Решение № 3779 от 08.09.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3779 гр. Пловдив, 08.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20215330100848 по описа за 2021 година

Предявени са: първоначален иск с основание чл.124 ГПК, вр. чл. 22 ЗПК, както и насрещен иск с осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, евентуално съединен с иск с осн. чл. 23 от ЗПК във връзка с чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

Ищцата по първоначалния иск И. С. Л. твърди, че е сключила с ответника „Сити кеш“ ООД договор за паричен заем от ** г. По същия получила 600 лв., като се задължила да заплати възнаградителна лихва от 40,05 % при годишен процент на разходите от 48,01 %. Така общо следвало да заплати 690,94 лв. съгласно погасителен план. Така сключеният договор бил недействителен поради нарушение на изискванията на чл. 5, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 9а, както и т. 10 от ЗПК. Уговорена била и неустойка в размер на 407,06лв. дължима при неизпълнение на задължението на заемателя за предоставяне на обезпечение по чл.33, ал.1 от Общите условия поръчител или банкова гаранция. Поддържа се, че тази клауза е нищожна като неравноправна и противоречаща на добрите нрави. Поради това се иска да бъде обявена нищожността на договора за кредит.

Ответникът по първоначалния иск "Сити кеш" ООД твърди, че договорът е сключен в съответствие с изискванията на закона и не са налице посочените в исковата молба пороци.

В насрещните искове "Сити кеш" ООД твърди, че е на **г. е сключило с Л. договор за паричен заем № ** за сумата 600 лв. при годишен процент на разходите 1

48,01 % и годишен лихвен процент 40,05 %, като общо дължимата по договора сума е 690,94 лв. Сумата е следвало да бъде върната на шест месечни вноски съгласно погасителния план. Ответницата била изпълнила само част от задължението си в общ размер на 203 лв., с които били погасени напълно първите три вноски по погасителния план, както и 22 стотинки от четвъртата вноска частично. Поради това към момента на предявяване на насрещния иск ответницата дължала 472,31 лв. главница по падежирали вноски, 15,60 лв. възнаградителна лихва върху тях и 74,54 лв. законна лихва за забава, с оглед което се претендира ответницата да бъде осъдена да заплати общо сумата 487,91 лв., представляваща дължим остатък по договора за кредит, съставен от сбора на главницата и договорната лихва. Претендира се евентуално, в случай че бъде приет за основателен първоначалният иск за обявяване на договора за недействителен, да бъде осъдена ответницата на осн. чл.23 ЗПК да заплати само размера на главницата в размер на 472,31 лв.

Съдът намери за установено следното:

Процесният договор за кредит с № ** бил сключен между страните по делото на **г. По силата на същия ищцата получила от дружеството заем в размер на 600 лева, който следвало да върне на шест месечни вноски в периода от 15.05.2019г. до 15.10.2019г., съгласно погасителен план. Уговорен бил фиксиран годишен лихвен процент от 40,05 пункта, а годишният процент на разходите бил определен на 48,01 пункта. Като общо дължима сума по договора са посочени 690,94 лв. /лист 4/ . В чл.6.1 на договора било предвидено задължение на заемателя в срок от три дни, считано от датата на усвояване на заемната сума, да предостави обезпечение при условията на чл.33, ал.1 от Общите условия на дружеството заемодател. Според тях обезпечението следвало да бъде в някоя от двете форми първата - поръчителство от едно или две физически лица, които да отговарят на следните изисквания: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко седем пъти минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители – осигурителният им доход следвало да бъде най-малко четири пъти минималната работна заплата; са не са поръчители по други договори за заем със заемателя; да не са заематели или поръчители по други непогасени договори за заем със „Сити кеш“ ООД; да нямат кредити към други банкови или финансови институции с класификация различна от "Редовен" съгласно ЦКР при БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания доход. Втората форма на обезпечение била предоставяне на безусловна банкова гаранция от търговска банка, за период от датата на сключване на договора за заем до изтичане на шест месеца след падежа на последната редовна вноска по него, като гаранцията следвало да бъде в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем /лист 39/. При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение чл. 6.2 от договора предвиждал, че заемателят дължи неустойка в размер на 407,06 лв., която се начислявала автоматично, като с 2 подписването на договора заемополучателят се считал уведомен за нейното начисляване. Неустойката се заплащала разсрочено съгласно включения в договора погасителен план.

Според първото заключение на съдебно-счетоводната експертиза годишният процент на разходите по договора включва възнаградителната лихва, като е изчислен съобразно формулата по Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК. Размерът на ГПР е 48,01 пункта /лист 64/.

Установява се от второто заключение на съдебно-счетоводната експертиза, че на **г. били заплатени 183 лв., които били разпределени за погасяване на 163 лв. за неустойка, 20 лв. такса и 0,03 лв. договорна лихва. Следващото плащане било осъществено на **г., когато била внесена сумата 20 лв. С оглед така направените плащания вещото лице дава заключение, че непогасения остатък от задължението по договора е 670,91 лв. от които: 600 лв. главница и 70,91 лв. договорна лихва.

Изчисленият от експерта размерът на законната лихва върху непогасения остатък от кредита за периода от 15.04.2019г. до 18.03.2021г. е 94,03 лв. / лист 94/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Страните по делото не спорят относно факта на сключване на договора и предоставяне на заемната сума.

Договорът е сключен от ищцата докато тя е действала като физическо лице извън своята професионална или търговска дейност поради което е потребителски по смисъла на чл.9 от ЗПК.

