Решение № 55 от 28.01.2022, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1011/2021
- Вид
- Решение № 55
- Подписан
- 28.01.2022
- Състав
- Николай Грънчаров, Владимир Ковачев, Габриела Тричкова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 262 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 317 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.84 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 129 · Кодекс на труда
- чл. 225 · Кодекс на труда
- чл. 225 ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 328 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 11 · Кодекс на труда
- чл. 328 ал.1 т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 11 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 11 · Кодекс на труда
- чл. 329 · Кодекс на труда
- чл. 330, ал. 2, т. 6 · Кодекс на труда
- чл. 333 · Кодекс на труда
- чл. 333 ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 333 ал.1 т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 333 ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 333 ал. 2 т. 6 · Кодекс на труда
- чл. 333 ал. 2 и ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 33, ал. 1 т. 3 и ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 33, ал. 1 т. 3 и ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344 · Кодекс на труда
- чл. 344 ал.1 т. 1, т. 2 и т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 344 ал.1 т. 1, т. 2 и т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 344 ал.1 т. 1, т. 2 и т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 344 ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 8 ал. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 55 гр. Благоевград, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Николай Грънчаров
Членове:
Владимир Ковачев
Габриела Тричкова при участието на секретаря Илияна Стоименова като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20211200501011 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК във връзка с чл. 317 от ГПК.
Срещу Решение № 503046/12.10.2021г., постановено по гр.д. № 232/2021г. по описа на РС Р., е депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба от „Стр. ...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Я., представлявано от Управителя А.Ю.К., чрез пълномощника адв. П.С., с която се иска от въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение като постановено в противоречие с материалния закон и поради неговата необоснованост, както и да постанови ново, с което да отхвърли предявените искове с правно основание чл. 344 от КТ, във връзка с чл. 225 ал.1 от КТ, като неоснователни.
Във въззивната жалба се навадени оплаквания, за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на първоинстанционния съд по въпроса за прилагането на предварителната закрила при уволнение по чл. 333 от КТ.
Навадени са доводи с въззивната жалба, че РС Р. е бил сезиран от ищеца М.И. О. от гр. Я., с кумулативно и обективно съединени искове по чл. 344 от КТ, с искане за отмяна на уволнението на работника като незаконно, за възстановяване на работа на длъжността която е заемал от преди уволнението си- „монтьор, ремонт на машини и оборудване“, както и заплащане на обезщетение за времето през което работника е останал без работа, в размер на 3 900лв.
Сочи се с въззивната жалба, че с исковата молба са били наведени няколко основания за 1 незаконосъобразност на извършеното уволнение- немотивираност на заповедта, с която трудовото правоотношение е прекратено, поради нарушение на разпоредбата на чл. 329 от КТ- заради неизвършен подбор при проведеното съкращаване на щата и поради нарушение на разпоредбата на чл. 333 от КТ, тъй като преди да бъде извършено уволнението на работника, работодателят не е изпълнил задължението си да поиска предварително разрешение от Инспекцията по труда за уволнението на въззиваемия М.И. О., тъй като същият страда от болести/диабет и стенокардия/, определени с Наредба № 5/1987г., при наличието на които следва да се иска предварителното разрешение на Инспекцията по труда за прекратяване на трудовия договор на работника в посочените хипотези. С въззивната жалба е направено оплакване, че съдът се е произнесъл само по едно от наведените от ищеца с ИМ основания за незаконосъобразност на извършеното уволнение, като в мотивите си към обжалвания съдебен акт, не е разисквал и изложил съображения по останалите основания за незаконосъобразност посочени в ИМ.
Основното оплакване наведено с въззивната жалба е свързано с оспорването на изводите на първоинстанционния съд, който е приел че процедурата по чл. 333 ал.1 т. 3 от КТ не спазена от работодателя при извършеното уволнение, като само на това основание уволнението е било отменено като незаконосъобразно.
