Определение № 2432 от 18.09.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2432 гр. Пловдив, 18.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов като разгледа докладваното от Николай Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20265300502024 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и следващите ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Ж. Е. Б., ЕГН **********, чрез адвокат Х., против определение №8521 от 10.07.2026 г., постановено по гр. д. № 488 по описа на РС – Пловдив за 2026 г., с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на спора по гр.д. № 2559/2026г. по описа на РС Пловдив, V гр.с. с влязъл в сила съдебен акт. В жалбата са изложени подробни доводи за неправилност на обжалваното определение. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за наличие на преюдициална връзка между посочените от районния съд дела. Искането към въззивния съд е за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото в районния съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба.

Пловдивският окръжен съд, след като взе предвид наведените от жалбоподателя доводи и се запозна с представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, подадената частна жалба, се явява основателна. Съображенията за това са следните:

Производството по гр. д. № 488 по описа на РС – Пловдив за 2026 г. е образувано по искова молба на Ж. Е. Б. срещу А. И. Б., бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с влязло в сила решение на 8.05.2025 г., за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 3 852,31 евро, с която сума ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищцата, ведно със законна лихва от завеждане на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Между същите страни има и друг правен спор, по който е образувано гр.д. № 1

2559/2026г. по описа на ПдРС, с предмет иск с правна квалификация по чл. 29, ал. 3 СК, предявен от А. И. Б. срещу Ж. Е. Б..

С обжалваното определение първоинстанционният съд е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, като е приел, че решението по иска по член 29, ал. 3 от СК има значение за правилното решаване на спора за неоснователното обогатяване. Този извод на първостепенния съд е неправилен.

Съгласно нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението, по което ще има значение за правилното решаване на спора по предявения иск. Това основание за спиране е налице, когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване или несъществуване се явява предпоставка за съществуването на правоотношението, предмет на обусловеното дело. Така, единствено когато решението по обуславящото дело е необхоД. за решаването на обусловеното, може да се говори за спиране.

Съгласно задължителните указания по приложението на закона в мотивите към т.1 на ТР №1/2017 от 09.07.2019 на ОСГТК на ВКС връзката между делата, която има предвид чл.229, ал.1, т.4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела. Процесуалното значение на тази зависимост се изразява в това, че висящността на преюдициалния спор временно препятства упражняването на правото на иск по обусловеното дело, доколкото нормата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК императивно задължава съдът да преустанови процесуалните действия по разглеждането и приключването на делото с решение по съществото на спора.

НеобхоД.стта от съдебна преценка за наличие на преюдициална връзка и наличие на акт на съда, постановяващ спирането на обусловеното делото, не променя абсолютния характер на пречката и императивността на процесуалното правило. Съдът е длъжен да спре делото, при това независимо дали страните са поискали, или са се противопоставили на спирането. Поради това, наличието на обуславящо дело, без значение какъв е видът му (гражданско, административно, наказателно дело) и кога е образувано (преди или след обусловеното дело), актът по което следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск, с оглед разпоредбите на чл.297 – чл.298, чл.300, чл.302 ГПК, е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело. В същото ТР ОСГТК приема, че при наличие на основание за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК (независимо кога са възникнали предпоставките за това - пред първоинстанционния или пред въззивния съд), решение ще е недопустимо и подлежащо на обезсилване като постановено при наличие на отрицателна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск по обусловеното дело – висящ преюдициален спор, от значение за правилното решаване на обусловения спор.

Искът по чл. 29, ал. 3 СК е конститутивен и има действие занапред, като обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението имат действие само по отношение на наличните към момента на прекратяване на съпружеската имуществена общност имущества, придобити от съпрузите по време на брака.

Влязлото в сила решение по чл. 29, ал. 3 СК няма действие по отношение на имущества, придобити в режим на СИО, с които съпрузите са се разпоредили по време на брака и същите не са налични към момента на прекратяване на съпружеската имуществена общност./вж. решение № 50103 от 11.08.2023 г. по гр. д. № 1455/2022 г.

2 на IV г. о./

При тези данни въззивният съд приема, че решението по посоченото дело няма преюдициален характер и несъмнено е без значение по отношение на производството пред РС – Пловдив по иска по чл.59 от ЗЗД, който е осъдителен. Правото да се иска определяне на по-голям дял от съпружеската имуществена общност по чл. 29 СК е без правно значение при разрешаването на спора по гр.д.№488/2026 г., по който правоотношението между страните е с източник неоснователно обогатяване и не касае имущество, придобито в режим на СИО, което да е налично към момента на прекратяване на съпружеската имуществена общност.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение, като неправилно, следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №8521 от 10.07.2026 г., постановено по гр. д. № 488 по описа на РС – Пловдив за 2026 г., с което производството по делото е спряно до приключване на спора по гр.д. № 2559/2026г. по описа на РС –Пловдив.

ВРЪЩА делото на РС – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3