Решение № 238 от 24.10.2023, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. Стара Загора, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Й. Г.ев

Членове:

СпА.а В. Драготинова

Красимир Р. Рачев при участието на секретаря Митка Ж. Т.а в присъствието на прокурора М. И. като разгледа докладваното от Красимир Р. Рачев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225500600927 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 318, ал. 1 от НПК.

С Присъда № 13 от 26.09.2022г. постановена по НОХД № 367/ 2021г. по описа на Районен съд – Чирпан, подсъдимия Г. М. И. е признат за виновен в това, че на 03.08.2020г. в с.Свобода, обл.Стара Загора е причинил средна телесна повреда на А. А. И., изразяваща се в контузия на главата морфологично счупване на челната кост в дясно, представляващо нараняване, което прониква в черепната кухина, поради което и на основание чл. 129, ал.1 във вр. с ал. 2 във вр. с чл. 54 от НК е осъден три години „Лишаване от свобода“, което да изтърпи ефективно, при първоначален „ строг“ режим, съгласно чл.57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС.

Със същата присъда подсъдимия Г. М. И. е осъден да заплати, както следва: по сметка на ОД на МВР-Стара Загора направените по делото разноски от 331.50 лв.; по сметка на Районен съд-Чирпан разноски в размер на 320.00 лв. и държавна такса в размер на 5.00 лв. при служебно издаване на изпълнителен лист.

С постановената присъда подсъдимия Г. М. И. е осъден да заплати на частния обвинител А. А. И. направените от него разноски за адвокат в размер на 1300.00 лв.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия Г.

1

М. И., който чрез защитника си адв.И. К. от АК-Габрово, е подал жалба, с която считат обжалваната присъда за неправилна, необоснована и несправедлива. С жалбата се сочи, че първоинстанционния съд неправилно е преценил събрания по делото доказателствен материал, с оглед на което е достигнал до неверни констатации, относно осъществената по случая обстановка и погрешно е приел, че същите водят до извода за извършено престъпление от страна на Г. М. И.. Считат, че е недопустимо да се постановява осъдителна присъда при доказателствена необезпеченост на обвинението по несъмнен начин, тъй като присъдата не може да почива на предположения за обективните и субективни признаци на престъплението и на участието на соченото за извършител лице. С жалбата се моли, да се отмени обжалваната присъда и въззивния съд да постанови съдебен акт, с който да признае подсъдимия за невинен и го оправдае. Прави се алтернативно искане, за изменение на постановената присъда, чрез намаляване на наказанието на една година „Лишаване от свобода“.

В проведеното съдебно заседание пред въззивния съд представителят на прокуратурата предлага обжалвания съдебен акт да се потвърди изцяло като правилен и законосъобразен, а подадената жалба да се остави без уважение. Прокурорът счита, че решаващия съд правилно е приел съотношението м/у смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и е обсъдил подробно двете групи противоречиви свидетелски показания, като е преодолял различията им и е приел, че именно подсъдимият Г. М. И. е нанесъл телесните увреждания на частния обвинител А. А. И. при груповото сбИ.е, с което му е причинил средна телесна повреда.

Повереникът на частния обвинител – адв. И. М. от АК– Стара Загора, намира подадената въззивна жалба за неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Моли въззивната инстанция да потвърди присъдата на първоинстанционния съд, тъй като не са налице основания за нейната отмяна или изменение. Счита,че районния съд е установил напълно и безспорно фактическата обстановка по делото и е направил законосъобразни, правилни и единствено възможните изводи, като е признал подсъдимия Г. М. И. за виновен за извършеното престъпление по чл. 129, ал. 1 във вр. с ал. 2 от НК, като в мотивите си е обсъдил двете групи свидетелски показания и по този начин са преодолени противоречията и подробно е описано защо съдът приема, че същите са последователни, непротиворечи, а за другите обратно.

При определянето на вида и размера на наказанието решаващият съд правилно се съобразил с двата принципа в НК- относно законоустановеността и за индивидуализацията на наказанието, като е наложил на подсъдимия Г. М. И. едно справедливо наказание, с което ще бъдат изпълнени целите на чл.36 НК за генералната и индивидуалната превенция.

