Решение № 24 от 18.02.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Петрич, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ ХАНТОВА при участието на секретаря Десислава Домусчиева като разгледа докладваното от ПЕТЯ ХАНТОВА Административно наказателно дело № 20251230200564 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т. Н. П., ЕГН ********** от гр. Петрич, ул.“Ц.Б. ІІІ“ №*, ет.* против Наказателно постановление (НП) № 25-0314-000033 от 21.02.2025 г. издаден от ВПД Началник РУ в ОДМВР- Благоевград, РУ- Петрич, с което на основание чл.179, ал.2 пр.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.20 ал.2 от същия закон, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/.

В жалбата, се навеждат твърдения за незаконосъобразност на издадения санкционен акт, респ. за недоказаност и неправилност на същия.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично. Не се представлява от процесуален представител. Иска се съда да отмени Наказателното постановление като незаконосъобразно. Оспорва твърдението, че е управлявал МПС с несъобразена скорост и заявява, че не следва да носи отговорност поради това, че няма нанесени от него на друг имуществени вреди от деянието. Не оспорва, че управлявания от него автомобил е имал щети, но те са били такива, че автомобилът е придвижен на собствен ход до сервиза след инцидента.

Ответникът по жалбата- Областна дирекция на МВР Благоевград, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Районна прокуратура-Благоевград редовно призовани не се представяла и не изразява становище за подадена жалба.

Петричкият районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и като 1 съобрази и доводите на жалбоподателя и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 03.02.2025 г. жалбоподателят при управление на лек автомобил марка „Ф модел „Л.“ с рег.№ **** по общински път 3-198 с посока на движение от с.Коларово към с.Самуилово излиза от пътното платно и самокатастрофира, като управляваното от него МПС в движение е излязло от пътя, при което са причинени материални щети на управлявания от него автомобил. В пътния инцидент няма друг участник.

След получен сигнал за ПТП в РУ – Петрич на място бил изпратен автопатрул в състав: свид.С., заемащ по това време длъжността „мл.автоконтрольор“ при РУ – Петрич и свид.К.

К. на дл.“полицейски инспектор“ в същото управление. П. бил закаран на преглед в ЦСМП – Петрич, където констатирали, че няма наранявания. Малко по-късно, същия ден в сградата на РУ – Петрич свид. С. съставил АУАН в присъствието на свид.К. и жалбоподателя. Актът му е връчен срещу подпис след съставянето му, като в същия не са вписани възражения. По АНП няма данни да са постъпвали и допълнителни писмени възражения по АУАН, а и такива не се твърдят от жалбоподателя.

Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното НП №25-0314-000033 от 21.02.2025 г. на ВПД Началник РУ –Петрич при ОДМВР – Благоевград и е връчен срещу на 19.08.2025 г. Жалбата срещу НП е подадена в съда на 02.09.2025 г.

По доказателствата:

Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин от приобщените по делото писмени и гласни доказателства, а именно: АУАН серия GA № 1359975/03.02.2025 г., НП № 25-0314-000033/21.02.2025 Г., Справка за нарушител/водач, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, Заповед №2441039/27.03.2023 г. на Директор ОД на МВР – гр. Благоевград, показанията на свидетелите С. и К., обясненията на жалбоподателя.

Съдът кредитира изложените показания, като непротиворечиви, последователни и подкрепящи се от данни по делото. Счита, че в тях няма съмнение същите да са необективни, поради причината, че са изложени от длъжностни лица - полицейски служители, които са възприели лично последиците от настъпилото ПТП и които съдът не установи да са заинтересовани от изхода на спора.

Отчитайки двойствения характер на обясненията на жалбоподателя – като доказателство и като защита, съдът съдът кредитира напълно дадените от П. обяснения, тъй като същите не противоречат, а напротив - допълват свидетелските показания дадени от полицейските служители и от установеното с писмените доказателства по делото, включително и от АУАН, подписан без възражения. Твърдението, в обясненията на жалбоподателя, че не управлявал автомобила при настъпване на ПТП с несъобразена скорост съдът възприема като израз на правото му на защита, защото обясненията в тази им част не кореспондиратт с останалия 2 доказателствен материал.

Съдът намира, че няма никакъв спор за изложените факти от свидетелите (изключая това дали движението на управляваното от жалбоподателя МПС е било със съобразена или с несъобразена скорост), а всички гласни доказателствени източници са непротиворечиви в преимуществената си част и дават пълна картина за процесните събития.

Писмените доказателства по делото, надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по него, напълно подкрепят кредитираните от съда свидетелски показани и спомагат за по-пълното и цялостно изясняване на фактическите обстоятелства по делото.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена на първо място въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на обратното.

В конкретния случай съдът намира, че констатациите в АУАН не само не се опровергават, но и изцяло се потвърждават от събраните по делото гласни доказателства показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, които при разпита си в съдебно заседание изрично потвърдиха изложеното в АУАН и възприетото от тях във връзка с настъпилото ПТП; обясненията на самия жалбоподател.

Посочените доказателства са безпротиворечиви, последователни, взаимно допълващи и подкрепящи се, поради което изцяло се възприемат от съда като обективни и достоверни.

