Решение № 462 от 24.09.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 462 гр. Благоевград, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Полина Дянкова при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Полина Дянкова Въззивно гражданско дело № 20261200500855 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Oбразувано e по въззивна жалба с вх. № 11046/07.05.2026 г., подадена от Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград, ЕИК 000017149, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул. „Иван Михайлов” № 66, представляван от * * Н. М. Ректор, чрез юрк. Н. П., срещу Решение № 253/14.04.2026 г., постановено по гр. д. № 543/2025 г. по описа на Районен съд – Благоевград, с което е отменена Заповед № 30/04.02.2025г., на законния представител на Югозападен университет „Неофит Рилски“, ЕИК: 000017149, с която на Ф. И. Б., ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, е наложено дисциплинарно наказание „забележка”.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Жалбоподателят счита, че районният съд неправилно е оценил писмените и гласните доказателства. Сочи се, че първоинстанционният съд не е анализирал обстоятелството, дали наложеното наказание ,,забележка“ съответства по тежест на първото вменено дисциплинарно нарушение. Твърди се, че е налице нуждата от разграничение между отделните деяния, включени в дисциплинарната мярка. Според жалбоподателя изводите на РС - Благоевград, относно наличието на пороци в текста на обжалваната заповед, сочещи на нарушение на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ, са неправилни. Моли съдът да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения от Ф. И. Б. иск.

Претендират се и разноски за двете съдебни инстанции.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Ф.

И. Б., чрез процесуалния му представител – адв. Д. Т., с който се изразява становище за нейната неоснователност и се поддържа, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. В отговора се сочи, че въззивникът преповтаря същите възражения срещу първоинстанционното решение, които е изложил и в отговора си на исковата молба пред първоинстанционния съд. Поддържа се, че по делото безспорно е установено, че от Ф. И. Б. не са били поискани обяснения във връзка с дисциплинарното нарушение, за което му е наложено наказание, а именно - неизпълнение на задължението за вписване в материалната книга. Посочва се, че дисциплинарното наказание е наложено за твърдение, че лекциите изобщо не са били проведени, а не поради това, че са били проведени в друга зала. Поддържа се, че по делото е доказано провеждането на лекциите, като възраженията на жалбоподателя срещу свидетелските показания, се определят като неоснователни. В тази връзка се сочи, че свидетелите не се намират в зависимост от * Б., а показанията им са последователни, логични и се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал. Твърди се още, че Ф. И. Б. е изпълнил добросъвестно трудовите си задължения, поради което не е осъществил нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 186 и чл. 187 КТ. Обръща се внимание и на обстоятелството, че дисциплинарната заповед е издадена след изтичане на двумесечния преклузивен срок по чл. 194, ал. 1 КТ, като се подчертава, че това възражение е било релевирано в първото по делото съдебно заседание. Отправя се искане въззивният съд да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, както и да присъди направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание, проведено на 17.09.2026 г., за жалбоподателя Югозападен университет „Неофит Рилски“ се явяват юриск. Н. П. и адв. П. П. като ответникът Ф. И. Б. се явява лично и с адв. Д. Т., с пълномощно по делото.

Въззивникът иска от Окръжният съд да отмени изцяло решението на Районен съд – Благоевград, тъй като според него то е неправилно и необосновано. Поддържа се, че първоинстанционният съд е дал неправилна оценка на събраните писмени и гласни доказателства. Изразява се и критика към предполагаемата практика на съдилищата да проявяват толерантност към работници и служители при трудови спорове. В заключение се иска постановяване на безпристрастен и правилен съдебен акт, както и присъждане на направените разноски.

Въззиваемата страна моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на Районен съд – Благоевград да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, както и да й бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение. Поддържа изложените в отговора на въззивната жалба възражения и счита, че първоинстанционният съд е преценил безпристрастно всички събрани доказателства.

Посочва се и наличието на процесуални нарушения при налагането на наказанието, свързани с неизискване на обяснения по част от нарушенията и неспазване на срока по чл.

194 КТ, както и че самото нарушение не е доказано. Поради това се иска потвърждаване на решението на районния съд и присъждане на разноските.

2

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона и предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Депозираната въззивна жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият въззивен състав извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил. То е и допустимо.

По правилността:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като има служебно правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 358, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 188, ал.1, т. 1 КТ, с който се претендира да бъде отменено дисциплинарно наказание „забележка“, наложено на въззиваемата страна Ф. Б. със Заповед № 30/04.02.2025 г., издадена от законния представител на ответника - * * Н. М. – Ректор.

Ищецът твърди, че заповедта е незаконосъобразна, немотивирана и постановена при нарушение на чл. 193 КТ, тъй като не са му били поискани предварителни обяснения.

