Решение № 7796 от 28.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7796 гр. София, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И.А при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А Гражданско дело № 20241110153016 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Н. В. срещу „Л. т. С.“ ООД.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че по силата на сключен с ответното дружество трудов договор № 2080/22.06.2020 г. бил назначен на длъжност „авиомеханик“. Сочи, че постъпил на работа на 01.07.2020 г., като изпълнявал надлежно възложените му задачи, но въпреки положеното старание, условията за престиране на труд били непосилни и неприемливи. В тази връзка, твърди ежедневни нарушения, допускани от страна на работодателя, свързани с въвеждането и прилагането на порочна система за сумирано отчитане на работното време, при която не се изготвяли и спазвали графици за работа за съответните отчетни периоди. Сочи, че работното време не се спазвало, като по разпореждане на прекия му ръководител бил задължен да идва преди началото на работната смяна или да остава след приключване на работния ден. Твърди редовното наличие на непредвидени промени в графика, които създавали условия за работа при ненормирано работно време, каквито не били договорени. Сочи, че част от отработените часове над работното време не били признавани от работодателя. Излага съображения относно липсата на заплащане на положен извънреден труд, както и неправомерното възлагане на задачи, които не съвпадали с първоначалното уговорените трудови функции.

Навежда доводи относно неспазването от страна на работодателя на нормативните изисквания относно здравословните и безопасни условия на труд. С оглед изложеното, на 07.09.2021 г. ищецът упражнил потестативното си право за едностранното прекратяване на процесното правоотношение по реда на чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ. Със заповед от 07.09.2021 г. работодателят прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ. Ищецът обосновава правния си интерес от получаването на обезщетение от ответника поради прекратяване на трудовия договор при условията на чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ, в размер на брутното му възнаграждение за 1 срока на предизвестието. Съгласно чл. 3, ал. 2 от трудовия договор, уговореният срок за предизвестие бил три месеца, като размерът на брутното възнаграждение на ищеца за месец август 2021 г. възлизал на 1540 лв. По изложените съображения, ищецът моли съда да осъди ответника за сумата от 4620 лв., представляваща обезщетение по чл.

221, ал. 1 КТ за прекратяване на процесния трудов договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира и мораторно обезщетение, начислено върху главницата за периода от 01.11.2021 г. до 05.09.2024 г., в размер на 1564,06 лв. Обективира искане за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявените искове. Сочи, че процесното трудово правоотношение е прекратено със Заповед № 229/07.09.2021 г., въз основа на подадено от ищеца заявление с вх. № 121/07.09.2021 г. Ответникът излага подробни съображения, с които оспорва твърдените нарушение в исковата молба, допуснати от страна на работодателя, като изразява несъгласието си относно прекратяването на процесното трудово правоотношение по посочения ред. Навежда доводи относно законосъобразното изготвяне на работните графици и надлежното им предоставяне на служителите, както и относно спазването на законоустановените изисквания при създаването на условия за работа на служителите. Счита, че не е изпаднал в забава за плащане на търсеното обезщетение, поради което оспорва и претендираното акцесорно вземане. Излага доводи относно недобросъвестно упражняване и злоупотреба с трудови права от страна на ищеца. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 221, ал. 1 КТ вр. чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на предявените искове е обусловена от доказване от страна на ищеца, при условията на пълно и главно доказване, прекратяването на безсрочното трудово правоотношение по процесния трудовия договор на твърдяното правно основание по чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ, размерът на брутното му трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди прекратяването на трудовото правоотношение, както и уговорения срок на предизвестие по трудовия договор. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава

В доказателствена тежест на ответника е да докаже по делото, че е изпълнявал спрямо работника своите задължения, съответно въвеждането на система на изчисляване на работното време, при която система за съответните отчетни периоди е спазвано такова уравнение на работното време, че среднодневното уравнение на работното време да не надхвърля осем часа за всеки ден от отчетния период, спазването на междудневна и междуседмична почивка, от 12 ч. – междудневната и при сумирано изчисляване за междуседмична до 36 ч., както и че отчетните период са на шест месеца, като служителят е бил запознат със съставените графици относно работното време.

В тежест на ответника е да докаже, че е предоставял качествени материали за изпълнение на трудовите функции, включени в предметната длъжност, изпълнявана от ищеца през периода на съществуване на трудовото правоотношение, включително 2 осигуряване на работно облекло, което да е имало предпазен характер.

В тежест на ответника е да докаже, че за целия процесен период е изчислявал и изплащал брутното трудово възнаграждение и всички компоненти включени в него – основните и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, съобразно наредбата за структурата, реда и организацията на работната заплата в уговорените от страните срокове или в срока от КТ.

С доклада по делото, обективиран в Определение № 880/08.01.2025 г. и приет за окончателен от страните в проведеното открито съдебно заседание на 16.05.2025 г., съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че по силата на сключен помежду им трудов договор № 2080/22.06.2020 г. ищецът е бил назначен при ответното дружество на длъжност „авиомеханик“, както и едностранното прекратяване на процесното трудово правоотношение от страна на служителя, при твърдения относно наличието на основания по чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ, обусловило издаването на заповед № 229/07.09.2021 г. от работодателя, с която същият прекратил действието на трудовия договор.

