Разпореждане № 954 от 18.03.2026, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 954 гр. София, 18.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 10 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева като разгледа докладваното от Мина Мумджиева Частно наказателно дело № 20261100201834 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 32, ал.1 от

Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС, обн. ДВ бр.15/23.02.2010г., изм и доп. бр.55/19.07.2011г., загл. Изм. в ДВ, бр. 56/19.07.2022г., изм. и доп. ДВ, бр. 47/10.06.2025г.) Същото е образувано въз основа на получено удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено по отношение на българския гражданин Н. В.. Съгласно справка НБДН засегнатото с финансова санкция лице е с постоянен и настоящ адрес в района на Окръжен съд – гр. Пловдив.

Съгласно разпоредбата на чл.32 ЗПИИАКОРНФС съответният окръжен съд при разглеждане на делото проверява освен условията за признаване и изпълнение на съдебния акт, издаден от изпращащата държава, но също така и въпросите за подсъдността по чл.31 от ЗПИИАКОРНФС. По арг. от чл.32, ал.4 от същия закон за неуредените случаи се прилагат разпоредбите на НПК. В настоящия случай е изпълнено изискването на чл.31, ал.2 от ЗПИИАКОРНФС в удостоверението по чл.4 от същия закон да бъде посочен адрес на засегнатото с финансова санкция лице. Този адрес в настоящия случай не съвпада с регистрацията за местоживеенето и обичайното местопребиваване на засегнатото лице.

Постоянният адрес е предназначен за кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местно самоуправление, Съгласно установената съдебна практика е релевантно понятието за «местоживеене», уредено в чл.94, ал.1 от Закона за гражданската регистрация, както и понятието «обичайно пребиваване» - в чл.48, ал.7 КМПЧ, което в практиката си ВКС по определяне на подсъдността на производствата по ЗПИИАКОРНФС използва на основание чл. 37, ал. 1 от Указ № 883/24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА. И двете понятия основно са свързани с мястото, на което съответното лице е избрало преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на местоживеенето са от значение обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това 1 място или от намерението му да създаде такива връзки (т. напр. Определение № 159 от 03.12.2014г. на ВКС по Н.Ч.Д. № 1816/2014г. на І Н.О. на ВКС).

Отделно от това, в настоящия случай удостоверението по чл.4 от Рамковото решение е издадено във връзка с издаден акт, с който е наложена санкция за нарушението на правила за движение по пътищата. Съгласно §6, т.46 от ДП на ЗДвП на РБ "Обичайно пребиваване в Република България" е мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее. За обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му връзки и което вследствие на това последователно пребивава на различни места в две или повече държави членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при условие че лицето редовно се връща там. Съгласно справка от НБДН настоящият и постоянният адрес на засегнатото с финансова санкция лице, а именно - в гр. Първомай, са в района на Окръжен съд – гр. Пловдив. В този смисъл местоживеенето и доказателствата за обичайното му пребиваване също се свързват с района на този съд.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че именно Окръжен съд – гр. Пловдив е компетентен да разгледа делото, вкл. в случай на нередовна процедура по призоваването на санкционираното лице, като извърши съответна проверка за обичайното пребиваване на това лице по смисъла на чл. 31 ЗПИИАКОРНФС, както и проверка дали засегнатото лице се намира въобще на територията на страната (в този смисъл Определение № 46/17.03.2014г. по Н.Ч.Д. № 342/2014., ІІ Н.О. на ВКС). С оглед изложеното на този етап СГС не би могъл да се определи като местно компетентен съд и на основание чл. 31, ал.3 вр. с чл.15, ал. 5 от ЗПИИАКОРНФС.

Така мотивиран и на основание чл.31, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС, СЪДЪТ РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по НЧД 1834/26г. по описа на СГС, НО, 10 състав на Софийски градски съд.

ИЗПРАЩА делото по компетентност на Окръжен съд – гр. Пловдив.

Разпореждането е окончателно.

За прекратяване на производството, образувано пред СГС, както и за изпращането му по подсъдност на Окръжен съд – гр. Пловдив да се уведоми компетентният орган на издаващата държава.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

2