Поддържа, че описаното нарушение на трудовата дисциплина не съответства на действителното положение и че наказанието не е съобразено с изискванията на чл. 189 КТ.

Ответникът оспорва иска, като поддържа, че наложеното дисциплинарно наказание е законосъобразно. Твърди, че ищецът е нарушил трудовата дисциплина, като не е изпълнил задълженията си за провеждане на лекции и присъствие в учебни занятия на посочени дати, както и не е отразил проведените учебни часове в материалната книга на катедрата. Счита, че са спазени законовите изисквания, предвидени в Кодекса на труда.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че наложеното на ищеца дисциплинарно наказание „забележка“ е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, тъй като за второто вменено нарушение работодателят не е изискал 3 обяснения по чл. 193 КТ и не е посочил времето на извършването му, а първото нарушение – че не е провел лекции на 05.11.2024 г., 12.11.2024 г. и 26.11.2024 г. – не е доказано, тъй като съдът е установил, че лекциите действително са проведени, макар и в друга зала и учебен корпус. Съдът е отчел и че за промяната на залата и неспазването на вътрешната процедура ищецът не е бил наказан, както и че наказанието е несъразмерно по чл. 189, ал. 1 КТ, с оглед на липсата на предходни дисциплинарни наказания, реалното провеждане на занятията и липсата на вредни последици.

Настоящият въззивен състав следва да посочи, че между страните не съществува спор относно обстоятелството, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че въззиваемата страна - Ф. И. Б. (към момента на налагане на дисциплинарното наказание „забележка”) е бил в трудово правоотношение с ответника, като е заемал длъжността „*нт, доктор“ в Техническия факултет, катедра „Електротехника, електроника и автоматика“.

Установява се също така, че на 05.02.2025 г. на ищеца е била връчена Заповед № 30/04.02.2025 г., издадена от законния представител на ответника, с която му е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.

От съдържанието на Заповед № 30/04.02.2025 г., издадена от законния представител на ответника, се установява, че на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за две отделни нарушения на трудовата дисциплина.

Първото нарушение е прието за извършено на 05.11.2024 г., 12.11.2024 г. и 26.11.2024 г., като същото се изразява в неизпълнение на задължението на ищеца да проведе учебни занятия и да присъства в учебната зала, съобразно утвърдения седмичен учебен разпис № 1613. Посочено е, че за часовете от 08:30 до 09:15 часа и от 09:30 до 10:15 часа по дисциплината „Биомедицинска електроника“ въззиваемата страна не е изпълнила възложените й преподавателски задължения.

Второто нарушение е свързано с непопълване от страна на ищеца на материалната книга на катедрата с проведените от него учебни часове по четири учебни дисциплини, а именно: „Биомедицинска електроника“, „Технологии в приложните електронни системи“, „Предаване на данни и компютърни конфигурации“ и „Образна диагностика в сестринската практика“, за които са подробно посочени броят и видът на проведените лекционни, семинарни и практически занятия.

В заповедта е посочено, че констатираните нарушения са установени въз основа на доклади с вх. № 102/06.12.2024 г., № 110/13.11.2024 г. и № 124/27.11.2024 г., касаещи първото нарушение, както и въз основа на доклад с вх. № 1/06.01.2025 г., изготвен от * * * Г. А. – заместник-декан на Техническия факултет относно второто нарушение.

Въз основа на тези обстоятелства, работодателят е приел, че описаните действия представляват нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 3, предл.

1 КТ.

Относно първото дисциплинарно нарушение:

Според настоящата инстанция първоинстанционният съд правилно е приел, че 4 въззивникът е успял да установи, при условията на пълно и главно доказване, че е спазил законовото изискване за искане на обяснения само по отношение на първото дисциплинарно нарушение, а именно за непровеждане на лекции и да присъства в залата по график – зала № 1613 за датите 05.11.2024 г., 12.11.2024 г. и 26.11.2024 г.

На 17.12.2024 г., с писмо с изх. № 70-09-39 от 17.12.2024 г., са изискани писмени обяснения в тридневен срок - до 12:00 часа на 20.12.2024 г. за това, че ищецът не е провеждал лекции по дисциплината „Биомедицинска електроника“ в зала № 1613 за датите 05.11.2024 г., 12.11.2024 г. и 26.11.2024 г. (л.74-75 от първоинстанционното производство).

Въззиваемата страна е получила горепосоченото писмо на 17.12.2024 г.

В рамките на указания срок, на 19.12.2024 г., в Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград, ЕИК: 000017149, е постъпил доклад с вх. № 70-09-39/19.12.2024 г., в който Ф. Б. твърди, че е дал обяснения относно нарушението, като посочил, че бил провел всички занятия в съответствие с учебната програма на дисциплината на датите 05.11.2024 г., 12.11.2024 г. и на 26.11.2024 г. * Б. е посочил, че занятията били проведени в друга зала.