Решение № 260108 от 09.02.2021, Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е гр. Плевен, 09.02.2021 год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, IІІ-ти граждански състав, в публичното съдебно заседание на 30.11.2020 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА при секретаря Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.д. № 2654 по описа за 2020 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.270 ал.2 от ГПК.

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Ж.М.Ж., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, ***, чрез адв. Д.В.М., съдебен адрес:***., против „У.Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, в която се твърди следното : на 02.12.2008г., в закрито разпоредително заседание по ч.гр.дело №4503, по описа на Районен съд Плевен, срещу ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. По силата на същата ищецът следва да заплати на кредитора „ У.Б.“ АД, сумата общо в размер на 3 369,77 лева, от които просрочена главница в размер на 2 678,09 лева, договорна лихва в размер на 676,74 лева, дължима за периода 12.04.2007г. до 24.11.2008г., такса за обслужване на кредита 14,94 лева за периода 12.04.2007г. до 24.11.2008г, ведно със законовата лихва върху главницата, считано от 25.11.2008г. до окончателното и изплащане, и сумата от 72.40 лева за деловодни разноски и сумата от 169.31 лева за разноски за адвокатско възнаграждение.

Счита, че така издадената Заповед за парично задължение въз основа на документ по чл.417 от Г11К, издадена от Районен съд Плевен, на 02.12.2008г., по ч.гр.дело№ 4503/2008г., е нищожна на основание чл.270 ал.2 от ГПК, като счита нормата за приложима в случая, независимо, че касае нищожността на съдебните решения.

Счита, че съдебният състав по ч.гр.дело №4503 не е спазил законовата процедура по издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.

Съгласно закона заповедта за изпълнение се издава въз основа на разпореждане, което я предхожда, обосновава се и се явява нейна абсолютна процесуална предпоставка. Съдебният състав по ч.гр.дело №4503, по описа на Районен съд Плевен е пропуснал да издаде валидно самостоятелно разпореждане в писмена форма, с мотиви и подпис, като в кориците на делото не фигурира разпореждане в писмен вид, с мотиви и подпис от състава на съда. Съдебният състав се е задоволил да се обоснове едва в разпоредителната част на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, но това действие на съда не може да се приеме като вдадено валидно и отговарящо на закона Разпореждане.

Липсата на издадено валидно в самостоятелен акт разпореждане е абсолютна процесуална предпоставка и липсата на такова прави издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК нищожна, както и всички последващи я актове, включително и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, доколкото същите са актове издадени без правно основание, актове издадени в пълно противоречие на материалния и процесуалният закон.

Заявява, че съдебният състав не е спазил законовата процедура по издаване на самата Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Нарушението се изразява в липсата на номер на издадената срещу ищеца Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Изискването Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК да съдържа номер в себе си е регламентирано от уводната част на образец на заповед за изпълнение, одобрен с Наредба № 6 от 20 февруари 2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство (приложение №5 към чл.6 на Наредбата). Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК на първо място трябва да съдържа като изискуем реквизит- номер на Заповедта, след това трябва да съдържа град в който се издава Заповедта и датата, на която е издадена. В настоящия случай в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена от Районен съд Плевен не се съдържат всички изискуеми от законодателя реквизити. Заявява, че непосочването на номер на Заповедта съществено ограничава правата на ищеца и води до съмнение относно законосъобразността и безпристрастността при издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. В Наредба № 6 от 20 февруари 2008г., изрично е регламентирано съдържанието, което трябва да съдържа Заповедта по чл.417 от ГПК, за да може тя да бъде законосъобразно издадена и да породи целените чрез нея правни последици. Липсата на номер на Заповедта по чл.417 от ГПК, е съществено нарушение на правилата по издаването й, като това нарушение не може да бъде преодоляно и води до нищожност на така издадената Заповед, както и на всички последващи я актове.

