Определение № 230 от 08.02.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 230 гр. София, 05.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20238002900732 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. С. Г. против решение № 367/06.12.2022 г. по в.т.д. № 433/2022 г. на Варненски апелативен съд, с което, след отмяна на решение № 19/17.04.2022 г. по т.д. № 58/2021 г. на Окръжен съд - Шумен, е отхвърлен изцяло предявения от касатора против „Титан БКС“ ЕООД установителен иск, за дължимостта на сумата 150 000 лева / разгледан като частичен от претенция в пълен размер 310 000 лева /, представляваща договорна неустойка, на основание чл. 11 вр. с чл. 8 от сключено между страните споразумение, за неизпълнение на поето със срок задължение от „Титан БКС„ да заплати дължими такси по изп.дело № 9/2015г., образувано от ЧСИ Галин Костов, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ - № 48/08.03.2021г. по ч.гр.д. № 650/21г. на Шуменски районен съд .

Касаторът оспорва правилността на постановеното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и като необосновано.Намира за недопустимо извършеното от съда тълкуване, предвид ясната клауза на чл.

11 от споразумението от 13.03.2018 г., съответно – неправилно, в нарушение на принципите за тълкуване в чл. 20 ЗЗД, поради което се е стигнало до подмяна на действителната воля на страните. Подчертава, че и към настоящия момент ответното дружество не е изпълнило задълженията си да погаси в пълен размер таксите по изпълнителното дело. Неправилен намира извода на съда, че за него не са възникнали вреди – накърняване на доброто му име, в качеството на неимуществени вреди. Неправилно е съобразена единствено обезщетителна функция на неустойката, като са игнорирани нейната 1 дисциплинираща и наказателна функции, установими от преамбюла към споразумението и на които ищецът е акцентирал и в исковата си молба, с оглед предходни отношения с ответника. Счита за релевантно и обстоятелството, че е подал заявлението по чл. 417 ГПК само за част от вземането си, седмица преди изтичане на давността и по този начин по същество се е отказал от цялата си претенция. Позовава се и на реципрочно поето от него задължение за неустойка в същия размер и при същите условия.

Касаторът излага подробно хронологията на отношенията си с дружеството - ответник, като бивш негов съдружник и на опитите си да уреди имуществените си отношения със същото, по повод прекратяване на участието си в него, изразяващи се в множество съдебни и изпълнителни производства, както и в подписване на редица споразумения, едно от които е процесното от 13.03.2018 г. Посочва, че дружеството целенасочено е бавело плащанията и по този начин е увреждало законните му права и интереси, поради което, стъпвайки на постановките на ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д.

№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС относно нищожността на неустойката поради противоречие с добрите нрави, аргументира, че същата е уговорена в рамките на присъщите й функции, именно с оглед поведението на дружеството ответник, предпоставило множество съдебни и извънсъдебни спорове, със значителна продължителност и редица неспазени споразумения, което резултирало в неуредени помежду им отношения.

Ответната страна – "Титан БКС" ЕООД - оспорва касационната жалба и обосноваността на основанея за допускането й до касационното обжалване.

Подчертава, че неустойката е с неясно съдържание, като буквалното е достатъчно да обуслови нейната нищожност, но тълкуването й предпоставя извод да е уговорена за цялостно неизпълнение на споразумението, а не за забавено изпълнение, каквото е неизпълнението му в случая. При това, размерът й е 50 пъти по-голям от дължимите такси по изпълнителното дело, поради което правилно е преценена като нищожна, с оглед излизане извън присъщите й функции и водеща до неоснователно обогатяване на ищеца.

Подчертава, че касаторът е недобросъвестен, доколкото във връзка с процесното споразумение и той е в неизпълнение

/не е вдигнал наложените спрямо имущество на дружеството обезпечения/, от което и на основание чл. 90, ал.1 ЗЗД следва, че с ищеца си дължат едновременно изпълнение, респ. не е в забава. Мотивира се с това, че с оглед прекратяване на изпълнителното дело, за касатора не са възникнали вреди, подлежащи на обезщетяване.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, 2 настоящият състав, в обхвата на касационните доводи и изложението по чл.

