Акт № 164 от 02.11.2026, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- 272/2026
- Подписан
- 02.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл.247 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 40 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 164 гр. Разград, 02.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Димитрова
Ирина М. Ганева при участието на секретаря Мариан В. Найденов като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело № 20263300500272 по описа за 2026 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Л. Н. А. против решение № 81/18.05.2026г., постановено по гр.д. № 80/2026т. на РС Кубрат, в частта, с която е прогласена на основание чл. 40 ЗЗД недействителността по отношение на Х. А. Т. на договор за доброволна делба на недвижим имот от 04.03.2022 г., сключен с Нотариален акт за доброволна делба на наследствен недвижим имот № 140, том I, рег. № 00959, н. дело № 99/ 2022 г. на нотариус с район на действие РС Кубрат. В жалбата са изложени оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон при постановяване на решението. Жалбоподателят моли въззивния съд да го отмени и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли предявения в условията на евентуалност иск с правна квалификация чл.40 ЗЗД. С жалбата е направено искане и за отмяна на решението в частта за разноските, по който въпрос районният съд в производство по чл.248 ГПК се е произнесъл с определение № 412/2.07.2026г.
Въззиваемата Х. А. Т., представлявани от упълномощен адвокат, е подала писмен отговор, в който излага становище за неоснователност на въззивната жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваната част.
Въззиваемата А. Н. А. не е подала писмен отговор.
Подадена е частна жалба от Л. Н. А. против определение № 412/2.07.2026г. на районния съд, с което по реда на чл.248 ГПК е преразпределена тежестта за разноските.
Жалбоподателят счита, че не е допустимо съдът да се произнася по този въпрос, след като 1 вече има подадена въззивна жалба срещу решението. Във въззивната жалба на Л. А. срещу решението също се съдържа оплакване за неправилно разпределение на разноските. С частната жалба се прави искане за отмяна на определението по чл.248 ГПК и за отхвърляне на молбата на ищцата по чл.248 ГПК.
В писмен отговор Х. Т. оспорва частната жалба и редлага на съда да я остави без уважение.
Въззиваемата А. Н. А. не е подала писмен отговор на частната жалба.
Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка, идентична на установената от районния съд: Х.
А. Т. и Н. А. З. са наследници на А. З. И. и Л. Ю. И.а – техни родители.
А. И. е починал на 17.06.2020г. и е оставил в наследство недвижим имот, който е придобил по силата на дарение неговия баща, съгласно НА за дарение на недвижим имот № 151/ 29.09.1976 г., представляващ 1/3 ид. част от дворно място, цялото с площ от 2 020.00 кв.м., находящо се в село Бисерци, представляващо парцел *** от *** по плана на селото, заедно с изключителната собственост върху построените в северната част на парцела жилищна сграда и хамбар. След смъртта и на Л. И.а на 14.05.2021 г., Х. Т. и Н. З. останали съсобственици на описания имот при равни права.
На 4.03.2022 г. Н. З., действащ лично за себе си и като пълномощник на Х. Т., сключил договор за доброволна делба на наследствения имот, по силата на който той получава в дял и става собственик на целия недвижим имот, а Х. Т., чрез пълномощника си Н. А. З., заявява, че е съгласна с така направената спогодба и не получава реален дял от този имот, тъй като е уравнена с други земи от същия наследодател.
При изповядване на сделката Н. З. се легитимирал с издадено от Х. Т. пълномощно от 16.08.2021 г. с рег. № 3484 за удостоверяване на подпис, и № 3485 за удостоверяване на съдържание, заверено от нотариус с район на действие РС Кубрат. От съдържанието на пълномощното, чиято автентичност по делото не се спори, се установява, че Х. Т. е упълномощила своя брат да я представлява, подписва и ангажира пред нотариус, данъчни, съдебни, общински, физически лица, юридически лица и др. органи в страната при разпореждане – продажба, дарение, замяна, доброволна делба или съдебна делба, на лица, при цена и условия както уговори, с нейните полагащи се по закон идеални части от всички останали от техните наследодатели недвижими имоти – земеделски земи, имоти в регулация, както и движими вещи, останали в наследство от родителите им; да получи продажната цена в брой или по банков път, включително и по своя банкова сметка; да договаря сам със себе си съгласно чл.38 от ЗЗД, както и с лица, от които също е упълномощен или представлява.
Н. А. З. е починал на 20.10.2025 г. и е оставил за свои наследници по закон дъщерите си Л. А. и А. А. – ответници по делото.
При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи в рамките на предмета на въззивното обжалване: Съгласно разпоредбата на чл. 40 ЗЗД, ако представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на 2 представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания. Елементите от фактическия състав, водещ до недействителност на договора, са изведени в т.III от ТР № 5/2016г. на ОСГТК на ВКС – обективен и субективен. Обективният елемент се изразява в обстоятелството, че договорът, сключен от представителя и насрещната страна по него, е във вреда на представлявания. Увреждането на интересите на представлявания може да има различни проявни форми, като преценката за наличието на увреждането се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, към момента на сключването на договора и следва да е обективно. Субективният елемент се изразява в "споразумяване" между представителя и насрещната страна по договора за увреждането на представлявания.
Този втори елемент от фактическия състав на недействителността по чл. 40 ЗЗД, на пръв поглед също има обективен характер, но се свежда до недобросъвестност на представителя и насрещната страна по договора относно увреждането на представлявания.