Развити са съображения с въззивната жалба, че обстоятелството че ищецът М.И. О. е страдал от заболявания, посочени в Наредба № 5/1987г., не е спорно по делото, като установено е от заключението на вещото лице, че уволнения работник е страдал от исхемична болест на сърцето и неинсулинно зависим захарен диабет. Това се установява и от приетите като писмени доказателства по делото епикризи и болнични листове. Не се оспорва от жалбоподателя чрез неговия пълномощник пред въззивния съд и задължението на работодателя в този случай да уволни работника само с предварително разрешение дадено от Инспекцията по труда за всеки отделен случай, при установено заболяване на работника от някое от заболяванията, посочени в Наредба № 5/1987г. на Министерството на здравеопазването.
Оплакванията с въззивната жалба са основани на доводите, че дружеството ответник „Стр.
...“ ЕООД, води активна политика за безопасност на условията на труд и спазване на трудовата дисциплина, поради което е в договорни отношения с фирма, осъществяваща надзор по трудова медицина- „Ф.К. ...“ ЕООД, като на работниците се провеждат ежегодно профилактични прегледи. Поддържа се с въззивната жалба, че въззиваемият М.И. О. не е заявил или удостоверил пред работодателя си, че страда от заболявания, поради които да попада под специалната закрила на чл. 333 от КТ. Към датата на уволнението, в трудовото досие на лицето при неговия работодател, няма данни за регистрирано заболяване на ищеца с диагноза- „стенокардия“ или „диабет“.
От друга страна твърди се с въззивната жалба, че преди уволнението на ищеца, на същия е потърсена информация, дали страда от някое от заболяванията, посочени в Наредба № 5/1987г., но М.И. О. е отказал да съобщи или да представи медицински документи по смисъла на чл. 2 от цитираната наредба на Министерството на здравеопазването.
2
Оспорват се с въззивната жалба доводите на ищеца по делото, чрез пълномощника му, наведени в открито съдебно заседание, проведено по делото в РС Р., че работодателят е следвало да направи изводи че въззиваемия страда от заболяванията, посочени в Наредба № 5/1987г., въз основа на представените пред него болнични листове от ищеца М.И. О..
Поддържа се с жалбата, че работодателят не е длъжен да направи изводи за заболяването на уволнения работник от представените пред него болнични листове, а същите са само основание за работодателя да потърси предварителна информация за заболяването на работника или служителя, с оглед на закрилата по чл. 333 ал.1 от КТ, което според процесуалния пълномощник на дружеството жалбоподател, е извършено от работодателя в настоящия казус и след като работника е отказал да посочи дали страда от такива заболявания, както и да представи медицински документи за заболяването си, то ищецът не се е ползвал със специалната закрила на чл. 333 ал.1 т. 3 от КТ и уволнението е незаконосъобразно отменено от първоинстанционния съд.
При изложените съображения с въззивната жалба, иска се като правен резултат- отмяната на първоинстанционното решение от въззивния съд като неправилно и необосновано и постановяването на ново решение, с което исковете по чл. 344 от КТ да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В предвидения по чл. 263 ал.1 от ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор по подадената въззивна жалба от насрещната страна по жалбата- М. ИБР. ОСМ., чрез пълномощниците му адв. М.И. П. и адв. Р.И. К., с който се иска от въззивния съд, да остави депозираната жалба без уважение като неоснователна, както и да потвърди обжалваното решение на РС Р., като правилно и законосъобразно.
С писмения отговор се поддържат доводи за това че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде потвърдено от въззивния съд. Твърди се, че от събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства по делото, безспорно се налага извода, че работодателят е бил запознат със заболяванията на ищеца, тъй като същият е ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност, като е представял болнични листове в канцеларията на предприятието на „Стр. ...“ ЕООД, в които са изписани заболяванията от които страда, попадащи под закрилата на наредбата на МЗ.
Излагат се съображения с отговора на въззивната жалба, че работникът не е имал задължението да информира фирмата по трудова медицина за заболяванията си, още повече че в същата е имало данни за ползван от него отпуск поради временна нетрудоспособност.
