Определение № 3207 от 31.07.2026, Административен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3207

Велико Търново, 31.07.2026 г. по входящ номер № 5081 от 30.07.2026 г.

Административния съд Велико Търново - III състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

ЕВТИМ БАНЕВ като разгледа докладваното от съдията Евтим Банев административно дело № 807/2026 г. на Административен съд - Велико Търново, за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по жалба, подадена от адв. С. Х. от АК - Добрич, като пълномощник на Г. Р. А. с [ЕГН], адрес гр. Свищов, [улица], вх. „А“, ап. 7, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0938-000339/ 19.07.2026 г., издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен. С оспорената заповед на Г. Р. А., на основание чл. 171, т. 1, б. „з“) „аа“)) от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС на водач“ до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 30 дни и е отнето СУМПС [номер]. Съгласно отразеното в заповедта и в АУАН серия GA № 4649409/ 19.07.2026 г. на който издателят се е позовал, основанието за прилагане на ПАМ е извършено от Г. Р. А. административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – управление на автомобил „Ауди А8“ по път I-3 /Бяла – Ботевград/, км. 86+499, посока на движение от гр. София към гр. Русе, при превишаване на разрешената максимална скорост на движение извън населено място с повече от 50 км/ч. С жалбата е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорения административен акт на основание чл. 166, ал. 2 от АПК. С определение от дата 29.07.2026 г. жалбата е оставена без движение и от подателя е изискано да представи документ за внесена държавна такса, което е извършено на 30.07.2026 година. Със същото определение от началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР – Плевен е изискана административната преписка по издаване на заповедта, към момента същата на е представена.

Видно от съдържащата се в нея разписка Заповед за прилагане на ПАМ № 26-0938-000339/ 19.07.2026 г. на полицейски инспектор в сектор „ПП“ при ОД на МВР – Плевен, е връчена на Г. Р. А. на дата 27.07.2026 година. Жалбата срещу нея е входирана в Административен съд – Велико Търново на 29.07.2026 г., т.е. подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП. Оспорването е извършено от лице с надлежна процесуална легитимация като адресат на ЗППАМ, срещу подлежащ на съдебен контрол акт и от външна страна жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК.

С жалбата, по която е образувано производството е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед на основание чл. 166, ал. 4, вр. с ал. 2 от АПК. Същото е мотивирано с две групи твърдения – за настъпване на значителни и трудно поправими вреди и за непропорционалност. По отношение настъпването на вреди се сочи, че предварителното изпълнение на процесната ЗППАМ, чрез временното отнемане на СУМПС ще постави жалбоподателя в невъзможност да изпълнява трудовите си задължения по договор с „Дара ауто“ ЕООД – гр. Благоевград, което ще доведе до оставането му без работа, с последици да не може да издържа себе си, семейството си и баща си, който е пенсионер.

Като второ основание за направеното искане се сочи непропорционалност на наложената мярка, несъответстваща на принципа, прокламиран в чл. 6 от АПК, която ще причини вреди, явно несъизмерими с преследваната цел, без административния орган да е изяснил всички факти от значение за случая.

От оспорващия са приложени писмени доказателства – оспорената ЗЗПАМ, АУАН серия GA № 4649409/ 19.07.2026 г., трудов договор от 02.03.2026 г. между Г. А. и „Дара ауто“ ЕООД – гр. Благоевград с [ЕИК] за работа като „водач специален автомобил“ и длъжностна характеристика на посочената длъжност. Същите установяват сочения в искането за спиране на предварителното изпълнение факт относно полагания труд от Г. Р. А..

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи.

Искането за спиране е процесуално допустимо, като подадено в законоустановения срок, при предприето оспорване на заповедта, спиране изпълнението на която се иска.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 6 от Закона за движение по пътищата заповедта за налагане на принудителна административна мярка подлежи на оспорване, като обжалването не спира изпълнението. В тази хипотеза специална законова норма допуска предварително изпълнение на административния акт, без да е необходимо административният орган да обосновава някоя от материалноправните предпоставки на чл. 60 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 4 от АПК, за да постанови спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на посочените актове, съдът следва да установи наличието за молителя на основанията по чл. 166, ал. 2 от АПК.

В хипотезата на чл. 166, ал. 2 от АПК, основание за спиране на предварителното изпълнение на административния акт е възможността от настъпването на значителна или труднопоправима вреда - имуществена или неимуществена вреда, което следва да е достатъчно вероятно, подкрепено с представени към жалбата доказателства. При прилагането на цитираната норма трябва да се прецени дали защитата на частния интерес може да бъде противопоставима на обществения интерес и да го преодолява, като в тежест на молителя е да докаже причинно-следствената връзка между изпълнението на обжалваният индивидуален административен акт и настъпването на значителни или труднопоправими вреди, противопоставими на обществения интерес.

