Решение № 554 от 02.12.2022, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 554 гр. ***********, 02.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***********, IX СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Колева при участието на секретаря Стела Й. Йорданова като разгледа докладваното от Красимира Ив. Колева Гражданско дело № 20213530101429 по описа за 2021 година

Предявен е иск за делба на съсобствен недвижим жилищен имот.

Производството е по реда на чл.341 и сл. от ГПК, в първа фаза – по допускане на делбата.

Ищците твърдят в исковата си молба, че те и ответниците са съсобственици на недвижим имот,находящ се в гр.***********

,с административен адрес: ул.”*****************************”

, а именно

*************************************************************************************** от общите части на сградата, при изрично посочени в нот.акт и в скицата съседи.

Първите две ищци

/М. С. В. И Й. С. М./ са наследници на Ст.Р.Д.,б.ж. н а гр.*********** , който е бил собственик на имота по силата на нот.акт за собственост № ************************** г. на ТРС.

През 1972 година с нот.акт

*********************** на ТРС последният е продал на първата ищца М. С. В. и съпругът й К.Г.В. 2/3 ид.ч. от процесният имот, които са семейна имуществена общност/СИО/. Същата година-. 1972-на 26.06. ПОЧИВА СЪПРУГАТА на Ст.Р.Д. , като оставя за свои наследници съпруга си и двете си дъщери-първи две ищци по делото, които наследяват по 1/9 от процесния имот. /Ст.Р.Д. и съпругата му са имали 1/3 ид.ч. от имота, след продажбата на 2/3 ид.ч./ от имота. На ********** година /видно от приложени удостоверения за наследници/ почива и бащата на първите две ищци-М. и Й. С.и. Той оставя тях за свои наследници които наследяват неговата 1/9 ид.ч. С молба от 4.01.**** г., видно от Удостоверение №*********** г. на ТРС ищцата Й. С. М. СЕ ОТКАЗВА ОТ НАСЛЕДСТВОТО, ОСТАНАЛО ОТ ПОКОЙНИЯ Й БАЩА Ст.Р.Д., при което ищцата М.

С. В. придобива още 1/9 ид.ч. от имота. Й. С. М. се е отказва от наследството, останало 1 от своя баща, но не се отказала от наследството, останало от нейната майка Цв.М.Д., поради което притежава 1/9 ид.ч. от имота. Видно от Удостоверение № ****************г. на Община *********** почива К.Г.В., б.ж. на гр.***********, който оставя за свои наследници съпругата си-първата ищца М. С. В., дъщеря си И. К. Г. и наследниците на сина си-Ст.К. Г.- Н. М. М. и М. С. Г...

При анализ на изложените по-горе писмени доказателства, ищците считат, че двамата ответници имат общо 1/9 и.ч. от имота, или всеки един от тях по 1/18 ид.ч. Това е така, защото ищцата М. С. В. има 4/9 ид.ч. от притежаваните 2/3 ид.ч. от имота/СИО/ , а децата на К.Г.В.-на по 1/ 9 ид.ч. Тъй като и синът му Ст.К. Г. е починал на 4.11.2020 г.,ответниците, като негови наследници наследяват неговата 1/9 ид.ч. Освен тези 4/9 ид.ч. /който са СИО/ първата ищца притежава още 2/9 ид.ч.-1/9 по наследство от покойната си майка и 1/9 по наследство от баща й -след направения отказ от наследство от сестра й Й. С. М.. Или ищцата М. С. В. притежава 6/9 ид.ч. от процесния имот, Й. С. М.-1/9 ид.ч., И. К. Г. -1/9 ид.ч. и Н. М. М. и М. С. Г.-общо 1/9 ид.ч. или всеки един от двамата –по 1/18 ид.ч.

Ищците молят съдът да постанови решение, с което да се допусне делба на описания по-горе недвижим имот************************************************************************************* и съответните ид.ч. от общите части на сградата в Конфекция 20 но ул.”********************** гр. ***********, при квоти,както следва:

6/9 ид.ч. за ищцата М. С. В., по 1/9 ид.ч..за ищците Й. С. М. и И. К. Г. и

ОБЩО 1/9 ид.ч. за Н. М. М. и М. С. Г. /или по 1/18 ид.ч. за всеки един от тях /.

Първата ищца М. С. В. не притежава друг недвижим имот, има най-голям дял от същия по силата на закона, вече е в напреднала възраст и няма възможност да придобие друг имот, поради което има претенции процесният имот да й бъде предоставен в изключителен дял – във втора фаза на делбата.

