Решение № 13366 от 06.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13366 гр. София, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110154199 по описа за 2025 година

Предявен е от ищеца „КСТРОЙ“ ЕООД, ЕИК 131403865, срещу ответника „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, гр. София, осъдителен иск с правно основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ вр. чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5820,04 евро (11 383 лв.) – допуснато увеличени размера на исковата претенция на осн чл. 214, ал. 1 ГПК в осз от 05.05.2026г., представляваща обезщетение за ползването от ответника на съоръжения за присъединяване към жилищна сграда УПИ V-751, кв. 34, м. Лагера, Красно село, с административен адрес в гр.София,бул.“Цар Борис III“ № 112, собственост на ищеца, за периода 02.06.2022г.

24.11.2025г.

В исковата молба ищецът твърди, че е изградил съоръжения за присъединяване, включващо присъединителен топлопровод, дължина по трасе и абонатна станция за своя сметка и по предписание на ответника и по проект, съгласуван с него.

Съоръжението за присъединяване било изградено за нуждите на топлоснабдяване на жилищна сграда УПИ V-751, кв.34, м. Лагера, Красно село, с административен адрес в гр.София, бул. “Цар Борис III“ № 112, като към съоръжението са присъединени етажните собственици на сградата, владението е предадено на ответника и той е използвал съоръжението и се е облагодетелствал за сметка на ищеца, чиято собственост е съоръжението, като е получавал стойността на продадената топлинна енергия през съоръжение, което не е негово. Посочва, че ответникът не изпълнява задълженията си по ЗЕ и въпреки многократните покани на ищеца не е изкупил съоръжението. Посочва, че за ползването на процесното съоръжение ответникът е осъден с влезли в сила съдебни решения, но за друг предходен период, които прилага.

Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът „Топлофикация София“ ЕАД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Оспорва съоръжението за присъединяване да е собственост на ищеца. Заявява, че за да се стигне до хипотеза, в която ответника би имал задължение за заплащане на цена за ползване на изградените съоръжения, следва да е налице отрицателна предпоставка 1 липса на договор за изкупуване, както и положителна такава – необоснован отказ за сключване на договор, каквато счита че не се установява. Счита, че не е осъществен фактическия състав на неоснователното обогатяване. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ вр. чл. 59 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5820,04 евро (11 383 лв.), представляващи обезщетение за ползването от ответника на съоръжения за присъединяване към жилищна сграда УПИ V-751, кв. 34, м. Лагера, Красно село, с административен адрес в гр.София,бул.“Цар Борис III“ № 112, собственост на ищеца, за периода 02.06.2022г. 24.11.2025г.

За основателността на иска и с оглед правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че през процесния период е бил собственик на съоръженията за присъединяване, за които претендира заплащането на обезщетение за ползването, че ответникът е ползвал съоръженията през процесния период, връзка между настъпило обедняване на ищеца и обогатяване на ответника, както и размера на обезщетението.

В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си да плаща цена за ползването на изградените съоръжения.

Страните по делото не спорят и с доклада по делото, приет за окончателен в първото съдебно заседание, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: че през процесния период ответникът „Топлофикация София“ ЕАД е използвал процесните съоръжения за присъединяване за доставяне на ТЕ в сградата етажна собственост, както и че сградата в режим на етажна собственост на адрес: гр.София,бул.“Цар Борис III“ № 112, е присъединена към топлопреносната мрежа.

Производството, преносът доставката и разпределението на топлинна енергия е дейност, която понастоящем е регламентирана в Закон за енергетиката и Наредба № Е РД-04-1 от 12.03.2020 год. за топлоснабдяването /обн., ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 год./, както и в действащата преди това Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /отм./. Съгласно чл. 133 ЗЕ, топлопреносното предприятие е длъжно да присъединява към топлопреносната мрежа производители и клиенти, разположени на съответната територия, определена с лицензията за пренос на топлинна енергия. Обектите на потребителите и производителите се присъединяват към топлопреносната мрежа след: 1/ подаване на заявление за проучване на условията за присъединяване от лица, които искат присъединяване към топлопреносната мрежа на новоизграждащи се и/или съществуващи обекти или от производител до топлопреносното предприятие: 2/ извършване на предварително проучване за присъединяване на обекта, с което топлопреносното предприятие определя техническите условия, начина, точката или мястото и срока; 3/ изработване на инвестиционен проект на присъединявания обект и предаването му на топлопреносното предприятие за проверка на изпълнението на техническите условия за присъединяване преди неговото представяне за одобряване; 4/ сключване на предварителен писмен договор за присъединяване между топлопреносното предприятие и съответния производител и/или съответните собственици или титуляри на вещното право на ползване върху обектите, за които се иска присъединяване след 2 установяване, че инвестиционният проект е изготвен в съответствие с условията за присъединяване – чл. 17, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /отм./, вр. с чл. 138 ЗЕ. Според нормата на чл. 17, ал. 3 от наредбата, след завършване на строежа на обекта и съставяне на констативен акт, че строежът е изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти, възложителят подава заявление до топлопреносното предприятие за сключване на договор за присъединяване при условията на предварителния договор. Договорът за присъединяване следва да има задължителното съдържание, посочено в чл. 17, ал. 4 от наредбата, което включва и: срокове, цени и условия за учредяване на сервитутни права и за прехвърляне на собственост или учредяване право на строеж в полза на топлопреносното предприятие; финансови взаимоотношения между страните и особени условия, свързани с изграждане на съоръженията за присъединяване по реда на чл. 137, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл. 137, ал. 1 ЗЕ /редакция – ДВ, бр. 107 от 2003 год./, при присъединяване на потребители на топлинна енергия за битови нужди, присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са негова собственост, а по силата на ал.

