Определение № 66 от 20.04.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 66 гр. Бургас, 19.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И.на Т. Балтова

Членове:

Десислава Д. Щерева

Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от И.на Т. Балтова Въззивно търговско дело № 20222001000219 по описа за 2022 година

С Решение № 3 от 11.01.2023 г. Апелативен съд Бургас е потвърдил Решение № 103 от 28.04.2022 г., постановено по т.д. 397/ 2021 г. на Окръжен съд Бургас, с което е отхвърлен иска на Р. Д. Я., ЕГН **********, с адрес: гр.

В., ул. „П.“ № 2, с адрес за връчване: гр. В., ул. „С. С.“ № 10, ет.1 – адв. Б. И., против ЕТ „О. - В. Н.”, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, бул. „Д.” № 54, да бъде прието за установено по отношение на длъжника, синдика и кредиторите на несъстоятелността съществуването на парично вземане на ищеца в размер на 55 000 евро – претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане – неоснователно обезпечение, допуснато в полза на ответника - търговец по ч.гр.д. № 3150/ 2020 г. по описа на Окръжен съд В., отменено по ч.гр.д. № 4/ 2021 г. по описа на Апелативен съд В., състоящи се в намаляване на покупната цена на имот по предварителен договор за покупко-продажба между ищеца Я. и трето лице от 5.01.2020 г., намалена със споразумение към договора от 25.11.2020 г.

Присъдени са разноски.

Постъпила е молба от въззивника Р. Д. Я. , чрез процесуалния му представител – адв. Б. Ж., с искане за изменение на постановеното решение, в частта за разноските, като се претендира, че не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение на оказалия безплатно правна помощ процесуален представител на въззиваемия търговец – адв. И. З.. В молбата се сочи, че липсват доказателства едноличният търговец да се намира в положение, 1 предполагащо да му се оказва безплатна помощ; едноличните търговци не са сред лицата по чл.38 от Закона за адвокатурата; не са представени доказателства, че въззиваемата е материално затруднена.

В постъпИ. отговор на молбата, същата се оспорва, като неоснователна.

Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и е допустима за разглеждане по същество.

Отговорността за разноски в гражданския процес е функционално обвързана с изхода на делото по съществото на поставения за решаване правен спор и, съгласно чл.78 ГПК, предвижда пропорционално присъждане на разноските на страните, според положителния за тях резултат от производството. Съгласно нормата на чл.81 ГПК, съдът дължи произнасяне по разноските с всеки акт, с който приключва разглеждането на делото в съответната инстанция.

Разпоредбата на чл.38 ЗА дава възможност на адвокатите да предоставят безплатна адвокатска помощ и съдействие на три категории лица, измежду които материално затруднени лица. Без основание се посочва в молбата, че нормата ограничава достъпа до безплатна адвокатска защита на търговците, тъй като такова ограничение в законовия текст не съществува.

В настоящия случай, видно от данните по делото, въззиваемият едноличен търговец е бил представляван пред настоящата инстанция от адвокат, по силата на договор за правна защита и съдействие и пълномощно, които се представят. От договора става ясно, че адвокатската защита е предоставена безвъзмездно, на основание горецитираната разпоредба. В тази хипотеза, при съобразяване изхода от делото и нормата на чл.38, ал.2 ЗА, съдът е дължал присъждане на дължимото възнаграждение за процесуалния представител, в тежест на въззивника, поради потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт и отхвърляне на въззивната жалба. Не подлежи на обсъждане от съда съществуването на основанията за предоставяне на безплатната адвокатска помощ, доколкото преценката дали да предостави защита безвъзмездно във всеки конкретен случай принадлежи на адвоката и не може да бъде ревизирана от съда, присъждащ разноските.

Горното гледище се възприема еднозначно в съдебната практика – Определение № 43 от 10.02.2022 г. на ВКС по гр.д. № 2611/2021 г., IV г.о. В 2 противовес на поддържаното в молбата, доказателства за материална затрудненост от страната не следва да се изискват, както и възползването от безплатната адвокатска защита не може да се квалифицира като злоупотреба с права или заобикаляне на закона.

Ето защо, доводите в молбата следва да се счетат за неоснователни и искането за изменение на постановеното решение, в частта на разноските, не следва да се уважава.

Водим от горните съображения и на основание чл.248 ГПК, Апелативен съд Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. Д. Я. , ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „П.“ № 2, с адрес за връчване: гр. В., ул. „С. С.“ № 10, ет.1 – адв. Б. И., за изменение на Решение № 3 от 11.01.2023 г., постановено от Апелативен съд Бургас по т.д. № 219/2022 г., в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3