Защитникът на подсъдимия - адв. К. А. от САК, заявява, че поддържа жалбата и моли, въззивния съд да отмени обжалваната осъдителна присъда и да постанови нова такава, с която да оправдае напълно подсъдимия Г. М. И.. Счита, че по делото не са събрани безспорни доказателства за авторството на деянието поради което счита, че присъдата не може да почива 2 на предположения и на противоречия. Намира, че от събраните доказателства по време на съдебното следствие, не се дава ясен и конкретен отговор на въпроса- кой е извършител на деянието. Предвид наличието на доказателствен дефицит по делото и констатираните противоречия, които не са преодолени, защитата счита, че е налице съмнение по отношение авторството на деянието, а когато е налице съмнение, оправдаването на подсъдимия е задължително.

Вторият защитник на подсъдимия - адв. Г. И. от АК-София, се присъединява се към казаното от адв. А.. Също счита, че по делото не е доказано по един безспорен и несъмнен начин авторството на деянието.

Моли, въззивния съд да отмени присъдата на Районен съд – Чирпан и да оправдае напълно подсъдимия Г. М. И., тъй като и самият пострадал А. И. в първия си разпит по ДП не е посочил кой е извършителят и едва при втория си разпит е посочил подсъдимия Г. М. И. като такъв, поради което счита, че е налице съмнение за някаква манипулация.

В даденото право на подсъдимия Г. М. И. за лична защита същия заявява, че поддържа казаното от неговите защитници, а в дадената му последна дума заявява пред съдът, че иска да бъде оправдан.

След като взе предвид становищата на страните и цялостна служебна проверка на НОХД № 367/2021 г. по описа на Чирпанския районен съд, съгласно изискванията на чл. 314, ал. 1 от НПК настоящата инстанция стигна до извода, че жалбата е неоснователна.

Присъдата си контролираната съдебна инстанция е постановила при изяснена фактическа обстановка, която безспорно се установява въз основа на доказателствата, събрани и проверени по време на съдебното следствие пред първостепенния съд. След като прецени всички доказателства по делото, настоящият съдебен състав не намери основания за съществена промяна на възприетата от районния съд фактология и прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Г. М. И. е роден на 22.06.1984г. в гр. Чирпан обл.

Стара Загора, с българско гражданство, осъждан, неженен, безработен, с начално образование, живущ в с. Свобода, обл. Стара Загора, ул. "Лилия" № 2а, ЕГН: **********. Същият е осъждан общо 20 пъти за извършени престъпления от общ характер.

На 03.08.2020 г. през деня подсъдимия Г. М. И. бил до магазин за хранителни стоки в центъра на с. Свобода и заедно със св. М. З. /с която живеел на семейни начала/ и синовете му – свидетелите И. И. и Минчо И., пиели бира. Те чакали до магазина да дойде св. А. А. И., за да го набият.

Известно време преди това, св. А. И. имал конфликт със св. И. И., който също е син на подсъдимия. Поради тази причина подсъдимият и синовете му свидетелите И. И. и Минчо И., искали един вид да си отмъстят.

Около 17:30-18:00 ч. св. А. И. и баща му - св. Александър И. отишли и влезли вътре в магазин за хранителни стоки, находящ в с. Свобода с/у училището в същото село. Магазина се стопанисвал от свидетелката Дияна 3

Неделчева.

Подсъдимият и синовете му след като видели пострадалия А. И. как влиза в магазина, отишли до изоставена постройка /бивш тото пункт/, в близост до магазина и взели дървени колове и мотика, които били скрили там предварително, като свидетелите И. и Минчо И.и взели дървените колове, а подсъдимия Г. И. взел мотиката. Тримата отишли до вратата на магазина и зачакали св. А. И. и баща му - св. Александър И. да излязат. Към тях се присъединила и св. З. След като св. А. И. и баща му излезли от магазина, подсъдимият и синовете му ги нападнали и им нанесли побой. По време на побоя подсъдимият Г. И. ударил с юмрук в лицето св. А. И. и последният паднал на земята. Докато бил на земята, пострадалият бил обграден от семейството на подсъдимия и получил множество удари с дървените колове по тялото. Опитал се да се изправи от земята и в момента, в който се изправял, подсъдимият се приближил отново към него и го ударил с мотиката /с острието - острата част на мотиката/, която държал, в челната кост в дясно. Вследствие на удара, св.А. И. отново паднал на земята. Очевидци на случилото се били свидетелите: Анка М.а Т.а /племенница на пострадалия/, И. А. И. /брат на пострадалия/, К. Надкова Дъбова /сестра на пострадалия/ и Илия Колев И. /племенник на подсъдимия/, които също били пред магазина в с. Свобода.

