Решение № 6 от 11.01.2021, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е гр. Кърджали, 11.01.2021 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в открито заседание на петнадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ при секретаря Мариана Кадиева, като разгледа докладваното от съдия Шефки адм. дело № 115 по описа за 2020 г. на КАС, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 166, ал.2 от ДОПК.

Делото е образувано по жалба от „Севмилкгруп“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-092-2600/70#2/10.01.2020 г., издаден от зам. изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който по отношение на дружеството-жалбоподател е определено подлежащо на възстановяване публично вземане в размер на *** лв., представляващо плащане по СЕПП, СПП, ЗДП и подмярка 13.1 по заявление за подпомагане с УИН ***, за кампания 2017г.

Жалбоподателят намира оспорения акт за незаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неправилно прилагане на разпоредбата на чл.9, ал.1, т.2 от Наредба №2/17.02.2015г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, както и несъответствие с целта на закона. Излага съображения за липса на надлежни мотиви, обосноваващи издаването на акта. Счита, че АУПДВ е постановен без да са изяснени релевантните факти и обстоятелства относно възникването на вземането, тъй като не е основан на предходен, влязъл в сила административен акт, установяващ задължението по основание и размер. Твърди, че след извършени проверки, заявлението му за подпомагане за кампания 2017 било одобрено и съответните суми били изплатени на части, в периода м.декември 2017 г. – месец март 2018 г. Една година по-късно получил Уведомително писмо изх.№01-2600/3761/19.07.2018 г., издадено от зам.изпълнителния директор на ДФЗ, с което бил уведомен, че посочените в писмото земеделски парцели са недопустими за подпомагане по СЕПП и мярка 13, с цялата си заявена площ. Сочи, че не е бил уведомяван за последната контролна проверка, по повод на която било издадено уведомителното писмо, като в това писмо не била указана възможността и срокът за оспорване. В о.с.з., и в писмени бележки, чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба, като сочи и наличието на несъответствия в документите, издадени по повод контролната проверка, извършена съвместно от Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на средствата от европейските земеделски фондове“ /ИА „СОСЕЗФ“/. Иска от съда да отмени оспорения АУПДВ, като претендира и направените по делото разноски.

Ответникът - зам. изпълнителен директор на Държавен фонд

„Земеделие“, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна и моли да се остави без уважение. В с.з. излага съображения за законосъобразността на оспорения акт, като издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на установената процедура и материалноправните разпоредби. Предвид резултатите от съвместната контролна проверка на място, извършена от Дирекция „Технически инспекторат“ и ИА „СОСЕЗФ“, счита, че за част от заявените площи, не са изпълнени критериите за допустимост по чл.9, ал.1, т.2 от Наредба №2/17.02.2015 г., като заети от храстовидна и дървесна растителност, както и от скални участъци. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 28.05.2017 г., „Севмилк Груп“ ЕООД, регистрирано с Уникален регистрационен номер /УРН / ***, е подало заявление за подпомагане, за кампания 2017, с УИН *** , в т.ч. и по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/; Схема за преразпределително плащане /СПП/; Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда /ЗДП/ и подмярка 13.1/НР1 „Компенсаторни плащания в планински райони“.

Във връзка с подаденото заявление, в периода 18.07.2017 - 21.07.2018 г., въз основа на заповед №***/*** г., е извършена проверка на място, за която е изготвен доклад /л.259-296/, подписан от кандидата без възражения. За резултатите от проверката бенефициентът е уведомен с УП-01-092-2600/70/24.07.2017 г. на началник отдел „РТИ“ към ОД ДФЗ-Кърджали.

При извършена нова контролна проверка на място от Дирекция „Технически инспекторат“, съвместно с ИА „СОСЕЗФ“, в периода от 11.10.2017 г. до 13.10.2017 г. и на 09.11.2017 г., за част от заявените за подпомагане парцели е констатирано неспазване на условията по чл.9, ал.1, т.2 от Наредба № 2 от

17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, поради установени повече от 10 % площи, заети от каменисти и ерозирали участъци.

С УП изх.№01-2600/3761/19.07.2018 г., бенефициентът бил уведомен, че изброените в писмото земеделски парцели, са недопустими за подпомагане по СЕПП и Мярка 13, с цялата си заявена площ. В таблица е представена обобщена информация от извършената проверка, включваща данни за заявените площи по СЕПП, ЗДП и мярка 13.1/НР1, както и установените при последната проверка площи, които са допустими за подпомагане по отделните мерки и схеми. От приложената по делото обратна разписка /л.341/, се установява, че горното УП е получено от адресата на 27.07.2018 г.

С писмо изх. №01-2600/911 от 25.02.2019 г., връчено на 21.03.2019 г., ДФЗ-РА е уведомил жалбоподателя за откриване на производство по издаване на АУПДВ, като му е дадена възможност да представи допълнителна информация, или да възстанови доброволно сумата в размер на *** лв. Във връзка с горното писмо е депозирано възражение вх.№01-2600/911/02.04.2019 г. от управителя на дружеството.

С оспорения в настоящото производство Акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от П. С.

-зам.изпълнителен директор на ДФЗ, на основание чл.27, ал.3 и ал.5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК, по отношение на жалбоподателя е определено подлежащо на възстановяване публично вземане в размер на *** лв., представляващо плащане по СЕПП, СПП, ЗДП и подмярка 13.1 по заявление за подпомагане с УИН ***, за кампания 2017г.