2 от същата разпоредба, когато изграждането на съоръженията е икономически нецелесъобразно за топлопреносното предприятие, изграждането им може да се извършва от потребителите след съгласуване с топлопреносното предприятие.

Прехвърлянето на собствеността от потребителите върху изградените съоръжения се урежда с договора за присъединяване по чл. 138, ал. 1 ЗЕ. Горепосочената нормативна уредба предвижда всички отношения между потребителя и топлопреносното предприятие да се уредят с договора за присъединяване. Според изричната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /отм./, в случаите по чл. 137, ал. 2 ЗЕ собствеността върху изградените от собствениците или титулярите на вещно право на ползване съоръжения се прехвърля на топлопреносното предприятие в срок до три години, като отношенията се уреждат в договора за присъединяване. Предвид нормата на чл. 137, ал. 1 ЗЕ при присъединяване на клиенти на топлинна енергия за битови нужди присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са негова собственост. Ал. 2 на същия текст предвижда, че изграждането на съоръженията по ал. 1 може да се извършва от клиентите след съгласуване с топлопреносното предприятие. В този случай топлопреносното предприятие заплаща цена за ползване на съоръженията по ал. 1, изградени от клиентите. Следователно законодателят е възприел принципа на възмездното ползване от топлопреносното предприятие на присъединителния тръбопровод, съоръженията към него и абонатната станция в случаите, когато те са изградени от клиентите на топлоенергия за битови нужди. За времето до изкупуване на съоръженията (чл. 137, ал. 3 ЗЕ ), топлопреносното предприятие дължи на лицето, изградило съоръженията за своя сметка, цена за ползването им. В този смисъл определение № 135/10.03.2020г. по т.д. № 1264/2019г. на ВКС, ІІ ТО. Предпоставка за пораждане на посоченото задължение е съоръженията да са изградени след съгласуване с топлопреносното предприятие.

В настоящия случай като писмено доказателство по делото е представен предварителен договор № 1316/17.10.2012г., неоспорен от страните. Видно от съдържанието на документа, ищецът-изпълнител, поел задължението да изгради нов енергиен обект съгласно техническите изисквания за присъединяване на сграда в режим на етажна собственост в УПИ V-751, кв. 34, местн. „Лагера“, бул. „Цар Борис III” № 112, гр. София, към топлопреносната мрежа, при посочени в договора 3 параметри.

От представените по делото доказателства, в т.ч. разрешение за ползване № ДК07-ЮЗР-108/14.04.2011 г. на ДНСК (л. 15 от делото), несъмнено се установява, че ищецът изпълнил договорното си задължение да изгради съоръженията присъединителен топлопровод и абонатна станция, съгласно сключения между страните предварителен договор за присъединяване енергиен обект към топлопреносната мрежа на „Топлофикация София“ ЕАД от 17.10.2012г., а възражението на ответника в отговора на исковата молба е неоснователно. Ето защо на основание чл. 138, ал. 1 ЗЕ налице били предпоставките за сключване на писмен договор за присъединяване към топлопреносната мрежа, респ. ответникът да придобие правото на собственост върху изградените от ищеца съоръжения съобразно чл. 137, ал.

3 ЗЕ.

Съгласно уговореното в чл. 7 от сключения между страните договор за присъединяване енергиен обект към топлопреносната мрежа на „Топлофикация София“ ЕАД от 17.10.2012г. до прехвърляне на правото на собственост върху строежа на дружеството („Топлофикация София“ ЕАД) изпълнителят е негов собственик. Ето защо неоснователно е възражението на ответника, че не се установява съоръженията да били собствени на ищеца. В допълнение към горното от представените писмени доказателства - разрешение за строеж и разрешение за ползване на ДНСК се установява, че реално е осъществено изграждане и въвеждане в експлоатация по отношение на процесните съоръжения за присъединяване, поради което и съдът приема, че ищецът е доказал собствеността върху същите.

Ответникът не твърди и от доказателствата по делото не се установява да бил сключен окончателен договор за присъединяване, нито такъв за прехвърляне собствеността на съоръженията в полза на топлопреносното дружество. Ответникът не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си, че неподписването на договор за прехвърляне собствеността на съоръженията се дължи на поведение на ищеца. Напротив - от представеното по делото заявление № И-15/08.04.2015г. се установява, че ищцовото дружество поканило ответника да сключат договор за прехвърляне на собствеността върху съоръженията, като е представило и цялата техническа документация, въз основа на която същите били изградени и въведени в експлоатация.

Настоящата инстанция намира, че след приемане на строежа и издаването на разрешение за ползването му на 18.07.2013г. абонатната станция и топлопровода са въведени в експлоатация и не е спорно, че ответникът ги ползва според тяхното предназначение за доставка на топлинна енергия на абонатите в сградата. Поради това следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 137, ал. 2 ЗЕ и ответникът дължи на ищеца цена за ползване на съоръженията, по същество представляваща обезщетение за ползите, които ответното дружество извлича за себе си за сметка на ищеца – собственик.