Решение № 411 от 15.10.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 411 гр. Русе, 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Магардичиян при участието на секретаря Ева Д.а като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Гражданско дело № 20244500100513 по описа за 2024 година

Гр.д.№ 513/24 по описа на РОС е образувано след като с Определение № 2127 от 03.06.2024г, постановено по гр.д.№ 6138/23 по описа на Районен съд гр.Русе е допуснато изменение на предявеният от М. О. чрез адв.К. Т. иск срещу Окръжен съд – гр. Велико Търново за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 33 000лв и делото е изпратено по подсъдност в Окръжен съд – гр.Русе.

М. Д. О. е предявил срещу Окръжен съд – гр.Велико Търново иск с правно основание чл. 2в, ал.1, т.2 ЗОДОВ.

В исковата си молба твърди, че е завел гражданско дело в Районен съд – гр.Елена като е предявил иск с правно основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ срещу Районен съд – гр.Елена. Този съд е администрирал исковата му молба и я е разгледал по общия исков път, а не е извършил единственото си задължение да изпрати делото на най-близкия по степен родово и местно компетентен съд с оглед нормата на чл.7 ЗОДОВ, който е Районен съд – гр.Велико Търново. От своя страна Великотърновския окръжен съд не е изпълнил задължението си като последна решаваща относно компетентността инстанция, а е допуснал и незаконосъобразност в решаващия си акт при определяне на местната подсъдност като в нарушение с изискването за „независимост и безпристрастност „ на съда по чл.6, § 1 от Конвенцията, нарушенията на принципите на „ефективността“ и „равнопоставеността“, а оттам и на принципа на случайно разпределение, които неизбежно застрашават доверието, което съдът трябва да вдъхва в едно демократично общество.

Сочи, че Великотърновския окръжен съд по в.ч.гр.д.№ 777/22 е нарушил „принципа на ефективността и правото на ефективна съдебна защита“, което е отграничаване на правото на ефективна съдебно защита /достъп до съд/ от принципа на ефективността. В исковата си молба твърди, ч в резултат на това нарушение на право на ЕС, е претърпял и продължава да търпи морални болки и страдания, поради което завежда осъдителен иск за морална обезвреда на посоченото правно основание в размер на 6 000лв. / според 1 първоначално предявеният размер на иска/.

По този иск е образувано гр.д. № 815/22 по описа на ОС-Велико Търново, по което производството е прекратено с Определение № 1058/22.11.2022 на основание чл.118 ГПК и делото е изпратено на РС-Велико Търново.

В РС-Велико Търново е образувано гр.д.№ 3038/22, което е прекратено поради отвод на съдиите от този съд. ОС-Велико Търново по в.ч.гр.д.№ 55/23 е определил спора да се разгледа от РС-Павликени. Последвало е прекратяване на гр.д.№ 113/23 по описа на този съд поради отвод на съдиите от съда и с определение на ОС-Велико Търново по в.ч.гр.д.№ 163/23 е определено делото да се разгледа от Районен съд - Горна Оряховица. Последвали са отводи на съдиите от този съд по гр.д.№ 608/22 и гр.д.№ 820/23 и производствата по посочените дела са прекратени. С определение по в.ч.гр.д.№ 338/23 ОСВелико Търново е определил спора да се разгледа от Районен съд- гр.Свищов.

След отвод на съдиите от този съд по образуваното гр.д.№ 338/23 по описа на този съд производството по делото е прекратено. С определение по в.ч.гр.д.№ 446/23 по описа на ОС-Велико Търново делото е изпратено за разглеждане от Районен съд- гр.Елена. По образуваното гр.д. № 205/23 съдиите от този съд също са се отвели, поради което производството е прекратено.

С Определение по в.ч.гр.д.№ 477/23 по описа на ОС-Велико Търново, на основание чл.23, ал.3 ГПК , делото е изпратено на Апелативен съд – гр.Велико Търново са продължаване на съдопроизводствените действия по определяне на равен съд, извън района на Великотърновски окръжен съд, който да разгледа спора по предявените срещу ВТОС осъдителни искове.

С Определение по в.ч.гр.д.№ 300/23 по описа на Апелативен съд-Велико Търново делото е изпратена за разглеждане от Районен съд – гр.Бяла.

