Решение № 559 от 14.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 559 гр. Пловдив, 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20245300503151 по описа за 2024 година

Производство по чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано по две въззивни жалби,подадени от А. С. Г.,ЕГН-**********,първата от тях чрез пълномощника му адв.М.П.,против решение № 460/29.08.2024г.,постановено по гр.д.№ 647/22г.по описа на РС-Асеновград,2-ри гр.с.,с което е осъден А. С. Г. по предявен иск от ищците В. К. К.,И. А. К.,М. В. К. и А. В. К. да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху собствения им ПИ с идентификатор **********по КК и КР,одобрени със Заповед 300-552/08.07.2004г.на Изпълнителния директор на Агенция по кадастър - София, като ответникът Г. премахне намиращите се в собствения му ПИ с идентификатор *** дървета: 1 бр. иглолистна ела и 2 бр. широколистни джиндивки (хинап),които са посадени при несъобразяване на предвидените в чл.52 от ЗС отстояния от имота им,(намиращи се в нарушение на разстоянието на граничната линия на имота на ищците и ответника) и е отхвърлен предявения от А. С. Г. насрещен иск против ответниците В. К. К.,И. А. К.,М. В.

К. и А. В. К. за осъждането им да премахнат газово съоръжение,намиращо се във второстепенна постройка - сайвант и хладилна камера,поставени в имот с КИ № *********, по КК и КР на гр. *********,на границата с имот с КИ № ***********, по КК и КР на гр.

***********.

1

Излагат се доводи,че обжалваното решение е неправилно по съображения в двете въззивни жалби и се иска от съда отмяната му,като се отхвърли изцяло предявения против А. Г. негаторен иск и като се уважи предявения от него насрещен иск с правно основание чл.109 от ЗС.Претендират се направените във въззивното производство разноски.

Въззиваемите по двете жалби- В. К. К.,ЕГН-**********; И. А. К.,ЕГН-**********;

М. В. К.,ЕГН-********** и А. В. К.,ЕГН-********** и четиримата от гр.А.,чрез процесуалния си представител адв.Х.Х. изразяват становище за неоснователност на жалбите по изложени в писмен отговор и съдебно заседание съображения.Претендират разноски за настоящата инстанция.

Съдът,като съобрази оплакванията в жалбата и становището на въззиваемите и след преценка на събраните доказателства,приема за установено следното:

Жалбите са подадени от надлежна страна,която има правен интерес да обжалва постановеното решение,отговарят на изискванията по чл.259 и чл.260 от ГПК,поради което са допустими.

При разглеждането им по същество съдът намира същите за частично основателни.

Пред ПдРС е предявен иск с правно основание чл.109 от ЗС от В. К. К.,И. А. К.,М. В.

К. и А. В. К. против А. С. Г.

Ищците твърдят,че са собственици на ПИ с идентификатор № ********** по КККР,находящ се в гр.************,с площ от 321кв.м.,който са придобили по силата на два нотариални акта: НА за покупко продажба № **********г.за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане и учредяване на право на строеж.Ответникът бил собственик на съседния на собствения им недвижим имот- ПИ с идентификатор ********,с адм.адрес гр.*************,като се позовават на притежавания от него Нотариален акт № **********.по описа на нотариус при Районен съд - Асеновград.

