Решение № 157 от 25.03.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. В.Т., 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Пантелеева при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Силвия Пантелеева Въззивно гражданско дело № 20264100500132 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл., вр. чл. 317 ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа подадени въззивни жалби от Е. Д., чрез адв. А. Ч. и въззвина жалба от Г. Д., чрез адв. Р. Т. против Решение № 1910/23.12.2025 г. по гр.д. № 2400/2025 г. по описа на Районен съд – В.Т.. С обжалваното решение е изменена определената с влязло в сила Решение № 411/13.03.2023 г. по гр.дело № 2076/2022 г. по описа на ВТРС, издръжка, която Г. В. Д. с ЕГН **********, е осъден да заплаща на детето Г.Г.Д.. с ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Е. М. Д. с ЕГН **********, като е увеличена от 500 лева на 700 лева месечно, като измененият размер на издръжката за детето се дължи, считано от 22.07.2025 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното й заплащане, като искът е отхвърлен в частта за разликата над 700 лв. до пълния предявен размер от 1000 лв. С обжалваното решение е изменена определената с влязло в сила Решение № 411/13.03.2023 г. по гр.дело №2076/2022 г. по описа на ВТРС, издръжка, която Г. В. Д. с ЕГН **********, е осъден да заплаща на детето Е.Д. с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Е. М. Д. с ЕГН **********, като е увеличена от 400 лева на 600 лева месечно, като измененият размер на издръжката за детето се дължи, считано от 22.07.2025 г. до настъпване на 1 законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното й заплащане, като искът е отхвърлен в частта за разликата над 600 лв. до пълния предявен размер от 800 лв.

Във въззивна жалба, подадена от Е. Д. решението се обжалва в частта, в която предявените искове са били отхвърлени. Счита, че по делото е доказано, че нуждата за месечна издръжка на децата е нараснала с оглед техните образователни и духовни нужди. Посочва, че здравословното състояние на децата изисква грижи в голям обем, за което са необходими парични средства.

Твърди, че по делото е установено, че ответникът разполага с необходимите парични средства и може да заплаща месечна издръжка в размер на 1000 лв. за всяко от децата. Посочва, че ответникът получава месечна заплата в размер на 23 400 лв., а майката в размер на 1300 лв. брутно трудово възнаграждение.

Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и предявените искове уважени изцяло. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1, изр. първо ГПК ответната страна е депозирала отговор, с който заема становище за неоснователност на подадената жалба.

Счита, че по делото не е установено изменение в обстоятелствата, което да обосновава изменение на първоначално определената издръжка. Посочва, че първоначално определената издръжка многократно надхвърля минималния размер, вкл. и към 2026 г. Счита, че не са посочени какви конкретни нужди на децата налагат определяне на още по-висока издръжка. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Във въззивна жалба, подадена от Г. Д. първоинстанционното решение се обжалва в частта, в която предявените искове са били уважени. Счита, че определеният от първоинстанционния съд размер на дължимата издръжка за двете деца е прекомерен. Посочва, че съдът не е обсъдил, че ищцата е получавала за период от 1 година помощи за децата от ДСП – В. в размер на 2030 лв., които намира, че следва да бъдат приспаднати от дължимата от него издръжка. Излага подробни съображения, свързани с икономическите показатели в страната и необходимостта тези факти да бъдат съобразени при определяне на дължимата издръжка. Посочва, че участва активно при заплащане на възникнали допълнителни финансови нужди на децата, а учебните им пособия са безплатни по силата на закона. Счита, че издръжка в определения от първоинстанционния съд размер би довела до ползването й извън целите на издръжката, като излага подробни доводи в тази насока. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, като предявените искове бъдат изцяло отхвърлени. Претендира направени по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1, изр. първо ГПК ответната страна е депозирала отговор, с който заема становище за неоснователност на подадената жалба.

Излагат се подробни съображения относно конкретните нужди на децата, които обосновават изменение на дължимата издръжка, както и възможността на ответника да заплаща издръжка в претендирания размер. Моли подадената 2 жалба да бъде оставена без уважение.

Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирани страни, с правен интерес да обжалват постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

Жалбите отговаря на изискванията за редовност на процесуалния закон по чл.

260 и чл. 261 ГПК.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

При проверка за правилността на съдебното решение, въззивният съд приема за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен иск за изменение на съдебно опредЕ. издръжка за ненавършили пълнолетие деца с правно основание чл. 150, вр. чл. 143 СК. В исковата молба се излагат твърдения, че ответникът е баща на малолетните деца Г.Г.Д.. с ЕГН ********** и Е.Д. с ЕГН **********. Сочи се, че с Решение по гр.дело 2076/2022 г. по описа на ВТРС е прекратен брака на ищцата и ответника, като на ищцата е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата; за бащата е определен режим на лични отношения с децата и да заплаща издръжка в размер на 500 лв. за детето Г. и 400 лв. за детето Е.. Заявява, че към момента са се променили обстоятелствата, при които е опредЕ. издръжката-променена е икономическа обстановка в страната.

В исковата молба излага твърдения относно нуждите на децата и средствата, необходими за тяхното развитие. Сочи, че тя получава месечен доход от 1273,67 лв. в нетен размер и помощи за отглеждане на децата в размер на 110 лв. общо за двете деца. Твърди, че ответникът има доходи в качеството си на едноличен собственик на капитала на „М.“ ЕООД, както и че участва в управлението на други две търговски дружества. В исковата молба се отправя искане съдът да постанови решение, с което определената издръжка за детето Г. да бъде увеличена на 1000 лв. месечно, а за детето Е. на 800 лв. месечно, считано от подаване на исковата молба до настъпване на законно основание за изменението или прекратяването на издръжката.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът оспорва исковата претенция за изменение на размера на издръжката за децата, по съображения подробно изложени в отговора.

