Решение № 4186 от 26.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4186 гр. Пловдив, 26.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20235330114958 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от Т. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.

„М. Т.“ № **, против „Стик-Кредит“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., пл. „О.“ № ***, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 29, ал. 1 от Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № **** от **** г., установяващ задължение за заплащане на неустойка в размер на 216, като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и като установена в нарушение на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК.

В срока по чл. 131 ГПК и на основание чл. 211, ал. 1 ГПК, „Стик-Кредит“ АД, ЕИК 202557159, е предявило против Т. М. С., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, за осъждане на последния да заплати на дружеството сумата о т 800 лв. - главница, дължима по Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № **** от **** г., сумата от 24 лв. - начислена договорна лихва за периода 16.03.2023 г. - 16.04.2023 г. и 62,44 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода 16.04.2023 г. - 25.11.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на насрещния иск - 29.11.2023 г., до окончателното заплащане на задължението.

Ищцата твърди, че между страните е подписан Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № **** от **** г., по силата на който в полза на ищцата - кредитополучател, е предоставена сумата в размер от 800 лв. при фиксиран лихвен процент по заема от 36% и годишен процент на разходите от 42.58%. Сочи, че в договора е установено задължение за кредитополучателя за предоставяне на обезпечение под формата на поръчителство, което да отговаря на изискванията, установени от кредитодателя. В случай на непредставяне на уговореното обезпечение 1 кредитополучателят се задължил да заплати неустойка в размер от 0,9% от стойността на усвоената кредитна сума за всеки ден, през който не е представено обезпечението.

Твърди, че е начислена неустойка в размер от 216 лв. Сочи, че неустойката е платима, ведно с погасителните вноски, към които се кумулира вноска за неустойка. Ищецът твърди, че с предвиждане на задължение за заплащане на неустойка, поради непредоставяне на обезпечение, което да отговаря на изисквания, които потребителите не могат да осигурят, по същество се осигурява допълнително възнаграждение за кредитора, което се кумулира с възнаградителната лихва, по който начин се заобикаля, установената в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК забрана. Излага съображения за нищожност на клаузата за неустойка, като противоречаща на добрите нрави по смисъла на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, доколкото последната е излязла извън присъщата й обезщетителна функция.

Сочи, че установената неустойка е в прекомерен размер, без последната да е свързана с вредите от неизпълнението на главното задължение за връщане на заемната сума в срок. Сочи, че неустойката е излязла и извън присъщата й обезпечителна функция. С Молба от 18.10.2023 г. ищецът посочва, че по процесната клауза не са извършвани плащания от негова страна.

По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ЗЗД ответникът „Стик - Кредит“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност.

Не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен договор за кредит от **** г., в който е установено, че в полза на потребителя се предоставя кредит под формата на кредитна линия, като в полза на потребителя е заплатена сумата от 800 лв.

Твърди, че договорът за кредит е сключен от разстояние по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, като сключването на договора е по инициатива на ищеца, който е отправил искане за сключване на договора. Счита, че задължението за заплащане на неустойка е дължимо, като клаузата, която предвижда задължение за заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение е действителна. Сочи, че в договора е обективирано съглашение между страните за заплащане на неустойка за неизпълнение на непаричното задължение на потребителя за представяне на обезпечение. Твърди, че неустойка не е начислявана и събирана от страна на кредитната институция. Сочи, че неустойка е предвидена да се начислява на ден, докато трае неизпълнението и нейният размер от 0,9% не е установен с цел разместване на блага и е съобразен с нормите на добросъвестността. Твърди, че непредставянето на обезпечение засяга интереса на кредитора, поради което се начислява неустойка, като основаната и цел е да репарира причинените от неизпълнението вреди. Поддържа, че няма въведено законодателно изискване относно размера на неустойката, няма ограничение относно максималния й размер, като дори е прието, че неустойката може да бъде в размер, надвишаващ размерът на главното задължение. Сочи, че не е налице изначална невъзможност за осигуряване на обезпечение в посочения в договора срок, като потребителят е бил запознат с условията на договора преди неговото сключване.

По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.

В срока по чл. 131 ГПК и на основание чл. 211, ал. 1 ГПК, ответникът е предявил насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД.