Образувано е гр.д.№ 562/23 по описа на Районен съд – гр.Бяла. С молба от 21.09.2023г ищецът е уточнил исковата си молба като е заявил, че е бил предявил иск с правно основание чл.2б, ал.1, т.3 ЗОДОВ е за обезвреда на претърпените от него морални вреди вследствие на неразумната продължителност на производството по гр.д.№ 181/22 по описа на Еленски районен съд. Твърди, че по подадената искова молба вх.№ 3468/27.10.2022 е образувано гр.д.№ 332/22 по описа на Районен съд - Елена и с Определение № 233 от 31.10.2022 е прекратено производството и делото е изпратено на Окръжен съд – Велико Търново където е образувано в.ч.гр.д.№ 775/22, по което с Определение № 1008/07.11.22 делото е изпратено за разглеждане и решаване от Районен съд – Свищов. Твърди се, че този съд е следвало да даде указания на долния съд да приложи правилото на чл.7, ал.2 ЗОДОВ. Твърди, че ищецът е търпял и продължава да твърди душевни болки и страдания/ гняв, ярост, фрустриране- загубил доверие в правосъдието/, житейски дискомфорт от погазването на основните, градивни за държавността устой и най-вече тези в правосъдието. Те са в пряка последица от нарушаване на принципите на общностното право, като гражданин на Европейския съюз.

На 27.10.2023г е постъпил отговор от ответника Окръжен съд - Велико Търново чрез Теодорина Д.а – административен ръководител на съда в който се счита, че исковата молба е нередовна на основание чл.127, ал.1, т.4 ГПК, тъй като твърденията на ищеца са изложени хаотично и неясно, освен това ищецът не е посочил банкова сметка или друг начин на плащане,съобразно изискването на чл.127, ал.4 ГПК. Излагат се съображения за недопустимост на предявения иск поради липсата на абсолютна процесуална предпоставка, а 2 именно липсва надлежна пасивна процесуална легитимация по предявения иск. Доколкото ищецът насочва предявения иск срещу Окръжен съд-Велико Търново във връзка с постановен съдебен акт по образувано пред него дело, то съдебният състав се ползва с функционален имунитет чрез своите действия и постановените от него актове. На следващо място, ищецът твърди, че за него са настъпили вреди от неприлагане на правото на ЕС от Окръжен съд- Велико Търново, неясно дали по в.ч.гр.д.№ 777/22 или по в.ч.гр.д.№ 775/22г, но и в двата случая, съдебният състав на въззивната инстанция по реда на чл.23, ал.3 ГПК, макар и неподлежащ на последващ инстанционен контрол, не е съдебен акт по същество на спора, влязъл в сила, поради което не отговаря на законовите изисквания за предявяване на иск по реда на чл.2в ЗОДОВ. Счита се, че твърденията на ищеца не могат да обосноват правния му интерес от провеждане на производство по особения ред на чл.2в ЗОДОВ, доколкото в исковата молба не са посочени факти, които да сочат нарушение на правото на ЕС. В отговора се излагат и съображения за неоснователност на предявеният иск. В.ч.гр.д.№ 777/23 е образувано пред Окръжен съд-Велико Търново за изпълнение на процедурата по чл.23, ал.3 ГПК. При отвод на всички съдии от Районен съд-Елена за окръжения съд няма друга правна възможност освен да се произнесе по реда на посочената разпоредба, поради което не е възможно той да приложи нормата на чл.7, ал.2 ГПК. Съдебният състав по делото се е произнесъл със съдебен акт, като е определил друг равен по степен съд, а именно Районен съд-Павликени като делото му е препратено по компетентност за образуване и разглеждане на подадената от М. О. искова молба. По този начин Окръжен съд- Велико Търново с постановения съдебен акт по никакъв начин не е нарушил изискването за „независимост и безпристрастност“ на съда, нито принципите за „ефективност и равнопоставеност“. Неясно за ответника е как производството по чл.23, ал.3 ГПК, което е законовоуредено в ГПК и представлява специален вид производство нарушава принципа на случайно разпределение. Освен това в отговора се излага становище, че при предявен иск с правно основание чл.2в за обезщетяване на вреди, причинени от съществено нарушение на правото на ЕС, съответно приложение следва да намери даденото в т.2 ППВС № 7/59 и в т.1 на ППВС № 4/68г разрешение, а именно, че отговорността за непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД се поражда при наличие на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, която причинна връзка следва да бъде доказана от ищеца. Дори и да се приеме, че ответникът е извършил нарушение на правото на ЕС, неговата искова претенция не може да бъде уважена, доколкото за ищеца не са настъпили вреди от постановяване на Определение № 1007/07.11.2022г по в.ч.гр.д.№ 777/22 по описа на Окръжен съд-Велико Търново. Ако се приеме, че исковата му претенция е основателна, в отговора се прави възражение за нейната очевидна прекомерност. Претендираната сума е в дисхармония със справедливо обезщетение.

