Решение № 47 от 26.02.2020, Окръжен съд - Добрич

Р Е

Ш Е Н

И Е

№47 26.02.2020 год. гр.Добрич

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На двадесет и девети януари 2020 год.

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА

ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА

МАРГЕНОВА

Г. ПАШАЛИЕВ

Секретар:Павлина Пенева като разгледа докладваното от председателя въззивно гражданско дело №

808 по описа за 2019 год. за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на жалба рег.№ 2455/21.06.2019 год. ,подадена от Г.Т.Т., ЕГН**********, Т.Г.С. , ЕГН**********,*** и С.Г.С. ,ЕГН********** ,от гр.Д., ж.к.Х.Б., №*, вх.*, ет.*, ап.** срещу решение №

70/22.05.2019 год. по гр.д.№288/2018 год. на

Районен съд Б.,с което по отношение на тях и ищеца Д. К.Д. , ЕГН**********,*** е признато за установено,че е налице грешка при изготвянето и към момента на одобряването на КК на гр.Б., одобрена със заповед № 300-5-5 от 04.02.2004 г., изм. със зап.

№18-2440-26.03.2015/26.03.2016 г. на изп. директор на

АГКК-Д. и ПУП-ПРЗ – Решение 474 по протокол №*7/31.08.2006 г. на гр.Б. в частта, касаеща границата между поземлени имоти с идентификатори № ***и ***, като имотната граница между тези поземлени имоти е нанесена погрешно, а действителната границата между ПИ ***и имот ПИ *** е правата линия от точка „1” до точка „3”, оцветена в черно върху комбинираната скица от експертизата на вещото лице - приложение № 1.1 към заключението по съдебно-техническата експертиза на л.110 от делото.

С доводи за необоснованост и постановяване на първоинстанционния съдебен акт в отклонение от материалния и процесуалния закон е отправено искане за отмяната му и такова за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции.

Посочено е ,че решението е постановено по нередовна искова молба и е вътрешно противоречиво.Отправеното до съда искане е било за установяване на вярната граница между имотите на страните,предмет на установителния иск по чл.109 а от ЗС.Ищците не били заявили иска по чл.54 от ЗКИР за установяване право на собственост към минал момент.Съдът не разгледал възраженията на въззивниците,че собственик на имот *** е Община гр.Б.,а те са носители на правото на строеж,както и че са придобили спорната част от имота по давност.Изводите на съда не били съобразени с данните за заснемане на имотните граници, урегулиране на недвижимите имоти на страните с планове през годините ,тяхното приложение,респ.отпаднало действие съобразно предвижданията на § 8 от ЗУТ,както и с показанията на свидетелите относно изграждане,респ.премахване на масивна каменна ограда .

При данни,че постановеното неизгодно за въззивниците решение им е връчено на дата 07.06.2019 год., жалба рег.№ 2455/21.06.2019 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима .

Въззиваемата страна Д. К.Д. , ЕГН**********,*** счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана,което свое становище е изразила в подаден в срока и по реда на чл. 263 ал.1 от ГПК отговор рег.№3231/12.08.2019 год.Предявен бил иска по ЗКИР за защита на субективни права към минал момент ,с ясно изложение на фактически твърдения и съответно формулирано искане за установяване,че тъй като е налице хипотезата на приложена регулация,регулационната граница по плана от 1957 год. е и кадастрална за имотите по плана от 1979 год. и е правата линия,показана на скицата,неразделна част от съдебното решение

.

Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение,както и по приложението на императивните правни норми,а по останалите въпроси –ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците,водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав,в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентост ,поради което е валидно.

Обжалваното решение е недопустимо.

Предявеният иск е по чл.

54 ал. 2 ЗКИР и с него се цели да установи безспорно пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта. Грешното заснемане в кадастралната карта на границите на един недвижим имот не води до промяна на правото на собственост върху грешно заснетата част от имота, защото кадастралната карта няма вещно-прехвърлително действие-така т.5 от тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 год. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 год., ОСГК.

Спора между страните касае невярното заснемане на имотната граница между поземлени имоти в гр.Б. с идентификатори №№ ***и *** .

Ищецът Д. К.Д. е твърдял,че притежава правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № ***и съответно е представил нотариален акт, документиращ придобиването му по реда на чл.77 пр.1-во от ЗС с договор по чл.225 от ЗЗД.В тази насока е отразяването и в скица № 15-570792-15.11.2017 год.

,издадена от СГКК гр.Д..Сочел е ,че ответниците са наследници на лице,на което е било отстъпено право на строеж върху съседния поземлен имот с идентификатор

№***. В тази насока е отразяването и в скица № 15-186133-24.04.2017 год. ,издадена от СГКК гр.Д.,съобразно което собственик на имота с площ от 590 кв.м. е Община Б.,а на Г. С. Т. е отстъпено право на строеж с площ от 570 кв.м. съобразно договор за отстъпено право на строеж от 03.03.1965 год. на ИК на ГОНС гр.Б.. В отговора на исковата молба,ответниците са заявили твърдения,че са придобили правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор №*** по реда на чл.77 пр.2-ро от ЗС,във връзка с чл. 79 от ЗС,на което ищецът се е противопоставил,че придобиването на държавен,респ.общински имот е недопустимо съобразно действалата пред годините нормативна уредба ,вкл. § 1 от ПР на ЗС.

Община гр.Б. не е конституирана за участие по делото.

Правото на строеж към 1965 год. в полза на физически лица върху държавна земя се отстъпвало по реда на чл. 15 от ЗС (отм.) С изменението на нормата на чл.15 ал.3 от ЗС /ДВ бр. 87 от 1974 г./ се разширява обемът на правата на лицата, придобили право на строеж върху държавна земя, в сравнение с тези, които те са имали по силата на дотогава приложимия за тях чл.

64 ЗС,като се разпростира върху целия терен и, когато той е урегулиран - това са рамките на парцелните граници. За държавата остава "голата собственост" върху земята.С оглед спецификата на нормата,правата са наследими и прехвърлими. С оглед естеството на правоотношенията между собственика -държавата,респ.общината (§ 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС) и носителят на ограничено вещно право на строеж/ползвателят ,недопустимо е спрямо тях да бъде установена по различен начин площта на имота,както и спрямо тях , имотната граница със съседния имот да преминава по различни линии. По иск с правно основание чл. 54 ал.2 от ЗКИР те имат положение на необходими другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК - така решение № 217

/05.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1368/2008 год., IV г. о. и решение № 946/11.04.1979 год. по гр.д.№ 946/1978 год. на ВКС,I г.о.

Съобразно т. 6 от тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 год. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК,ако в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар, чието участие в производството е задължително, въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участие на необходимия другар.

По изложените съображения ,съдът

Р Е

Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 70/22.05.2019 год. по гр.д.№288/2018 год. на Районен съд Б. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.