В насрещната искова молба ищецът по насрещния иск „Стик - Кредит“ АД твърди, че на **** г., че между страните бил сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит с № ****. С въпросният договор страните уговорили Дружеството да предостави на ответника сумата от 800 лева, като потребителски кредит. В изпълнение на поетите от страна на Дружеството договорни задължения същото на **** година е предоставило на Т. М. С. за изплащане в брой на каса на Изи 2

Пей заемната сума, с което действие Дружеството изпълнило договорните си задължения по процесния договор. Страните се договорили също така ответникът да заплати на ищцовото дружество по насрещния иск договорна лихва в размер на 36% на година, при ГПР по кредита в размер на 42,58% изчислен съгласно изискванията на чл. 19 от ЗПК. Уговорено е също така, че просрочените плащания се олихвяват в лихвен процент от 10%. При сключването на Договора за потребителски кредит на ответника по насрещния иск била предоставена необходимата преддоговорна документация, включваща Стандартен европейски Формуляр, приложимите към договора Общи условия, екземпляр от договора и от погасителния план. Съгласно подробно описана в Общите условия и предоставения отговор на исковата молба процедура по кандидатстване и сключване на Договори за потребителски кредити от разстояние ответника по насрещния иск натиснал бутон „Подпис“, с което изразил своето недвусмислено съгласие за сключване на Договора. Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ****/**** година е сключен между страните при изпълнение на всички изисквания на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗПК. В изпълнение на поетите от страна на ответника задължения по Договора, същият не направил нито една вноска. Твърди, че ответникът по насрещния иск не изпълнявал поетите от него задължения, като задълженията му към Дружеството към настоящия момент били следните: остатък от непогасена главница по Договор за потребителски кредит **** от **** година към дата **** година в размер на 800 лева; начислена договорна (възнаградителна лихва) върху главницата в размер на 24 лева, за периода **** година до **** година и мораторна лихва върху главницата в размер на 62,44 лева за периода 16.04.2023 година до 25.11.2023 година.

Моли за уважаване на насрещния иск. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът по насрещната искова молба, е депозирал отговор, в който излага съображения за нейната неоснователност.

Твърди, че сключеният между страните договор за кредит е потребителски, поради което по отношение на него следва да намерят приложение разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Излага съображения за недействителност на договора за потребителски кредит, поради сключването му в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Твърди, че клаузата, установяваща задължение за заплащане на възнаградителна лихва е недействителна, поради установяването й в противоречие с добрите нрави, поради наличието на значителна нееквивалентност на престациите. Счита за неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 19 ЗЗП клаузата, установяваща размера на годишния процент на разходите, доколкото действително приложения годишен процент на разходите е в различен размер от посочения в договора. Твърди, че не е посочен механизма за определяне на годишния процент на разходите и по-конкретно какви други разходи, освен възнаградителната лихва са включени при определянето му. В този смисъл се позовава на недействителност на договора, поради допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Твърди, че предвид недействителността на договора длъжникът дължи връщане единствено на чистата стойност по кредита, поради приложение на разпоредбата на чл. 23 ЗПК. По така изложените съображения счита, че от момента на преустановяване на плащанията от ответника, кредиторът е надвземал неправомерно договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 62,44 лева.

Поради което, предявява при условията на евентуалност възражение за прихващане между претендираната сума в размер на 800 лева със сумата в общ размер на сумата 86,44 лева, представляваща получена от ответното дружество без правно основание.

По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

3

По делото е представен Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия предоставен от разстояние № *** от **** г., сключен между страните, ведно с приложени към него Погасителен план, СЕФ и Общи условия. С договора за кредит на ищеца Т. С., е предоставена сумата от 800 лева, при договорен лихвен процент по кредита – 36% и ГПР – 42,58%. Посочено е, че общата сума, дължима от потребителя по първия отпуснат транш, изчислени към момента на сключване на договора е 824 лв., със срок за погасяване на първи транш – 30 дни. В чл. 33 от договора, е посочено, че срокът на действие на договора е 12 месеца. Уговорен е лихвен процент, който се прилага при просрочени плащания – 10%. В чл. 1, т. 11 от договора е посочено, че по договора следва да се предостави обезпечение – поръчител или банкова гаранция. Съгласно чл. 19 от договора, потребителят следва в срок до 3 дни от подписване на договора да осигури поръчител или банкова гаранция, като в чл.

29, е посочено, че при неизпълнение на задължението по чл. 19, потребителят дължи неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.

От представената по делото Разписка за извършено плащане № **** от **** г., се установява, че на ищеца по главния иск, е заплатена сумата от 800 лв., с посочен наредител: „Стик кредит“ АД и основание: „усвоен кредит № ****“.

По делото е приложена и Заповед **** от **** г. на подуправителя на БНБ ръководещ управление „Банков надзор“, с която „Стик кредит“ АД е вписано в Регистъра на финансовите институции при БНБ с регистрационен номер *****.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, по която в. л. е установило, че не са налични данни за платени суми по договора за кредит.

Размерът на остатъка от дължимата сума за главница от ответника по насрещният иск по договора за потребителски кредит към 29.11.2023 г. – моментът на постъпване на насрещната искова молба в съда е 800 лв., възнаградителната лихва върху предоставената главница по договора към същата дата - 29.11.2023 г. е 24 лева, а размерът на мораторната лихва върху главницата от 800 лв., изчислена в размер на законната лихва за периода 16.04.2023 г. – 25.11.2023 г. вкл., е 62,44 лв.