В исковата молба се посочва,че ответникът Г. е посадил в собствения му поземлен имот дървета при несъобразяване на предвидените в чл.52 от ЗС отстояния,а именно 3 метра за високите дървета, 1,5 метра за средните и съответно 1 метър за ниските дървета, като с тези си неоснователни действия ответникът им създава пречки за използването на собствения им поземлен имот,изразяващи се в това,че кореновата система на дърветата с нарастването си може да разруши оградата между двата съседни имота; при ежегодното окапване на листата на дърветата те падат в двора на ищците и се налага постоянно да ги чистят,а улуците,отвеждащи дъждовната вода от жилищната им сграда се задръстват и запушвати сифоните на терасите им. Твърдят, че се опитали да уредят доброволно с ответника този проблем, но не са срещнали съдействие от негова страна.Обърнали се към Община А. със заявление вх. № 94.В.553/08.12.2021г.,с искане да им се окаже съдействие,като се дадат нужните разпореждания проблемните дървета да бъдат премахнати,но от Общината ги препратили към уреждането на спора по съдебен ред съгласно Наредба № 1 за опазване на зелените площи и декоративна растителност.Претенцията им,след уточняване на петитума в съдебно заседание,е да бъде 2 осъден ответника да премахне намиращите се в собствения му имот три броя дървета: една ела и два броя „джиндживка“(хинап),които са посадени при несъобразяване на предвидените в чл.52 от ЗС отстояния.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът А. С. Г. е оспорил исковата претенция.Не е оспорил,че страните са собственици на двата процесни имота.Предявявил е насрещен иск против В. К. К.,И. А. К.,М. В. К. и А. В. К. ,като искането му е да бъдат осъдени същите да премахнат газово съоръжение, намиращо се във второстепенна постройка - сайвант и хладилна камера, поставени в имота на ответниците по насрещния иск с идентификатор № ***********, на границата със собствения му имот с идентификатор № *********.По отношение на газовото съоръжение-локална газова инсталация(резервоар)твърди,че същата пречи на упражняването на собственическите му права,тъй като отстоянието й до съседни жилищни имоти е по-малко от 25 метра,което е в разрез с нормативните изисквания,като така се създавала непосредствена опасност за здравето и живота на Г. и останалите съседи поради взривоопасното съдържание на резервоара.По отношение на хладилната камера с размери 7м./1,50м.се твърди,че нивото на шум,който издава е денонощно и изключително високо.Тя била поставена в непосредствена близост до спалнята на Г. и пречела на същия да спи поради непрекъснатия шум и вибрации.

По делото са ангажирани както писмени,така и гласни доказателства.Представени са нотариалните актове,които легитимират ищците по първоначалния иск като собственици на ПИ с идентификатор № *********,скица на поземления имот,заявление до Община А. и отговора на общината.Изготвени са няколко експертизи: две агро-дендрологични технически експертизи,първоначална и допълнителна,изготвени от в.л.Ч. П. във връзка с първоначалния иск и три съдебно технически експертизи във връзка с насрещния иск.Първата СТЕ е изготвена от в.л.В. Н.,а втората и допълнителната експертиза-от в.л.В.С.Разпитани са и трима свидетели на ищците К.и-К. М.,Т. М. и М. Г.,и тримата без родство със страните.

Фактическата обстановка се установява такава,каквато е изложена в атакуваното решение.Във въззивното производство не са ангажирани доказателства,които да променят приетата и изяснена от районния съд фактическа обстановка,поради което въззивната инстанция я възприема изцяло и препраща към нея,без да е необходимо да се преповтарят събраните пред първата инстанция доказателства.

По делото е безспорно,че ищците и ответника по първоначалния иск са собственици на два съседни ПИ с идентификатори съответно № ***********-за Г..Не се оспорва,че в имота на К. има поставена газова инсталация,разположена във второстепенно помещение и хладилна камера в близост до границата с имота на Г.,както и не се оспорва,че в имота на Г. в близост до границата с ищците се намират три дървета-ена ела и две дзиндзивки (хинап).

По отношение на първоначалния иск:

Районният съд е приел в мотивите си за несъмнено,че посадените и ползвани от ответника А. Г. дървета в двора му – на границата между двата имота,пречат на ищците по основния иск да упражняват правото си на собственост в пълен обем.Посочил е,че за уважаването на негаторния иск е необходимо да се установи в условия на главно и пълно 3 доказване,че се създават пречки за използване на собствения на ищеца имот,по-големи от обикновените,каквото доказване от ищеца било установено,поради което е прието,че са налице неоснователни действия, с които ответникът пречи на ищците да упражняват правото си на собственост.Съдът се е позовал на приетите заключения на вещото лице Ч. П.,от които се установявало по несъмнен начин,че тези дървета се намират в непосредствена близост до оградата между двата имота,както и че в процеса на производството част от дървената са отсечени, а друга част окастрени, като са останали само една ела и две дзиндзивки (хинап).

С оглед на което е намерил иска за основателен.

Този извод не се споделя от настоящата инстанция.