По първоначалния иск:

Разпоредбата на чл.22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Договорът е сключен при фиксиран годишен лихвен процент, поради което не следва да съдържа методология относно определянето му. Предвид това съдът намира, че не е налице твърдяното от ищцата нарушение на чл.11, т.9а от ЗПК.

Ищцата не проведе главно доказване по твърдението си относно това, че договорът и общите условия са изготвени в шрифт по-малък от 12 пункта. Предвид това следва да се приеме, че не е налице и твърдяното нарушение на чл. 10, ал.1 ЗПК.

Основателен е доводът на ищцата за нарушение на чл.11, ал.1 т.10 ЗПК.

Съгласно тази норма договорът следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване. Видно е от погасителния план, че кредитодателят предварително е начислил дължимата от ищеца неустойка, включвайки я в него. Заплащането на тази неустойка е свързано с вменено на кредитополучателя поведение - предоставяне на 3 обезпечение чрез поръчителство, като е определен изключително кратък срок за това, след изтичане на който е предвидено заплащане на неустойката от 407,06 лв. Така договорената неустойка съставлява 67% от дължимата главница. Краткият срок за изпълнение на задължението за обезпечаване и многобройните изисквания на които следва да отговарят двамата поръчители, респективно предоставената гаранция силно затрудняват възможността за изпълнение на това задължение. Тези обстоятелства водят до извод, че въпросната неустойка не съставлява разход по чл.19, ал.3, т.1 ЗПК.

Съобразно този норма при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Тази разпоредба има предвид неизпълнение на основно задължение на потребителя по договора, а именно да върне предоставения му кредит, а не неизпълнение на други задължения. Приемане на обратното тълкуване означава, да се допусне възможност за заобикаляне на императивни законови разпоредби чрез предвиждане в договорите на разходи за неизпълнение на задължения - различни от това за връщане на кредита, които разходи да не се включват в ГПР. От друга страна, непредоставянето на обезпечение не е свързано с претърпяване на вреди от кредитора, защото негово, съгласно чл. 16 от ЗПК, е задължението преди сключване на договора да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да му предостави кредит. Предвид изложеното съдът намира, че така опредЕ.та неустойка няма присъщите за нея обезпечителна, обезщетителна или санкционна функция, а цели да осигури на заемодателя допълнително възнаграждение извън възнаградителната лихва. Невключването на неустойката в годишния процент на разходите съставлява нарушение на чл.11, ал.1 т.10 ЗПК и има за последица нищожност на целия договор по чл.22 ЗПК.

С оглед това съдът намира, че сключения договор е недействителен на осн. чл.22 ЗПК.

По насрещните искове:

С оглед основателността на първоначалния иск относно недействителност на договора за кредит, за "Сити кеш" ООД не съществува договорното основание за претендиране на сумите 472,31 лв. главница, 15,60 лв. възнаградителна лихва и 74,54 лв. законна лихва за забава. Този иск като неоснователен следва да се отхвърли изцяло.

Отхвърлянето следва да се разгледа евентуално съединения насрещен иск.

Според чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи. Следователно ищцата Л. следва да върне на ответника сумата 600 лева, която съставлява получената стойност на кредита. От второто заключение на съдебно –счетоводната експертиза се установява, че тя е заплатила във връзка с недействителния договор общо 203 лв. Тази сума не подлежи на разпределение за 4 заплащане на главница, лихви и неустойка, а следва да се приспадне изцяло от размера на получената главница. Така се получава, че ищцата следва да върне остатъка - 397 лв.

До този размер евентуалният иск на "Сити кеш" ООД следва да се уважи, като се отхвърли в останалата част до размера на претендираните 472,31 лв. като неоснователнен.

По разноските:

На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски по първоначалния иск в размер на 550 лв., от които 500 лв. адвокатско възнаграждение / лист 7/ и 50 лв. държавна такса.

За разглеждане на насрещните искове „Сити кеш“ ООД е направил разходи общо в размер на 250 лв. На осн. чл.78, ал.1 ГПК съобразно уважената част от насрещните искове ответницата по тях следва да заплати сумата 105 лв.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОБЯВАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, на осн. чл. 22 ЗПК, по иска предявен от И.

С. Л. ЕГН ********** с адрес гр. **, бул. ** против "Сити кеш" ООД, ЕИК 202531869 със седалище и адрес на управление гр. София, район „Средец“, ул. Славянска №29, ет.7, Бизнес център „България“ договор за потребителски кредит № ** от *** г.

ОТХВЪРЛЯ иска на "Сити кеш" ООД, ЕИК 202531869 със седалище и адрес на управление гр. София, район „Средец“, ул. Славянска №29, ет.7, Бизнес център „България“ против И. С. Л. ЕГН ********** с адрес гр. **, бул. ** за заплащане на сумите: 472,31 лв. – главница; 15,60 лв. – възнаградителна лихва; 74,54 лв. – обезщетение за забава, в размер на законната лихва от които: 26,23 лв. - за периода от 16.08.2019г. до 19.01.2021г.; 24,81 лв. - за периода от 17.08.2019г. до 19.01.2021г.; 23,50 лв. - за периода от 16.10.2019г. до 19.01.2021г., претендирани като дължими по договор за потребителски кредит № ** от ** г.

ОСЪЖДА И. С. Л. ЕГН ********** с адрес гр. **, бул. ** да заплати на "Сити кеш" ООД, ЕИК 202531869 със седалище и адрес на управление гр. София, район „Средец“, ул. Славянска №29, ет.7, Бизнес център „България“, на осн. чл.23 от ЗПК, сумата 397 лв. / триста деветдесет и седем лева/ получена без основание от ответницата по недействителен договор за потребителски кредит № ** от ** г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за размера до претендираните 472,31 лв., като неоснователен.