Като безспорно е отделено и обстоятелството, че ищецът, докато е полагал труд при ответника е работил при вредни условия, чийто вреден характер не е могъл да бъде преодолян по какъвто и да е начин.

По делото е представен трудов договор № 2080/22.06.2020 г., сключен между „Л. т. С.“ ООД и А. Н. В., по силата на който последният бил назначен в дружеството на длъжност „авиомеханик (входящо ниво). Според чл. 3, ал. 1, договорът се сключва за шестмесечен срок на изпитване, уговорен в полза на работодателя, след изтичането на който ако работодателят не е възразил, се счита за сключен за неопределен срок.

Съгласно ал. 2, същият може да бъде прекратен от всяка от страните чрез тримесечно писмено предизвестие, отправено до другата страна.

В чл. 4, ал. 1 е предвидено, че служителят се задължава да изпълнява своите трудови задължения при пълно работно време – 8 – часов работен ден и работна седмица с продължителност от 40 часа, като в ал. 2 е посочено, че при необходимост работодателят може да въвежда график на работа с продължителност на работната смяна до 12 часа и сумирано изчисляване на работното време. От чл. 4, ал. 3 е видно, че графикът на работните смени и сумираното изчисляване на работното време за определен период се определяло от работодателя със заповеди и с Правилника на вътрешния трудов ред. В ал. 6 е уговорено, че съгласно чл. 139, ал. 5 КТ, служителят се съгласява да поеме задължението да бъде на разположение на работодателя в гр. С., извън територията на предприятието, с готовност да осъществи при необходимост трудовата си функция, съгласно утвърждаван от работодателя месечен график на времето на разположение и дежурство на работниците и служителите и при спазване на всички условия и ограничения, предвидени в Наредба № 2 за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора, служителят има право на брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 1300 лв., както и на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,60% от основното месечно трудово възнаграждение за всяка година натрупан стаж и професионален опит – 0% или 0 лева към момента на подписване на договора.

От представеното по делото допълнително споразумение № 1 към трудовия договор от 09.07.2021 г. се установява, че служителят ще изпълнява длъжността 3

„авиомеханик (ниво 1)“, като се изменя и размерът на брутното месечно трудово възнаграждение, на стойност от 1550 лв.

Приложена е и длъжностна характеристика за длъжност „авиомеханик (ниво 1)“, отдел „Производство“, връчена на ищеца на 09.07.2021 г., в която е посочено, че основна цел на работата е извършване на всякакви механични и електрически, рутинни и не-рутинни задачи по поддръжка на самолета, както и модификационни работи.

Представено е заявление с вх. № 121/07.09.2021 г., подадено от ищеца до работодателя - „Л. т. С.“ ООД, с което служителят прави изявление за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, на основание чл. 327, ал. 1, т. 3, пр. последно КТ, поради неплащане на трудови възнаграждения и неизпълнение на задълженията на работодателя.

Видно от заповед № 229/07.09.2021 г., издадена от работодателя, трудовият договор № 2080/22.06.2020 г. е прекратен едностранно от служителя без предизвестие, на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ, считано от 07.09.2021 г.

От представения по делото документ, с наименование – „Процедура за реда и условията за регистрация в системата за отчитане на работното време на служителите на „Л. т. С.“ ООД“ се установява, че всички служители, с изключение на посочените в т. 3, сред които не попада длъжността на ищеца, били длъжни да се регистрират в системата за отчитане на работното време при идване на работа, ползване на почивки и когато си тръгват от работа. Видно от т. 4 е наличието на въвеждането на система „SAP” за регистрация и отчитане на работното време, както и въвеждане на работните графици. В т. 5.2 е посочено, че при гъвкаво сумарно работно време няма фиксирано начало и край на работния ден, като служителите следвало да отработват 8 часа дневно, ако не било уговорено друго, като началото и края на работния им ден се съгласували с директния им ръководител. В случай, че е необходимо служител на гъвкаво работно време да работи извънредно, това трябвало да се одобри в писмен вид от директния ръководител на служителя. Съгласно т. 7 (Калкулиране на допълнително отработените часове. Часова банка), към 22-ро число на месеца (включително) се засичал периодът за калкулиране на допълнително отработените часове, като ако служителят имал допълнително отработени часове над стандартните за периода, те се отразявали като овъртайм. Посочено е, че на 6 месеца (към 22-ри януари и 22-ри юли) се извършвало изравняване на часовата банка. Ако служителят имал допълнително отработени часове в часовата банка, при 6-месечното изравняване те му се заплащали на 150% и часовата банка се нулирала, а ако служителят имал отрицателно число в часовата банка, то тя се нулирала. В т. 8 е посочено, че компенсации се ползвали по желание на служителя или по изготвен от директния ръководител график, като всеки ден компенсация отнемала 8 часа от допълнително отработеното време (часова банка).