Определение № 3640 от 19.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3640 гр. София, 19.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристияна Генковска

Членове:

Анжелина Христова

Никола Чомпалов като разгледа докладваното от Кристияна Генковска Касационно търговско дело № 20258002901861 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Т. К., чрез адв. Н. И. срещу решение № 229/28.05.2025 г. по в. гр. д. № 240/2025 г. на Окръжен съд Плевен, с което е потвърдено решение от 93/07.08.2024 г. по гр. д. № 228/2024 г. на Районен съд – Никопол в частта, с която е признато за установено по реда на чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК, че касаторът дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата от 2 743,81 лв. – редовно падежирала главница за периода от 16.03.2021 г. до 19.01.2023 г., дължими по Договор за потребителски кредит № PLUS – 17681866, сумата в размер на 2 092,85 лв. договорна лихва за периода от 15.11.2020 г. до 22.02.2023 г., и сумата в размер на 638,33 лв. – изискуема мораторна лихва върху вноски с настъпил падеж, за периода от 15.11.2020 г. до 22.02.2023 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК 27.10.2023 г. до окончателното и изплащане, като В. К. е осъдена да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата от 7 710,78 лв., представляваща неплатена, предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит № PLUS – 17681866, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.01.2023 г., до окончателното и изплащане, както и да заплати разноски по делото.

Касаторът поддържат, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на касационната жалба 1 о т „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в който се оспорва основателността на жалба. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.

280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.

283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България“ и касатора е бил сключен договор за потребителски кредит № PLUS17681866/11.02.2020 г., за който са приложими нормите на ЗПК, както и че В.

К. е усвоила отпуснатия кредит в размер на 11 580 лв., а на 28.05.2020 г. е сключила споразумение с кредитора за отсрочване на погасителните вноски.

Отбелязал е, че вземането срещу касатора е било прехвърлено изцяло на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с последващото подписано приложение към рамковия договор за цесия. Въззивният съд е посочил, че не са ангажирани надлежни доказателства, установяващи, уведомяването на ответницата за това, че целият кредит е бил обявен за предсрочно изискуем, с оглед на което е приел, че искът по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК се явява основателен само за тези вноски част от главницата, които са били с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Счел е още, че доколкото в депозираната искова молба ищецът изрично е посочил, че обявява за предсрочно изискуем остатъка от кредита и това волеизявление е достигнало до знанието на ответницата с връчването на преписа от исковата молба следва да се приеме, че и останалата част от главницата е станала изискуема, поради което е уважил предявения в условията на евентуалност осъдителен иск по чл. 432 във вр. с чл. 430 ТЗ за сумата от 7 710,78 лв.

Съдът е посочил още, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 (към закона) начин. Въззивният съд е счел, че в процесния договор ясно са посочени както лихвеният процент - 13,84 %, така и годишният процент на разходите - 16,32 %, без да анализира начина на тяхното формиране. Приел е още, че в процесния договор е отразена общата стойност на плащанията, конкретизирани са броят, размерът и падежът на погасителните вноски, както и какъв е остатъкът от главницата, а размерът на ГПР е значително по-нисък от максималния предвиден в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. С оглед на това въззивният съд е счел, че не могат да се приемат за основателни доводите за прекомерност на размера на договорната лихва и за нейното противоречие със закона и добрите нрави, приел, че процесният договор е породил правно 2 действие между страните и произтичащите от него вземания са изискуеми и ликвидни.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касато рът формулира следните правни въпроси: 1/ В случаите когато, в договор за кредит в стойността на ГПР не са включени сумите заплатени за „такса ангажимент“ и застрахователна премия следва ли договорът за кредит да бъде приет за недействителен от съда, вследствие на което да бъде призната за дължима само оставащата чиста стойност на кредита?; 2/ В случаите, когато в договор за кредит не е посочено как се определя стойността на ГПР - по ясен и еднозначен начин /като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване към момента на сключване на договора за кредит, както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема/ - следва ли договорът за кредит да бъде приет за недействителен от съда, вследствие на което да бъде призната за дължима само оставащата чиста стойност на кредита?; 3/ В случаите, когато в договор за кредит не се съдържа информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит, да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания /съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК/ - следва ли договорът за кредит да бъде приет за недействителен от съда, вследствие на което да бъде призната за дължима само оставащата чиста стойност на кредита? Касаторът счита, че е налице допълнителното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в отклонение от актове на съда на Европейския съюз , по първия въпрос - обективирана в Решение по дело С-686/19 г. СЕС /SIA Soho Group, EU:С:2020:582/, Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C- 714/22 г. СЕС; по втория въпрос - Решение от 09.20.2018 г. по дело С – 448/17 г. СЕС, както и Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 г., Решение от 16.07.2022 г. по дело C 686/19 СЕС. По третия поставен въпрос касаторът се позовава на допълнителното основание за селектиране на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК първи и втори въпрос удовлетворяват общото селективно изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото въззивният съд е приел, че формалното посочване на общия размер на ГПР в договора за потребителски кредит е достатъчно, за да се направи извод за спазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК спрямо договора за потребителски кредит. Въпросите следва да бъдат обобщени и уточнени по реда на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, с оглед твърденията на касатора, като се отнесат до това как се формира и как следва да бъде представена стойността на ГПР в договора за потребителски кредит, и какви са правните последици при липса на елемент по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК?

В т. 66 от цитираното от касатора решение от 20 септември 2018 г. по 3 дело С-448/17 на СЕС са разяснени правните последици, когато договорът съдържа само математическа формула за изчисляването на ГПР. В т. 30 от решение от 16 юли 2020 г. на СЕС по дело С-686/19 е изяснено понятието "общи разходи по кредита на потребителя". С решението от 21 март 2024 г. по дело С-714/22 на СЕС са дадени пояснения относно начина на посочване на годишния процент на разходите и неговото съдържание. С оглед изложеното касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за проверка за съответствието му с така цитираната практика на СЕС по поставения от касатора и у,точнен от състава на ВКС правен въпрос.

Въведеният от касатора трети въпрос не покрива общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационен контрол. В случая не се твърди длъжникът да е лишен от възможност при погасяването на главницата по кредита да получи безвъзмездно информация за състоянието на кредита. В разрез с доводите на страната, в клаузата на чл. 7, изр. посл. от приобщения към делото договор за кредит е уговорено, че кредитополучателят може по всяко време да поиска и получи безвъзмездно извлечение за състоянието на договора, под формата на погасителен план, с отбелязване на извършените и предстоящите плащания. Поради това въпросът, който предпоставя предположение за липса на такава информация в съдържанието на процесния договор, не съответства на данните по делото. С оглед на това третият въпрос няма характер на правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и е безпредметно обсъждането на поддържания от касатора допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за осъществяване на касационна проверка.

На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 263,72 лв. по сметка на ВКС.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 229/28.05.2025 г. по в. гр. д. № 240/2025 г. на Окръжен съд Плевен.

УКАЗВА на касатора В. Т. К. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса, за разглеждане на касационната жалба по чл. 18, ал. 2, т. 2 ТДТССГПК, по сметка на Върховния касационен съд в размер на 263,72 лв.

4

При неизпълнение указанията на съда касационната жалба ще бъде върната и производството по делото прекратено.

След представянето на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на Председателя на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване на делото в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5