284, ал. 3 ГПК, съобрази следното:

Ищецът Г. С. Г. е предявил установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за присъждане на неустойка, за неизпълнение задължения на ответника "Титан БКС" ЕООД , съгласно сключеното между страните споразумение от 13.03.2018 г. за уреждане на финансови отношения, възникнали във връзка с прекратяване участието на ищеца като съдружник в дружеството – ответник. С оглед описаните в същото споразумение, приключили между страните искови производства, в които са уважени претенциите на ищеца, е постигнато съгласие доброволно да уредят всички финансови отношения, за което са постигнати изрични уговорки, вкл. тези в чл. 8 и чл. 9 със следното съдържание : Чл. 8 – „Страните се съгласяват , че разноските в посочените по-горе изпълнителни производства, които следва да бъдат заплатени на ЧСИ с оглед прекратяването на изпълнителните дела, ще бъдат заплатени от „Титан БКС„ ЕООД , в срок от 7 дни след подписване на настоящото споразумение, като ще се съберат служебно от събраните по делата суми, ако такива суми са постъпили“. Чл. 9 „ Дружеството се задължава в 7-дневен срок от подписване на споразумението да предприеме необходимите мерки за прекратяване на всички висящи досъдебни и съдебни / граждански и наказателни / производства срещу Г. С. Г., предизвикани от дружеството или в които „Титан БКС„ ООД е страна, ако има такива, като незабавно след внасяне на искането следва да снабди Г. С. Г. с копие, с поставен входящ номер от съответния документ„. Не се спори, че чл. 8 касае заплащане на всички дължими на ЧСИ такси за водене на изпълнителното дело, а не заплащане на дължими на ищеца суми от разноски по водените с ответника дела. В чл. 11 от споразумението е уговорено следното : “В случай, че дружеството наруши споразумението по какъвто и да било начин, същото дължи на Г. С. Г. неустойка в размер на 310 000 лева”. Ищецът твърди, че задълженията на дружеството по всички образувани съдебни производства спрямо него възлизали на 786 080 лева, като е опростил на ответника част от задължението до размера на сумата 310 000 лева, която му била изплатена.

Твърди, че таксите по изп.д. № 9/2015 г. на ЧСИ Галин Костов, в размер на 5 843.99 лева, не били платени от ответника, в рамките на уговорения според споразумението срок, а частично били погасени повече от година по-късно.

Твърди и неизпълнение на чл. 9 от споразумението, тъй като не са му представени доказателства за всички заведени срещу него наказателни производства, провокирани от жалби на дружеството. В обезщетение на вреди от това неизпълнение претендира визираната в чл.11 от споразумението неустойка.

Ответникът е оспорил основателността на иска с аргумент, че неустойката е нищожна, поради накърняване на добрите нрави , тъй като размерът й е 50 пъти размера на дължимите такси по процесното изп. дело № 9/2015 г. Намира по начало клаузата за неясна и подлежаща на тълкуване.

3

Поддържа възраженията, които релевира и в отговора на касационната жалба : 1/ въз основа на тълкуването й се извежда воля на страните неустойката да обезщетява вреди от пълно неизпълнение, а не и от забавено изпълнение; 2/ ищецът не е претърпял реални вреди от неизпълнението; 3/ чл. 309 ТЗ не препятства искане за намаляване размера на дължимата неустойка, в хипотеза на лошо или частично неизпълнение, съгласно чл. 92, ал.2 ЗЗД; 4/ ищецът също е в забава и на основание чл. 90, ал.1 ЗЗД страните си дължат едновременно изпълнение, т.е. ответникът не е изпаднал в забава.

Първоинстанционният съд е уважил иска, като е приел за установено вземане в претендирания размер, независимо че е установил забавено изпълнение, а не неизпълнение, и то единствено на задължението по чл. 8 от споразумението.

Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и отхвърлил иска, като е приел, че клаузата за неустойка е неясна, предвид използвания израз „ нарушение на споразумението по какъвто и да било начин„. Като неясна е счел, че същата подлежи на тълкуване, съобразно принципите на тълкуването, залегнали в чл. 20 ЗЗД. Приел е, че е договорена за пълно неизпълнение : „на задължението за заплащане на сума от 310 000 лева или за такова неизпълнение на негово задължение, осуетяващо изпълнението на задължението за плащане„ / макар досежно първата хипотеза, за настоящия състав да е напълно неясна логиката за обезщетяване вреди от неизпълнение на задължение за сума от 310 000 лева, с компенсаторна неустойка в същия размер, след като вземането е и изрично признато от страните, т.е. няма да се ползва дори облекчения ред за претендиране на неустойката, без доказване размер на вредите /. Втората хипотеза на прието за обезпечено с неустойката неизпълнение очевидно има предвид неизпълнение на задължение, съставляващо условие за изпълнение на задължението за плащане на 310 000 лева, съгласно предвиденото в чл. 3 от договора. Съдът се е мотивирал с целта на споразумението - окончателно уреждане на отношенията между страните. Постигането на тази цел, видно от съдържанието му, е обусловено от дължими от всяка от тях действия, съответно: за вдигане наложените от ищеца обезпечения върху имущество на дружеството, респ. прекратяване на образувани граждански и административни производства, по които са страни, съответно - наказателни производства, образувани срещу ищеца по жалби на ответника. Съдът е приел, че плащането на сумата от 310 000 лева е обусловено и от прекратяването на образуваните срещу дружеството изпълнителни дела, между които и изп. дело № 9/2015 г. / макар че визираното от ищеца неизпълнение не е в условията, изброени към чл. 3 от споразумението , а в чл. 4 /. След като изп.д. № 9/2015 г. е било прекратено и оригинала на изпълнителния лист – върнат от ищеца на дружеството, независимо че по изпълнителното дело е имало непогасени такси, съдът приема, че това от условията за заплащане на сумата от 310 000 лева не е осуетено от поведението на ответника и няма основание да дължи договорената неустойка. Вероятно визирайки частичното плащане на такси по 4 изпълнителното дело до прекратяването му, съдът е посочил, че от забавеното им заплащане за ищеца не са настъпили вреди. Съдът е допълнил, без да се е мотивирал обстойно, че ако се сподели буквалния текст на клаузата за неустойка, в относимост към посоченото от ищеца неизпълнение на ответника, то същата би била нищожна, поради противоречие с добрите нрави – в нарушение на принципа на справедливостта и извън присъщата й обезщетителна функция.

Касаторът формулира въпроси в обосноваване основание за допускане на касационното обжалване както в самостоятелно изложение, така и в самата касационна жалба.

В касационната си жалба касаторът е формулирал следните въпроси: 1/ Следвало ли е Апелативен съд Варна да тълкува превратно нормата на чл. 11 от споразумението от 13.03.2018г. и по този начин, нарушавайки правилата на чл. 20 ЗЗД, да подменя уговорките между страните, при все че в него ясно се казва, че „Титан БКС" ЕООД дължи неустойка при нарушаване на споразумението по какъвто и да било начин ?; 2/ Налице ли е нищожност на клаузата на чл. 11 от споразумението от 13.03.2018г., като противоречаща на добрите нрави, с оглед дисциплиниращата и наказателната функции на неустойката, в светлината на отношенията между страните, които са предхождали споразумението, в рамките на които очевидно противоречащо на добрите нрави е било поведението на „Титан БКС" ЕООД, които и до днес не са изпълнили задължението си по чл. 8 от споразумението ?; 3/ Анализирал ли е в мотивите на решението си Апелативен съд – Варна споразумението в неговата цялост и съобразил ли е всички уговорки между страните, включително дисциплиниращата и наказателна функции на уговорената между страните неустойка ? ; 4/ Налице ли е в решението на Апелативен съд - Варна нарушение на чл. 9 от ЗЗД, при което съдът е подменил ясно изразената воля на страните да се дължи неустойка при каквото и да било нарушение на споразумението ? Касаторът не сочи хипотеза на поддържан по въпросите допълнителен селективен критерий.