Решение № 609 от 18.07.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 609 гр. Бургас, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20242100500490 по описа за 2024 година

С Решение № 81/12.01.2024г., постановено по гр. дело № 3729/2023г. по описа на Районен съд - Бургас е осъдено ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” със седалище гр. София да заплати на С. С. М., следните суми: 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически и психически болки и страдания, които са в пряка причинно-следствена връзка от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 16.06.2022г. в гр. Бургас по вина на водача на МПС с peг. № ******* – Ю.В.Н.А., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със сума в размер на 638, 89 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 03.11.2022г. до 19.06.2023г., както и законната лихва върху главницата за периода от постъпване на исковата молба в съда на 20.06.2023 г. до окончателното изплащане.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” със седалище гр. София против първоинстанционното решение, в частта, в която е осъдено дружеството на заплати на С. М. обезщетение за неимуществени вреди за сума над 3 000 лева 1 до пълния претендиран размер от 10 000 лева.

С въззивната жалба се претендира атакуваното решение да бъде отменено в частта, в която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 3 000 лева до пълния присъден размер от 10 000 лева и в тази му част предявения иск да бъде отхвърлен.

С жалбата се изразява недоволство от постановеното решение на районния съд, като се излагат съображения за неправилност и необоснованост.

Твърди се, че съдът е постановил съдебния акт при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Посочва се, че съдът неправилно е преценил събраните по делото доказателства и е достигнал до неправилни изводи, вследствие на което е постановил решението си в нарушение на материалния закон.

Излага се становище, че определеният размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е завишен и несъобразен с критерия за справедливост и конкретните икономически условия в страната. Твърди се, че в първоинстанционното производство следва да се установи възникването и характера на претърпените от въззиваемата вреди, които да са в пряка причинно- следствена връзка с поведението на застрахования водач на МПС.

Сочи се, че съдът е обсъдил единствено събраните гласни доказателства, но не е назначил извършване на съдебномедицинска експертиза, с оглед установяване настъпилите вследствие произшествието увреждания и възстановителния период на пострадалата.

Посочва се, че районният съд е оставил без уважение направеното от ответното дружество доказателствено искане за допускане експертиза с поставени от страната въпроси, с което възпрепятствал възможността за доказване съпричиняване на вредоностния резултат.

С жалбата се претендира да бъде отменен атакувания съдебен акт на първоинстанционния съд и да бъде постановено решение на настоящата инстанция, с което бъдат отхвърлени исковите претенции за сумата над 3 000 лева.

Претендира се присъждане на сторените в производството по делото пред двете инстанции разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение, в съответствие с представения списък по чл. 80 от ГПК.

2

В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК по делото е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от С. С. М., с който същата се оспорва изцяло.

Твърди се, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно, постановено при спазване на материалния и процесуален закон и в съответствие със събраните по делото доказателства. В писмения отговор се развиват съображения във връзка с направеното от въззивната страна доказателствено искане. Подчертава се, че съгласно разпоредбата на чл. 137е от ЗДвП, водачът на мотопед се задължавал да носи единствено предпазна каска. Отбелязва се, че нараняванията на пострадалата в случая били в областта на коляното. Оспорват се наведените от въззивника твърдения за недоказаност на претърпените от въззиваемата неимуществени вреди. В писмения отговор на въззивната жалба е направен анализ на представените по делото доказателства. Твърди се, че пострадалата и понастоящем изпитвала болки в областта на коляното, както и емоционален дискомфорт от преживяното произшествие.

Посочва се, че предложената от застрахователното дружество сума от 3000 лева се явявала крайно недостатъчна спрямо инфлационните процеси в страната. Излагат се аргументи, че при определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди, районният съд съобразил критериите за справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД.

Претендира се да бъде потвърдено решението на районния съд и да бъде отхвърлена въззивната жалба като неоснователна.

Претендира се присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Окръжен съд – Бургас, като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от С. С. М. от гр. Бургас против ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ със седалище гр. София, ЕИК 000694286 и адрес на управление гр. София, район Триадица, пл. „Позитано“ № 5, с който се претендира да бъде осъдено ответното дружество да й заплати сума в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени 3 вреди, изразявайки се в преживени от нея психологически стрес, болки, страдания, неудобства от причинените й увреждания, ведно със законна лихва от деня, следващ този, в който е изтекъл рекламационния срок по чл. 429, ал. 3 от КЗ във връзка с чл. 430, ал. 1 от КЗ – 02.11.2022г. до окончателното плащане на сумата.

В исковата молба се посочва, че ищцата на 16.06.2022г. около 09.00 часа е управлявала скутер, марка Сузуки с рег. № А 1867 К когато на кръстовището на ул. Захари С.ов и ул. Петко Войвода, водачът на МПС с рег.