За да издаде горния акт, органът приел, че въз основа на извършена проверка на място в периода

18.07.2017 – 21.07.2017 г., била извършена оторизация на финансово подпомагане по: СЕПП-

*** лв.; СПП – *** лв.; ЗДП – *** лв. и по подмярка

13.1/ НР1- *** лв., общо *** лв. При извършена съвместна контролна проверка на Дирекция „ТИ“ и ИА „СОСЕЗФ“, за част от заявените парцели било установено неспазване на условията за допустимост по чл.9, ал.1, т.2 от Наредба

№2/17.02.2015 г., за част от описаните в таблица 1 земеделски площи. Прието е, че при проверката на място, извършена съвместно с ИА „СОСЕЗФ“ е установено, че 79.95 ха от заявените за подпомагане 89.57 ха, са недопустими за подпомагане, тъй като повече от 10 % от тях са заети от каменисти и ерозирали участъци. Въз основа на горните резултати са определени суми за подпомагане по процесните схеми и мерки, както следва: СЕПП- 0.00 лв.; СПП -

0.00 лв.; ЗДП – *** лв. и по подмярка

13.1/ НР1- 0.00 лв. Съответно, разликата между първоначално оторизираната и полагаемата се субсудия в размер на: *** лв. - по СЕПП;

*** лв.- по СПП; *** лв. - по ЗДП, както и *** лв. - по подмярка 13.1/ НР1, или общо *** лв., е определена като недължимо платена сума. Оспореният АУПДВ е получен на 02.03.2020г., лично от представляващото дружество лице, видно от направеното отбелязване в акта, а жалбата срещу него е подадена на 16.03.2020 г.

Според заключението на вещото лице по назначената СТЕ, за кампания 2017 г. жалбоподателят е заявил за подпомагане по процесните мерки и схеми, общо 28 земеделски парцела с площ 89,57 ха. При извършена проверка на място през м.юли 2017 г., служители на ДФЗ установили недопустима за подпомагане площ в размер на 2,72 ха, спрямо цялата заявена площ от 89,57 ха.

При извършената съвместна проверка в периода

11.10.2017-13.102017 г. и на

09.11.2017 г. от служители на Дирекция

„ТИ“ и ИА „СОСЕЗФ“ била констатирана недопустима за подпомагане площ от 72,95 ха от заявените 89.57 ха, като съобразно тази проверка, допустимата за подпомагане площ била 16.62 ха. След извършена проверка на ортофотокартите за земеделските парцели, вещото лице е дало заключение по отношение на недопустимата за подпомагане площ, за всеки един от горните парцели, за които е констатирана недопустимост за подпомагане при извършената съвместна проверка.

Според показанията на разпитания по делото свидетел В. М. Д., ползваните от жалбоподателя пасища са планински, всички са с наклон и са каменисти. Между камъните има трева и животните пашуват там. Най-добро е състоянието на тези пасища през месеците април и май, а най-лошо- към края на годината.

При така установеното от фактическа страна съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес и насочена срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При проверката за законосъобразност на оспорения АУПДВ, предмет на настоящото производство, касаеща компетентността на неговия издател, съдът констатира следното:

Съгласно чл.20а, ал.1 ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция. С разпоредбата на чл.20а, ал.6 ЗПЗП (Нова – ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.), на изпълнителния директор на ДФ ”Земеделие” е предоставена възможност да делегира със заповед правомощията си по издаване на актове за установяване на публични държавни вземания на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. С приложената по делото Заповед №03-РД/715/27.06.2017 г., ИД на ДФ ”Земеделие” е делегирал на зам.изпълнителния директор на ДФЗ-П. С., правомощията по издаване на АУПДВ по всички схеми и мерки по директните плащания, посочени в чл.1 от Наредба №5/27.02.2009 г. Следователно, и тъй като схемите и мярката, предмет на настоящото производство, са включени в обхвата на чл.1 от горната наредба, оспореният акт е издаден от компетентен орган, съобразно надлежно делегирани му правомощия.

Не се установиха и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, по смисъла на чл.146, т.4 от АПК, които да обосноват отмяната на издадения АУПДВ. При издаване на оспорения акт са спазени изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Като правни основания са посочени нормите на чл.

27, ал. 3 и ал. 5 от ЗПЗП и чл.162, ал.2, т.8 и т.9 ДОПК.

Според чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, предвидени в законодателството на ЕС, като вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК.

Съгласно чл.162, ал.2 т.8 и т.9 ДОПК, Публични са държавните и общинските вземания за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и лихвите за тях.

Оспореният акт се основава от фактическа страна на оторизирани суми, общо в размер на 47 078,16 лв. за подпомагане по СЕПП, СПП, ЗДП и Подмярка 13.1/НР1. Посочено е също, че за част от заявените земеделски площи, при проверката на място, извършена съвместно с ИА „СОСЕЗФ“, е установено неспазване на условията за допустимост по чл.9, ал.1, т.2 от Наредба №2/17.02.2015 г., тъй като повече от 10 % от тях са заети от каменисти и ерозирали участъци. Недопустимите за подпомагане земеделски парцели - общо 79.95 ха, от заявените за подпомагане 89.57 ха, са отразени в колона 6 на таблица 1. В тази връзка, съдът намира, че оспореният акт съдържа и надлежни мотиви.