28.01.2022 г. от "****" ЕАД към "****" ЕООД е посочено вземането от ответника Ю.Ф. по фактури № **** от 01.06.2019 г., № ****, № **** от 01.08.2019 г., но в представения договор за прехвърляне на вземане от 16.10.2018 г. на праводателя "****" ЕАД не се съдържат клаузи и изявления на договарящите страни за прехвърляне на конкретните вземания. Приложено е извлечение от приложение № 1 с имената на длъжниците и размера на вземанията, но същото няма дата и не е възможно да се извърши проверка дали такова приложение е съставено в срока на действие на рамковия договор. Възможно е да е съставено преди или след срока на договора.

От извлечението на л.58 от делото не се установява какво е конкретното прехвърлено вземане, тъй като са посочени процесните три броя фактури без да е посочено основанието на вземането, представляващо за ищеца правопораждащ факт за претендираното вземане от ответника.

Налице е несъответствие между претендираното вземане, сумите по фактурите и сумите по издадената заповед за изпълнение. Отчетния период на задължението по трите фактури е след датата на договора на праводателя от 16.10.2018 г. и следва да се приеме, че към датата на договора 16.10.2018 г. трите фактури от 01.06.2019 г., от 01.07.2019 г. и от 01.08.2019 г. не са били издадени от което следва, че не съществувало задължение по тях.

Изложеното води до извод, че ищецът не е доказал вземането си от ответника на основание сключения договор за прехвърляне на вземане от 28.01.2022 г., както и не е доказано вземането на праводателя му от ответника на основание договора за прехвърляне на вземане от 28.10.2018 г., поради което такова вземане не е прехвърлено на "****'' ООД. Последният не е кредитор на ответника и предявения иск подлежи на отхвърляне. .

По разноските:

При този изход на спора, ищецът дължи на ответника разноски в размер на 600.00 лева за възнаграждение на адвокат съгласно договор за правна защита и проц.представителство от 15.11.2022 г.

Съдът намира възражението на ищеца по чл.78, ал.5 ГПК за неоснователно, тъй като съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. С оглед цената на иска минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004 г., действаща към датата на подписване на договора за правна защита и проц.представителство от 15.11.2022 г. е 300 лева за заповедното и 300 лева за исковото производство.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

3

ОТХВЪРЛЯ иска на „****“ ЕООД, ЕИК **** , със седалище и адрес на потребление гр. ****,1404, ****, бул. „****“ № 81, вх. В, ет. 8 за установяване на вземането му от длъжника Ю. Н. Ф. с ЕГН ********** адрес: град Варна, ж.к. ****, бл.18, вх.Б, ап.16 по заповед за изпълнение , издадена по ч.гр.д. № 4330/2022 г. на РС Варна за заплащане на сумата от 340,96 лева, представляваща дължима и незаплатена стойност за предоставени електронни съобщителни услуги – мобилни, интернет и телевизионни услуги за периода 01.05.2019 г. до 31.07.2019 г. на основание договор електронни съобщителни услуги и допълнително споразумение към него от 19.04.2018 г., сключени между „****“ ЕАД, ЕИК **** и Ю. Н. Ф., ЕГН **********, което вземане е прехвърлено от „****“ ЕАД на „****“ ЕООД с договор за продажба на вземане от 28.01.2022 г.; сумата от 86,54 лева, представляваща сбор от дължимата лихва за забава за периода от 30.06.2019 г. до 21.03.2022 г. сумата от 29,28 лева, представляваща дължима и незаплатена стойност за предоставени електронни съобщителни услуги – телевизионни услуги за периода 01.05.2019 г. до 31.07.2019 г. на основание договор електронни съобщителни услуги от 23.05.2017 г., сключени между „****“ ЕАД, ЕИК **** и Ю. Н. Ф., ЕГН **********, което вземане е прехвърлено от „****“ ЕАД на „****“ ЕООД с договор за продажба на вземане от 28.01.2022 г.; сумата от 7,45 лева, представляваща сбор от дължимата лихва за забава за периода от 30.06.2019 г. до 21.03.2022 г., на осн.чл.422 ГПК.

ОСЪЖДА „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на потребление гр. ****,1404, ****, бул. „****“ № 81, вх. В, ет. 8 да плати на Ю.

Н. Ф. с ЕГН ********** адрес: град Варна, ж.к. ****, бл.18, вх.Б, ап.16 разноски за заповедното производство и за исковото производство за възнаграждение на адвокат в размер на общо 600.00 лева, на осн.чл.78 ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от съобщението до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4