Свидетелите Илия И., И. И. и Надка Дъбова се намесили в боя и успели да го прекратят. Същевременно в РУ-Чирпан бил подаден сигнал за случилото се и на мястото на произшествието били изпратени свидетелите Живко Миленов Желев и И. Чавдаров Т.. След намесата на служителите на РУ-Чирпан подсъдимия бил откаран в РУ-Чирпан.

На местопроизшествието пристигнал екип на ЦСМП-Чирпан и пострадалия А. А. И. бил откаран за лечение в хирургичното отделение на МБАЛ-Стара Загора.

От изготвената СМЕ по писмени данни № 142/2021 г. се установява, че на 03.08.2020 г. А. А. И. е получил контузия на главата - многофрагментно счупване на челната кост в дясно, разкъсно-контузна рана дясно челно слепоочно и рана в областта на дясното рамо. Контузията на главата е причинена от действието на твърди тъпи предмети и отговаря да е получена по начин и време, описани от пострадалия. Контузията на главата представлява нараняване, което прониква в черепната кухина.

Чирпанският районен съд е приел, че по така описания начин в обвинителния акт, от обективна и субективна страна подсъдимия Г. М. И. е осъществил престъпния състав на чл.129, ал.1 във вр. с ал. 2 от НК за това, че в с. Свобода, обл.Стара Загора е причинил средна телесна повреда на пострадалия А. А. И., изразяваща се в контузия на главата - морфологично счупване на челната кост в дясно, представляващо нараняване, което прониква в черепната кухина.

Спазвайки принципа за преценка достоверността на доказателствата, първоинстанционния съд, постановил атакувания съдебен акт, е коментирал достатъчно задълбочено и прецизно целия доказателствен материал по 4 делото, съпоставяйки го. Настоящият съдебен състав споделя доказателствения анализ, даден в мотивите към първоинстанционната присъда, поради което намира за безпредметно цялостното му обсъждане, преповтаряне и допълване в настоящото решение.

Както правилно е констатирал районният съд, противоречия в доказателствения материал са констатирани по отношение на обстоятелството кой е нанесъл удара с мотика, както и относно обстоятелството в какво се изразява осъществилото се между подсъдимия и пострадалия физическо съприкосновение, като са налице две групи конфронтиращи се гласни доказателствени средства.

Основният оспорван от защитата момент касае поведение на участниците в конфликта, в частност поведението на подсъдимия. Въззивният съд намира за неоснователни възраженията, че подсъдимият не е нанесъл удар с мотика в главата на пострадалия. Подобно на първата инстанция, за тези обстоятелства настоящият състав се довери на показанията на пострадалия, които прецени като логични, непротиворечиви и обективни.

Заявеното от пострадалия намира подкрепа в показанията на свидетелите Анка М.а Т.а, И. И., К. Надкова Дъбова и Александър И. И. и съответства на обективните находки за мястото на удара, установени в заключението на СМЕ, поради което въззивният съд, също като първостепенния, прецени, че то вярно отразява фактите от обективната действителност.

От друга страна обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелката М. З. са хаотични, вътрешнопротиворечиви и не кореспондират с останалия събран и проверен по делото доказателствен материал. При анализа им първата инстанция основателно е съобразила двойствената природа на обясненията на подсъдимия и отношенията на свидетелката З. с всеки от участниците в конфликта, обуславящи нейната заинтересованост от изхода на делото и е изложила подробни съображения да не ги кредитира.