След иск от ищеца отвод на съдиите от Районен съд-Бяла с Определение № 704/06.11.2023г, производството по гр.д.№ 562/23 по описа на този съд е прекратено. С Определение № 1076 от 14.11.2023г по в.ч.гр.д.№ 747/23 по описа на Окръжен съд-Русе делото е изпратено за разглеждане на Районен съд- Русе на основание чл.23, ал.3 ГПК.

Пред РРС е образувано гр.д.№ 6138/23, което след допуснато с Определение № 2127 от 03.06.2024г изменение на иска чрез увеличение на размера му на 33 000лв е прекратено и делото е изпратено на РОС по 3 подсъдност, като е образувано настоящото производство.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира следното :

Ищецът не е отстранил несъответствието в исковата си молба, подадена на 21.11.2023г / вх.№ 9494, по която е образувано гр.д.№ 815/22 пред Окръжен съд-Велико Търново / и уточнение на същата от 21.09.2023г / вх.№ 5743 по гр.д.№ 562/23 по описа на Районен съд - Бяла/, изразяващо се в разлика в изписване на делата, образувани в Районен съд - Елена и Окръжен съд Велико Търново, респективно постановените по тях актове, които са послужили като основание за предявяване на иска с правно основание чл.2в ЗОДОВ срещу Окръжен съд-Велико Търново, за което настоящият съд му е дал указания с Определение № 724 от 26.06.2024г, постановено по гр.д.№ 513/24 по описа на РОС. След като същият не е направил това и с оглед постановеното по в.гр.д.№ 9/24 по описа на РОС Определение № 138 от 30.01.2024г, съдът намира, че искът следва да се разгледа по отношение на делата, посочени в исковата молба, а именно ищецът иска ангажиране отговорността от ответника във връзка с определението на съда по реда на чл.23, ал.3 ГПК, постановено по в.ч.гр.д.№ 777/22 по описа на Окръжен съдВелико Търново/ във връзка с Определение по гр.д.№ 330/22 на Районен съдЕлена/ Видно от съдържащото се в гр.д.№ 815/22 по описа на ВТОС Определение № 1007 от 07.11.2022г, постановено по в.ч.гр.д.№ 777/22 по описа на Окръжен съд – гр.Велико Търново производството по делото е по реда на чл.23, ал.3 ГПК.След като окръжният съд е констатирал, че с Определение от 01.11.2022, постановено по гр.д.№ 330/22 по описа на РСгр.Елена, след направен отвод на всички съдии от съда, на основание чл.23,ал.3 ГПК, делото е изпратено на Великотърновски окръжен съд за определяне на друг равен съд, който да разгледа делото, на основание същата разпоредба е определен като друг равен съд, който да разгледа правния спор е Районен съд-Павликени.

Така постановеното определение от Окръжен съд-Велико Търново по никакъв начин по никакъв начин не представлява „достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз“ по смисъла на чл.2 в, ал.1 от ЗОДОВ. С постановяване на този съдебен акт съдът по никакъв начин не е нарушил правото на Европейския съюз. В случая се касае за специално съдебно производство, по което горестоящия съд постановява изпращането на делото за разглеждането му в друг равен съд при невъзможност делото да се разгледа от съответния съд поради отстраняване на всички съдии от състава на съда. В това производство горестоящият съд не действа като контролна инстанция и не може да извършва преценка на правилността на отводите на съдиите от състава на съответния съд, нито пък може да извърши процесуални действия за изпращане на делото по подсъдност на съд, определен по правилата на чл.7, ал.2 ЗОДОВ в какъвто смисъл са доводите на ищеца в настоящото производство. При постановяване на посоченото определение по в.гр.д.№ 777/22 по описа на ВТОС не е нито принципа на равностойност, нито принципа на ефективност, визирани в уточнителната молба на О.. Не са нарушени и принципите на справедливо и ефективно правораздаване, което следва да се осъществява от независим и безпристрастен съд. В този смисъл след като не са налице предпоставките на чл.2 В, ал.1 от ЗОДОВ и не е налице „достатъчно нарушение на правото на Европейския съюз“ от страна на 4