Оспорва се и наведеното твърдение от дружеството жалбоподател, чрез неговия пълномощник по делото, че такава информация е били изискана от работника преди неговото уволнение, във връзка с преценката за приложението на специалната закрила по чл.
333 от КТ. Така сочи се в писмения отговор, че от разпита на свидетелката Е.К. се установява, че тя като главен счетоводител, е попитала въззиваемия М.И. О. дари страда от някакви заболявания и той и отговорил че не боледува. Възразява се, че свидетелката К. няма качеството на работодател, а от доказателствата по делото не се установява, тя да е била изрично упълномощена от Управителя на дружеството работодател, да изиска 3 информация от работника във връзка с приложението на специалната закрила по чл. 333 от КТ.
Поддържа се с писмения отговор на въззивната жалба, че работодателят е този който следва да извърши проверка и събере данни и доказателства, за това дали работникът или служителя, който следва да бъде уволнен, се ползва от някоя от изчерпателно изброените в закона основания за закрила. В настоящия случай такава проверка не е била извършена от работодателя, както и не е била поискана от въззиваемия М.И. О. никаква информация за здравословното му състояние, с оглед изискването на предваритлено разрешение от Инспекцията по труда за неговото уволнение. Ето защо правилни са изводите на състава на РС Р., че уволнението е незаконно, поради неспазване на процедурата по чл. 333 от КТ, което в настоящия казус е било наложително, с оглед болестите от които въззиваемия страда и които са включени в списъка по Наредба № 5/1987г. на МЗ.
При изложените съображения от пълномощниците на въззиваемия М.И. О., иска се от въззивния съд да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното решение на РС Р. като правилно и обосновано, като се претендират и направените от страната разноски пред настоящата въззивна инстанция.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес за това. Същата отговарят на изискванията на закона и е редовна, като съдът дължи произнасяне по същество. Спазени са правилата на процесуалния закон и с оглед на съдържанието и сроковете за депозиране на писмения отговор към жалбата.
Пред въззивната съдебна инстанция, не са представяни и събирани доказателства.
В пледоариите си при устните състезания по делото, пълномощникът на дружеството жалбоподател- адв. С. поддържа доводите си, изведени с въззивната жалба по делото. Не се оспорва от жалбоподателя, че въззиваемия е страдал от посочените заболявания- исхемична болест на сърцето и неинсулинно зависим захарен диабет, към момента на извършване на уволнението, както и че пред работодателят са били представени болнични листове, в които тези заболявания са били посочени, но се твърди че същите не са били достатъчни за да удостоверят наличието на тези заболявания пред работодателя, поради което изрично е поискана информация от работника дали страда от тези заболявания. Последвал е отказ от страна на въззиваемия да предостави такава информация, поради което поддържа се от пълномощника на дружеството жалбоподател, че работодателят е бил освободен от задължението, вменено му по чл. 2 от Наредба № 5/1987г. на МЗ. Сочи се, че в решенията си от по- новата съдебна практика, ВКС е приел че не е необходимо отказа да е умишлен, за да бъде освободен работодателят от задълженията да изиска предварително съгласие от Инспекцията по труда за извършване на уволнението.
Пълномощникът на въззиваемия- адв. П. в пледоариите си при устните състезания по делото, моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение на РС Р. като правилно и 4 обосновано. Поддържа се че с оглед на представените болнични листове пред работодателя, както и с оглед на извършения анализ на здравния статус на работника М.И. О. от фирмата осъществяваща надзор за трудова медицина- „Ф.К. ...“ ЕООД, работодателят е разполагал с достатъчно данни за наличието на заболяванията на работника, поради което не е било необходимо от същия да бъде изисквана допълнителна информация за заболяванията му.
Акцентира се че се касае за две заболявания, които са изрично включени в списъка по Наредба № 5/1987г. на Министерството на здравеопазването и всяко едно от тях самостоятелно е основание за приложението на процедурата по предварителна закрила на работника предвидена в чл. 333 от КТ.
Разпечатката съдържа 35 от 139 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d68af789-9346-4625-8ef2-71a515dc6c78