3

Заявява, че няма промяна в обстоятелствата, при които е опредЕ. издръжката по гр.дело №2076/2022 г. по описа на ВТРС, по което дело от влизане в сила на решението са изминали по-малко от две години. Твърди, че за посочения период нуждите на децата не са нараснали по начина, описан в исковата молба. На следващо място ответникът сочи, че освен определената издръжка, редовно закупува дрехи, храна, лекарства, играчки за децата, води ги на почивка през лятото, както и дава пари на бившата си съпруга за нужди на децата при необходимост. Отправя искане за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.

При тези твърдения на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, районният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, поради което въззивната инстанция възприема като свои изложените в мотивите на атакувания акт фактически констатации и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.

Не е спорно по делото, а и се доказва от събраните по делото писмени доказателства, че Е. М. Д. и ответника Г. В. Д. са родители на малолетните деца Г.Г.Д.. с ЕГН ********** и Е.Д. с ЕГН **********. Липсва спор и относно това, че с Решение № 411/13.03.2023 г. по гр. д. № 2076/2022г. по описа на ВТРС е прекратен бракът на ищцата с ответника с развод; упражняването на родителските права по отношение на децата Г. и Е. са предоставени на майката, а за бащата е определен режим на лични отношения с децата, като същият е осъден да заплаща издръжка в размер на 500 лв. месечно за детето Г. и 400 лв. месечно за детето Е., считано от 13.03.2023 г.

Искът по чл. 150 СК е частично уважен и е изменен размерът на месечната издръжка, дължима от Г. В. Д. на детето Г.Г.Д.., опредЕ. с Решение по гр.дело № 2076/2022 г. по описа на ВТРС, от 500 лв. на 700 лв., считано от датата на подаване на исковата молба /22.07.2025 г./, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Искът по чл. 150 СК е частично уважен и е изменен размерът на месечната издръжка, дължима от Г. В. Д. на детето Е.Д., опредЕ. с Решение по гр.дело № 2076/2022 г. по описа на ВТРС, от 400 лв. на 600 лв., считано от датата на подаване на исковата молба /22.07.2025 г./, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. В тази връзка, основният спорен въпрос по делото е какъв следва да е конкретният размер на дължимата издръжка с оглед нуждите на децата и възможностите на двамата родители към настоящия момент.

При определяне размера на увеличената месечна издръжка, съдът следва да съобрази увеличените нужди на детето и възможностите на родителите да покрият тези нужди. В настоящия случай първоинстанционният съд правилно е преценил, че е налице увеличение на нуждите на децата от средства за живот, образование и социално-културно развитие спрямо момента, в който е опредЕ. месечната им издръжка. От постановяване на Решение № 411/13.03.2023 г. по гр.дело №2076/2022 г. по описа на ВТРС, до настоящия момент, са изминали около три години, като през този период малолетните 4 деца са пораснали, с което дефинитивно са се увеличили и техните потребности, които не могат да бъдат задоволявани с издръжката в досегашния й размер от съответно 500 лв. и 400 лв. Към момента на определяне на издръжката детето Е. все още не е била ученичка, а към настоящия момент детето вече е в *** клас, а детето Г. е ученик в *** клас. В тази връзка, установяват се нужди на ищците, обичайни за деца на тяхната възраст - учебни помагала и пособия, джобни пари, дрехи, обувки и средства, необходими за социални контакти, култура и извънкласни дейности. Не се споделят възраженията на ответника, че учебниците се предоставят безплатно, поради което и не следва да се вземат предвид при определяне на необходимата издръжка. Във връзка с образователния процес са необходими множество учебни пособия и консумативи, които не се ограничават до безплатно предоставяните учебници, като именно те следва да се вземат предвид при определяне на необходимата издръжка.

Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че изтеклият период от време от предходното определяне на размера на издръжката, сам по себе си е достатъчно основание за изменение размера на присъдената издръжка, тъй като с израстване на децата дефинитивно се увеличават и техните потребности за храна и облекло, както и разходите, свързани с образователните, социални и личностни нужди на детето. Освен това, от събраните писмени доказателства /договор за наем и служебна бележка от *** гр.В./ и показанията на св. М. И. Д. /баща на ищцата/, които съдът кредитира като подробни и подкрепящи се от останалите доказателства, се установява, че ищцата заедно с двете деца живее в гр. В., в жилище под наем от около 3 години, като по време не летните ваканции се налага децата да посещават частна занималня поради трудовата ангажираност на майката. От показанията на св. Д. се установява, че децата посещават извънкласни занимания, като ходят на ***, а Е. играе *** в училище. По делото е представена служебна бележка от *** *** на *** „К.“ гр. В., видно от която децата Г. и Е. са посещавали заниманията по *** на ***, целодневна форма, за периода 17-28.06.2024 г. Представени са и касови бележки и касови бонове за платена такса за двете деца за посещения в детски клуб „Т.“. По делото са представени амбулаторни листи за извършени медицински прегледи на детето Г. Д. при очен лекар и поставена диагноза „***“ и изписани очила, както и амбулаторен лист за преглед на детето Е. Д.а и поставена диагноза - форма на „***“ и изписана терапия. С оглед изложеното, неоснователни са възраженията на въззивника Г. Д., че изминалият период от време спрямо първоначално определената издръжка не обосновава необходимост от нейното изменение и не е налице промяна в обстоятелствата, при които е опредЕ..