Решение № 307 от 16.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. София, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Величка Маринкова

Анна Кофинова при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова в присъствието на прокурора Н. Ив. С. като разгледа докладваното от Величка Маринкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100602045 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава двадесет и първа НПК.

С присъда от 30.01.2024 г. по НОХД №13303/2023 г., СРС, НО, 9 състав е признал подсъдимият С. Ф. Д. за виновен по обвинението за извършено от него престъпление по чл.195, ал.1, т.4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1 от НК, като на основание чл. 63, ал. 1, т. 3 вр. чл.58а, ал.1 от НК му е наложил наказание 1 година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда е признал подсъдимия Я. Л. Б. за виновен по обвинението за извършено от него престъпление по чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.

194, ал. 1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1 от НК, като на основание чл.

63, ал. 1, т. 3 вр. чл.58а, ал.1 от НК му е наложил наказание 1 година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата са възложени върху двамата подсъдими направените по делото разноски.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от служебния защитник на подс. С. Д.- адв. А. В. и допълнение към жалбата 1 срещу наложеното му наказание, за което твърди, че е прекомерно тежко и несправедливо. Иска от въззивния съд да му наложи по- леко такова, а именно- пробация. Излага подробни съображения в тази насока.

В хода на въззивното производство пред настоящия съдебен състав, упълномощеният защитник на подсъдимия Д. – адв. В. поддържа изцяло така депозираната жалба по изложените в нея съображения. Счита, че първият съд не е съобразил доказателствата, касаещи личността на подсъдимия Д. и съдимостта му към момента на деянието, поради което е неправилно индивидуализирано наказанието. Моли съда да постанови краен съдебен акт, с който да ревизира по вид наказанието.

Подсъдимият Д. не се явява в съдебно заседание.

В съдебно заседание прокурорът изразява становище, че присъдата на районния съд е правилна и законосъобразна във всичките й части, включително и в частта за определеното на подсъдимия Д. наказание, тъй като първият съд е съобразил обществената опасност на деянието и дееца.

Прокурорът предлага първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден изцяло.

Защитникът на подс. Б. – адв. С. се присъединява към изразената от неговия колега – адв. В. позиция, касателно нейния подзащитен.

Подсъдимият Б. няма искания към въззивния съд, отправя запитване досежно извършването на кумулация.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства намери, че жалбата на упълномощеният защитник на подсъдимия Д. е допустима, тъй като е депозирана своевременно и от легитимирана страна в наказателния процес.

Съдебното производство пред районния съд се е развило и приключило по реда на предвидената в глава ХХVІІ НПК диференцирана процедура и при условията на чл.371,т.2 НПК, като подсъдимите Д. и Б. са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на внесения от СРП обвинителен акт и са се съгласили да не бъдат събирани доказателства за тези факти. След като е констатирал, че събраните на досъдебното производство доказателства подкрепят самопризнанията на подсъдимите и в съответствие с чл.372,ал.4 НПК, районният съд е обявил, че при постановяване на присъдата си ще ползва признанията на подс. Б. и подс. Д. и няма да събира доказателства за фактите, изнесени в обстоятелствената част на обвинителния акт и правилно на основание чл.283 НПК е приобщил събраните на досъдебното производство доказателства към материалите по образуваното пред него съдебно производство.

При постановяване на своята присъда, първоинстанционният съд законосъобразно, предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК, е приел за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на 2 обвинителния акт, като е възприел изцяло описаната там фактическа обстановка, която коректно е пресъздал и в изготвените към присъдата си мотиви, като се обосновал с направените от подсъдимите самопризнания и подкрепящите ги други доказателства, събрани на досъдебното производство.

В настоящия казус и въззивният съд прие, че фактите, посочени в акта на обвинението и признати от подсъдимите се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, което налага извод за възприемане в цялост на същите съобразно отразяването им в обвинителния акт и обуславя следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С. Ф. Д. е роден на ****г. в гр. София, българин, български гражданин, с начално образование (грамотен), осъждан, неженен, с постоянен адрес: гр. София, ул. ****, с ЕГН: **********.

Подсъдимият Я. Л. Б. е роден на ****г. в гр. София, българин, български гражданин, с начално образование, осъждан, неженен, с постоянен адрес: гр.

София, ул. ****, с ЕГН: **********.

Подсъдимите Д. и Б. се познавали и поддържали близки отношения. На 20.09.2019г. двамата (непълнолетни към тази дата) се срещнали в гр.София.

Те били в затруднено финансово положение, поради което решили да си набавят парични средства по неправомерен начин. В изпълнение на намисленото за времето от около 16:00 часа на 20.09.2019г. до 08:00 ч. на 23.09.2019г. подсъдимите Д. и Б. взели със себе си неустановено техническо средство, посредством което искали да отнемат вещи. Двамата отишли до двора на Висшето строително училище (ВСУ) „Любен Каравелов”, находящо се в гр. София, ул. „****.