От особено значение в тази насока са: -показанията на двамата полицейски служители, които потвърдиха, че механизма на ПТП е установен като са взети становищата на всички участващи водачи, включително и на жалбоподателя, който нито на място, нито при съставяне на АУАН не е възразил срещу констатациите на органите на реда (както и в последствие не се е възползвал от правото му да направи и допълнителни възражения в законоустановения срок) и не е предложил друга версия за случилото се. Показанията за механизма на ПТП свидетели се базират на собствените им възприятия на местопроизшествието, поради което притежават висока степен на доказателствена достоверност, а и същите не се отричат, а се потвърждават от дадените обяснения от самия жалбоподател.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост, и справедливост на наложеното административно наказание, съобрази от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна.

АУАН е съставен от оправомощено със Заповед №244з-1039/27.03.2023 г. длъжностно лице актосъставителят поименно е отбелязан в раздел В пункт 41 от въпросната заповед.

Атакуваното НП е издадено от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл.189, ла.12 от ЗДвП и приобщеното по делото копие от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:

3

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Административнонаказателното производство се е развило в рамките на сроковете, предвидени в нормата на чл.3 ЗАНН. Вмененото деяние на въззивника е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанията за нарушението е индивидуализирано.

Съдът намира, че нарушението, за което е повдигнато административно обвинение е достатъчно ясно и точно описано, като е конкретизирано по отношение на време, място и самоличност на наказаното лице, както и относно начина на извършване на нарушението и причини за реализиране на ПТП.

Между страните не се спори за времето, мястото и механизма на реализираното ПТП, както и относно обстоятелството, че в следствие на него са причинени щети на автомобила на жалбоподателя. Възраженията на въззъвника са единствено досежно констатацията за движение с несъобразена скорост.

Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, досежно необходимите реквизити в частта относно деянието.

Изискванията на чл. 42 от ЗАНН не са самоцел, а пряко кореспондират с изискването да се гарантира правото на защита на привлеченото към административнонаказателната отговорност лице да узнае и разбере всички факти, въз основа на които се цели да бъде ангажирана отговорността му, а последното е важно и в друг аспект. А именно да се приложи относимата за съответното нарушение правна норма, пряко отнасящо се до въпроса за законоустановеност на санкцията. Нарушението в случая е описано по необходимия пълен, точен и безпротиворечив начин, така, че да бъде обезпечена възможността нарушителят да узнае за какво точно нарушение се привлича към административно наказателна отговорност, за да е в състояние да организира правото си на защита в пълен предоставен от закона обем. Фактическото описание на деянието и начина на изложение на твърденията и конкретно употребяване на израза „Водачът не избира скоростта на ндвижение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и др.обстоятелства, за да спре пред предвидимо препияствие или създадена опасност за движнието, с което е реализирал ПТП с материални щети“, като форма на съставомерна деятелност, от една страна и изискванията на фактическия състав на разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП, под която е субсумирано нарушението- от друга напълно кореспондират с изискванията на закона за релативност.

На следващо място, в процесния случай, от материалноправна страна е установено, че действително в случая е налице настъпило ПТП по смисъла на Параграф 6, т.30 от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата, която норма не поставя разлика, основана на принадлежността на превозното средство, по отношение на което са причинени щети, като такива в случая са причинени на управлявания от жалбоподателя автомобил, който е и единствен участник в пътния инцидент. Транспортното произшествие е онзи противоправен резултат, поглъщащ в себе си този, свързан със създаване на опасност за 4 останалите участници в движението, доколкото същата очевидно е дори реализирана с неговото настъпване. Налице са твърдения, а така също и доказателства, които по- същество обосновават от материалноправна страна извода, че настъпилият съставомерен резултат се дължи именно на деяние, наказуемо по чл.179, ал.2 от ЗДвП, като тази разпоредба покрива смисъла и съдържанието на текста по чл.20 ал.2 от ЗДвП.

В случая друга причина за излизането от пътя и самокатастрофирането на жалбоподателя, при управление от него на собствения му автомобил на инкриминираната дата и място в хода на съдебното следствие не бе установена.

Нормата на чл.20 ал.1 ЗДвП задължава водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, а разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП вменява задължение на водачите на ППС при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.

Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

В случая се установява, че поведението на жалбоподателя не се е съобразил именно с последно цитираната разпоредба, като е избрал скорост несъобразена с пътните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и превозното средство, с интензитета на движението и конкретните условия на видимост и други обстоятелства, за да бъде в състояние да спре, при възникване на опасност, поради което с неспазване на това предписано в закона задължение за съобразено с посочените в закона обстоятелства избиране на скоростта на движение, жалбоподателят в качеството му на водач на ППС – лек автомобил марка и модел „Ф. Л-“ с рег.№**** е реализирал ПТП с материални щети върху собствения си автомобил. поради което квалификацията по чл.179, ал.2 от ЗДвП е правилно и обосновано дадена. Налице е необходимото фактическо съдържание на наказателното постановление и описание на нарушението, което обосновава като релевантна предложената квалификация по чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, а по същество се установи по необходимия категоричен начин наличието на деяние, съставомерния резултат и авторството, доколкото водач на превозното средство при извършване на движението в отклонение от правилата за движени е бил именно жалбоподателят.