В разглеждания случай настоящия състав намира, че твърдените от жалбоподателя бъдещи вреди от предварителното изпълнение на административния акт не отговарят на характеристиките „значителни” или „труднопоправими”.

Безспорно наличните в делото доказателства установяват, че от 02.03.2026 г. и към настоящия момент, Г. Р. А. работи в „Дара ауто“ ЕООД – гр. Благоевград като „водач специален автомобил“, съдът кредитира с доверие твърденията му, че това трудово правоотношение съществува и към настоящия момент. Според длъжностната му характеристика, в задълженията му влиза управление на МПС за превоз на товари – автомобили до обекти на клиенти на дружеството, на територията на страната и до други държави. При това положение незабавното отнемане на свидетелството за правоуправление на А. има за последица фактическа обективна невъзможност на същия да изпълнява цитираните задълженията по трудовото правоотношение, свързани със спецификите на заеманата длъжност. Това от своя страна по принцип предполага преустановяване /временно или постоянно/, заемането на посочената длъжност, свързана с необходимост от ползване на автомобил, а от там – поне временна загуба на трудова заетост, като източник на доходи. В конкретния случай обаче продължителността на наложеното с обжалваната ПАМ ограничение е 30 календарни дни, а видно от коментирания по-горе трудов договор, законоустановеният платен годишен отпуск на Г. А. е 20 работни дни, а за същия има право да ползва и неплатен отпуск от 30 работни дни /чл. 160, ал. 3 от КТ/, който се зачита за трудов/осигурителен стаж. Съобразно това и посочената продължителност на ПАМ, за нейния адресат съществува напълно реална възможност чрез ползването на нормативно гарантирания му отпуск, да избегне прекратяването на трудовото му правоотношение, при това без съществени или дори без никакви негативни за него последици, вкл. и финансови такива. Съответно, в конкретния случай настъпването на сочените от жалбоподателя имуществени вреди поначало не е с висока степен на вероятност. Но дори да се приеме, че такава вероятност е налице при загуба на доход по време на ползван неплатен отпуск, като размер тези вреди не могат да бъдат отнесени към категорията „значителни“. Нещо повече, дори при евентуално най-негативно за адресата на ПАМ развитие и прекратяване на трудовото му правоотношение с конкретния работодател, предвид срока на ограничението, то не би могло да обуслови продължителна невъзможност той да упражнява същия или подобен вид труд при друг работодател.

На второ място, възможните вреди, които оспорващият претендира, че би понесъл от предварителното изпълнение на административния акт, са изцяло имуществени. Ако се установи незаконосъобразност на обжалваната ЗППАМ, същите са възстановими, ако е необходимо - и по реда на претенцията за обезщетение за вреди от незаконосъобразен акт на администрацията.

Съдът намира за неоснователни и доводите за нарушаване на принципите на съразмерност и добра администрация, закрепени в разпоредбите на чл. 6 от АПК, който въпрос поначало касае законосъобразността по същество на ЗППАМ, а не нейното предварително изпълнение. В случая жалбоподателят не отрича извършването на нарушението за преустановяването и предотвратяването на което е наложена мярката - управление на МПС при превишаване на разрешената максимална скорост на движение извън населено място от 90 км/ч, с още близо 60 км/ч. Съобразно вида на нарушението и характера на упражнявания от Г. А. труд, прилагането на процесната принудителна мярка, макар и временно, предотвратява възможността от последващо управление на МПС, вкл. служебно такова /товарен автомобил/ при несъобразяване на въведени ограничения на скоростта. В тази връзка съдът намира, че личният интерес на жалбоподателя е непротивопоставим на защитения от законодателя обществен интерес - да се осигури живота и здравето на гражданите и да се защитят особено важни обществени интереси, свързани с безопасното движение по пътищата, като се отчитат последно обсъдените обстоятелства и основанието за налагането на оспорената ПАМ.

По изложените съображения съдът намира, че не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 от АПК и искането на Г. А. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на ПАМ № 26-0938-000339/ 19.07.2026 г., на полицейски инспектор в сектор „ПП“ при ОД на МВР – Плевен, следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горните съображения и на основание чл. 166, ал. 3 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

Отхвърля искането на Г. Р. А. с [ЕГН], адрес гр. Свищов, [улица], вх. „А“, ап. 7, за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0938-000339/ 19.07.2026 г., издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от настоящото определение да се изпратят на страните. Преписът за жалбоподателя да се връчи чрез пълномощника му по делото адв. С. Й. Х. от АК - Добрич.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