Излага, че съдебният състав по ч.гр.дело №4503 е допуснал съществено нарушение като не е изследвал заявлението на основание чл. 411 ал.2, ГПК и не е взел предвид обстоятелството, че към момента на сезиране на Районен съд Плевен по ч.гр.дело №4503 ищецът не се е намирал на територията на ***, а е работил в ***, за което свидетелства личен документ за пребиваване от юни 2009г. Съобщението за връчване на Заповедта по чл.417 от ГПК е връчено на ищеца чрез неговата сестра на 13.06.2009г.

Връчителят въпреки, че е бил информиран от ***, че Ж.Ж. се намира във ***, е предложил тя да получи документите срещу подпис, без надлежно да й обясни какви биха били последиците, ако приеме да получи документите от името на ищеца. Това е съществено нарушение на чл. 37 и следващите от ГПК, регламентиращи връчването на съобщения и призовки. По този начин е налице нередовно връчване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК спрямо ищеца, като това води и до нищожност на самата Заповед и издадените вследствие на нея актове.

Съдебният състав по ч.гр.дело

№4503, е допуснал съществено нарушение като не е изследвал заявлението на основание чл. 411 ал.2, т. 3 ГПК и не е взел предвид, че искането на заявителя се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Нарушен е чл.3 от Директива 93/13 за неравноправните клаузи в договорите, както и на чл.8 ЗЗД и чл.298 ТЗ, в които е залегнат основният принцип в договарянето между равноправни частни субекти, както и чл.147а ЗЗП, във връзка с чл.7 от Директива 2011/83.

Въз основа на всички наведени доводи се твърди, че издадената по процесното дело Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК е нищожна.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да прогласи нищожността на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 02.12.2008г., издадена по ч.гр. дело №4503 по описа на Районен съд Плевен за 2008год..

Претендират се разноски.

Представените доказателства следва да се приемат, а исканията в тази връзка – да се уважат.

В срок е депозиран писмен отговор от “У.Б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ***, представлявано от ***, пълномощник на *** на Банката *** и ***, съгласно Пълномощно - с нотариално удостоверени подписи с рег. № 7527 от 2019 г. и с удостоверено съдържание рег. № 7528 от 2019 г„ том 6, № 122 на нотариус ***, с район на действие PC - София, вписана с рег. № 056 на НК, с който искът се оспорва и се навеждат следните доводи: Твърди се, че искът е недопустим, като се излагат подробни твърдения в тази връзка.

Съдът приема, че следва да се произнесе по основателността на искането и не приема това възражение на ответната страна. По същество се заявява следното : оспорваният съдебен акт е валиден, а доводите на ищеца за нищожност на заповедта за изпълнение са необосновани. Легално законово определение за нищожност на съдебно решение /или друг вид съдебен акт, какъвто е атакуваният пред настоящата инстанция - заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК/ липсва, поради което съдържанието на понятието се извлича по пътя на тълкуването. В правната теория и в практиката на ВС и ВКС е прието, че нищожно е това решение, което не дава възможност то да бъде припознато като валиден съдебен акт, поради липса на надлежно волеизявление. Липса на волеизявление е налице, когато решението е постановено от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт или пък решението е абсолютно неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване. Настоящата заповед за изпълнение, обявяването за нищожност на която се претендира, не страда от нито един от посочените пороци, отговаря на изискванията за валидност на заповедта, поради което не следва да се прогласява нейната нищожност.

