Решение № 396 от 22.07.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 396 гр. Велико Търново, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Станислав С.ски

Ангелина Богданова при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно гражданско дело № 20244100500541 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба на В. С. К., ЕГН **********, чрез адв. Н.

Г., против Решение № 60/24.04.2024 г., постановено по гр. дело № 701/2023 г. по описа на РС – С., с което е отхвърлен искът с правно основание чл. 144 СК на жалбоподателя срещу С. М. К. за заплащане в полза на пълнолетната си дъщеря месечна издръжка в размер на 300 лв., считано от подаване на исковата молба – 17.10.2023 г. до настъпване на законоустановени причини за изменение или прекратяване.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречиви мотиви. Навежда доводи, че не са налице тежки, инвалидизиращи заболявания на опорно-двигателния апарат, за които да е необходимо освидетелстване от ТЕЛК и да ограничават възможността на ответника да полага труд и да реализира доходи. Сочи се, че са налице несъответствия в събраните по делото доказателства. Намира за неверен изводът на съда относно невъзможността на ответника да заплаща издръжка 1 поради липсата на доходи. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се уважи предявеният иск. Претендира направените по делото разноски.

В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК ответната страна по жалбата е депозирала отговор, с който оспорва същата като неоснователна. Въз основа на подробно изложени съображения моли за потвърждаване на обжалваното съдебно решение. Претендира сторените по делото разноски.

Великотърновският окръжен съд, като обсъди оплакванията в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Районният съд е приел, че между страните няма спор, че ответникът е баща на ищцата В. К.. Също така не се спори между страните, а и се установява от представената служебна бележка от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” /приложена на л. 7 по делото/, че ищцата е била записана през 2023 г. като редовен студент първи курс специалност „Приложна лингвистика”.

Безспорно установено по делото е и това, че ответникът има и друго дете – М.

С.ов К., който е малолетен.

Спорен по делото е въпросът може ли да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си ищцата след като учи редовно и не е навършила 25-годишна възраст и съставлява ли претендираната от нея издръжка особено затруднение за баща й - ответникът С. К..

Основателността на предявената искова претенция с правно основание чл. 144 СК, според РС, се обуславя от кумулативното наличие на предвидените в разпоредбите на чл. 144 СК предпоставки. За да бъде уважена предявената искова претенция с правно основание чл. 144 СК следва да бъдат налице трите предпоставки, предвидени в цитираната разпоредба, а именно: навършилият пълнолетие ищец да учи редовно обучение във висше учебно заведение и същият да не е навършил 25 годишна възраст, ищецът да не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си и издръжката да не съставлява особено затруднение за родителя.

По настоящото дело безспорно се установява, според районния съд, че 2 към момента ищцата е навършила пълнолетие и е била записана през 2023 г. като редовна студентка в 1-ви курс по специалност „Приложна лингвистика”.

Предвид изложеното, съдът е приел за установено, че е налице първата предпоставка, предвидена в разпоредбата на чл. 144 СК навършилият пълнолетие ищец да учи редовно обучение във висше учебно заведение и същият да не е навършил 25 годишна възраст към момента на предявяване на исковата претенция.

Доколкото ответникът не е ангажирал доказателства, оборващи обстоятелството, че ищецът не притежава имущество или други доходи, от които да се издържа, РС е приел, че ищцата по делото не разполага със средства за издръжка. В тази връзка е била налице и другата предпоставка, визирана в разпоредбата на чл. 144 СК.

За основателността на предявената претенция обаче е необходимо да бъде налице и предвидената в кумулативна зависимост предпоставка, съгласно която издръжката следва да не съставлява особени затруднения за родителя, от който се претендира. В тази връзка, задължението на родителите, според разпоредбата на чл. 144 СК не е безусловно. Характерно за издръжката, претендирана на основание посочената правна норма е, че същата освен на общите правила, се подчинява и на определени ограничителни изисквания.

Ограничението е свързано с обстоятелството, че се касае за пълнолетно дете.

Като такова според законодателя вече следва да се грижи само за осигуряване на своята издръжка и въпреки разбиранията и традициите, че членовете на семейството следва да си оказват помощ и материална подкрепа при нужда. С разпоредбата на чл. 144 СК е предвидено, по изключение, при наличието на всички посочени други предпоставки, които при настоящия казус са налице, родителите да подпомагат пълнолетните си учащи деца, в случай, че след задоволяване на всички свои екзистенциални потребности, разполагат с достатъчно свободни средства, позволяващи им без затруднение да дават претендираната издръжка.

От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът от лятото на 2023 г. трайно живее в България, няма сключени действащи трудови договори. Живее в дома на своите родители, които го подпомагат финансово.

Не притежава движимо и недвижимо имущество. Ангажирани са доказателства относно влошеното здравословно състояние на ответника, което 3 го възпрепятства да работи. Установено е, че има задължения и към други лица, а именно към малолетен син, за когото също следва да се грижи и да го издържа. Предвид тези обстоятелства правилно първоинстанционният съд е приел, че ответникът не може да заплаща без затруднения издръжка на пълнолетната си дъщеря в размер на 300 лв. месечно.

Предвид изложеното, искът с правно основание чл. 144 СК срещу С. М.

К. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а първоинстанционното решение потвърдено като правилно и законосъобразно. По тази причина, настоящата инстанция споделя мотивите на районния съд предвид достигането до идентични изводи и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

При този изход на спора за жалбоподателя не възниква право на разноски. По правилото на чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалба разноски за настоящото въззивно производство в размер на 600 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение.

С оглед предмета по делото, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по аргумент от правилото на 280, ал. 3, т. 2 ГПК.

Мотивиран така и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Великотърновският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 60/24.04.2024 г., постановено по гр. дело № 701/2023 г. по описа на РС – С..

ОСЪЖДА В. С. К. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „П.Е.“ №.., вх..., ет.6, ап.36, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на С. М. К. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Ч.е.“ №.., бл.12, ет.5, ап.21 сумата в размер на 600,00 лева - направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5