Редовно призовани в открито заседание ищците не се явиха лично и се представляват от адв. П., която в хода на устните състезания заяви, че приема и и е склонна да поддържа становището, че ищцата Й. С. М. не следва да получи дял от делбения имот, тъй като имотът е бил придобит, видно от нотариалния акт от ****г. от баща и Ст.Р.Д., но не при условията на съпружеска имуществена общност /СИО/, а при имуществена разделност в смисъл негово лично имущество и тя е направила отказ от наследството на баща си, така че останалата 1/3 ид.ч. от наследството на баща им е получила само сестра и М. С. В.. Ето защо делбата следва да се допусне при квоти: 7/9 ид.ч. за ищцата М. С. В.; 1/9 ид.ч. за ищцата И. К. Г. и общо 1/9 ид.ч. за двамата ответници Н. М. М.-Г. и М. С. Г. /или по 1/18 ид.ч. за всеки един от тях /. Пълномощникът на ищците счита, че не е доказано, че Ст.К. Г., който е внук на общия наследодател Ст.Р.Д., е демонстрирал самостоятелно владение и е придобил по давност 1/3 ид.ч. /оставащата след продадените 2/3 ид.ч./ и следователно от тази 1/3 ид.ч. наследяват по равно М. В., И. К. и общо Н. и М. като наследници на Ст.К. Г..

2

Ответниците редовно уведомени за исковата молба.

В срока и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от ответницата - Н. М.

М. – Г., която счита, че искът е допустим, но делбата е допустима не между всички посочени в исковата молба страни и не при посочените от ищеца квоти. Изложените в писмения отговор съображения са следните: Както се сочи в исковата молба, имотът е бил съсобствен между общия наследодател Ст.Р.Д. и неговата съпруга Ц.. През 1972 година 2/3 от този имот е прехвърлен на М. С. В. и нейния съпруг К.Г.В.. Още при това прехвърляне общите наследодатели Ст. и Ц. са решили, че останалата 1/3 от имота ще остане за техния внук Ст.К. Г., който носи името на дядо си. Сделката не е оформена по съответния ред, но между роднините това винаги е било прието като изпълнение по волята на общия наследодател и Ст.К. Г. е придобил тази част по давностно владение. Затова преди смъртта на общия наследодател Ст. Д. имотът е бил при части 2/3 за М. и съпругът и К. и 1/3 за синът им Ст.К. Г.. Знаейки тази воля на баща си, ищцата Й. никога не е имала претенции към имота и затова й формално е направила отказ от наследството на баща си. Нещо повече, тя никога не е фигурирала като собственик на този имот в данъчните декларации. Появява се едва в последната подадена от ищците данъчна декларация от м. септември тази година, подадена очевидно да обслужва тезата на ищците по делото. След смъртта на К.Г.В. неговата 1/3 идеална част се наследява по равно от съпругата му М., дъщеря му И. и синът му Ст.. Така дяловете в имота в момента са: 4/9 за М. В. /1/3 от прехвърлянето през 1972 година и 1/9 по наследство от съпруга й; , 1/9 за ищцата И. и общо 4/9 за наследниците на Ст.К. Г. /1/3 по волята на общия наследодател и давностно владение и 1/3 по наследство от неговия баща К./. Така тя-Н. М. М. и синът и М. С. Г. имат по 2/9 идеални части от имота.

В едномесечния срок и по реда на чл.13, от ГПК постъпи писмен отговор от назначения особен процесуален представител на ответника М. С. Г. - адв. В. Д. от АК***********, която счита, че делът на този ответник от делбения имот е 1/18 ид.ч.

Изложените в писмения отговор съображения са следните: Очевидно е, че първичният документ за собствеността върху процесния имот е с констативен характер, удостоверяващ придобиването на този имот като обезщетение от покойния Ст.Р.Д. по реда на ЗПИПМ, отм. за отчужден друг имот. Безспорно е, че на 24.03.1972 г. същият, с нотариален акт № ********************************** е прехвърлил 2/ 3 ид.ч. от собствеността му на едната от дъщерите си и настояща ищца - М. С. В. и съпруга й К.Г.В.. За останалата 1/3 ид.ч. е възникнало наследствено правоприемство, при условията на ЗН и действащия тогава Семеен кодекс от 1968 г., отм. и установените с него правилата за имуществена общност, разделност, пълна и частична трансформация и възможността за наследяване от съпруг.