Подсъдимите Д. и Б. видели, че в земята на двора (в частност около тенис кортовете и футболното игрище, стопанисвани от „С.а.” ООД) били положени кабели, посредством които се осигурявало осветление на тенис кортовете и игрищата, намиращи се в двора на училището. В двора двамата подсъдими забелязали, че осветителната инсталация била все още в процес на изграждане, поради което имало места, на които кабелите се виждали. Тогава те решили да отнемат кабели като ги режат и изтеглят от земята, именно от местата, на които те се виждали. В изпълнение на решението си да отнемат кабели за времето от около 16:00 часа на 20.09.2019 г. до 08:00 ч. на 23.09.2019г. подсъдимите Д. и Б. започнали да режат с неустановено по 3 делото техническо средство, което носели със себе си, кабелите, намиращи се в двора на училището, след което започнали да ги дърпат и изтеглят от земята. По този начин те успели съвместно да срежат и издърпат следните движими вещи, а именно кабели: кабел СВТ 4х16 кв.мм с дължина 250 метра на стойност 2 330.00 лева и кабел СВТ 5х5 кв.мм с дължина 500 метра на стойност 2 325.00 лева или всички вещи на обща стойност 4 655.00 лева (четири хиляди шестстотин петдесет и пет лева), собственост на „С.а.” ООД със ЕИК: ****, чийто управител бил И.В.В.. Подсъдимите Д. и Б. заедно нарязали кабелите на по- малки части и ги пренесли до поляна, находяща се в близост до Висшето строително училище (ВСУ) „Любен Каравелов” - гр.

София. След като установили фактическа власт върху отнетите вещи, двамата подсъдими успели да вземат медта, намираща се в кабелите, след което трикратно посетили пункт за вторични суровини, находящ се в гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър” и продали медта, като разпределили помежду си получените парични средства.

На досъдебното производство била назначена и изготвена съдебнооценителна експертиза (СОЕ), съгласно която към датата на извършеното в съучастие инкриминирано събитие/събития стойността на инкриминираните вещи, в това число 1.) на кабел СВТ 4х16 кв.мм с дължина 250 метра възлизала на сумата от 2 330.00 лева, както и 2.) на кабел СВТ 5х5 кв.мм с дължина 500 метра възлизала на сумата от 2 325.00 лева или всички отнети вещи (кабели по вид и количество) били на обща стойност 4 655.00 лева (четири хиляди шестстотин петдесет и пет лева).

В хода на досъдебното производство била назначена и извършена КСППЕ на подсъдимия Я. Л. Б., от заключението на която се установявало, че по време на извършване на инкриминираното деяние лицето е могло да разбира свойството и значението на извършено и да ръководи постъпките си.

Съгласно изготвеното експертно заключение деянието не е било извършено поради увлечение или лекомислие.

От заключението по назначената и изготвена втора КСППЕ на подсъдимия С. Ф. Д. се установява, че по време на извършване на инкриминираното деяние лицето е могло да разбира свойството и значението на извършено и да ръководи постъпките си. Съгласно изготвеното експертно заключение деянието не е извършено поради увлечение или лекомислие.

4

Подробно описаната в обвинителния акт, пресъздадена в присъдата на районния съд и възприета изцяло и от въззивния съд фактическа обстановка непротиворечиво се установява от събраните на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства: от писмените доказателства - 4 (четири) броя фактури (л.102 до л.105 от Том 1 ДП); 3 (три) броя покупкоизплащателна сметка (л.1 до л.4 от Том 2 ДП); 2 (два) броя характеристична справка от 25.11.2021г. и 29.06.2023г., издадена на С. Ф. Д.; характеристична справка от 25.11.2021 г., издадена на Я. Л. Б. и справки за съдимост; от самопризнанията на подсъдимите Я. Л. Б. и С. Ф. Д. за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и на подкрепящите ги по съдържание и насоченост останала доказателствена съвкупност; от гласните доказателствени средства - от показанията на свидетелите И.В.В.; М.Д.М.; Р.Ю.С. - обективирани пред органите на ДП и пред съдия; М.Д.Б. и И.П.И.; от писмените доказателствени средства, сред които протокол от оглед на местопроизшествие, протоколи от разпознаване на лица, съдебен протокол от съдебно заседание; от способите на доказване по смисъла на чл.136 от НПК - разпити на свидетели, оглед на местопроизшествие, разпознавания на лица, експертизи.

Правилно първостепенният съд е заключил, че анализираните от него доказателства и доказателствени средства от досъдебното производство подкрепят изцяло направените от подсъдимите Д. и Б. самопризнания. В тази връзка, правилни са съжденията на първия съд, че самопризнанията на двамата подсъдими намират подкрепа на първо място в показанията на свидетелите С., Б. и И.. Показанията на посочените свидетели са последователни и безпротиворечиви, като от тях се установяват по категоричен начин времето, мястото и обстановката, при която са извършени деянията от двамата подсъдими, както и авторството им.

Показанията на свидетелите И.В. и М.М. са носители доказателствена информация за времето на извършване на престъпните деяния, като същите редом с показанията на свидетелите С. и Б. допринасят за установяването на мястото на извършването им. Правилни са съжденията на първия съд, че начинът на извършване на престъпленията се установява от показанията на свидетеля И.В., както и от огледния протокол на местопрестъплението. За установяването авторството на извършените престъпления допринасят показанията на свидетелите С. и Б., които са възприели двамата подсъдими в непосредствена близост до местоизвършването на престъпленията, а именно ВСУ „Любен Каравелов“, като посочените двама свидетели са възприели и наличието на отнетите кабели. Посоченото се установява и от показанията на свидетеля И., който посочва, че всеки един от дните в рамките на 5 инкриминирания период двамата подсъдими са се разпореждали с предмета на посегателство, посещавайки пункт за вторични суровини, където са продавали извлечената от откраднатите кабели мед и извършеното от него разпознаване, като способ за доказване.

Въззивният съдебен състав се солидаризира с изводите на първият съд, че гласните доказателствени средства, кореспондират на приетите по делото писмени доказателства и доказателствени средства