"Споразумяването" е обективирано в самия недействителен договор, увреждащ представлявания, което е първият елемент от фактическия състав. Поради това, вторият елемент от този фактически състав е субективен и се изразява в недобросъвестността на договарящите – и двамата осъзнават, че сключеният договор обективно уврежда представлявания. Недобросъвестността подлежи на доказване от страна на представлявания.
Преценката за наличието й също се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, към момента на сключването на договора. Налице е и трето обстоятелство, което подлежи на изследване, според тълкувателното решение - увреждането на представлявания и недобросъвестността на представителя и на насрещната страна по договора са релевантни за недействителността по чл. 40 ЗЗД, когато договорът е сключен в рамките на представителната власт.
В случая с влязлата в сила част на решението на РС Кубрат е установена валидно учредената представителна власт на Н. З. с нотариално завереното пълномощно от 16.08.2021 г. с рег. № 3484 за удостоверяване на подпис, и № 3485 за удостоверяване на съдържание.
Спорът е за наличието на обективния и субективния елемент от фактическия състав на недействителността по чл.40 ЗЗД.
Упълномощителят – съделител Х. Т. и пълномощникът Н. З. са единствени наследници по закон на своите родители, наследяващи равни части от наследството. При изрично разпределена от районния съд доказателствена тежест за ответника – сега жалбоподател, да установи твърдяното в процесния договор уравнение в полза на ищцата с други земи от същия наследодател, по делото не са събрани доказателства, установяващи този факт. От горното следва, че съделителят З. е придобил нейната 1/2ид. част от правото на собственост от делбения имот, без да представи насрещна престация. Съдът не споделя възражението във въззивната жалба за неправилно разпределена доказателствена тежест. В случая ищцата е твърдяла, че не е получила в уравнение други земи – отрицателен факт, който не следва да доказва. Въпреки това, същата е представила извлечение от АВ за липса на прехвърлени в нейна полза имоти от другия съделител от тяхно общо наследство. При 3 твърдение от страна на ответника – жалбоподател, че ищцата не търпи вреди, в негова тежест е да установи посоченото в договора уравнение на дяловете. Тук е мястото да се отбележи, че макар и сключен във формата на нотариален акт, договорът за доброволна делба по своя характер е писмен договор с нотариална заверка на подписите. Частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство за изявленията, които се съдържат в тях и че са направени от тези лица и в това се заключава тяхната доказателствена сила. Частният документ, какъвто е договорът за делба в неговата декларативна част относно уравнение с други земи от същия наследодател, направена от З. от името на Х. Т., не доказва фактите, които са предмет на тази декларация, по арг. от противното на чл. 180 ГПК. В този смисъл са решение № 134 от 24.03.2008 г. на ВКС по т. д.
№ 626/2007 г., I о., ТК; решение № 57 от 29.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 354/2012 г., IV г. о., ГК и др. Ищцата е оспорила факта на уравняване на дяловете и в тежест на ответника е да установи, че същата е получила в дял други земи от общия наследодател. Н. З., който е получил цялата наследствена част от имота, е действал и е направил това изявление в договора от името на Х. Т., но Т. не е изразила изрична воля в пълномощното той като съсобственик при равни права, да придобие изцяло наследствения им имот, без тя да получи каквото и да било уравнение за дела си от него при сключване на договора, нито е декларирала в пълномощното, че отношенията им във връзка с прекратяване на съсобствеността са уредени извънсъдебно преди неговото издаване, чрез прехвърляне на собственост от други наследствени между тях недвижими имоти. Очевидно З. е направил това изявление без знанието и съгласието на Т. и не е доказал факта, че същата действително е получила други имоти в уравнение на нейния дял. От обобщението на горните изводи следва, че ищцата е претърпяла вреда от сключения договор за делба, изразяваща се в отчуждаване на нейната част от получения в наследство недвижим имот, без да е възмездена насрещно. Не са необходими специални експертни икономически знания за оценка на стойността на процесния имот, каквото е възражението във въззивната жалба, защото срещу изваждането му от патримониума на ищцата, последната не е получила насрещна престация. По делото не се установява наличие на друго имущество в наследството на общия наследодател, който да е поставен в дял на ищцата /доказването на което е вменено изрично с доклада на районния съд на ответника, но е останало недоказано/, за да подлежи на изследване наличие или липса на еквивалентност.
Недобросъвестността на представителя и насрещната страна по договора относно увреждането на представляваното лице изисква уточнението, че представителят Н. З. е договарял сам със себе си – същият е бил представител на единия съделител и участник в личното си качество като втори съделител. На същия е било несъмнено известно, че упълномощителят – неговата сестра, не е получила твърдяното с договора за доброволна делба уравнение. Това не е предположение, както се твърди във въззивната жалба, а житейски обоснована логика върху обективно установени факти, че при наличие на двама наследници по закон и съзнание за притежаваното от двамата наследство, прехвърлянето на наследствената част от единия наследник на другия в условията на договаряне сам със себе си, при липсата на уравнение на дяловете, е извършено с намерението Х. Т. да бъде увредена 4 чрез изгубване на нейната част от имота, без да получи насрещна престация.
Доказателствата в тази насока се извличат от съдържанието на издаденото пълномощно – в него не се установява воля и съгласие Т. да дари пълномощника. В случая не може и да се коментира от страна на З. съзнание за дарение в негова полза при положение, че същият е декларирал в договора, че Т. е получила други земи, т.е. сключеният от него сам със себе си договор не е за извършено в негова полза дарение от упълномощителката. Не се установява и воля на Х. Т. за освобождаване на Н. З. от задължение да извърши отчетна сделка.
Разпечатката съдържа 32 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d689b432-06fa-46f3-8f50-238b00168e5e