Релевантен е и направения отказ от наследството на Ст.Р.Д. от дъщеря му и настояща ищца Й. С. М.. Независимо от разпределянето на тази 1/3 идеална между съсобствениците е правото на представлявания ответник М. С. Г., който по силата на наследственото правоприемство има 1/18 ид.ч. от целия имот и това право следва от получения наследствен дял от покойния му баща Ст.К. Г., който от своя страна е получил дял от наследството на баща си К.Г.В., придобил в режим на СИО 2/3 ид.ч. от делбения имот. Делът на този 3 ответник в съсобствеността или пропорционалното му участие в тази собственост са правилно определени и от ищцовата страна.

Редовно призовани и двамата ответници, в открито заседание се яви лично първата от тях, като и двамата се представляват от упълномощен процесуален представител – адв. И. И. от АК-***********. След събиране на писмените и гласни доказателства, пълномощникът на ответниците зае становището и в хода на устните състезания заяви, че Ст.Р.Д. е придобил правото на собственост върху процесния апартамент на самостоятелно правно основание – лично той като лице, което е активен борец против фашизма и капитализма; имотът не е придобит в режим на СИО, защото няма съвместен принос. Волята на индивидуалния собственик на имота тогава Ст.Р.Д. е била оставащата 1/3 ид.ч. /след като прехвърлил 2/3 ид.ч. на едната си дъщеря/ да остане в собственост на внука му Ст.К. Г., носещ неговото име. И внукът Ст.К. Г. е придобил правото на собственост върху спорната 1/3 ид.ч. в резултат на давностно владение, въпреки че не е пребивавал лично в имота, не го е държал, то там са били и живели с негово съгласие неговите родители. Съобразявайки се с волята на баща си Й. М. след отказа и от наследство никога не е фигурирала в данъчните декларации за този имот до последната такава, подадена непосредствено преди завеждане на делото. Никой от роднините не претендирал да ползва и владее 1/3 ид.ч., която Ст.Р.Д. искал да дари на внука си Ст.. Имайки предвид това, делбата следва да се допусне при квоти: 4/9 ид.ч. за ищцата М. В.; 1/9 ид.ч. за ищцата И. Г. и по 2/9 ид.ч. на всеки от двамата – М. Г. и неговата майка Н. М.-М. Г. или общо 4/9 ид.ч. за тях двамата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от нотариален акт за собственост на жилище, строено в парцел, отчужден за групово и кооперативно жилищно строителство, № ******************************г. по описа на СВ-***********, Ст.Р.Д., е придобил по покупка от Търговищки градски народен съвет-СП „Жилищно строителство“, право на собственост на ап.

*********************************************, със застроена площ от 83.88 кв.м., при посочените граници, заедно с таванско помещение № 13 със светла площ от 17.59 кв.м., с избено помещение № 13 със светла площ от 18.59 кв.м. и с 6.46 % идеални части от общите части на сградата, като купувачът е получил по силата на решение 3-то „Н“ по протокол № 4 от *********г. правото на строеж на този апартамент върху държавна земя. С този нотариален акт се признава лицето Ст.Р.Д. за собственик на описания апартамент и съответните прилежащи помещения. Стойността на апартамента е 7239.29 лв., а на правото на строеж е 955 лв., които са напълно изплатени на СП „Жилищно строителство“***********, като за съставянето на нот.акт е представено писмо от 31.07.****г. от СП „Жилищно строителство“-*********** и удостоверение от *****.****г. от ДСК.

От писмените доказателства се установи, че съгласно докладна записка от сектор „Жилищно строителство“ при ГОНС-*********** от дата 20.02.1965г., относно: Продажба на апартаменти от груповите жилищни блокове, строящи се през 1965г. на граждани, ползващи се с предимство-признати за активни борци, заемите на които са тиражирани и са 4 жители на гр. ***********, постъпили са декларации от активни борци за апартаменти в различните групови жилищни блокове /конфекции/, а именно: т.I. Конфекция № 20 – Ст.Р.Д. с молба от ***********г. е заявил желание да закупи двустаен апартамент № 13 на ет.4 и за този апартамент няма друг кандидат. От сектор „Жилищно строителство“ при ГОНС*********** предлагат апартамента да му бъде продаден. Докладната записка е внесена на редовно заседание на изпълнителния комитет на ГОНС-***********. Съгласно решение I.“Конфекция № 20“ по т.3-та „Н“ по протокол № 4 от *********г. /визирано в нот.акт № ******************************г./