№ ******* – Ю.В.Н. – А., при извършване на маневра „завой наляво“ не я е пропуснала като насрещно движещо се ППС, поради което я е блъснала с предната част на автомобила си и е причинила пътнотранспортно произшествие. В исковата молба се посочва, че ищцата при удара е излетяла от скутера, паднала е на капака на блъсналия я автомобил, ударила се е в предното стъкло, като от силата на удара го е счупила, след което е паднала на земята. В исковата молба се посочва, че след удара е почувствала силна болка в лявото коляно и по целия гръбначен стълб, а след пристигането на органите на МВР и Спешна помощ е била обстойна прегледана и се е установило, че е с болка, оток и хематом в лявото коляно с ограничена подвижност, след което е била изписана за домашно лечение с мнение за временна нетрудоспособност от 15 дни.

Ищцата в своята искова молба посочва, че през първите три седмици след изписването си не е могла да стъпва на левия си крак, като е била принудена да лежи, а за нея се е грижил съпруга й, вкл. и за хигиенните нужди, а след този период от време е започнала да върви с помощта на патерица, която е ползвала повече от два месеца.

Ищцата сочи, че вследствие на катастрофата е изживяла огромна уплаха и е изпитала силни болки в главата, гръдния кош, гърба, врата и левия крак, на който се е образувал силен оток, както в колянната става, така и по цялото му протежение, както и рани и охлузвания и от тези увреждания не е могла да се движи свободно и не е могла да стъпва, трудно е заспивала от болките в коляното, врата, гърба и гръдния кош въпреки обезболяващите лекарства, които приема. Сочи, че в продължение на два месеца е посещавала рехабилитатор, но болките и страданията й не са отминали изцяло, независимо от това дали е в изправено, седнало или легнало положение, 4 продължава при вървене да изпитва болки в лявото коляно, а при движение на главата я боли врата.

Ишцата в исковата си молба твърди, че продължителното застояване в къщи и болките са се отразили много неблагоприятно на психиката й, сънувала е кошмари и все още се страхува да се вози в МПС или да го управлява.

Ответната страна по предявените искове – ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ пред първоинстанционния съд депозира писмен отговор на предявените искове и сочи, че оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение, както и твърденията, съдържащи се в исковата молба по отношение на обстоятелствата около настъпилото процесно пътнотранспортно произшествие, а също така и при какви обстоятелства и причини е настъпило същото. В писмения отговор се оспорва настъпване на застрахователно събитие, което да обективира отговорността на застрахователя.

За да постанови своето решение, първоинстанционния съд е приел за доказано, че ищцата С. С. М. е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от нанесени телесни увреждания, които са в пряка причинно-следствена връзка с осъщественото на 16.06.2022г. виновно противоправно поведение на водача на лекия автомобил – марка „Тойота Ярис“ – Ю.В.Н. – А., която в нарушение на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП не е пропуснала насрещно движещо се ППС при завиване наляво за навлизане в друг път на 16.06.2022г. около 08.26 часа в гр. Бургас. Съдът в своите мотиви е приел, че предявения иск за претърпените неимуществени вреди следва да бъде уважен за сума в размер от 10 000 лева.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. В конкретния случай, настоящата инстанция намира, че съдебният акт е валиден и допустим акт и по отношенията на възраженията за неправилност на първоинстанционното решение с оглед оплакванията във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, БОС намира следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че на дата – 5

16.06.2022г. в гр. Бургас при движение на лек автомобил с рег. № *******, водачът на автомобила – Ю.В.Н. – А., движейки се по ул. „Захари С.ов“ завива наляво към ул. „Петко Войвода“ и не пропуска насрещно движещия се по ул.

„Захари С.ов“ мотоциклет ******* с водач – С. С. М. и й нанася вреди. Този факт не се оспорва от страните по делото, а и се установява от представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица (лист 7 от първоинстанционното производство).

По делото не се спори, а и от представеното Съдебномедицинско удостоверение № 276/22г., изд. от Отделение по съдебна медицина – Бургас се установява обстоятелството, че при прегледа на С. М. са установени кръвонасядания в лява странична половина на гръдния кош и на левия крак, охлузни рани по лява подбедрица, болки във врата, лявата половина на гръдния кош и на левия крак. Посочено е в представеното удостоверение, че е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

По делото не се спори и от представеното писмено доказателство се установява, че към датата на настъпилия инцидент – водачът на лек автомобил с ДК № ******** има сключена застраховка „гражданска отговорност“ в ответното застрахователно дружество – ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ със седалище гр. София, но по повод на претенция от страна на С. С. М. застрахователното друе.жество е отказало да й изплати застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, с мотив, че тези вреди подлежат на доказване (лист 21 от първоинстанционното производство).

От събраните по делото доказателства се установява и обстоятелството, че с Наказателно постановление № 22 – 0769 – 003279 на Ю.В.Н. – А. е наложено наказание на основание чл. 179, ал. 2 във връзка с чл.