По отношение твърдението на ищеца за липса на разпореждане за допускане на незабавно изпълнение се излага следното :

Нищожността на издадената заповед за изпълнение ищецът аргументира на първо място с твърдението, че липсва издадено разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на районния съд като предварителен акт, който да предхожда самата заповед. Излага се, че съдебният състав е изписал думата „РАЗПОРЕЖДА“ в заповедта за изпълнение, което е напълно достатъчно. В случая, заповедта за изпълнение съдържа всички реквизити по чл.412 ГПК. Същата е в писмена форма, подписана е, постановена е от надлежен орган, функциониращ в надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната компетентност на съда, волята на съда е изразена по начин, който позволява тя да се изведе от акта, в заповедта са посочени основанието и размера на вземанията, поради което и изложените в исковата молба доводи за нищожност на заповедта поради липса на предварителен акт, както и на противоречие с материалния и процесуалния закон са неоснователни. Постановяването на такъв предварителен акт /разпореждане/ не е предвидено в процесуалния закон. Ясната и категорична норма на чл.411, ал.2 от ГПК предвижда, че след като разгледа подаденото заявление в разпоредително заседание и прецени, че не е налице някоя от пречките по т.1 - т.5, съдът издава заповед за изпълнение. Следователно, самата заповед представлява съдебният акт, дължим от съда при положителното произнасяне по заявление за издаване на заповед за изпълнение, независимо от основанието, на което е направено искането (т.е. било в хипотезата на чл.410, ал.1 ГПК, било в хипотезата на чл.417 ГПК). Това особено ясно личи и от уводната част на образеца на заповед за изпълнение, одобрен с Наредба №6 от 20.02.2008г. на министъра на правосъдието (приложения №2 и №3 към чл.4 и приложение №5 към чл.6 на Наредбата, действала към дата на издаване на заповедта за изпълнение), съдържаща ясни указания за проведеното разпоредително заседание и за основанията за разпореждането на съда длъжникът да плати на кредитора определена парична сума или да предаде определена вещ. Самата заповед по одобрения с Наредбата образец съдържа всички важни указания до длъжника.

Нормата на чл.411, ал.З от ГПК разпорежда, че на длъжника се връчва препис от издадената заповед за изпълнение (а не друг съдебен акт, с който се разпорежда нейното издаване). По аргумент от разпоредбите на чл.411, ал.2 и чл.413, ал.2 от ГПК следва, че съдът се произнася с разпореждане само когато отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение, било изцяло, било частично. И това е така, доколкото единствено в този случай съдът дължи аргументиране на изводите си за неоснователност на искането (коя от посочените в чл.411, ал.2, т.1-5 от ГПК пречки за издаване на претендираната заповед е налице в конкретния случай).

Следва да се отбележи, че при издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, заповедният съд издава едновременно три акта- разпореждане за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, разпореждане, с което се допуска незабавно изпълнение и разпореждане за издаване на изпълнителен лист за описаните в заповедта суми. Няма изрично предвиден в закона начин по който тези три акта да бъдат постановени по отделно или чрез инкорпорирането им в един общ правораздавателен акт. Съдебната практика е наложила разбирането при уважаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, трите акта да се издават заедно с едно разпореждане. Първото по ред е разпореждането за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, второ по ред е разпореждането с което се допуска незабавно изпълнение на заповедта и последната веднага влиза в сила и придобива качеството на изпълнително основание и на трето място, е разпореждането за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение. В настоящия случай в издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК са инкорпорирани и трите разпореждания, посочени по-горе. Нещо повече, в раздел "Важна информация за длъжника" от заповедта, е посочено какви процесуални възможности има длъжника и по отношение на трите разпореждания, като му е указано кой акт по какъв ред и в коя си част подлежи на обжалване, срещу кой акт може да се подаде възражение, в кои случаи се спира принудителното изпълнение, в какъв срок може да се плати, ако длъжникът признава вземането на кредитора. Няма пречка да бъде издадено отделно разпореждане, но ако това не е издадено и разпореждането е инкорпорирано в самата заповед, това не представлява нарушение на правилата на ГПК и не може да се обоснове извод за липса на този акт и нищожност на разпореждането и издадените Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. В този смисъл е и константната съдебна практика, която се посочва. Разпореждане е надлежно постановено, като е инкорпорирано в самата заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.

Разпечатката съдържа 26 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d68a76e6-6d06-46a6-8573-ed06a85f6419