Негаторният иск е средство за правна защита на собственика срещу всяко неоснователно действие или създадено състояние,което му пречи да упражнява своето право на собственост според предназначението на имота или в съответствие с обема на правото на собственост.Задължителните условия за уважаването на иска по чл.109 от ЗС са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем.Ако действията на ответника са основателни,няма да е налице хипотезата на чл.109 от ЗС,като преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело.Ако не е смутено правото на собственост или ограничено вещно право на ищеца,отново няма да е налице хипотезата на чл.109 от ЗС.Съгл.т.3 от ТР № 4/2015г.на ОСГК на ВКС за уважаването на негаторния иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само,че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие),но и че това действие или бездействие на ответника създава на ищеца пречки за ползването на собствения имот, по-големи от обикновените (чл.50 от ЗС).В случая районният съд правилно е приел,че е налице конкретно смущаване,накърняване или ограничаване на правото на собственост на ищеца върху притежавания от него недвижим имот,дори и в случаите,когато е налице нарушаване на административноправни по своята същност изисквания,касаещи ползването и застрояването на имота от ответника.

Съгласно цитираната разпоредба на чл.52 от ЗС,на чието нарушаване се позовават ищците,не се позволява засаждането на дървета до имота на съседи на по-малко разстояние от 3 метра за високите дървета,1,5 м. за средните и 1м.за ниските.Съседът може да иска разрешение от кмета на Общината, района или кметството да бъдат отсечени клоните на дърветата,които се простират над неговия имот и корените, които преминават в неговия имот,като по същия ред той може да иска да бъдат преместени дърветата, които са посадени на по-близки разстояния от посочените по горе.

В случая ищците не са поискали разрешение от кмета на Община А. за отсичане на клоните на дърветата,които преминават в техния имот,нито за преместване на дърветата, (такова искане не се съдържа в заявлението им до общината),но това не е тяхно задължение,а възможност,от която не са се възползвали.Това по никакъв начин не е пречка да потърсят защита на правата си по съдебен ред.В този смисъл неоснователни са доводите 4 на жалбоподателя,че ищците не са спазили установеният в чл.52 от ЗС ред,доколкото той не е задължителен за ищците.

Ищците не доказват,включително с ангажираните от тях гласни доказателства твърденията в исковата молба,че елата и двете дзинзивки им създават пречки при използването на имота им,като корените на дърветата разрушават изградената между двата имота ограда,както и че ежегодното окапване на листата на дърветата налага постоянното им почистване и отпушването на задръстените от тях улуци и сифони на терасата.

Що се отнася до нарушението на разпоредбата на чл.52 от ЗС за отстоянието на дърветата от имота на К.,АРС не е ценил правилно двете заключения на в.л.Ч.П.Вещото лице посочва,че елата спада към иглолистните дървета и се причислява към високите дървесни видове,съответно следва да бъде на отстояние от имота на ищците съгл.разпоредбата на чл.52 от ЗС не по-малко от 3 м.Вещото лице е констатирало,че елата е на разстояние 3 м.от границата с ПИ с идентификатор № ******** (съгласно допълнителната съдебна експертиза от същото вещо лице),т.е по отношение на елата няма нарушение на чл.52 от ЗС.Подобно нарушение не се констатира и по отношение на едното от широколистните дървета дзиндзивка.Според вещото лице дзиндзивката(хинап) спада към средно и ниско стъблените дървесни видове и следва да отстои на разстояние от съседния имот на ищците не по-малко от 1,5 м.Според първото заключение на вещото лице едното дърво дзиндзивка се намира на 2,60м.от оградата,т.е.извън минимално посоченото в чл.52 от ЗС отстояние и съответно не нарушава цитираната разпоредба.Другото дърво дзиндзивка обаче е посадено на по-близко от минимално позволеното разстояние-1,30м.,поради което нарушава разпоредбата на чл.52 от ЗС,която е административноправна по своята същност и касае ползването на имота,поради което и нарушаването й пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху собствения им имот.С оглед на което решението на районния съд по основния иск следва да се потвърди по отношение на премахването от ответника на дзиндзивката,която се намира на разстояние 1,30 м.от границата с имота на ищците и да се отмени по отношение на останалите две дървета-ела,на разстояние 3 м.от границата с имота на ищците и дзиндивка,на разстояние 2,60м.от същата граница,като вместо това искът ще се отхвърли в тази му част.